№ 116
гр. Тетевен, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100184 по описа за 2022 година
Предявен е иск за увеличение на издръжка на непълнолетно дете,съединен с иск за
даване заместващо съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт и пътуване в
чужбина на детето.
Ищцата твърди,че страните по гр. д. 39/2013г. на Районен съд-Тетевен са постигнали
споразумение,родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете n -
ЕГН-**********,да се упражняват от майката АНГ. ИЛ. Г.,като детето живее в n,при своята
майка, а ответникът и баща да заплаща месечна издръжка в размер на 80/осемдесет/лева,с
начална дата на плащане 22.03.2013г.,до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване.С решение № 209 от 03.12.2019г. постановено по гр. д. 197/2019г. Районен
съд-Тетевен ,влязло в законна сила на 15.01.2020г. е изменена първоначално определената
издръжка за детето n - ЕГН-********** от размера на 80лв. до размера на 180лв. ,с начална
дата на плащане 13.02.2019г. Със същото решение на основание чл. 127 а от СК е уважено
искане от Л. В. П. и съдът е постановил,че дава разрешение на основание чл. 127 а от СК
заместващо съгласие на майката АНГ. ИЛ. Г. от n за детето n да пътува до страна от
Европейския съюз-Австрия , през определени периоди от време.
От така определената издръжка и уреждане на отношенията между страните с
помощта и администрацията на съда,са изминали около две години.През този период от
време съществено са се изменили икономическите условия в страната.Също така при тези
икономически условия, и възрастта на детето,за което се дължи издръжката с неговата
възраст са нараснали и неговите нужди.Детето n към момента на определената издръжка в
размер на 180лв. е посещавало СУ“Васил Левски „ гр.Ябланица, е било в Зти клас,а към
1
момента детето е в пети клас. При определяне на издръжката в размер на 180
лв.,минималната работна заплата,която е определяща минималната издръжка е в размер на
560лв. Към настоящия момент минималната работна заплата е в размер на 610лв., очаква се
след 1-ви април минималната работна заплата да бъде 710лв. Или издръжката която е
присъдена да се дължи за детето от Л. В. П. е в размера на минималната издръжка,която би
се дължала за новородено дете.В семейството на А.И. се отглежда и друго дете nродено на
nгодина-ЕГН-**********,за което майката също има и изпълнява своите задължения .
Моли съдът да постанови решение,с което се измени постановеното решение
209/03.12.2019г. по гр. д. 197/2019г. на Районен съд-Тетевен,като се осъди Л. В. П. -ЕГН-
********** ,да заплаща на малолетното си дете n -ЕГН- **********,чрез нейната майка и
законна представителка АНГ. ИЛ. Г.-ЕГН- **********,месечна издръжка в размер на
250/двеста и петдесет/лева,или с едно увеличение от 70лв.,с начална дата на плащане от
постъпване на исковата молба в съда,до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на същата,като в този смисъл се измени решение № 209/03.12.2019г. по гр. д.
19782019г. на Районен съд-Тетевен..
По отношение на иска с основание чл. 127 а от СК:
Независимо ,че е дадено заместващо съгласие от майката за детето n да се издаде
паспорт и детето да посещава страна извън пределите на България,а именно Австрия,където
се е установил ответникът и баща,тази възможност не е ползвана.Детето няма паспорт и не е
извеждано извън граница.Дори през последните години ответникът се е дезинтересирал от
нуждите на детето,не е осъществявал и режим за лични контакти,като това се е отразило и
на поведението на детето към него.С израстването си детето все повече осъзнава,кой полага
грижи за него и е отговорен за неговото развитие и възпитание.
Предвид на възможностите и неограничаване правата на детето n , при отсъствието
на бащата се явява правния интерес , да се постанови заместващо съгласие от съда за
издаване на международен паспорт за това дете.
Моли съдът да постанови и и даде разрешение на основание чл. 127 а от
СК,заместващо съгласие на бащата Л. В. П. - ЕГН- **********,n,община Правец,за детето n
—ЕГН-********** да пътува до страни в Европейския съюз - Гърция и по целия свят
,придружавана от своята майка АНГ. ИЛ. Г. - ЕГН-**********,n,като в този смисъл се
измени решение №.209/03.12.2019г. на Районен съд-Тетевен.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител
на ответника-адвокат С.-АК-Ловеч,в който се излага,че иска за увеличение на издръжката е
допустим, но частично основателен поради следното:
От приложените по делото доказателства - Удостоверение за раждане с-я ТЕТ-Р
№********** от 06.08.2010 гад., издаден въз основа на акт за раждане №0146/06.08.2010
год. е видно, че детето n, ЕГН **********, род. на 05.08.2010 гад в гр. Тетевен е с родители -
Майка - АНГ. ИЛ. Г., ЕГН ********** и баща Л. В. П., ЕГН **********. От приложената
към ИМ Служебна бележка Изх. №371/25.02.2022 гад. на СУ .Васил Левски” - гр. Ябланица
2
е видно, че n, ЕГН ********** е записана в V6 клас в дневна форма на обучение за учебната
2021/2022 гад и редовно посещава училище. От съдържанието на приложеното към ИМ
Решение №209 от 03.12.2019 гад. на PC Тетевен по гр. дело №197/2019 гад. е видно че
действително към момента на подаване не Щ по която е образувано гр. дело №184/2022 г.
по описа на PC Тетевен за 2022 год.ОТВЕТНИКА трябва да заплаща издръжка в размер на
180.00 лв. По депото няма данни за доходите на майката и ОТВЕТНИКА, както и данни за
плащане на издръжка в по- голям размер от минималния, с оглед възрастта на детето и
здравословното му състояние. Действително, към днешна дата, размера на минималната
работна заплата е 710.00 лв.. С оглед императивното изискване на СК, размерът на
издръжката се определя от размера на минималната работна заплата за страната, като
същият не може да бъде под ¼ от този размер и няма ограничение в максималния размер.
Това означава, че минималния размер на издръжката към дата 09.05.2022 гад. е в размер на
177.50 лв. Поради факта, че не се представят данни за по-големи нужди на детето от
обикновените, няма данни за възможностите на ответника да заплаща издръжката, с оглед
възрастта и потребностите на детето то счита че справедливо е размера на издръжката да
бъде увеличен до 200.00 /двеста/ лв. или едно увеличение с 20.00 /двадесет/ лв. от онзи,
определен по гр. дело №197/2019 гад. по описа на PC Тетевен в размер на 180.00 лв., като
издръжката моля да бъде уведомена считано от 25.02.2022 гад., датата на която е входирана
ИМ, по която е образувано гр. дело №184/2022 гад. на PC Тетевен, като същата следва да се
плаща, чрез майката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Моля съда, да
отхвърли претендираният размер на издръжката - 250.00 /двеста и петдесет/ лв. като
неоснователен и недоказан.
По исковете по чл. 127 а. ал.2 от СК:
В ИМ, между обстоятелствената част и петитума по отношение на иска, с основание
чл.127а от СК има различие, което следва да бъде отстранено от страна на ИЩЦАТА. В
обстоятелствената част се развиват съображения за това, че с оглед отсъствието на бащата,
следва да се постанови заместващо съгласие от съда за издаване на международен паспорт за
детето n, ЕГН **********, а в петитума е формулирано ИСКАНЕ, съдът да постанови
разрешение, заместващо съгласието на бащата Л. В. П., ЕГН **********, за детето n, ЕГН
**********, да пътува до страни в Европейския съюз - Гърция и по целия свят, придру‐
жавана от своята майка, като не се сочи срока, за който да бъде издадено това
разрешение.Тъй като ИЩЦАТА може да отстрани пропуска е първото садено заседание по
делото, ще изразя становище и за издаване на паспорт на детето, без съгласието на бащата и
по иска за даване на Разрешение от съда, детето да пътува в ЕС - Гърция и по целия саят,
придружавана от своята майка.
По искането за издаване на паспорт за детето, без съгласието на бащата:
Въпреки, че основанието за издаване на паспорт, без съгласието на бащата, посочено
в ИМ – „...през последните години ответникът се е дезинтересирал от нуждите на детето, не
е осъществявал и режим на лични контакти,.." не е подкрепено с никакви писмени
3
доказателства, то с оглед съдържанието на Решение №209 от 03.12.2019 гад. по гр. депо
№197/2019 гад. по описа на PC Тетевен, би могло да се приеме, че ОТВЕТНИКА пребивава
в чужбина, който факт затруднява комуникацията между родителите и е някаква пречка за
издаването на паспорт на детето в тяхно присъствие и със съгласието на двамата родители.
Счита, че няма пречка съдът да постанови Решение, заместващо съгласието на бащата Л. В.
П., ЕГН **********, да бъде издаден по реда на ЗЕ1Щ задграничен паспорт за детето nn
ЕГН **********. Издаването на паспорт ще е в интерес не само на детето, но и на
ОТВЕТНИКА. Процедурата за издаване на първи паспорт на дете изисква технологично
време - около месец, поради което, снабдяването на детето с паспорт, ще му даде
възможност да пътува в чужбина и за контакти с бащата, ако той пребивава все още там.
По искането за пътуване на детето в чужбина, придружавана от майката:
Възразява съдът да постанови съдебен акт, с който да се даде Разрешение детето да
пътува по целия свят придружено от своята майка и в страни от ЕС, без да се посочи,
конкретна страна й за конкретен период..В тази връзка, без да преписва и преповтаря
мотивите на Решение №209 от 03.12.2019 гад. по гр. дело №197/2019 гад. по описа на PC
Тетевен /приложено към ИМ/ в тази му част, което е изключително изчерпателно, то
действително решението трябва да е съобразено с интересите на детето и по никакъв начин
не трябва да ограничава правата и интересите му. В конкретния случай обаче считам, в
конкретната обстановка в Европа и ЕС - твърдя, че в ИМ трябва да има писмени
доказателства за това, че майката пребивава или има намерение да пребивава в конкретна
страна, членка на ЕС или в Европа на законно основание. Поради това моля съда да задължи
ИЩЦАТА,да представи доказателства за пребиваването си или намерение да пребивава в
конкретна страна членка на ЕС или друга страна в Европа или света, основанието за това,
като едва тогава да се направи преценка за това, следва ли да бъде дадено такова разрешение
и за какъв период от време.От съдържанието на Решение №209 от 03.12.2019 год. по гр. дело
№197/2019 под. по описа на PC Тетевен е видно, че бащата Л. В. П., ЕГН **********, към
момента на постановяване на съдебния акт, въобще не се е дезинтересирал от дете n, ЕГН
**********. Това означава, че дори детето да напусне страната без негово съгласие, то той
има право да знае, къде пребивава, на какво основание, с кого, за да може да поддържа
контакти с него. Детето е български гражданин, поради което и компетентните български
власти следва да следят за това, дали детето, макар и напуснало страната, продължава да
учи, къде и какво, поради което правя искания, в хода на делото да се съберат такива данни.
От Дирекция „Социално подпомагане”-град Тетевен е депозиран социален доклад,в
който е отразено,че се спорът между страните следва да се реши чрез споразумение или
решение,с оглед защита най-добрия интерес на детето n ,съобразно съдебната практика.
От дирекция „Социално подпомагане“-Правец е депозирано становище,че тъй като
ответникът е в чужбина е в невъзможност да осъществи социално проучване и да изготви
социален доклад по делото и да присъства като заинтересована страна по време на съдебно
заседание.
От приложеното към делото писмени доказателства се установява,че страните са
4
родители на детето n,родено на 05.08.2010 година.
С решение по гр.дело №197/2019г по описа на РС-Тетевен е оставен без уважение и
отхвърлен предявен от ответника иск за предоставяне упражняване на родителските права
върху детето и за определяне на издръжка,дължима от майката.Със същото решение е
изменен размера на издръжка,определена с протоколно определение по гр.дело №39/2013г
по описа на РС-Тетевен ,като е осъден ответника да заплаща такава за детето, чрез
майката,в размер на 180.00 лева,начиная от 13.02.2019 година.
През учебната 2021/2022г детето е било ученичка в пети клас в СУ „Васил Левски“-
град Ябланица.
От месец януари 2018г ищцата-майка на детето,е наета от гръцки гражданин,който е
инвалид,за обгрижване,като домашна прислужница,като и заплаща месечно сумата от 450.00
евро.На всеки два месеца и дава 10 почивни дни,а през м.август един месец почивка.
От данните по делото се установява,че ответникът пребивава в чужбина,без данни за
точно местонахождение и адрес.
При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е квалифициран в изготвения доклад по чл.150 от СК-
приложимата материалноправна норма при предявяване на иска и постановяване на
решението за изменение на издръжката.Съгласно чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице,като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай задължението за издръжка на ищцата е определено с решението
по гражданско дело №197/2019г по описа на РС-Тетевен ,в размер на 180.00 лева месечно.
От момента на определяне на издръжката е изминал 3-годишен период,през който
период безспорно са се изменили съществено социално-икономическите условия на живот в
страната,с оглед протичащите инфлационни процеси,както е променена и възрастта на
нуждаещото се от издръжка дете,съответно увеличили са се неговите ежедневни
нужди.Налице е промяна и в нормативно определения размер на дължимата издръжка към
5
момента на приключване на устните състезания по делото.
В предвид изложеното съдът намира,че безспорно е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК,свързани с нарасналите нужди на детето и
променените условия на живот в страната от момента на определяне на първоначалната
издръжка за детето,поради което приема за основателен предявеният осъдителен иск.В този
смисъл е и изразеното становище на особения представител на ответника в отговора по
чл.131 от ГПК.
Безспорно е установено,че след раздялата между родителите му и до момента на
приключване на устните състезания по делото,детето живее заедно със своята майка и през
този период именно тя е полагала непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето.
В предвид горните факти и след като съобрази обстоятелството,че дължимата
издръжка за дете/в т.ч. и произнасянето по въпроса за изменение размера на дължимата
издръжка/ се определя от съда за един сравнително по-продължителен времеви период за в
бъдеще,то съдът намира за основателен предявения иск,квалифициран по чл.150 от СК.
Като съобразява възрастта и нуждите на детето,социално-икономическите условия на
живот в страната,липсата на доказателства за материалните възможности на ответника,
съдът приема,че детето има нужда да получава,а двамата родители следва да му осигуряват
понастоящем месечна издръжка общо в размер на 250 лева. От този размер бащата следва да
осигурява общ обем парични средства за издръжката на ищцата в размер на 200.00 лева
месечно,като останалите средства до необходимия общ размер на издръжката следва да се
поемат от майката. Поради липсата на доказателства за материалните възможности на
ответника,за разликата до пълния претендиран размер на иска от 250.00 лева искът следва
да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение искането по чл.127а от СК:
Съгласно чл.45,ал.1 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/заявлението за
издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на
поставени под запрещение се подава лично и от техните родители,настойници или
попечители.Това изискване е възпроизведено и в Правилника за издаване на българските
лични документи,приет с ПМС №13/8.02.2010г,като съгласно чл.23,ал.3 от Правилника при
отсъствие на родител,настойник или попечител подписът в заявлението се полага от
лице,упълномощено от него с нотариално заверено изрично пълномощно или се представя
някой от посочените в т.1-3 документи,между които влязло в сила съдебно решение за
издаване на паспорт на лице,ненавършило 18 години/чл.23,ал.3,т.1 от Правилника/.Съгласно
чл.23,ал.4 от Правилника при разногласие между родителите за издаване на паспорт или
заместващ го документ на лице,ненавършило 18 години,към заявлението се прилага влязло
в сила съдебно решение за издаване на паспорт.
Съгласно чл.76,т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица,които нямат нотариално
6
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители,настойници,попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по
реда на чл.127а от СК.
В конкретния случай не се установи на малолетното дете на страните по делото n да е
издаден паспорт по смисъла на чл.13,ал.1,т.2 от ЗБЛД,респ.паспорт за задгранично пътуване
или други заместващи го документи.Не е представена и декларация от бащата Л. В. П. за
даване съгласие детето да пътува извън пределите на България.В предвид и данните по
делото за местопребиваването на бащата, извън пределите на страната,то очевидно този
въпрос няма как да бъде разрешен по общо съгласие на родителите на детето,съгласно
чл.127а,ал.1 от СК.
Съобразно изложеното,съдът приема,че е налице правен интерес от постановяване на
искания акт за съдебно администриране на граждански правоотношения-акт на спорна
администрация за заместващо съгласие от страна на бащата,като на малолетното дете да му
бъде издаден задграничен паспорт.При това администриране съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за
защита интересите на детето.
Същевременно и съгласно чл.127а,ал.3 от СК е налице и активна процесуална
легитимация за предявяване на молбата за съдебно администриране на граждански
правоотношения.
Съобразявайки изложените факти по делото и като се ръководи от интереса на
детето n,съдът намира,че несъгласието на бащата,респ.невъзможността за постигане на
споразумение между родителите на детето за снабдяване на същото със задграничен
паспорт,не е основание да се препятства пътуването на детето в чужбина. Правото на
свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България-чл.35,ал.1
от КРБ,като също и един от основните принципи на ЕС е принципът на свободно
придвижване в рамките на съюза на стоки и хора.А съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за
правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС
от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./,съставляваща част от
законодателството на Република България,правото на децата да напускат която и да е страна
подлежи само на тези ограничения,които са предписани от закона и са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или
правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в
тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са ". . .
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали
са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане,от
съдилищата,административните или законодателните органи".
При решаване на настоящето дело,съдът,водим от висшите интереси на детето
Василена Василева, намира искането за даване заместващо от бащата съгласие за издаване
на задграничен паспорт на детето,за основателно. В практиката е прието, че преценката на
съда за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при
7
разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана
с формиране вътрешното убеждение на съда,като в разглеждания случай то съвпада с
мотивацията на майката,изложена в исковата молба.
По отношение исканото разрешение за пътуване на детето извън страната-до Гърция и
другите страни-членки на Европейския съюз:
Съобразно трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК
и редица решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че даване на
заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без да е посочен конкретен период и
държави винаги няма да е в интерес на детето - в този смисъл са решение № 234/30.05.2012
г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело №
1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на
ВКС, ІV гр. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на
ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и много
други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то да може да бъде
извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната,
защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например,
гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му;
че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за
контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в
интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина
и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в
определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания
през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите
- членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то да може да бъде
извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите,
както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на
мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница.Понастоящем майката е титуляр по упражняване родителските
права. Несъмнено, бащата е със свободен режим на лични контакти с детето и той и детето
имат право на свободно придвижване, като това право е гарантирано, както от КРБ, така и
от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Предвидено е, че то би могло да бъде
ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и права
и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи
освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено
правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от
Конвенцията за защита правата на детето. В заключение, поставяне на ограничения относно
възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС придружавано от
8
своята майка се явява неоправдано спрямо неговите интереси.
В предвид установените факти по делото, съдът намира, че липсата на съгласие от
страна на единия родител, препятства излишно правата и свободите на детето,
регламентирани и защитени от закона. Посещението на детето в страна от ЕС би повлияло
положително върху психо-емоционалното му състояние. Посещението на детето в
посочената държава,в случай Гърция или която и да е държава-членка на ЕС, ще
благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и разширяване на
познанията му, а оттук и за оформянето като личност. Заявената държава/Гърция/ е в
рамките на ЕС, както и останалите държави-членки на ЕС, не са място на размирици и
природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.
По отношение на срока за който се дава разрешението и периода на пътуването
съдът изхожда от следните съображения:
В актуалната си практика ВКС приема, че "В съвременния мобилен свят
решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер... " - Решение №
295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, както и че периодите на
пътуване и броя пътувания не следва да се ограничават (цитираното Решение № 295 от
4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 403 от 29.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК и др.). Разрешението не може да бъде дадено за
прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени
непредвидими към днешна дата, поради което разрешението следва да се даде за период от
пет години. (В този смисъл Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV
г. о).В Решение № 295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., ГК се приема,
че нарушаване на режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо
несигурно събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие
за пътуване в чужбина. Решението на ЕСПЧ по дело "Пенчеви срещу България" /жалба №
77818/12/ от 10.02.2015 г.
С оглед на горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата следва да
бъде уважена напълно, чрез даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата детето
Василена да пътува до Гърция и останалите държави-членки на ЕС, придружавано от своята
майка,неограничен брой пъти, в рамките на 5 години съобразно практиката на ВКС ,
цитирана по-горе в решението .
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сторените
разноски по делото в размер на 350.00 лева,а по сметка на съда държавна такса в размер на
28.80 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА,на основание чл.150 от СК, размера на определената с решение по
9
гражданко дело №197/2019г. по описа на РС-Тетевен месечна издръжка за детето
n,ЕГН:**********,като я увеличава със сумата от 20.00 лева и ОСЪЖДА за в бъдеще Л.
В. П.,ЕГН:********** от n,Соф.обл., да заплаща ежемесечна издръжка за детето n,чрез
неговата майка АНГ. ИЛ. Г.,ЕГН:********** от село nЛов.обл.,в размер на
200.00/двеста/лева,начиная от 25.02.2022 година, до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска,като за разликата до претендирания размер от 250.00 лева,ОТХВЪРЛЯ иска,като
неоснователен и недоказан.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а от СК, издаването на паспорт за задгранично
пътуване на малолетното дете n,ЕГН:**********,с хнастоящ адрес в село nЛов.обл.,по
заявление,подадено от майката АНГ. ИЛ. Г.,ЕГН:**********,която следва да подпише
заявлението,съгласно чл.23,ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи или упълномощено от нея лице,съгласно чл.23,ал.3 от Правилника за издаване на
българските лични документи,без да е необходимо за целта съгласието на бащата Л. В.
П.,ЕГН:********** от n,Соф.обл.,като съдът дава заместващо на бащата съгласие за
издаване на посочения личен документ.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на
бащата Л. В. П.,ЕГН:********** от n,Соф.обл.,детето n с ЕГН ********** , да пътува до
Република Гърция и останалите държави-членки на Европейския съюз,придружавано от
своята майка АНГ. ИЛ. Г.,ЕГН:********** от село nЛов.обл.,неограничен брой пъти, за
период от пет години.
ОСЪЖДА ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Л. В. П.,ЕГН:********** от n,Соф.обл.,
да заплати на АНГ. ИЛ. Г.,ЕГН:********** от село nЛов.обл.,сумата от 350.00/триста и
петдесет/ лева,представляващи сторени разноски по делотко.
ОСЪЖДА Л. В. П.,ЕГН:********** от n,Соф.обл. да заплати по сметка на Районен
съд-Тетевен държавна такса в размер на 28.80/двадесет и осем лева и осемдесет ст./лева.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК и чл.127а,ал.4 от СК,допуска предварително
изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от
връчването му на страните,а в частта на допуснатото предварително изпълнение подлежи на
обжалване, с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10