Определение по дело №2777/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 46
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040702777
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 46                                        10.01.2022 година                                   гр. Бургас

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на десети януари две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                   2. ЯНА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно дело № 2777 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

С определение № 1845 от 17.09.2021 г. по АНД № 1625/2021 г. по описа на Административен съд- Бургас е оставена без разглеждане жалбата на И.Н.Р. с ЕГН**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против акт на Прокуратурата на Република България (неконкретизиран), издаден във връзка с искане за предоставяне на преписка по извършвана проверка, и е прекратено производството по делото.

Постъпила е частна жалба от И.Н.Р., с искане за отмяна на така постановеното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на решаващи мотиви. Изложено е, че указанията на съда за индивидуализиране на оспорения акт не са изпълнени, тъй като към момента на предявяване на претенцията актовете на ПРБ не са били известни на жалбоподателя, поради отказ на прокуратурата да предостави информация. Жалбоподателят се позовава на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като сочи, че прокурорът разглежда жалби, сигнали, молби и предложения във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон, и нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на адм. на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомят за определени действия, актове и събития.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод постъпила жалба от И.Н.Р., с която са заявени оплаквания, както следва: 1) за незаконосъобразни действия на началника на Затвора Бургас и наблюдаващия прокурор да предоставят на жалбоподателя копия от документите, посочени в заявление № 8853 от 09.09.2020 г.; 2) в периода от 02 до 09.09.2020 г., по време на обявена от жалбоподателя гладна стачка в мястото за лишаване от свобода, последният не е посещаван и консултиран от лекар, и не е изведен при специалист, въпреки заявени оплаквания, че от месеци страда от оголване на венците; 3) не е предоставена на жалбоподателя преписката от прокуратурата във връзка с извършвана проверка, с оглед преценка от съда на законосъобразността на издаден акт. По жалбата е образувано адм.дело № 2062/2021 г. по описа на АСБ, като с определение № 1261 от 16.06.2021 г. е разделено производството по заявените три претенции. Предмет на настоящото производство е искането по т. 3 от жалбата, по което, след разделянето, е образувано адм.дело № 1625/2021 г. по описа на АСБ. В изпълнение на дадени от съда указания за конкретизиране на искането, е депозирана молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която е посочено, че съгласно чл. 146 от ЗСВ прокуратурата разглежда предложения, сигнали,  жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и нарежда на органите по изпълнение на наказанията да ги уведомяват за определени действия, актове и събития. Формулирано е искане да бъде предоставена преписката от прокуратурата във връзка с извършваната проверка, с оглед преценка законосъобразността на акта, като този акт отново не е конкретизиран.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на подадената жалба. Прието е от съда, че искането намира правното си основание в нормата на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното бездействие не се отнася до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза, която да изисква прекратяване на бездействието, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение. В съдебния акт е посочено, че наблюдаващият прокурор не е орган по изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Отбелязано е също, че прокурорът разполага с оперативна самостоятелност и неговите действия се контролират единствено инстанционно и служебно. На следващо място е посочено от съда, че заявените искания са извън подведомствеността на административните съдилища, регламентирана с чл. 128 от АПК, тъй като същите нямат правомощия да упражняват контрол върху органите на прокуратурата, които не са административни органи и издаваните от тях актове не са административни актове съобразно чл. 21, ал. 1 от АПК, а на контрол подлежат актовете на прокуратурата единствено в хипотезата на чл. 243 НПК и то от общия съд. Формиран е извод, че не е налице годен предмет за обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата.

Според настоящия съдебен състав частната жалба е неоснователна, поради следното:

Според разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори, и по искания за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. В случая се оспорва акт на органите на ПРБ, която не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК (т.е. орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон), а е юридическо лице на бюджетна издръжка (чл. 137 от ЗСВ). Дейността на прокуратурата е правораздавателна, а не административна. Следователно, административните съдилища не притежават компетентност да упражняват контрол върху нейните актове (в този смисъл Определение № 7929 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2018 г., VIII отд.; Определение № 2937 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2013 г., VI отд.). Актовете на прокурорите и техните действия и бездействия, се контролират по реда на НПК от общите съдилища, а неподлежащите на съдебен контрол актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура (чл. 143 от ЗСВ).

Доколкото жалбата на И.Н.Р. е насочена срещу акт, който не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК (не съдържа властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност), възникналите правоотношения не са административни и споровете във връзка с тяхното съществуване не са подведомствени на административните съдилища. Ето защо, поради липса на годен за съдебно обжалване административен акт, жалбата се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т.1 от АПК и правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд.

В обжалваното определение се съдържа констатация с какво искане съдът е сезиран и са изложени мотиви за недопустимост на същото, поради което възражението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на решаващи мотиви, се явява неоснователно. Следва да се отбележи, че неизпълнението от страна на жалбоподателя на предвиденото в нормата на чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК задължение да индивидуализира оспорения акт не позволява на съда да извърши преценка относно компетентния да разгледа жалбата съд (респ. орган на прокуратурата), поради което и тя не може да бъде препратена, в какъвто смисъл е направеното с частната жалба искане.

В заключение, не се установяват наведените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваното определение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл. 234 от АПК, Бургаският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1845 от 17.09.2021 г. по АНД № 1625/2021 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на И.Н.Р. с ЕГН**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против акт на Прокуратурата на Република България (неконкретизиран), издаден във връзка с искане за предоставяне на преписка по извършвана проверка, и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                                                                      2.