Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 112
гр.
Перник, 21.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 23 .01.2018 г., VІ-ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретар Д.Благоева
като разгледа гр.дело
№ 06065 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове от
Ц.А.А. ЕГН **********
*** пл.Свобода 10
СРЕЩУ
ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ Перник ЕООД гр.Перник
за заплащане:
- на осн. чл. 200,
ал. 1 КТ сумата 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от ВЛОШАВАНЕ на здравословното й състояние от
професионална болест “ увреждане на среднинни на двете ръце“ –уточнен по ЕР на
ТЕЛК като „Синдром на карпален канал двустранно „
ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането 17.11.2010 година до
окончателното изплащане на сумата
Ответната страна оспорва исковете по
основание и размер по подробно изложени съображения.
Оспорва, че ищцата е придобила проф.
заболяване поради работата в ответното дружество, като заявява, че твърдяното ВЛОШАВАНЕ
не е настъпило по време на и във връзка
или по повод на извършваната работа от ищеца в ответното дружество- тъй като
ищцата е пенсионер и
на второ място – влошаването ,
респ.лечението е на сърдечни проблеми, а не на такива от проф.заболяване „
Синдром на карпален канал“.
Изтъква, че ищцата е била запознат с условията
на труд на длъжността “готвач ” и факторите на въздействие върху здравословното
състояние на лицата и съзнателно и самостоятелно, въпреки наличието на
поставените му през 2004 г и 2005 г. диагнози е продължила работа в ответното дружество на тази длъжност,
до пенсионирането си,
поради което счита, че възрастови промени са в
основата на настъпилото увреждане.
Възразява и за несъответствие на
претърпените вреди с размера на претендираното обезщетение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна
следното:
Установява се, че ищцата
работи в ответното дружество на длъжността „ готвач“ от 33 години по тр. договор.
При първите прояви
на заболяването е завела гр.дело № 2433/ 1999г. на ПРС- с вл. в сила решение по
което й е изплатено обезщетение за неимуществени вреди.
От 2004г. е налице
влошаване на здравето – непосилни болки в ръцете , слабост и изпускане на
предмети, затруднени движения на горни крайници.
Завела е гр.дело №
1813/2005г. ПРС като с вл. в сила решение № 130 от 05.07.201г. по в.гр.дело №
846 / 2007г. ПОС е оставено в сила решение № 385 о т22.06.2007г. на ПРС по
гр.дело № 1813/2005г. ПРС – с което е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди
В момента е налице
ново влошаване на здравословното й състояние от 01.12.2015г.-до 09.12.2015г. се
лекувала в МБАЛ Национална кардиологическа болница ЕАД София с диагноза
„Перикардит.претампонада.хирургичен перикардитен дренаж. АХ2 ст пристъпно
п.диабет тип 2 състояние след резекция на щитовидна жлеза.
От
14.01.2016-19.01.2016г. е била на лечение в ОКР Банкя
От
27.12.2016-30.12.2016г. отново е на лечение там
Ищцата е пенсионер,
изведена е от вредната среда.
Постановените
ЕР на ТЕЛК- представени по делото - са официални удостоверителни документи за
установените в тях факти и в частност за наличието на установени по надлежния
ред заболявания, за началната дата, от
която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на
заболяванията вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.
Видно
обаче от доказателствата, ищцата е пенсионер- на 78 години.
Т.е.
към момента на твърдяното от нея ВЛОШАВАНЕ на здравословното състояние- от
м.12.2015г.- ищцата също е била
пенсионер на 74 години.
От комплексната съдебно
– медицинска експертиза (СМЕ) Д –р П.
травматолог и Д-р Л.Р. невролог се установява, че :
Няма връзка между
проф.заболяване „ Синдром на карпален канал двустранно“ и леченията от
сърдечно-съдовите заболявания, които са наложили хирургично лечение, както и
диабет тип 2
Вещото
лице-невролог установява, че оплакванията от замайване, паметови нарушения,
смущения в равновесието, болки в гръбнака и др. нямат пряка връзка с признатото
проф.заболяване, с оглед възрастта на ищцата.
Изрично се сочи, че
по данни на ищцата е отказала предходна оперативна намеса.
Сочи се, че за
периода 01.12.2015г. когато е постъпвала на лечение на общите заболявания – на сърд.съд.ситема,
захарния диабет тип 2 и синдрома на вертебробазиларната система / описани в
Епикризите и ЕР на ТЕЛК / -
- те нямат връзка с проф.заболяване, за което е съдила
работодателя и е получила обезщетения неколкократно.
Понастоящем, вече
на 78 години, ищцата не може да ангажира отново бившия работодател за
заболявания, които в голямата си част са вследствие възрастови промени.
И двете заключения
на вещите лица –специалисти сочат, че лечението
е било необяснимо бавно, че всички
ЕМГ са правени от един и същ лекар / друг е въпросът дали той притежава
необходимите лицензи и сертификати за правоспособност за ЕМГ и доколко са
обективно разчетени, или правени за нуждите на бъдещ процес, какъвто се явява този
/
Тук пропуск е на ответната защита да поиска
доказателства за правоспособността на лекаря извършил ЕМГ изследванията, дали е
снабден със съответните документи за правоспособност за ЕМГ изследвания- които
са специфични и не всеки невролог притежава, а ако няма Договор с РЗОК, значи,
че най-вероятно не притежава и ги прави на частен принцип, но това автоматично
оборва съдържанието им./
Т.е. установяването
на ЕКСЦЕС на проф.заболяване „Синдром на карпален канал двустранно“ не се
доказва по категоричен начин.
Вещото лице
–травматолог изрично сочи, че ненавременното лечение и необяснимо дългия период
на изясняване на заболяването, както и липса на адекватно медикаментозно
лечение, и отказа на ищцата за оперативно лечение – говорят именно за това, че
влошаването на здравето е нормално следствие именно на тези фактори, както и
предвид възрастта на ищцата.
С оглед горното,
съдът счита, че следва да отхвърли исковете из.яло като неоснователни и
недоказани.
Същото важи и за
акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, с оглед изхода от
главния спор.
По
разноските:
Ответната страна претендира разноски общо 700 лв., от които 500 лв. – адв..
възнаграждение и 200 лв. – разноски за вещи лица (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК).
Същите се дължат от ищцата, тъй като са платени от ответната страна като
разноски.
Ищцата е освободена от плащане на д.такси и разноски за в.л. когато са
поискани от ищцата и платени от бюджета на съда.Настоящият случай не е такъв.
Предвид изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ПРЕДЯВЕН ОТ
Ц.А.А. ЕГН **********
*** пл.Свобода 10
СРЕЩУ
ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ Перник ЕООД гр.Перник
за заплащане:
- на осн. чл. 200,
ал. 1 КТ сумата 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от ВЛОШАВАНЕ на здравословното й състояние от
професионална болест “ увреждане на среднинни на двете ръце“ –уточнен по ЕР на
ТЕЛК като „Синдром на карпален канал двустранно „
ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането 17.11.2010 година до
окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ц.А.А. ЕГН ********** *** пл.Свобода 10
СРЕЩУ
ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ Перник ЕООД гр.Перник
ДА
ЗАПЛАТИ разноски : общо 700 лв., от които 500 лв. – адв..
възнаграждение и 200 лв. – разноски за вещи лица
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.