О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V-261032
Година 2020, 17.12 град Бургас
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седемнадесети декември година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Даниела МИХОВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
частно гражданско дело номер 2808
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1,
вр. чл.407 ГПК и е образувано по
частната жалба подадена от адв. Георги Янев, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Трайко Китанчев“ № 20, против Разпореждане №266006 от 20.11.2020г. по
гр.д.№3981/2017 по описа на БРС, с което е оставена без разглеждане молбата от
адв.Янев за издаване на изпълнителен лист по делото в негова полза срещу
страните по делото, за сумата от 240 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 5 лв.- такса за издаване на изпълнителен лист.
Иска се отмяна на разпореждането
и уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди,
че разпореждането е неправилно, както и необосновано. Твърди, че е нарушено
правото му като адвокат да получи полагащото му се възнаграждение. Излага
становище, че към делото е представен отрязък от договора за правна помощ,
където е посочена дължимата сума за адвокатско възнаграждение, както и каква
сума е платена, поради и което е налице основание за издаване на изпълнителен
лист.
Въззивната инстанция, след като се запозна с
жалбата и доказателствата по делото, за да се произнесе, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното: Гражданско дело № 3981/2017г. по описа на БРС е
образувано по молба, подадена от Я.М.Д. и Х.А.А. за прекратяване на гражданския
им брак с развод по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях
споразумение.
Съдът е допуснал развод и е
прекратил брака, сключен между молителите, като е утвърдил постигнатото между
страните споразумение, което има изискуемото по чл.51 СК съдържание и не
противоречи на закона и морала и е постановил решение № 1608/13.10.2017г.
На 09.11.2020г. по делото е
постъпила молба от адв.Георги Янев, в лично качество, с която иска да бъде
издаден изпълнителен лист в негова полза против Я.Д. и Х.А. за сумата от 240
лв., както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Заявява, че на
16.05.2017г. е сключен договор за правна защита и съдействие между адв.Янев и Я.Д.,
като от уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. е заплатена само сумата
от 200 лв. , и до момента остатъкът от 200 лв. не е заплатен от Д.. Твърди, че
като платец на държавната такса в размер на 25 лв., първоначално поискана от
съда е посочено именно адв.Георги Янев. Посочва още, че сумата от 40 лв.е
формирана от сбора на 25 лв.- такса за образуване на дело и 15 лв.за одобряване
на споразумението, дължими от Х.А..
С обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане.
Настоящата инстанция намира така постановеното
разпореждане за правилно.
Принципно положение е, че при решаване
на делото, съдът следва да се произнесе и относно разноските, като в чл.78 ГПК
са посочени хипотезите, при които ищецът и ответникът имат право на разноски,
сред които и възнаграждение за един адвокат и как съответно те се понасят от
тях. В процесния случай, бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие, като страните
изрично са посочили, че разноските за адвокатско възнаграждение се поемат, така
както са сторени. По делото не са налични данни за заплатен адвокатски хонорар
от страна на Х.А., такъв е заплатен само от молителката Я.. Няма и искане от
някоя от страните за присъждане на разноски. По отношение на държавната такса,
съдът е констатирал, че по делото е представена вноска бележка за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв., но тъй като според чл.6,т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата за развод по
взаимно съгласие е в размер на 40 лв., съдът е постановил заплащане на остатъка
от 15 лв. по равно за всеки от двамата съпрузи, т.е. в размер на по 7,50 лв. и
в този смисъл е диспозитива на
решението, касаещо разноските по делото. В тази част, решението има характер на
определение и няма данни за искане за изменение или допълване от някоя от
страните.
Правилно съдът е констатирал, че
не е налице никое от основанията, предвидени в чл.404 ГПК като изпълнителни
такива, за да бъде издаден изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава в
полза на лице, молител, което разполага с някое от основанията предвидени в
чл.404 ГПК, и съответно се сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е
само лицето срещу което е издаден което изпълнителният лист.
В настоящия случай адвокат Янев
не разполага с изпълнително основание за своето вземане в качеството му на
адвокат, в размер на 200 лв. за да бъде издаден изпълнителен лист в негова
полза, срещу Я.Д., още по –малко решение №1608/13.10.2017г., с което е
прекратен брака между страните представлява такова по смисъла на закона.
Действително по делото е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен на 16.05.2017г. между адв.Янев и
Я.Д., като от уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. е заплатена само сумата
от 200 лв. В чл.37 от Закона за адвокатурата, е предвидена възможността адвокатът
да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК за вземанията
си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски.
По отношение на сумата от 25 лв.,
заплатена по делото като държавна такса, с посочено задължено лице Георги Янев,
настоящият състав констатира, че с подаване на молбата за развод, не е била
заплатена предвидената за това държавна такса в размер на 25 лв., и съответно първоинстанционият
съд е изпратил указания за заплащането й. Съобщението за това е получено лично
от молителя А. на 15.06.2017г., но същият не е изпълнил разпореждането на съда.
Молителката Д. също е получила лично съобщението за таксата на 28.06.2017г., в
срока за внасяне на същата е постъпила молба от процесуалния й представител, че
таксата е внесена, и съдът е дал ход на делото. Предвид гореизложеното, молбата
на адв.Янев за издаване на изпълнителен лист за сумата от 25 лв. отново е
процесуално недопустима, поради липсата на изпълнително основание за нея.
По отношение на сумата от 15 лв.,
представляваща дължима държавна такса, определена след одобряване
споразумението, съдът установи, че частта, припадаща се на Х.А. не е заплатена
от него, въпреки осъдителния диспозитив в тази насока, поради и което в полза
на РС Бургас е издаден изпълнителен лист срещу А..
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №266006 от
20.11.2020г. по гр.д.№3981/2017 по описа на БРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: