№ 1236
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100510320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20057795 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 77034 по описа
за 2018 г. на СРС, 172 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал.
1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. ИВ. Д. и Д. ЯН. Д. дължат солидарно на
„С.в.“ АД сумата от 943,86 лева, представляваща незаплатена цена на вода, потребена
в периода от м.07.2015 г. до 07.09.2018 г. в имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 595,08 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
07.09.2015г. до 07.09.2018г.
Недоволни от постановеното решение в посочената част са останали
ответниците, с оглед което са подали въззивна жалба. Жалбоподателите поддържат, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, като заявяват искане
същото да бъде отменено, а исковете – съответно отхвърлени. Развиват доводи, че
неправилно решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че през
процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е доставял на ответниците В и К услуги, а последните дължат
1
цената им. Счита, че представената справка от имотния регистър не е годна да
установи това обстоятелство. На следващо място жалбоподателите поддържат, че
неправилно съдът е кредитирал заключенията на изслушаните в хода на
производството експертизи, тъй като вещите лица са работили без по делото да са били
представени отчетни документи, както и фактури. Ищецът не бил установил как са
начислени фактурираните услуги. Намират решението за неправилно и в частта, с
която съдът е уважил претенцията за мораторна лихва, тъй като ищецът не е установил
изпадането на ответниците в забава.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното
производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната от ответниците част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми или на процесуалните правила, налагащо отмяна на
решението на съда на това основание. Съдебният акт в обжалваната част е правилен,
обоснован и съответства на приложимите материален и процесуален закон, като
съображенията за това са следните:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С
проекта си за доклад на делото първоинстанционният съд е посочил правната
квалификация на предявените искове, като правилно е очертал кръга на
правнорелевантните факти, разпределил е доказателствена тежест за същите, като с
оглед направените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания, по делото не
са отделени като безспорни факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
2
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на
ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество.
Във връзка с поддържаното с въззивната жалба оспорване на качеството
потребител на В и К услуги на ответниците, респективно възражение за липса на
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на такива услуги, следва
да се посочи, че още с исковата молба от страна на ищеца е била представена справка
от Имотен регистър, Служба по вписванията. От съдържанието на същата се
установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, в който ищецът е доставял услуги през 2008 г., като през 2018 г. е
подновена законната ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД. С исковата
молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е
доставял В и К услуги, като е разкрил за същия договорна сметка. По делото са
3
представени и писмени доказателства от съдържанието на които се установява, че пред
орган на власт ответниците са декларирали, че са собственици на имота. Това
извънсъдебно признание, ценено наред с другите доказателства, приобщени в
производството, води до извод, че по силата на притежаваното от тях право на
собственост, ответниците са страна по договорно правоотношение с ищеца и се явяват
материално легитимирани да отговарят по предявените искове. Още повече в
производството не са доказали недостоверност на информацията, съдържаща се в
извлечението от книгите, водени в регистъра и удостоверяваща надлежно за целите на
произовдството с оглед поставения за решаване пред съда правен спор, качеството им
на потребители на В и К услуги за процесния имот.
За пълнота следва да се посочи, че имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите
на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/
писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени
лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка достоверността на данните от
която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от
него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в
справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство
не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно
доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било
отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги,
обвързващо страните, по което всеки от ответниците като потребител на доставените
от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
4
По отношение на оплакванията, че съдът неправилно е кредитирал заключенията
на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи следва да
се посочи, че същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите специални
знания из областта на съответните науки, отговорили са обективно и пълно на
поставените им задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и
да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото, само защото
ответникът е оспорил същите. По делото е установено, че ответниците не са изпълнили
задължението си да поддържат в имота си изправни уреди и да осигуряват съгл. чл. 24
от ОУ на представители на ищеца достъп за отчитане на същите, с оглед което и
услугите са фактурирани на база потребление от 2 лица.
Следва да се посочи, че предвид наличието на облигационно правоотношение
между страните през процесния период главният иск е доказан в своето основание.
Начинът на начисляване на количеството и цената на потребените от ответниците
услуги касае размера на предявения иск. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е доказан
по основание, но не са налице данни за неговия размер, съдът го определя по своя
преценка или като ползва заключението на вещото лице. В конкретния случай
размерът, за който искът е приет за основателен, е определен с помощта на вещите
лица по изслушаните в хода на първоинстанционното производство експертизи. Ето
защо и тези оплаквания, ангажирани с жалбата, са неоснователни.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от
наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които
съдът достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и искът за
заплащане на лихва за забава, доколкото падежът на задължението по всяка фактура е
установен в приложимите към договора общи условия – чл. 33, ал. 2, вр. чл. 44 –
падежът на съответното месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от
датата на съставяне на всяка фактура, след който момент се дължи мораторна лихва в
размер на законната. Настоящият състав на съда споделя изводите, до които е
достигнал първоинстанционният съд, като е приел за частично основателен иска за
обезщетение за забава в изплащането на главното вземане.
При лиспата на други доводи, ангажирани с жалбата, и доколкото изводите на
настоящия състав на съда изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на
решението, въззивнната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото
производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на
5
въззиваемото дружество не е заявена, с оглед което такива не се дължат и на тази
страна.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20057795 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 77034 по описа за 2018 г. на СРС, 172 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. ИВ. Д. и Д.
ЯН. Д. дължат солидарно на „С.в.“ АД сумата от 943,86 лева, представляваща
незаплатена цена на вода, потребена в периода от м.07.2015 г. до 07.09.2018 г. в имот,
представляващ апартамент 2Б, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 595,08 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 07.09.2015г. до 07.09.2018г.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 ЗВ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6