№ 191
гр. Пловдив , 30.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000273 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По в.т. дело № 273/2021 година има постановено съдебно решение № 34 от
23.06.2021 година, съобщено на ответницата М. М. Д. чрез процесуалния й представител
адвокат П.К. на 14.07.2021 година.
Адвокат П.К. в качеството си на управител на „К. и с. - а. д.“ като пълномощник
на М. М. Д. е подала по делото молба вх. № 2279/21.07.2021 година. Молбата съдържа
искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, касаещо
определеното по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за
осъщественото безплатно представителство на М.Д. пред първата и пред въззивната
инстанция. Доводите в молбата по чл. 248 от ГПК се свеждат до неправилност на изводите
на въззивния съд, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде съобразен общият материален интерес, включващ цената на
предявените обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди. В молбата се поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно минималните размери по Наредба № 1 с включен ДДС самостоятелно по всеки
един от обективно съединените искове, каквато е уговорката в сключения между М.Д. и
адвокатското дружество договор за правна защита и съдействие за първата и за въззивната
инстанция. По тези съображения се иска изменение на решението на въззивната инстанция в
частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение съобразно изхода на
спора, включващо ДДС, в размер на по 2076 лева за първата и за въззивната инстанция по
1
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди; по 400,32 лева с включен ДДС за
всяка инстанция по предявения обективно съединен иск за обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за ортопедична плака и по 360 лева с ДДС за всяка
инстанция по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за болничен престой.
Препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е изпратен на
другата страна - „ЗАД Д. Б.:Ж. и з.“ АД на основание чл. 248 ал. 2 от ГПК с указания за
представяне на писмен отговор в едноседмичен срок. В срок е постъпил писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима.
Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или
допълнението му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248 ал. 1 от ГПК. При
подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение по следните съображения:
В постановеното от въззивния съд решение, включващо и произнасяне по частна
жалба срещу определение по чл. 248 от ГПК № 260368/20.11.2020 година, постановено по т.
дело № 222/2019 година на ОС – Стара Загора, на стр. 16 - 18 са изложени подробни
мотиви досежно дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на процесуалния представител на М.Д.. Становището на съда, изразено в
постановеното решение е, че при осъществяване на адвокатска защита на един ищец срещу
един ответник по няколко обективно кумулативно съединени оценяеми иска, какъвто е
настоящия случай, адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на
обективно съединените искове, който представлява защитавания от адвоката интерес по
смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1. В мотивите е цитирана и съдебна практика по този
въпрос. Подробно мотивираното становище на съда е непроменено към настоящия
момент, поради което не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение
в частта за разноските.
Изложените в молбата по чл. 248 от ГПК доводи касаят неправилност на изводите
на въззивния съд, свързани с начина на определяне размера на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА при обективно кумулативно съединяване на
оценяеми искове на един ищец срещу един ответник. По тези доводи следва да се произнесе
ВКС след сезирането му по съответния ред. Не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК от въззивния съд при
категорично изразеното и мотивирано становище в постановения от него съдебен акт.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2279/21.07.2021 година,
подадена от адвокат П.К. в качеството му на управител на „К. и с. - а. д.“
като пълномощник на М. М. Д., за изменение на решение № 34 от
23.06.2021 година, постановено по в.т. дело № 273/2021 година по описа на
АС – Пловдив в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3