Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         16.04.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 28.03.2018г.

В публично заседА.е  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №772 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основА.е чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Исковете са предявени от “Д.” ООД гр.П., представлявано от адв. Р.М.срещу ЕТ “А.-А.З.” с.О., общ.Г. с представител А.К.З.. С исковата молба се твърди, че между страните е сключен неформален договор за продажба на фолио ролки за ролонпреса – 59 броя на обща стойност 9204,00лв. Стоката е доставена на купувача, съставен е приемно-предавателен протокол, като за цената е издадена фактура №**********/30.03.2017г. До момента на подаване на исковата молба цената на закупената стока не била заплатена. За сумата от 9204,00лв. като главница и за съответно начислената лихва за забава - 463,68лв. за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №605/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума за доставени стоки в размер на 9204,00лв. - главница, представляваща задължение по фактура №**********/30.03.2017г., 463,68лв. – лихва за забава за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.605/2017г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 9204,00лв. - главница, представляваща задължение по фактура №**********/30.03.2017г., 463,68лв. – лихва за забава за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №437/02.10.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на Фактура №**********/30.03.2017г.; Приемно-предавателен протокол от 30.03.2017г. се установява, че ищецът е издал на ответника фактура за сумата от 9204,00лв. за доставени фолио ролки, предадени на ответника със съответен протокол. И фактурата и протокола са подписани от представител на ответника. На фактурата не е отразен срок за плащане.

За изясняване на фактите по делото съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице процесната фактура е осчетоводена в счетоводството и на ищеца и на ответника, като ответникът е ползвал данъчен кредит по нея. Към момента на изготвяне на заключението задължението по фактурата не е било изплатено и възлиза на сумата от 9204,00лв. Мораторната лихва за забава за задължението по фактурата за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г. възлиза на 463,68лв.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Фактурата, издадена във връзка със сключената сделка представлява вторично доказателство, доколкото съдържа елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Ответникът е осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит по смисъла на ЗДДС по нея. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл е Решение №71 от 08.09.2014г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., IІ т. о., Решение №103 от 11.07.2014г. на ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., постановени по чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика. Поради тази причина съдът намира, че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на които ищецът е доставил стоки на ответника и е издал процесната фактура за стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника, а фактурата е надлежно осчетоводена от него. С тези си действия ответникът се е задължил да заплати стойността на стоката, което не е направил. Неплатената стойност по процесната фактура възлиза на 9204,00лв., като съдът следва да уважи предявения иск в този размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Относно акцесорния иск за заплащане на мораторната лихва, съдът намира, че с оглед основателността на главния иск, акцесорният е също основателен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според заключението на вещото лице, мораторната лихва за забава за задължението по процесната фактура за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г. възлиза на 463,68лв., поради което съдът следва да уважи иска за мораторна лихва до същия размер.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 193,36лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 150,00лв., представляващо платено възнаграждение за вещо лице и 1000лв., представляващи платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съгласно представения в съдебно заседание списък на разноските.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №437/02.10.2017г. в размер на 193,36лв.. за държавна такса.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ “А.-А.З.”, ЕИК****, със седалище и адрес на управление с.О., общ.Г., ул.”В.” №**, представлявано от А.К.З. дължи на “Д.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“М.“ №*, представлявано от Д.Й.Д., изпълнение на парично задължение в размер на 9204,00лв. /девет хиляди двеста и четири лева/ – главница, представляваща задължение по фактура №**********/30.03.2017г., 463,68лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 68 стотинки/ – лихва за забава за периода от 31.03.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №437/02.10.2017г. по ч.гр.дело №605/2017г. по описа на РС-Гълъбово.

ОСЪЖДА ЕТ “А.-А.З.”, ЕИК****, със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул.”В.” №**, представлявано от А.К.З. да заплати на “Д.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“М.“ №*, представлявано от Д.Й.Д., направените разноски по делото в размер на 1343,36лв. /хиляда триста четиридесет и три лева и 36 стотинки/ за платена държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЕТ “А.-А.З.”, ЕИК****, със седалище и адрес на управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул.”В.” №**, представлявано от А.К.З. да заплати на “Д.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“М.“ №*, представлявано от Д.Й.Д., направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 193,36лв. /сто деветдесет и три лева и 36 стотинки/, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №437/02.10.2017г. по ч.гр.дело №605/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: