РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500427 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Е. Н.
Х. ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник адв. Д. Везенкова-АК- Варна със съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа: гр.Варна, ул.“Марко Балабанов“ №41-43 , ет. Партер,
офис 1.1, подадена срещу Решение №14/ 17.01.25г. по гр.д.№939/2024г. по описа на РС-Айтос, с
което молбата му по чл.19 ЗГР е оставена без уважение.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, явяващо се и необосновано от събраните по делото доказателства,
а също постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Оспорва се доводът на РС-Айтос, че промяната в името на молителя е продиктувано само
от субективното му нежелание в бъдеще да се индивидуализира с настоящото си фамилно име,
вместо което искал това да се осъществява чрез посочената в молбата фамилия „Ч.“, с която не се
установявало от събраните доказателства да има връзка, нито пък да е била носена от някой от
възходящите му по бащина линия. Страната счита тези изводи на съда за неправилни, както и
заключението, че исканата промяна противоречи на императивната норма на чл.14, ал.1 от ЗГР, т.к.
дава невярна информация за произхода на лицето, каквато законът изисква да е видна от фамилното
му име.
Счита, че първостепенният съд е допуснал процесуално опущение , като не е
допуснал втори свидетел за установяване на твърдените от молителя обстоятелства във връзка с
доводите му за смяна на фамилното име, но е приел представените доказателства за недостатъчни
да подкрепят тезата на Е.Х..
1
С оглед горното последният е поискал допускане до разпит на още един свидетел за
недоказаните според РС, правно релевантни за казуса обстоятелства,което искане БОС е уважил.
На следващо място се възразява и срещу изводите на РС, че изнесените в молбата
обстоятелства не са достатъчни да обосноват твърдението за „важни обстоятелства“ по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР, които да наложат исканата смяна на фамилното име.Страната се позовава и на
съществували в миналото пречки за свободен избор на фамилно име за рода му в частност касаещи
и него, свързани с Възродителния процес.
Излагат се подробни съображения от лично естество, които се определят като
обстоятелства, обуславящи исканата промяна.
Цитира се в подкрепа на доводите и съдебна практика.
Прилагат се писмени доказателства, установяващи промяната във времето на имената на
молителя и неговите роднини,които БОС не е приел.
Ответник-заинтересована страна в производството-Община Руен не представя отговор
на жалбата и не ангажира доказателства.
Ответник-заинтересована страна в производството- БОП не е представила отговор на
жалбата, но в хода на делото е депозирала становище за потвърждаване на съдебното решение, т.к.
искането за промяна на фамилното име на молителя не е подкрепено от представените в
производството доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима,а тази
по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.
По съществото на спора, предвид оплакванията за неправилност на съдебното решение,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№939/24г. е образувано пред РС-Айтос по молбата на Е. Н. Х. с
ЕГН ********** от ***** чрез процесуален представител адв.Д.В. от АК-Варна против
заинтересовани страни Община Руен и РП-Айтос по реда на чл.530 и сл. от ГПК, вр. чл.19 от ЗГР и
чл.37, ал.1 от ЗГР.
В молбата е посочено, че по акт за раждане, съставен на 13.05.1981г. от длъжностното лице
по гражданско състояние при Община Руен, молителят е вписан с произход от майка- Ф.Х.Х. и
баща- Н. Х. Х. и с имената Е. Н. Х..Сочи се, че молителят е правнук по бащина линия на Х. К.О.,
поч. 10.10.83г. , който е бил приживе силно уважаван от местното население, известен като
извършващо благотворителна дейност лице, обучавал децата в местното духовно мюсюлманско
училище в ***** и затова бил наричан „Ч.“, с наименование, използвано предимно в османския
книжовен език в знак на уважение, явяващо се обръщение към държавни лица, висши духовници,
хора посветени на просвещаването в наука, чийто живот е обвързан от социално значими дейности.
С времето името се било превърнало в нарицателно и било пренесено като идентифициращ белег
към семейството на Ч.ята.
Молителят се сочи за наричан от близки и роднини изначално не с даденото му по акт за
раждане фамилно име, а с придобилото известност за семейството такова- „Ч.“, поради което бил
обществено назоваван и разпознаваем така и понастоящем сред своето обкръжение, включително
сред колегите си. Молителят се идентифицирал по този начин и воден от завета на покойния си
вече баща, споделян и пред роднини, че иска синът му да се нарича „Ч.“ в памет на прадядо си и че
2
заслужава това като уважаван представител на обществото (полицейски служител).
На следващо място се изтъква негативизма, с който молителят свързва рождената си
фамилия, защото изпаднал в правен спор с останалите роднини на баща си след смъртта му по
повод недвижимо наследствено имущество, от правата върху които посредством незаконни
действия чрез подправяне на документ, чичо му И. Х. Х. се опитал да го лиши. Последно соченото
лице било известно с извършването и на друга незаконна дейност и с криминално минало, което
пък създавало допълнителни проблеми и навреждало на доброто име на молителя, работещ като
полицай.Чрез поведението на чичото, фамилното име на молителя било обществено
дискредитирано включително и в родното му място.
С оглед на горното е поискана смяна на фамилията на молителя от Х. на Ч..
Заинтересована страна- РП-Айтос е заявила становище за неоснователност на молбата.
Заинтересована страна Община Руен не е заявила становище по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, РС-Айтос е постановил решение, с което е
оставил молбата за промяната на името без уважение като неоснователна, намирайки че е в
нарушение на чл.9,чл.13 и чл. 14 от ЗГР и е продиктувана само от личното желание на молителя, но
не и от обективна необходимост по смисъла на закона.
Бургаски окръжен съд не споделя този краен правен извод. Счита молбата за
основателна,промяната за допустима и обосновано поискана, за което излага следните
съображения:
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото пред първа и
настояща съдебна инстанция в следния смисъл:
Според удостоверение за раждане, издадено въз основа акта за раждане на молителя,
съставен на 13.05.81г., той е роден в с.Т., община Руен, от майка Ф.Х.Х. и баща Н. Х. Х. и носи
имената Е. Н. Х..
Безспорно и видно от представено съдебно решение №81/12.04.24г. на АРС по гр.д.
№769/23г., молителят е бил страна в граждански процес по вещен спор за наследствени имоти с
лицето И. Х. Х., сочен за негов чичо- брат на баща му.
Безспорно за делото е, че молителят е полицейски служител, работещ понастоящем в
гр.Девня, а преди това в гр.Провадия(вж. в тази връзка и показанията на св. М. от ***, разпитан
пред първа инстанция и тези на св. Н.- колега на молителя, разпитан пред настоящия съд).
От показанията на първия свидетел се установява, че в *** родът на молителя от бащина
страна( прадядото, дядото и бащата на Е.), е известен сред съселяни и близки с фамилното име“Ч.“,
възприето още от прародителя, макар и неофициално, с което горните лица били назовавани в
обществото. Е. също се назовавал така от ранна възраст и бил обществено разпознаваем с това
фамилно име. Свидетелят познавал възходящите роднини по бащина линия на молителя като добри
хора с авторитет в селото. В упражняваната професия молителят също бил много уважаван човек.
Правните спорове на Е. с чичо му(носещ същата фамилия Х.), по повод наследствен имот и
влошените им в тази връзка отношения довели до това, че молителят не искал да бъде асоцииран с
фамилията на роднината си, още повече, че последният имал и други проблеми със закона (според
показанията на св. Н.),което създавало негативи включително и на работното място на Е., като го
поставяло в неудобно положение, предвид естеството на упражняваната професия-блюстител на
реда, спазващ закона.
3
Свидетелят Н.(разпитан пред БОС) като колега на молителя, също сочи, че в службата
последният от години се представял и бил известен с фамилията Ч., като по случайност станало
ясно, че официално по документи е Х..Свидетелят сочи, че след правните конфликти с чичото,
който искал да вземе дела му от наследството и настъпилото от това отхвърляне и отчуждение
между роднините, Е. не искал да има нищо общо с тях и настоявал да носи известното от времето
на прадядо му като фамилия за рода име Ч..За това твърдо настоявала и жената, с която молителят
живеел на семейни начала и с която искали да сключат граждански брак.
Според Речника на редки, остарели и диалектни думи, думата „Ч.“ има значението на
господин, господар, а в социален и религиозен смисъл е била ползвана като почетна титла, давана
на мъжете от висшите класи / титла на лидера на религиозен орден.
Предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът съобразява от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР приема промяната на собствено, бащино или фамилно име
като изключение от правилото за стабилност на имената на физическите лица, което изменение се
осъществява при упражняване на лично потестативно право, възникващо при нормативно строго
определени предпоставки и само по съдебен ред(изключая изрично визираните в закона хипотези
на промяна по административен ред). Промяната по чл.19 ЗГР се допуска извън правните
основания, посочени в закона, като: осиновяване, установен произход от баща, последица от
развод, сключване на граждански брак ,възможност за възстановяване на име по реда на чл.19а от
ЗГР и др.под., по писмена молба на заинтересувания, в четири хипотези:когато името му е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.По повод последната хипотеза, трайно се приема в теорията и
съдебната практика,че промяната не е произволна и не зависи от субективното отношение на
заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, представляващи обществено и лично
значими обстоятелства, квалифицирани от закона като "важни". Няма легално определение за
съдържанието на понятието, нито нормативно са посочени обстоятелствата, които следва да се
преценяват като важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, като съдът следва да се ръководи винаги от
общите принципи на гражданското право и обществения морал,да съобразява наличието на
обстоятелства, направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца името, чиято
промяна се иска. Значимостта и важността на изтъкнатите във всеки казус причини за търсената
промяна подлежат на самостоятелна преценка в контекста на всеки отделен случай. За такива
обстоятелства са посочени в съдебната практика примерно: известността на лицето в обществото с
име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време
в резултат на станала не по волята му промяна и др. Тази преценка винаги трябва да бъде обвързана
с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/
относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице, защото името
носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко
физическо лице. /В този смисъл са Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., II г.о. на
ВКС, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 1253 от
15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г., III г.о. на ВКС, Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр.д. №
23/2012 г., Определение № 340 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от
22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010
г. на ВКС, Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./.
Съотнесено към настоящия казус, в който основанието за дирената промяна е само от
4
естество „важни обстоятелства“, които я налагат, даденото от закона и правното му приложение
разрешение сочи според състава на БОС заявената молба за промяна за основателна, защото
установената фактическа обстановка от една страна показва една последователна и трайно
афиширана в обществото през годините идентификация на молителя от раждането му с
фамилното име „Ч.“, а не „Х.“, от друга-има обективни предпоставки за конкретния избор на име-
известност на рода по бащина линия- от прадядото на Е. с това прозвище „Ч.“, превърнало се в
общо название за човека и неговото семейство, предавано и на мъжките му наследници-дядото и
бащата на молителя, а оттам и на последния. От трета страна се констатират и допълнителни
предпоставки, мотивиращи промяната, а именно-уронването на доброто име на молителя при
упражняването на уважаваната професия на полицейски служител, посредством известното сред
близки, роднини, колеги и съселяни противно на закона поведение на близък роднина(чичо),
носещ същата фамилия „Х.“, с когото молителят е в тежък правен конфликт по повод наследствени
имоти, като в рамките на тези отношения същият роднина отново има криминогенни прояви.
Не на последно място следва да се вземе предвид, че фамилното име, към което молителят
се стреми, е обществено признато в рожденото му населено място като прозвището на неговия
баща и предците им по възходяща линия(името е било дадено в знак на уважение на прадядото, но
се е разпростряло върху семейството и неговите наследниците), което изключва извода за
нарушаване разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗГР, чийто правен замисъл е фамилията на лицето да
носи информация за произхода му, а в добавка да се съобрази, че личното и бащиното име на
молителя остава непроменено.За това няма основание да се счете, че промяната на фамилията ще
попречи на идентификацията на молителя в обществото.
От значение за крайния извод на съда е и обстоятелството, че в рамките на производството
липсват данни за злоупотреба с потестативното право за промяна на фамилното име от страна на
молителя- той е обрисуван като уважаван човек, упражняващ дългогодишно почтената професия
на полицейски служител, ползващ се с добро име сред колегите си.Освен това промяната на
фамилното име не е в разрез, а съответства на духа и традициите на етническата общност, към
която принадлежи молителят.
Всичко изложено дотук в своята съвкупност аргументира съда да приеме, че поисканата
промяна на фамилното име е допустима от закона и обоснована от конкретните, установени по
делото обстоятелства, от което следва, че подадената за това молба следва да бъде уважена.
При тези съображения и с оглед несъвпадението на правните изводи на двете съдилища по
спора, решението на РС-Айтос следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
допускащо исканата от молителя промяна.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №14/17.01.25г. по гр.д.№939/24г. по описа на РС-Айтос и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.19,ал.1,предл. последно от ЗГР промяна във фамилното име на
Е. Н. Х. ЕГН **********, с адрес: ***** от „Х.“ на „Ч.“, като за в бъдеще лицето ще се именува Е.
Н. Ч..
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по
постоянния адрес на молителя за отбелязване на промяната в актовете за гражданско състояние в
изпълнение на процедурата по чл.75, ал.1 от ЗГР.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6