№ 414
гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20245220200196 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподателят К. П. – редовно уведомен чрез адв. К., явява се лично.
Явява се и адв. К. – редовно уведомена от предходното съдебното заседание
и надлежно упълномощена.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от РУ на МВР – Пазарджик, с което
е изпратено и пълномощно на адв. К..
За НО - Началник РУ в ОДМВР – Пазарджик - редовно призовани, не
се явява представител.
Свидетелят И. Г. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично.
Актосъставителят Н. Р. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
АДВ. К. – Поддържам жалбата. Няма да сочим други доказателства.
1
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Н. Л. Р. – ... живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование, без родство, работещ.
И. А. Г. – ... живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и
чл. 119 от НПК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с
изключение на свидетеля Н. Р.. ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ Н. Р. – Мисля, че беше декември месец след 00.00 часа заедно с
колегата Г. бяхме тогава. Движейки се по ул. Е.Й. завивайки надясно към ул.
Н.Ц. при адвокатурата видяхме автомобил, който беше паркиран
перпендикулярно на платното за движението, като предницата на автомобила
беше насочена към адвокатурата, а задницата му беше насочена към бар
„ЗАПА“. При приближаване на автомобила видях как водачът П. се качва в
него и предприехме действие да извършим проверка на въпросното МПС, тъй
като ни стана странно, защо така е спрял. Пуснах светлинен и звуков сигнал
от патрулния автомобил. Водачът П. го управляваше автомобила, гледаше
към нас дори колелата каза, че се познават, че тренират заедно. Той тръгна и
ние тръгнахме посока „А.“. Настигнахме автомобила, същият съзнателно
ускори скоростта. Това за нас значи, че той не се подчинява и няма да спре.
Продължавахме да го следваме със светлинен и звуков сигнал. През това
време по станцията докладвах на наличните автопатрули за автомобила, че не
се подчинява на нашите разпореждания. Проследихме посоката на движение
на л. а. тръгвайки по ул. Н.Ц., след това направи десен завой по ул. П.Т., след
това ляв завой ул. Г.К., десен по ул. К.А.Б., десен завой по ул. М.Д. и ляв
завой по ул. М., като пред № 12 на ул. М. автомобила спря. Водачът П. излезе
от автомобила, тогава аз бягайки го настигнах и го спрях. Същият каза
„остави ме, аз тук живея, искам да се прибера“. Попитах водача, защо не
спира, като първоначално не даваше адекватно обяснение, после каза, че е
пил една водка 100 грама и не е спрял поради факта, че го било страх да не му
конфискуваме автомобила, затова че е бил пил. Предприехме действия за
проба, същият няколко пъти не можа да направи качествена проба каза, че не
2
му стига въздух. След като му разяснихме, че ако не направи проба ще му
съставим акт, същият направи качествена проба, като отчете 0,24 промила в
издишания въздух. Извършихме и проба за наркотични вещества и същата
беше отрицателна. Там където беше спрял автомобила имаше осветление,
беше направил и задръстване, имаше около 2-3 коли които чакаха той да мине
посока от съда идваха на там. Валеше. Имаме служебно фенерче. Известно
ми е по какъв начин трябва да спирам автомобилите по ЗДвП. В зависимост
от ситуацията в случая сме го видели да е в явно нарушение. През цялото
време имаше светлинен и звуков сигнал. Колегата даваше и къси и дълги и
сменяхме мелодиите на светлинния и звуковия сигнал. Докато правихме
пробата за наркотични вещества в Сектор ПП, П. се молеше да не му
съставяме акт, каза чу му трябва книжката, защото с нея си изкарва хляба и да
му простим. Призна си, че причината, за да не спира на светлинен и звуков
сигнал е, че е употребил една водка.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. Г. – Бяхме на
работа с колегата Р. и извършвахме обход с патрулния автомобил в района.
Движихме се по ул. „К. В.“ посока тортата, там направих ляв завой по ул. Е.Й.
посока бар „Запа“ и непосредствено преди нас там при адвокатурата точно
при спирката забелязахме един автомобил с предницата беше паркиран с
предницата към адвокатурата, а задницата сочеше бар „Запа“ и беше спрял
перпендикулярно на пътя. Водачът явно ни видя и в този момент се качи в
автомобила, даде назад. Колегата пусна светлините на автомобила на звуков и
светлинен сигнал, за да спре водача. Той тръгна срещу нас, аз му направих
жест с ръка да спре, разминахме се противоположно, погледите ни се
засякоха и му направих жест с ръката да спре, да отбие. Той го видя това,
защото ние се виждахме, аз бях водача на автомобила и погледите ни се
засякоха. Обърнах автомобила и тръгнахме по него по ул. Н.Ц.. Там го
настигнахме и с къси и дълги светлини постоянно му подавах, но той
ускоряваше. След което зави надясно по ул. П.Т., от там наляво по ул. Г.К.,
като караше доста бързо, от там надясно по ул. К.А.Б.. Колегата по радио
станцията започна да подава въпросния автомобил на останалите колеги
автопатрули. След което от ул. К.А.Б. зави надясно по ул. М.Д., след това
наляво по ул. М. и там спря и отби в ляво. Слезе от шофьорското място и
бързайки тръгна по тротоара. Колегата побягна и го настигна и го хвана с
ръка за неговата ръка на тротоара, за да спре. След което аз слезнах и го
3
попитах защо не спира. Той заяви, че се е уплашил, че е пил 100 грама водка в
бара. След което няколко пъти неуспешно имаше проба за алкохол и най-
накрая извърши качествена проба, като мисля, че отчете 0,24 промила в
рамките на допустимото. Тествахме го в Сектор КАТ за наркотични вещества
и пробата беше отрицателна и там му съставихме и акт по ЗДвП. Той там
правеше уговорки да не му пишем акт, но му написахме акт. По- скоро беше
валяло и може би малко да роси.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. Р. – Моля да ми се заплатят пътни разноски от
Панагюрище – Пазарджик и обратно с личен автомобил за двете заседания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
На свидетеля Н. Р. да се изплатят пътни разноски след изчисление на
счетоводството, а именно в размер на 55,27 лева, платими от бюджета на
Районен съд – Пазарджик.
След съгласие на страните свидетелите напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
приложените към преписката документи.
АДВ. К. - Нямам други искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. К. – Поддържам жалбата и моля да уважите същата, като на първо
място отмените НП предмет на настоящето обжалване, поради нарушение на
материалния закон, а именно нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл. 103 от ЗДвП вменява задължения за водача на ППС при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спре плавно в най- дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на служителя
място за изпълняване на неговите указания. Способите за отдаване на
нареждане за спиране от контролните органи са уредени в чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП и те са: своевременно подаване на ясен сигнал със СТОП палка, чрез
описваща полукръг червена светлина през нощта и подаване на сигнал само с
4
ръка от униформен полицай. Изречение последно от разпоредбата допуска
сигнал за спиране да бъде подаден на движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Това обаче означава, че цитираните сигнали трябва да бъдат
подадени от полицейския служител намиращ се в полицейския автомобил,
докато последният се движи, а не да се подават други светлинни и звукови
сигнали чрез автомобила, т. е. подаването на светлинен и звуков сигнал от
осъществяващия преследването полицейски автомобил не попада в тази
хипотеза на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. С оглед действащата към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент нормативна уредба, следва
да се приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейският автомобил, като автомобил със специален режим на движение
без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е
така, защото ЗДвП свързва с подаването на светлинен и звуков сигнал точно
определени последици. Обозначаване на специален режим на движение на
автомобила по аргумент на чл. 34, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от ЗДвП. Тези
последици са различни от последиците възникващи при подаден сигнал за
спиране в смисъла на чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл подаването на
светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не
може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. В
подкрепа на този извод е изричната разпоредба на чл. 207ь изречение
последно от Правилника на ЗДвП според, която сигнал за спиране от движещ
се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигаш надпис
„полиция, спри“, каквито надписи нашите полицейски коли в гр. Пазарджик
не притежават. Предвид изложеното до тук не спирането на доверителя ми
при подадения светлинен и звуков сигнал, за който и двамата свидетели
потвърдиха, че са подали от движещия се полицейски автомобил, не може да
се квалифицира като отказ да се изпълни нареждане за спиране, т. е.
доверителят ми не е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на
всичко изложено до тук, моля да имате предвид, че практиката на Районен
съд - Пазарджик вече е утвърдена, като цитирам Решение № 145, влязло в
сила от 07.03.2022 г. по АНД № 1627/2021 г. на Районен съд - Пазарджик.
Освен изложеното, ако не споделите моите мотиви и моята обосновка за
липсата на нарушение и издадено НП при нарушение на материален закон,
което да ви мотивира да отмените обжалваното НП смятам, че наложеното
наказание на доверителя ми не е съобразено с изискванията на ЗАНН, не е
5
съобразено с личността на дееца, с неговото имотно състояние, наложен му е
максимума при първо нарушение. Ако не споделите мнението ми, че това НП
следва да се отмени изцяло, то моля да намалите наложения размер наказание
до минимума определен от закона. Аз смятам, че водещото и основното е
нарушението на материалния закон при издаване на НП. Моля да ми
присъдите и сторените по делото разноски по адвокатско пълномощно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок по чл. 308,
ал.2 от НПК.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 15:26 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6