Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
295/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - ****, с
правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от Закона за закрила
на детето, за настаняването на малолетния К.Н.Д., ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на К.Е.М., ЕГН ********** и Н.И.М., ЕГН **********,
за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че
със заповед № ЗД/Д-В-061/06.03.2020 г. на директора на ДСП – **** детето К.Н.Д.
е настанено в професионалното приемно семейство на К.М. и Н.М.. Твърди се, че К. е роден от съвместното
съжителство на Р.И.Д., ЕГН ********** и Н.И.Д., ЕГН **********, които през 2013
г. сключват граждански брак. От този брак се раждат близначките Н. и С.(на 6
г.), като в семейството се отглежда още едно дете – М. (на 15 г.), родено от
предходна връзка на майката. През 2017 г. бащата изпраща писмо до министъра на
труда и социалната политика, в което описва финансовите затруднения на
семейството. По този повод социални работници при ОЗД и Бюро „Социална закрила”
посещават дома на семейството, находящ се в отдалечен район на гр. ****, при
което установяват, че децата се отглеждат при много лоши битови условия. Спрямо
децата е предприета мярка за закрила в семейна среда и са насочени към ползване
на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” към ЦОП „Бъдеще за децата на ****” към Фондация
„Владиславово”. Въпреки системните препоръки към родителите относно подобряване
на хигиената и провеждане на консултации за повишаване на родителския
капацитет, работата на специалистите не довела до необходимия резултат.
Периодично на семейството била оказвана и подкрепа от училищата, а също и от
Църковното настоятелство към църквата в ж. к. ****, изразяваща се в
закупуването на учебни материали, дрехи, хранителни продукти. През месец
февруари 2020 г. в ОЗД при ДСП – **** постъпил устен сигнал от майката, че е
станала жертва на домашно насилие, извършено от съпруга ѝ в присъствието
на децата. Същият ден майката е напуснала семейното жилище и заедно с децата Н.
и К. намира подслон при приятели в ж.к. ****. На 26.02.2020 г. по повод сигнала
социалните работници посетили семейното жилище в местността ****, където
открили само детето С.заедно с възрастен човек, приятел на бащата, който бил с
трайно увреждане и трудно подвижен. Пътната врата била заключена, а ключовете
били у бащата, който щял да се върне от работа вечерта. Детето М. не било в
жилището и възрастният човек не знаел точното ѝ местонахождение. В дома,
в който се установила майката в ж.к. ****, същата заявила, че в момента няма
необходимите средства и подходящи жилищни условия за отглеждане на децата. При
посещението социалните работници установили, че в него пребивава само детето Н.,
а за детето К. майката обяснила, че „бил на гости”. По повод извършеното
домашно насилие по отношение на майката пред децата на 02.03.2020 г. била
проведена спешна среща по КМ за работа с деца, жертва на насилие, с участието
на прокурор, гл. инспектор „Социални дейности и жилищно настаняване” към община
****, инспектори към IV РПУ ****, управителят на ЦОП ****, ресурсния учител на К.,
началника на ОЗД, бащата и близък на семейството. Майката не присъствала на
срещата. По време на срещата се
установило, че на 26.02.2020 г. майката е оставила детето Н. при бащата, пред
вратата на жилището. Тя напуснала дома на приятелите си в ж.к. **** заедно с
детето К.. По – късно социалните работници открили детето в дома на колеги на
приятеля на майката. При така създалата се ситуация било взето единодушното
решение всички деца да бъдат настанени извън семейството. Поради невъзможността
на бащата да отглежда детето К., тъй като работи целодневно, а майката няма
необходимите средства и условия за това, както и липсата на роднини, които да
поемат грижите за него, било потърсено приемно семейство. След обсъждане било
взето решение детето да бъде настанено в приемното семейство на К.М. и Н.М.. Целта
на предприетата мярка била да бъде осигурено на детето подходяща семейна среда
възможно най – близка до биологичната. Непосредствените наблюдения на
социалните работници при срещите с детето били, че в приемното семейство на М.
за него се полагат адекватни грижи и се задоволяват неговите потребности. В
жилището на приемното семейство имало отлични хигиенно – битови условия, а за
детето била осигурена стая, обзаведена според нуждите и потребностите на К..
Детето е записано като ученик в 4 клас на ОУ „Иван Вазов” – гр. **** и има
избран личен лекар. Становището на ОЗД при ДСП – ****, че настаняването на
детето в професионалното приемно семейство е изцяло в негов интерес. Моли съда
да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – ****, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат Д.С. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето К.Н.Д. в
присъствието на социален работник Ж.. Твърди, че в приемното семейство, при
което е от месец април 2020 г., се чувства добре, че те се държат добре с него.
Посочва, че майка му и баща му не идват да го виждат и не питат за него.
Изслушан е приемният родител К.М., която изразява желание да се
грижи за детето.
Изслушан е приемният родител Н.М., който изразява желание
да се грижи за детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-061/06.03.2020 г.
на ДСП - ****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 66/25.03.2010 г. на Община ****; заповед № СО-ЗДПГ01/0106 от
14.10.2013 г. на директора на РДСП-****, се установява, че малолетният К.Н.Д. е роден на *** г. от майка Р.И. Л.
и баща Н.И.Д.. В семейството на родителите на детето се отглеждат още три деца.
Семейството изпитва финансови затруднения и децата се отглеждат при много лоши хигиенно
- битови условия. Консултациите от съответните социални служби и подкрепата от
различни институции не довели нито до повишаване на родителския капацитет на Р.Д.
и Н.Д., нито до промяна на условията, в които живеели децата. Рискът за децата
се повишил още повече, когато същите станали свидетели на извършено от Н.Д.
домашно насилие спрямо майката. Последното довело до това, че майката напуснала
семейното жилище заедно с К. и още едно от децата. Първоначално отседнали при
приятели на майката, но впоследствие тя оставила най - напред другото дете пред
вратата на семейното жилище, а след това, напускайки жилището на приятеля си,
оставила и детето К., което било открито при колеги на последния. Майката
заявила пред социалните работници, че няма необходимите средства и жилищни
условия да се грижи за децата. Бащата, който работи целодневно, също няма
възможност да се грижи за К.. С оглед на това и предвид обстоятелството, че детето няма роднини, които да поемат грижите за него, след проведено проучване е взето решение то да
бъде настанено в професионалното приемно семейство на К.М. и Н.М. по административен ред. Последните са вписани
в регистъра на утвърдените приемни семейства като професионални приемни
родители от 2013 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - ****, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-061/06.03.2020 г., както и тези
на социалните работници в Социален доклад № СЛ/Д-В/785-016/13.03.2020 г.,
обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДт. Съобразявайки
поредността по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в
конкретния случай детето няма близки и роднини, които да имат желание и
възможност да се грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо,
съдът приема, че предлаганата от ДСП – **** мярка за закрила по смисъла на
чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт, а именно: настаняване в професионално приемно
семейство, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително
произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - **** се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето К.Н.Д., ЕГН **********, в професионалното
приемно семейство на К.Е.М., ЕГН ********** и Н.И.М., ЕГН **********, за срок
от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание
чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: