Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144
гр.Пловдив, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 31.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
20/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Д.П.Ц. против решение № 2842/05.07.2019г. по гр.д.№ 4910/2019г. на
ПдРС, ХVІ гр.с., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД сумата от 610,51 лева
за ползвана топлинна енергия през периода 01.02.2016г.- 30.09.2018г., както и
мораторна лихва за забава на плащането в размер на 104,94 лева за периода
02.04.2016г.- 28.03.2019г., ведно със законните лихви върху главницата, считано
от датата на завеждане на делото.
С въззивната жалба обжалваното решение се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че същото е напълно необосновано,
тъй като са приети за установени факти, за които или не са налице никакви
доказателства или не са налице преки доказателства, а само такива, създадени и
изходящи от въззиваемото дружество. В частност се твърди, че не е установена
собствеността върху топлоснабденото жилище, неговия отопляем обем, както и
редица други решаващи за спора обстоятелства. Иска се цялостна отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
От въззиваемото дружество „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4910/2019г. на ПдРС, ХVІ
гр.с. е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Д.П.Ц.,
с която са предявени обективно съединени искове за отова ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 610,51 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия през периода 01.02.2016г.- 30.09.2018г.,
както и сумата от 105,94 лева- законна лихва за забавено плащане за периода
02.04.2016г.- 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска- 29.03.2019г., до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Съгласно чл.150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ на клиенти за битови нужди се осъществявала при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, като тези ОУ били публикувани на интернет страницата на дружеството и
влизали в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителя. Д.П. била клиент на ищеца за доставяната ТЕ в недвижим имот,
находящ се в град ****. В това й качество тя била длъжна да заплаща месечно
дължимите суми за доставената й ТЕ, съгласно чл. 34 от ОУ, като при
неизпълнение на задължението си в срок, дължала обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Налице било неизпълнение на тези задължения за
горепосочените суми и периоди.
С подадения от Д. П. отговор на исковата молба същата
е оспорила исковете като неоснователни. Тя оспорва да е клиент на дружеството.
Оспорва в абонатната станция на горепосочената сграда в режим на етажна
собственост да е доставяна ТЕ. Не
живеела в имота, там нямало отоплителни тела, като всичко това било установено
в две предходни съдебни производства. Оспорва сумите за ТЕ, които не били
коректно изчислени, а освен това не била искала подобна доставка от ищеца, за
да му я плаща. Топлата вода в жилището била спряна, водомерът- пломбиран, а
всички отоплителни тела били премахнати, за което имало съставен протокол. Била
подадена и молба за отказ от доставка на ТЕ. В исковата молба не било посочено как
е изчислена търсената сума, каква методика е използвана, каква мощност била
подадена в абонатната станция, за да се прецени правилни ли били начисленията.
По предходни съдебни спорове между страните се установило, че ищецът бил
допуснал грешки при определяне на параметъра „инсталирана мощност в сградата“,
както и, че имало некоректни изчисления, като делата били загубени от ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. В отговора на исковата молба, на стр.19 от
първоинстанционното дело, изрично е записано следното: „Жилището ми в тази
етажна собственост е останало в наследство от моите родители“. Към отговора са
приложени доказателства, които индиректно подкрепят твърдението, че жилището на
ет.7 в сградата на бул.“****, е собственост на въззиваемата по наследство от
родителите й. Съгласно решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 708/17
и С 725/17,
член 27 от
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5,
параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май
2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент
(EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Ето
защо, следва да се приеме, че принципно, доколкото жалбоподателката е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, е
налице основание да й бъдат начислявани суми за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация.
Във връзка с горното обаче на първо място следва да се
отбележи, че от събраните по делото доказателства не се установява, дали в
жилището въобще са налице тръби, които да съставляват част от сградната
отоплителна инсталация. Категоричният извод заключение на вещо лице инж.В. Ш.,
изготвил приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, е, че всички
отоплителни тела в жилището на жалбоподателката са отсъединени и през същото не
преминава щранг лира. От обясненията на вещото лице при приемане на
заключението му става ясно, че той не е извършил оглед в жилището и изводите му
се основават на предоставените му от дружеството- жалбоподател и от фирмата за
топлинно счетоводство информация и документи. Относно отсъединяването на
отоплителните тела са налице и преки доказателства- декларация за изключване
или възстановяване на отопление от 01.12.2003г. и квитанция към ПКО от същата
дата / л.23 и 24 по делото ПдРС/. При липса на отоплителни тела и щтранг- лира,
както и на топлоснабдявани обекти над този на въззиваемата, е съмнително, дали
през жилището преминава някаква част от сградната инсталация, а още по- малко,
дали тя да се захранва с пара.
Съгласно заключението на в.л. инж.В. Ш. ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, е разпределена за плащане от жалбоподателката на база
на отопляем обем на жилището й от 273 куб.м.. Не се сочи конкретен документ,
въз основа на който е възприет този отопляем обем. На л.52 по
първоинстанционното дело е налице акт за разпределение на кубатурата от
22.08.1996г. за жилището на П. С. Ц.- наследодател на жалбоподателката. В същия
за самото жилище е определен отопляем обем от 202,59 куб.м., към които са
добавени 39,68 куб.м. за „стая НТС“ и 9 куб.м. за стълбище и коридор, като
общият отопляем обем е 285 куб.м.. Съгласно т.38 от ДР на ЗЕ, отопляемият обем
на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от
абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Липсват доказателства относно припадащите се
на имота- собственост на жалбоподателката, части от общите части и относно това
кои са общите части, предвидени за отопление по проект. С Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отменена на 24.03.2020г./,
приложима през процесния период, е въведено понятието „коригиран отопляем
обем“. Съгласно т.6 от ДР на наредбата, "коригиран отопляем обем" е
отопляемият обем на имота по проект, намален с обема на помещенията, в които
отоплителните тела са демонтирани от сградната инсталация и съответната
припадаща се част на помещенията, без отоплителни тела по проект. Разликата
между отопляемия обем по заключението- 273 куб.м., и по акта за разпределение
на кубатурата- 285 куб.м., не е незначителна и навежда на извода, че в
определен момент след 1996г. отопляемият обем за имота е бил преизчислен. Не са
налице данни и доказателства относно това какво е наложило преизчислението или
най- общо промяната на отопляемия обем, т.е. какъв обем от общите части на
сградата, които е бил включен в изчислението по акта за разпределение на
кубатурата, е отпаднал и дали новият отопляем обем е изчислен коректно. Ето
защо, исковата претенция на въззиваемото дружеството се явява недоказана в
достатъчна степен и поради това обжалваното решение, с което същата е уважена,
ще следва да бъде отменено, като вместо това исковете бъдат отхвърлени.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски в първоинстанционното и в настоящето производство
в размер от по 600 лева. По отношение на разноските с оглед заявеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адв.възнаграждение следва да се отбележи, че са предявени и
разгледани два обективно съединени иска, за всеки от който се дължи отделно
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2842/05.07.2019г. по
гр.д.№ 4910/2019г. на ПдРС, ХVІ гр.с., с което жалбоподателката Д.П.Ц. е
осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата
от 610,51 лева за ползвана топлинна енергия през периода 01.02.2016г.-
30.09.2018г., както и мораторна лихва за забава на плащането в размер на 104,94
лева за периода 02.04.2016г.- 28.03.2019г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД искове за това Д.П.Ц. да бъде осъдена да му заплати сумата от
610,51 лева за ползвана топлинна енергия през периода 01.02.2016г.-
30.09.2018г., както и мораторна лихва за забава на плащането в размер на 104,94
лева за периода 02.04.2016г.- 28.03.2019г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ЕАД-
гр.****, ЕИК: **** да заплати на Д.П.Ц. ***, ЕГН: ********** сумата от 600
лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, и 600 лева- съдебни
разноски в настоящето производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: