№ 4460
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Е. Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110100046 по описа за 2024 година
Производството по делото се води по искова молба Д. А. Г. ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.Варна, бул. „**” № **, ет.1, ап.7 срещу ПРБ,
с адрес гр. София, бул. „**“ №2 с предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 /десет хиляди/ лева за причинените на ищеца неимуществени вреди за
периода 06.04.**г. до 30.10.**г., вследствие незаконосъобразно повдигнато на
06.04.** г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от
НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство № **/2015 г. по описа на
Второ РУ ОД МВР - Варна, за което е оправдан с влязла в сила Присъда №
**/04.05.** г., постановена по НОХД № **/** г. на Варненски районен съд,
потвърдена с Решение № 268/30.10.** г. по описа на Окръжен съд-Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 30.10.** г. до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца, че с постановление за привличане на обвиняем от
06.04.** г., Д. А. Г. /в съучастие като съизвършител с А.Г.Г.в/ на 20.07.2015 г.
се заканил с убийство на Е.В.М., като това заканване било от естество да
възбуди основателен страх за осъществяването му, вследствие на което бил
привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № **/2015 г. по описа на 2 РУ
ОД МВР-Варна за престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
1
НК. Отделно от горното, се твърди, че с постановление за привличане на
обвиняем от 06.04.** г., на 20.07.2015 г. в гр. Варна, /в съучастие като
съизвършител с А.Г.Г.в/, ищецът се заканил с убийство на В. А. М., като това
заканване било от естество да възбуди основателен страх за осъществяването
му - престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Изложени са
твърдения, че в хода на досъдебното производство, от страна на
разследващите органи, били извършени множество процесуално следствени
действия сред които: снемане обяснения на обвиняемия; били разпитани 6
лица, които дали свидетелски показания; извършени били две комплексни
психологични и психиатрични експертизи; бил изготвен протокол за
доброволно предаване; събрани били писмени документи от които разписки,
медицински удостоверения, справки за съдимост и за характеристични данни,
материали от проверки и др. Сочи, че срещу него била взета мярка за
неотклонение „Подписка“ от 06.04.**г. до 30.10.**г. Твърди се, че
обвинителният акт бил внесен от Районна прокуратура - Варна за разглеждане
пред Районен съд - Варна, предвид което било образувано НОХД № **/** г. по
описа на Варненския районен съд, наказателно отделение, 45 състав. Сочи, че
наказателното производство пред първата инстанция по НОХД № **/**г. по
описа на РС - гр. Варна, наказателно отделение ** приключило с оправдателна
Присъда № **/04.05.** г., с която ищецът бил признат за невиновен за това, че
на 20.07.2015 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с А.Г.Г.в, се
заканил с убийство на Е.В.М., както и на В. А. М. и това заканване било от
естество да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл. 304 от НПК бил оправдаван за престъпленията по чл. 144, ал.
З вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Твърди се, че след постановяване на оправдателната присъда и по двете
повдигнати на ищеца обвинения, представител на Районна прокуратура -
Варна, депозирал протест и било образувано ВНОХД № 1047/** г. по описа на
Окръжен съд - Варна. Сочи, че с Решение № 268/30.10.** г., въззивната
инстанция потвърдила оправдателната присъда, с която ищецът бил признат
за невиновен и по двете обвинения. Оправдателната присъда влязла в законна
сила на 30.10.** г. Твърди се, че наказателното преследване срещу ищцовата
страна продължило 2 г., 6 месеца и 24 дни. Твърди се, на следващо място, че
след привличането на Г. в качеството му на обвиняем и по време на целият
наказателен процес, воден срещу него, същият търпял неоснователно,
2
последиците от действията на прокуратурата с всички произтичащи от това
негативни за него страни. Твърди се, че изживяното през посочения период от
момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната
присъда, дало негативното си отражение в психо - емоционален, социален и
професионален план за ищеца.
Изложени са твърдения, че ищецът бил с чисто съдебно минало и нито
той, нито семейството му имали досег със следствени или полицейски органи.
Твърди се, че ищецът изпитал притеснения, несигурност и стрес.
Излага, че изпитал страх, че ако бъде осъден за деянията, които не бил
извършил, щял да изтърпи наказанието, предвидено за повдигнатото му
обвинение в затвора - до 6 г. лишаване от свобода, каквото наказание било
предвидено за престъплението, за което бил обвинен. Твърди, че след
повдигане на обвинението и по време на целия процес до приключването му с
оправдателна присъда, имал накърнено чувство за справедливост и
разколебана вяра в правораздавателните органи. Твърди се, че в продължение
на две години и половина, ищецът живял в състояние на силен страх, стрес и
безпокойство, предвид неизвестността относно евентуално налагане на
наказание за престъпление, което не бил извършил.
Твърди се, че след повдигнатото му обвинение, изпадал в тежки
негативни психически състояния, продължаващи с месеци. Отказвал да се
храни. Сочи, че отслабнал значително и не можел да спи. Отделно от горното,
твърди, че изпитал силни и постоянни чувства на тревожност, които
прераствали в паник атаки, физически, емоционално и психически. Твърди, че
започнал да използва таблетки за сън, за да може да спи, но това не помагало.
Твърди, че няколко дни, преди всяко съдебно заседание, на което участвал
лично, изпитвал изключително силни притеснения и негативни емоции.
Излага твърдения, че се е затворил се е в себе си и спрял да контактува с
околните. Твърди, че голяма част от обкръжението му се тдръпнало от него.
Твърди, че прекъснал много от социалните си контакти.
Излага твърдения, че освен всичко гореизложено, било накърнено
доброто му име, достойнство и репутация като един млад човек пред
общество, като добър съсед и порядъчен човек. Твърди, че имал проблеми на
работното си място, предвид множеството отсъствия за участието му в 11
открити съдебни заседния. Твърди се, че сред работния колектив станали
3
известни, причините, поради които отсъствал и това дало повод на колегите
му за непрестанни подигравки към него. Сочи, че именно това била причината
да напусне работа и да смени неколкократно работното си място.
Твърди се, че през месец Февруари ** г. на ищеца му се родило дете.
Твърди се, че изпитал силни притеснения относно обстоятелството кой и кога
ще се грижи за неговото дете, както и за съпругата му, ако той влезе в затвора.
Твърди се, че изпитал силни претеснения, особено по време на последното
открито съдебно заседание, преди произнасяне на присъдата. Твърди се, че
изпаднал и в паник атака и силен стрес за около един час. Излага твърдения,
че всичко гореизложено създало за един известен период от време
изключително обтегнати семейни отношения. По тези съображения намира, че
справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди
възлизали на сумата от 10 000 лв., като моли за уважаване на претенцията.
Претендира разноски за настоящото производство.
В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника Прокуратура на
Република България, е постъпил отговор, в който взема становище за
неоснователност на предявения иск, предвид неговата недоказаност по
основание и размер. Твърди се, че по отношение на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, не са налице доказателства, пораждащи обективната
отговорност на ответника. Твърди се, че представените от ищеца документи,
касаещи присъда по НОХД № **/** г. на PC - Варна, както и решение по
ВНОХД № 1047/** г. на ОС - Варна, не носели белезите на официален
документ, нито на официално заверен препис на такъв документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, поради което нямали доказателствена стойност. Твърди се,
че липсвали доказателства по отношение твърденията на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем на 06.04.** г., от която дата е посочено, че бил
търпял вреди.
Сочи, на следващо, че не били посочени доказателства за изложените от
ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и несигурност,
чието доказване било изцяло в негова тежест. Твърди се, че не били налице
доказателства относно съществуването на пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди,
понесени от ищеца, и воденото срещу него наказателно производство, за което
е представил ненадлежни документи.
4
На следващо място, се твърди, че прекомерност на заявената от страна на
ищеца претенция за неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не бил
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, със социално -икономическите
условия в страната и със съдебната практика в аналогични случаи. Твърди се,
че размерът на претенцията бил несъответен и предвид обстоятелството, че
делото е приключило в разумни срокове, като е протекло на две съдебни
инстанции. Твърди се, че търсеният от ищеца размер не съответствал и на
обстоятелството, че от ищеца била търпяна най-леката мярка за неотклонение
„подписка“. В този смисъл, моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Възразява срещу основателността и целия размер на
претендираното обезщетение, ведно с лихвата към същото, както за
неимуществените вреди, така и спрямо претендираното присъждане на
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар по образуваното
гражданско дело.
В евентуалност в случай, че искът за присъждане на неимуществени
вреди бъде уважен - възразява срещу неговия размер.
В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си
представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Ответната
страна ПРБ поддържа отговора на исковата молба, заявява, че ищецът е имал
множество причини, за да изпита негативни психически преживявания.
Повдигнатото му обвинение не било доминантната причина.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните,
събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените материали по нохд **/**г. на РС Варна, ДП **/2015г. на
02 РУ ОД МВР Варна, решение по внохд 1047/**г. на ОС Варна се
установява, че с Постановление от 06.04.** г. ищецът е привлечен като
обвиняем по ДП № **/2015 г. за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК затова, че на 20.07.2015 г. в гр.Варна, в съучастие като
съизвършител с А.Г.Г.в, се заканил с убийство на Е. М.а и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и затова, че на
20.07.2015 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършител е А.Г., се заканил с
убийство на В. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
5
осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК и е оправдан за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. На ищецът е взета
мярка за неотклонение „Подписка“. В последствие е внесен обвинителен акт в
съда на 14.07.**г. С Присъда № **/04.05.**г. по нохд **/**г. на РС Варна
подсъдимият Д. Г. е признат за невиновен затова, че на 20.07.2015 г. в
гр.Варна, в съучастие като съизвършител с А.Г.Г.в, се заканил с убийство на Е.
М.а и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Ищецът е признат за
невиновен затова, че на 20.07.2015 г. в гр.Варна, в съучастие като
съизвършител е А.Г., се заканил с убийство на В. М. и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн.
чл.304 от НПК и е оправдан за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК. Производството по нохд **/**г. на РС Варна е протекло в 11
отрити съдебни заседания.
С Решение № 268/30.10.**г. по внохд 1047/**г. на ОС Варна, е потвърдена
изцяло присъдата по НОХД № **/** г. на ВРС, с която подсъдимият е
оправдан за повдигнатите обвинения.
От справка НАП за трудовите договори на ищеца се установява, че през
периода след привличането му като обвиняем на 06.04.**г. до постановяване
на 30.10.**г. на Решение № 268/30.10.**г. по внохд 1047/**г. на ОС Варна
ищецът е променил работното си място пет пъти.
От разпита на св.Г. – съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че наказателното производство водено срещу
ищеца през периода **г. – м.10.**г. за закана с убийство се отразило много
негативно на ищеца и семейството му. Ищецът станал раздразнителен, не
искал да говори по тази тема със семейството си, преди провеждане на
откритите съдебни заседания по делото е бил уплашен. Ищецът се тревожел за
децата си и съпругата си, в случай, че бъде осъден с ефективна присъда.
Колегите на ищеца се шегували с него, че е престъпник, питали го дали няма
да влиза в затвора. По времето, когато ищецът изчаквал присъдата си той
получил паническа атака. На съпругата му й било трудно да проявява повече
емпатия към него. Ищецът започнал да пие, за да се успокоява, започнал да
6
приема мелатонин, за да заспи, през деня пиел понякога и валериан. Това го
правело разконцентриран. Периода за ищеца и семейството му бил един от
най-трудните в живота му.
През **г. се родило първото дете на ищеца, а през 2024г. второто му дете.
Ищецът се грижел за съпругата си, когато тя била бременна и текъл
наказателния процес срещу него. Медикаментите, които приемал ищеца не му
били предписани, те се продавали свободно в аптеката. Ищецът не потърсил
специализирана помощ за оплакванията си. Една от причините ищецът да
сменя работата си толкова често по време на процеса било, че му се налагало
да отсъства често заради воденото наказателно производство срещу него,
подигравките на колегите му и това, че не бил достатъчно концентриран.
Ищецът вече не пиел.
Преди да повдигнат обвинението на ищеца той бил много социален, но
след започването на процеса много от приятелите му прекратили отношения с
него заради настъпилата промяна в поведението му.
От приетата по делото СПЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че е налице дистрес, преживян от
ищеца като „променена личност“; „няма го веселият Д.“. Последиците се
изразяват в тежка невротична симптоматика. Личностният профил е с висока
скала „Шизоидия“- своеобразие на възприятието, модуса на поведение.
Тренираният спортист при изследването и като функциониране в ежедневието
показва повишена агресивна нагласа - спонтанна и реактивна;
раздразнителност, вербална агресия, агресивна раздразнителност, агресивна
ревност, омраза, гняв, негодувание.
Последиците по време на съдебното преследване са предимно със страхов
облик, неувереност, неефективност на мислене и действия с грешки в избора
на стратегии за справяне, декомпенсация на периоди.
Последиците са от психологично и морално естество - загуба на контрол
над живота си, загуба на личностни качества и устои, уважение и
самоуважение, промяна в нежелана посока. Актуализирана е ранна травма със
загуба на родителска фигура и подкрепа/сигурност, доверие в по-широк план.
Материални загуби, които се е опитвал да преодолее. Последиците са
започнали да отшумяват с постановяване на оправдателната присъда и
ищецът се опитва да се върне към предишния баланс на живота си, но предвид
7
това, че майка му /високо в ценностната му система/ не се е възстановила, че
не е възвърнал доверието на съпругата /подценяващо отношение/, не е
възстановил финансовото си положение, авторитета сред приятелите, вярата в
собствените възможности и доверието в институциите, този процес не е
приключил и до сега.
Преди повдигнатото обвинение Д.Г. с качествата, придобити в
семейството и в училище, изявен спортист, се е развивал като „средно
статистически младеж“ в търсене на поприще в живота, търсене на работа,
опити да а спечели пари с честен труд, в т.ч. и в чужбина, създаване на
емоционална връзка, партньорство, семейство; поддържане на синовна връзка
с майка си; създаване на приятелства. Проявява се като открит и откровен по
време на психологичното освидетелстване.
През периода на водене на наказателно производство срещу ищеца е била
налице конфликтна реакция с тялото и депресивни симптоми от соматичния
кръг. Ищецът засилил употребата на алкохол, стигнал до 1 л. Търсел работа.
Имало е периоди на затруднено финансово положение, страх, че няма да може
да се грижи за семейството. Съзнанието му е било завладяно от психологична
доминанта- страхове и фантазии, тревожност за близките години. Кой ще
гледа семейството, ако влезе в затвора за нещо, което не е извършил.
Безпомощност, не може да се защити.
Настъпила е промяна в нагласите и личностните характеристики по
посока на различни видове агресивна готовност- висока степен и
интензивност по приложените методики. Касае се за „агресия“ като
механизъм на психологична защита, когато присъщите за личностната
структура други защити не са довели до освобождаване на личността от
тревожността и страха, породени от дадената ситуация. Преживяване на вина.
Наличие на депресивна компонента в профила.
Има пряка причинно-следствена връзка между негативните психични
преживявания, характера и интензитета им с воденото наказателно
производство. Състоянието на Д.Г. може да се определи като „тежко
невротично“, вследствие на привличането му като обвиняем - остър стрес,
последица от психотравма - среща на опредЕ. личност със събитие -
неочаквано, свързано със загуба и заплаха, досегашните стратегии за справяне
не помагат, новоизбраните задълбочават състоянието и лицето изпада в криза,
8
а помощта, която му се предлага от семей9ство и приятели, не е достатъчна.
Налице са множество стресове, обичайни за възрастовия период, в който
се е намирал и се намира ищецът, описани са подробно в СПЕ, всеки със
своите точки стрес. Част от посочените житейски събития са от позитивния
спектър, но силата на стреса е важна, независимо от знака плюс или минус-
тук се има пред вид раждането на едно-две деца, празници. Ищецът посочва
като значим факта на обвинението като един вектор, противоположен на
усилията му да се справи с тежестите на живота, когато си без баща от малък.
Всяко от събитията, посочено в СЖС е с опредЕ. характеристика -
възникване, емоционален заряд, отзвучаване или интегриране в живота на
индивида. Продължителността на негативните преживявания, свързани със
загуба на близки и родственици, не е с характер на протрахирана траурна
реакция. При ищеца е била и е налице психологична доминанта, свързана с
привличането му на обвиняем и МНО в продължение на 2г. 6м. Променените
личностни нагласи и невротизацията показват, че негативните психични
изживявания не са напълно отзвучали. В този период изтича „нормалният“
срок за отзвучаване на реакцията на стрес и разстройство в адаптацията - една
година и повече, но тежестта се определя от самия потърпевш. Няма данни да
е потърсил психологична или психиатрична помощ.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева за причинените на ищеца неимуществени вреди за периода
06.04.**г. до 30.10.**г., вследствие незаконосъобразно повдигнато на 06.04.**
г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл.
20, ал. 2 от НК по досъдебно производство № **/2015 г. по описа на Второ РУ
ОД МВР - Варна, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № **/04.05.** г.,
постановена по НОХД № **/** г. на Варненски районен съд, потвърдена с
Решение № 268/30.10.** г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.10.**
г. до окончателно изплащане на задължението.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от
9
НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че: на 20.07.2015 г., в гр. Варна, в се заканил
на Е.В.М. и В. А. М., в съучастие като съизвършител с А.Г.Г.в, с престъпление
против неговата личност - с убийство и това заканване възбудило у Е.В.М. и
В. А. М. основателен страх за осъществяването му, по досъдебно
производство № **/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна, за което е
оправдан с влязла в сила Присъда № **/04.05.** г., постановена по НОХД №
**/** г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 268/30.10.** г. по
описа на Окръжен съд-Варна; че в хода на производството е била опредЕ.
мярка „подписка“.
В тежест на ищеца е да докаже, настъпването на посочените в исковата
молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с
обвинението в извършване на престъпление, за което е постановена
оправдателна присъда.
В тежест на ответникът е да докаже, изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
При постановена оправдателна присъда се ангажира отговорността на
Прокуратурата на Република България по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
претърпени вреди от увреждане, които са в пряка причинно-следствена
връзка с незаконно обвинение, независимо от това дали са причинени виновно
от длъжностно лице. Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е
обективна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило наказателното производството.
Обезщетението за немуществени вреди в случая се дължи за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозначими интереси. В понятието
„немуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания
на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намерили
негативно отражение в неговата психика за определен период от време.
На обезщетяване подлежат вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането и техния размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
10
справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства.
Определящо за размера на неимуществените вреди в случая е на
обвинението, начина, по който се е отразило върху личността и начина на
живот, социални контакти, професионална реализация, здравословно
състояние на ищеца, възрастта му и всички други факти, които имат значение
по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът на
06.04.**г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП **/2015г. на 02 РУ ОД
МВР Варна по две обвинения затова за престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК срещу Е. М.а и В. М.. Срещу ищецът е внесен
обвинителен акт в РС Варна, образувано е нохд **/**г. на ВРС, приключило на
с оправдателна Присъда № **/04.05.**г., която е протестирана от РП Варна,
след което е образувано внохд 1047/**г. на ОС Варна, приключило с Решение
№ 268/30.10.**г.
Наказателното производство срещу ищецът от приличането му като
обвиняем на 06.04.**г. до окончателното му приключване на 30.10.**г. е
продължило малко повече от 2 години и 6 месеца.
За престъпленията, за които ищеца е привлечен в качеството на обвиняем
– чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 6 години, което на основание чл.93, т.7 от НК го определя като
тежко престъпление.
От показанията на св. Г. кредитирани от съда се доказа, че в резултат на
незаконното обвинение срещу ищецът той е изпитал силен дистрес, станал е
раздразнителен, ограничил е социалните си контакти, станал е силно
тревожен за своето бъдеще и това на семейството си. Ищецът е започнал да
употребява алкохол и валериан, за да се успокои, пиел е мелатонин, за да
заспи. Ищецът се срамувал от водения процес срещу него като е търпял
шегите на своите колеги. Ищецът е сменял често работата си по време на
процеса (от справка НАП се установи, че е сменил пет пъти работата си),
11
заради воденото срещу него производство, което е налагало чести отсъствия от
работа, трудната концентрация на ищеца и подигравките на колегите му.
От приетата по делото СПЕ, кредитирана от съда, се доказа че в резултат
на процеса ищецът е загубил веселия си нрав, започнал е да има невротична
симптоматика, загубил е контрол на живота си, загубил е самоуважението си,
загубил е авторитета пред приятелите си, чувствал се е безпомощен.
Повишила се е тревожността у ищеца, налице са преживявания на вина и
депресивна компонента в характера.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че по-голямата част от
причината за психическия дистрес изпитан от ищеца се дължи на други
негативни житейски събития, които са му се случили – смъртта на баща му
през 2002г., работата в чужбина през 2014г., завръщането в България, побоят
над майка му през 2015г., спонтанния аборт на съпругата му, работата в
чужбина през 2019г., завръщането в България през 2020г., раждането на
първото му дете през 2020г., посочени в СПЕ. Всички тези събития безспорно
са предизвикващи дистрес, а някои и от тях и психологично травмиращи, но
ищецът е намерил начин да се адаптира към тях. Промените в поведението на
ищеца, за които свидетелства св. Г. са настъпили по време на наказателното
производство водено срещу ищеца, а не преди него. Поради това съдът
заключва, че негативните промени настъпили за ищеца, описани в СПЕ, за
който свидетелства и св.Г. се дължат изцяло на воденото срещу него
наказателно производство. Прежде настъпилите стресови събития за ищеца
вероятно са изчерпали ресурса му за справяне, което не следва да се отчита в
посока за намаляване на размера на обезщетението, а напротив. Следва да се
отчете като терен, върху който логично са се развили негативните последици
за ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 2 ал.1
т.3 ЗОДОВ, за неимуществени вреди е основателен, но предявен в завишен
размер с оглед практиката на съдилищата по този род дела, икономическите
условия и стандарта на живот в нашата страна. При преценка на всички
гореизложени обстоятелства, съдът намира за справедливо парично
обезщетение на ищеца сумата от 7000 лева ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 30.10.** г. до окончателно
изплащане на задължението като за разликата до пълния предявен размер на
12
иска от 10000 лева, искът следва са се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Вземанията по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ стават дължими от момента на
признаването за незаконно на дадено обвинение. В случая от 30.10.**г., когато
е влязло в сила Решение № 268/30.10.** г. по описа на Окръжен съд-Варна, от
който момент ищецът претендира обезщетението за забава.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на
разноски. Според доказателствата по делото сторените от ищеца разноски са в
размер на 10 лева за държавна такса, 400 лева за СПЕ, които следва да се
присъдят на ищеца. Процесуалният представител на ищеца адв.Д. Й. е
претендирал адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Такова следва да му се присъди съобразно уважената част от иска и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. в размер на 1000 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ ПРБ, с адрес гр.
София, бул. ** №2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Г. ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.Варна, бул. „**” № **, ет.1, ап.7 сумата от 7000 лева за причинените
на ищеца неимуществени вреди за периода 06.04.**г. до 30.10.**г., вследствие
незаконосъобразно повдигнато на 06.04.** г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК по
досъдебно производство № **/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна,
за което е оправдан с влязла в сила Присъда № **/04.05.** г., постановена по
НОХД № **/** г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение №
268/30.10.** г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането 30.10.** г. до
окончателно изплащане на задължението КАТО ОТХВЪРЛЯ искa за
разликата от предявения размер от 10000 лева до уважения размер от 7000
лева.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. ** №2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Г.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Варна, бул. „**” № **, ет.1, ап.7 сума в
13
размер на 410 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. ** №2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. П. Й., личен № ********** с адрес гр.Варна, бул. „**” № **, ет.1, ап.7 сума
в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14