Р Е Ш Е Н И Е
№………./….10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1552 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е проведено по ОБЩИЯ РЕД като
гражданско дело по иск срещу потребител(чл. 113 ГПК) .
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Московска №
19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н., чрез ю.к. П., служ. адрес
***, финансов център, срещу К.К.В., ЕГН ********** ***, чрез назначен особен представител
адв. М. *** за присъждане на заявени вземания по
неиздадена заповед за незабавно изпълнение, както следва :
1. за връщане на предсрочно изискуема главница
по договор за кредит за текущо потребление в размер на 28 981,20лв, ведно със
законна лихва върху главницата от предявяване ни ска до окончателно изплащане
2. за плащане на сборно вземане от
5420.89лв за договорни лихви,
претендирани като начислено по същия
договор възнаграждение за ползване на кредита с падежи от 15.05.2017г до
23.08.2019г.
3. за плащане на сборно вземане от
403.19лв за наказателна надбавка, претендирани
като начислено по същия договор обезщетение за забавено плащане на просрочени
вноски за главница (чл. 18.1 от общи условия) за периода на забава 15.06.2017г
до 23.08.2019г.
4. за плащане на 120лв такса за разходи по изискуем кредит,
начислена по Тарифа на банката.
Ищецът претендира определяне на разноски по делото,
конкретизирани в списък по чл. 80 ГПК(л.49), като моли и за определяне на
разходи по заповедното производство, обусловило исковия процес.
Ищецът основава претенцията си на твърдения
за отпускане на кредит в размер на 29 219 лв., уговорен в споразумение от
27.04.2017г. като обединен в нов дълг остатък от задължения по два други
договора (за кредит, предоставен чрез кредитна карта и за текущо потребление).
След информиране на клиента за начина на определяне на 8.52 ГПР по нови
условия, длъжникът поел задължение да върне консолидирана главница в срок от
120 месеца по погасителен план на равни анютетни месечни вноски, включващи
части от главница и начислени лихва, като се съгласил с общи условия и тарифа,
прилагани от банката към момента на съответното плащане. Срещу ползването на
новия кредит кредитополучателя се съгласил да заплати годишна лихва в променлив
размер, определен от два компонента, установени като фиксираната надбавка
7.874% над пазарен индекс (6м. Софибор),
отчитане по ред, предвиден в общи условия и такси, посочени в приложение.
Уговорено било олихвяване на усвоена и непогасена част от кредита, като
съответни части от главница и текуща лихва са били разпределени на вноски в
погасителен план, а в чл. 18.1. било уговорено за срока на забава на месечна
вноска повече от 7 дни, да се събира допълнителна надбавка от 10 % над
договорната лихва върху частта от забавена вноска представляваща главница.
Същата надбавка е уговорена като дължима над договорен лихвен процент върху
предсрочно изискуеми остатък след обявяване на предсрочна изискуемост.
Ищецът
посочва, че длъжникът допуснал забава в
плащанията на всички вноски след първата, което послужило като основание за упражняване
на право на предсрочна изискуемост за цялата главница предвидено в общите
условия като автоматична последица от забава, продължила повече от 90 дни при
спазване на законово изискване за уведомяване. Тъй като обаче не намерил
длъжника си и не могъл да връчи уведомлението, сочи, че известява ответника с
исковата молба като основание за настъпване както на изискуемост на вноските с
падежи след 15.08.2019г., така и за начисляване на обезщетение за забава и
таксата за разходи по предсрочно изискуема в цялост главница.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника К.К.В., оспорва
сключването на кредитна сделка и изправността на кредитора, предоставил кредит
чрез споразумение за обединяване на кредити. Твърди, че споразумението само
разсрочва в нов погасителен план предходни задължения без да променя
съществените параметри на съществуващи кредитни сделки и не поражда нов договор
поради липса на изрично новационно намерение. Възразява по валидността на
договарянето, като несъобразено с изисквания на ЗПК относно яснота и
разбираемост на начина, по който се определя лихвения процент, основанието за
начисляване на такса за разходи и ограничението на размера за обезщетяване на
кредитора при забава на кредитополучателя.
Допълнително оспорва предсрочната изискуемост, като сочи че в
противоречие с установено в практиката тълкуване на императивна норма на чл. 60
ЗКИ, кредиторът не е упражнил правото си преди да подаде заявлението си за
снабдяване със заповед.
Твърди, че е изтекла кратка погасителна давност за задължения с
периодичен характер.
Възраженията по валидността на уговорките са репликирани
от кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне предприето от клиент на
банката с намерение за погасяване на съществуващи към този момент две
задължения и обединяването им в нов договор, с различни параметри по отношение
на лихва, срокове и начин на погасяване. Оспорват се и възраженията по
съдържанието на уговорките на новия кредит, като ищецът се позовава на
добросъвестното си поведение по администриране, а не едностранно определяне на
лихвения процент и таксите, като допълнително сочи, че наказателната надбавка е
събирана в размер съобразен със законната лихва и е кумулирана само с редовно
дължими лихви за ползване.
По същество,
пълномощникът на банката кредитор бланкетно пледира за уважаване на претенцията
в цялост. В подробно писмено становище се обосновава валидното възникване на ново
кредитно отношение, заместило две различни сделки по кредитиране на ответника,
документирано в доказано автентично изявление, което е било договорено в
съответствие със законови изисквания и е изпълнено добросъвестно от кредитора.
С доводи за доказана допусната значителна забава и съобразено със съдебната
практика удостоверяване на връчване на изявление за предсрочна изискуемост,
евентуално отчитане на исковата молба като такова уведомяване на длъжника,
банката моли претенцията за цялата изискуема главница и съответно начислените
лихви, такси и обезщетения за забава да бъде уважена.
Представителят на ответника поддържа възраженията си в пледоарията по
същество. В писмените си бележки акцентира върху тълкуването на волята на
договорилите се страни като преструктуриране, а не погасяване и замяна на
съществуващ дълг с нов, като обосновава погасяване поради изтичане на давността
без да може да се зачита несъществуващо новационно съглашение. Оспорва
отговорността на длъжника за разноските по заповедното производство, приключило
с отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение №821/11.03.2020г. (л.37).
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 04.06.2020г. (л. 101),
с допълване на пояснени твърдения на насрещните страни след първоначалната
размяна на книжа и обявения от съда начален проект (л.40). Освен мотивите на
съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото
право и по-подробно изложение на заявените твърдения и възражения в обхвата на
предмета на спора, съдът е докладвал и
общата императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно
договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението по
чл. 7 ал.3 ГПК.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представените
от ищеца писмени документи за сключена с ответника сделка (л. 7-17 от
гр.д.13616/19 на ВРС и л. 99 от настоящото дело) са изследвани от графолог,
назначен от съда, който дава категорично заключение за авторство на писмените
изявления. Съдът кредитира изцяло обоснования със специални знания извод за
автентичност на подписаните от В. книжа, представляващи искане за
преструктуриране и сключеното с банката споразумение
за обединяване на кредити като кредит за текущо потребление от 27.04.2017г с
приложени общи условия, погасителен план, преддоговорна информация и тарифа за
такси. Опровергаването на истинността на тези писмени документи не е доказано и
осн. чл.180 ГПК съдът възприема съдържанието им като вярно удостоверяване на
признатите по общо съгласие обстоятелства и изявената от насрещните страни воля
за поетите от страните задължения.
Видно от искането с вх.№ 885/13.01.2017г
ответникът е поискал преструктуриране на кредит, предоставен от банката. Към
този момент обаче, според проверката в счетоводната документация на банката,
извършена от назначеното от съда вещо лице, този клиент е ползвал два различни
кредитни продукта, като освен предоставената главница от 28 000 лв за
текущо потребление за срок от 120 месеца по договор от 03.02.2016г той е
ползвал от 09.02.2016г и кредитна карта с разрешен за три години револвиращ
размер на кредит от 1000лв. Натрупаните по тези два кредита задължения са
признати изрично в споразумението, като удостоверените остатъци от главници и
редовно начислени лихви за ползване до този момент съответстват на установените
и от вещото лице по две заемни сметки размери, след намаляването им с опростено
задължение за начислена наказателна лихва за забава по текущия кредит.
Страните са постигнали съгласие за
преструктуриране чрез обединяване на тези две задължения, за да бъдат
погасявани като един дълг. Съпоставката между условията на задълженията на
страните преди споразумението показва, че всички съществени белези на двата
кредита са променени. На първо място в обобщения дълг освен двете остатъчни
главници са включени и вече просрочени лихви, като с новия размер на уговорен
един кредит са погасени всички задължения, независимо от основанието на което
са възникнали. На второ място, до този момент клиентът е ползвал кредитиране с
променлив ГЛП, формиран от 6-м Софибор и надбавка от 7.606(намалена поради
ползване на пакет от няколко услуги) до начална стойност 8.2%, а
нереволвираните части от минимални погасителни вноски по усвоени чрез картата
суми е олихвявана с ГЛП 21.95 %,
съответно оскъпяването по двата продукта е определено като ГПР 9.72 и
24.30. Падежите на 120-те анюитетни
вноски по кредта са били уговорени на 3-то число, а на 12-те месечни суми за
револвиране на 9-то. Договорените с кредитора нови лихвени условия за
обединения кредит намаляват оскъпяването до ГПР 8.52, при съхранена формула на
променливия ГЛП (6-м Софибор и стандартна надбавка от 7.874 до начална стойност
8.2%), но е съставен нов погасителен план с нови 120 анюитети, с падежи 15-то
число. Същевременно вещото лице е установило, че и двете заемни сметки( тази по
кредита и тази по картата) са били закрити и след споразумението банката е
открила нова сметка за отчитане на задълженията по консолидирания нов дълг,
така както е било уговорено в споразумението.
Въз основа на така установените факти съдът
намира за неоснователно възражението срещу валидността на това споразумение.
Въпреки, че в чл. 1 от договора страните са обозначили предмета му като
„преструктуриране”, в конкретния случай не се наблюдават характеристиките на
такова въздействие върху заварените,
удостоверени в преамбюла като безспорни сделки. В установената съдебна практика
това понятие се свърза с изменение на отделни елементи на налично
правооношение, съхранено занапред без намерение за освобождаване на страните от
задълженията им и поемането на нови такива, като типичните форми са отсрочване,
разсрочване в съчетание с промяна в лихвата и съхраняване на обезпеченията
(решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д.№
4090/13г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15г. по т.д.№ 1568/14г. на І т.о.;
решение №136/06.11.15г. по т.д.№ 2483/14г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16г.
по т.д.№ 2602/14г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16г. по т.д.№ 3696/14г. на I
т.о.; решение № 118/08.06.16г. по т.д.№ 729/15г. на I т.о.). Такова би било
въздействието на споразумението само ако не се отчита обстоятелството, че в
случая клиентът изрично е освободен изцяло от явно обременителните за него
условия по револвиращия кредит, който не е обслужван според погасителния план и
размерът на остатъчната главница е съопоставим с този след първа, а не след
последна вноска. Прекратяването на ползването на кредита по картата и
включването на остатъчните задължения по нея е съществен елемент от
споразумението, с оглед взаимното обвързване на всички задължения на клиента и
застрашаването на дългосрочния погасителен от забавата по кредитната карта( чл.
34 от общите условия по договорите за издаване и обслужване на кредитни карти).
Същевременно към този момент анюитетите са били обслужвани редовно (лихвата за
просрочие е съвсем назначителна). Затова обединяването на неподходящия за
потребителя вид кредит с удобния за него продукт налага да бъде променено
самото му основание в хипотеза на рефинансиране, а не на преструктуриране. В
този смисъл изразената воля за погасяване занапред на двата кредита като един
кредит за текущо потребление недвусмислено включва и изявление за прекратяване
в цялост на правоотношенето по револвиращия картов кредит и за поемане в замяна
на ново задължение, различно по основание. Затова съдът намира за доказано
изрично изявено новационно намерение за обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, именно в смисъла, възприеман в практиката на съдилищата. Споразумението за новация е породило
погасителния си ефект по отношение на заварените две кредитни сделки е и
представлява ново основание, което ги заменя с договарянето на един
консолидиран потребителски кредит с нови условия за погасяване и ново
обезпечение.
В резултат на валидното новиране, банката е
отчела като предоставена редовна главница сборната сума от 29 219лв, а
длъжникът е поел задължение да върне този подновен кредит по погасителен план
на 120 равни анютетни вноски, включващи части от главница и начислена лихва,
съответно определена в чл. 7 като годишна лихва в плаващ размер, формиран от
сбор от пазарен индекс (6м. СОФИБОР с минимален праг в нулева стойност,
независимо от колебания под тази стойност) и фиксирана надбавка 7.874 пункта. Страните са се съгласили по
приложението на общите условия по потребителските кредити и тарифата на
банката, прилагани към момента на съответното плащане. Погасителен план, общи
условия и извлечение от приложимата тарифа са били съставени и връчени на
кредитополучателя при подписване на договора.
В така възприетите от страните общи условия,
клаузата по чл. 7.1 предвижда актуализиране на променливия компонент два пъти
годишно по публично оповестени котировки и право на банката да състави нов
погасителен план, която да бъде предоставян при поискване от кредитополучателя,
както и да бъде изпращан веднъж годишно по избран от потребителя начин за сведение.
Клаузата относно таксите препраща към приложение, в което са посочени такси за
разглеждане на искане за одобряване на кредит, за експресно одобряване, за
предоговаряне на условия по инициатива
на клиента и разходи при изискуем кредит. При изясняването на ГПР в чл. 9.1
изрично е оповестено, че разходите на кредитополучателя освен лихви, включват и
такси по тарифата, такси за поддържана на самата сметка и такси за
допълнителните услуги, чието ползване е условие за ползване на преференции,
които се включват във формирането на вноските по погасителния план, връчван на
кредитополучателя. В чл. 7.8 е уговорено олихвяване на усвоена и непогасена
част от кредита, като съответни части от главница и текуща лихва се разпределят
на вноски в погасителен план, а в чл. 18.1. е уговорено за срока на забава на
месечна вноска повече от 7 дни, да се събира допълнителна надбавка от 10 % над
договорната лихва върху частта от забавена вноска представляваща главница.
Същата надбавка е уговорена като дължима над договорен лихвен процент върху
предсрочно изискуеми остатък след обявявана на предсрочна изискуемост до
предявяване на претенцията на кредитора пред съд.
Също в общите условия между санкциите за
неизпълнение, право на кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване
на всички падежи по погасителния план е предвидено като автоматична последица
от забава, продължила повече от 90 дни (чл. 18.2) при спазване на законово
изискване за уведомяване, изпратено до адрес на кореспонденция на клиента или с
волеизявление за отнасяне в просрочие при изброени в чл. 19.1. условия, вкл. и
всяка допусната забава или друго неизпълнение.
По делото се установи, че това съдържание на
условията е резултат от преговори по инициатива на клиента, но представената
молба за преструктуриране представлява стандартен формуляр без конкретни
предложения за условията на бъдещия договор, които да бъдат обсъждани с
доставчика на финансовата услуга. Съпоставени с окончателния вид на договора
това искане сочи единствено, че клиентът е търсил консолидиране и нови падежни
дати. Налага се извод, че новото кредитиране е предоставено като ползване на
типичен за банката кредитен продукт, разработен като предлаган при общи
условия, като възможността на клиента да се отклонява от тях е изключена още с
възприемането от банката на искането като предложение за рефинансиране. Ето
защо съдът приема за категорично установено, че сделката е сключена при
условия, едностранно унифицирани от доставчика за всички потенциални негови
клиенти. За индивидуално договорено може да се приеме само новационното
съглашение и съдържанието на новата сделка, в която са били посочени конкретни
параметри по новия размер на главницата усвоена за рефинансиране на старите
задължения, срока и конкретно предложени
компоненти на променлив лихвен процент (ГЛП) и фиксираната надбавка, определени
според индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по- конкретно правото за определяна на ново
съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните
плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента, а чрез директно препращане към предварително съставени и неподлежащи
на обсъждане общи условия и тарифа. Именно в тази част от съдържанието на сделката
остават и спорните клаузи, уреждащи промяната на ГЛП и отражението му върху
размера на събираната от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните
надбавки за забава и начислените такси.
Назначеното по делото вещо лице, чието
заключение съдът кредитира изцяло като съответно на специалните му знания,
приложени върху предоставените от банката счетоводни записвания, е
констатирало, че уговорена главница е била използвана за закриване на
обединените задължения, като банката е събрала от постъпления по разплащателна
сметка само такси по обслужване на плащания по самата сметка без да е усвоявала
каквито и да са допълнителни такси по кредита. Единственото постъпление в
сметката на клиента е било използвано за погасяване на текущо осчетоводена
дължима по план първа вноска, а
остатъкът е изтеглен от клиента преди следващ падеж на 15.06.2017г. (подробно
посочено в приложението на л. 156). Други наличности не са осигурени от
клиента.
Вещото лице потвърждава, че първоначално
отчетеният лихвен процент от 8.2% точно съответства на уговорката за сумиране
на променливия компонент (борсов индекс) и фиксирана непроменлива надбавка и е
установило, че този процент е бил актуализиран периодично два пъти годишно,
като възприетите от банката стойности на променливата точно са отразявали
показателя в съответния момент на промяната. Едва след 01.07.2018г индекса
Софибор е заменен с друг референтен лихвен процент. Това съвпада с
общоизвестния факт (обявен на интернет сайта на БНБ) за преустановяване,
считано от същата дата на изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването
и публикуването на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР. Вещото лице е
констатирало, че банката е приложила оповестен на интернет страницата си план
на действие в такава хипотеза, като е възприела като заместваща променлива
индикатор, обявяван от БНБ по статистически данни като среден лихвен процент по
депозити на домакинствата. Допълнително е приложен изравнителен дисконт до ниво
на заварения към замяната текущ лихвен процент.
В резултат на периодичните актуализации лихвения процент е намален до
7.987, прилаган до сезирането на съда. Същевременно оповестените в
първоначалния погасителен план месечни анюитети също са актуализирани, като
поради пропускане на падежите по главницата, текущата лихва, макар и начислена
на по-ниските нива, е била отчитана върху по-голям от планирания по плана
размер на ползвания остатък.
При тези факти съдът съобразява следното:
Доколкото предмет на делото е потребителско
кредитиране договорната свобода на страните е ограничена от правилата за защита
на кредитополучателя като потребител по Закона за потребителския
кредит(редакция от 29.07.2016г.), действащи при сключване на споразумението на
27.04.2017 г. Договорените условия на кредита отговарят на изискванията за
писмена форма, а към този момент чл. 10 ал. 4 т.2 и чл. 14 ал.3 ЗПК са
допускали уговорка на променлива лихва и изменение на фиксирания в договора
размер на лихвения процент, променящи и общите разходи по кредита, ако те са
обосновани с обективни обстоятелства, а не са определяни едностранно от
кредитора. В случая именно такава е уговорката за промяна на погасителен план
при актуализиране на лихвен процент и такси, чрез препращане към общите
условия. За тяхното съдържание обаче следва да се приложи по-общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне и по специално чл. 143 т. 5,
9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Съдът преценява, че както правото за изменение на
променливия лихвен процент, така и правото на определяне на допълнителни
разходи в тарифа, може да създаде опасност от неравноправност в положението на страните, тъй като кредиторът
може да съхрани възможност едностранно да актуализира получаваната от него
престация като увеличава възнаграждението при неблагоприятна за него промяната на икономическите условия, докато
същата възможност за длъжника да не осигурена. В случая обаче условията
посочват ясно методика, по която да се изчисли текущ лихвен процент и момент, в
който актуалното изчисление да се приложи към договора. Няма никаква неяснота в
обема на задълженията, тъй като размерът се определя по проста аритметична
формула с прилагане на общооповестен индикатор, върху който кредиторът не е
можел да влияе. Действително, актуализацията
на всяко шестмесечие е променяла и размерите на месечните вноски, но динамиката
на промените е обусловена от официално обявени тенденции на б. индекс и е
можело да се следи от потребителя с текуща справка в Интернет. В тези случаи и
специалния закон допуска клиентите да следят сами за промените (чл. 14 ал.3 ЗПК) при посещения в офисите на банката, съответно чрез справка във справочна
система на електронната й страница, заместваща физическо посещение при
кредитора. Съществената промяна на обусловящия актуализациите индикатор също е
съобразена с изискванията на чл. 33а ЗПК. Въведените през 2018г нови алинея от
разпоредбата изискват приложение на предварително оповестен план за действие, който банката е обявила в съответствие с
изискванията на чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011. Както вещото
лице потвърждава, именно въз основа на такъв план отпадналият борсов бенчмарк е
подменен със статистически индикатор, чието първо отчитане е дисконтирано до
завареното ниво на отпадналия коефицент и така е съхранено и занапред отчитане
на влияние на обективни пазарни тенденции върху цената на кредитирането в обем
аналогичен на първоначално заложения в уговорките между страните.
Уговорките относно актуализиране на размер и видове такси в конкретния случай
са без значение, тъй като такива изменения не са били приложени изобщо в
отношенията между страните.
При възприемане както на споразумението,
така и на общите условия и последващите им актуализации, съдът намира, че
страните са уговорили всички необходими реквизити по чл. 11 ал.1 т. 7-12 и 20 ЗПК, без да се установява неравноправно третиране на потребителя, поради което
валидността на кредитната сделката като цяло не може да се отрече.
Допълнителна
проверка на съответствие с императивни правила се налага поради ограничаването
на правото на кредитора да получи обезщетение за забава над размера на
законната лихва(чл. 33 ал.2 от ЗПК).
Принципно законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като лихва, т.е.
да бъде уговорено предварително от страните в неустоечна клауза. Именно такъв е
характера на чл. 18.1 от общи условия. В клаузата е посочено, че при забава
подлежат на олихвяване само части от вноски, представляващи главница, като
върху тези забавени след пропускане на падеж суми се начислява договорния
лихвен процент, а само ако забавата продължи повече от седем дни след падеж
допълнително се начислява и надбавка за забава в размер на 10 % пункта. Този
начин на определяне на обезщетение за забава следва да се съпоставя с общия ред
на олихвяване на кредита, с уговорено връщане на анюитетни вноски, тъй като при
тълкуване на воля на договарящи се страни съдът отчита отделните уговорки във
връзка една с друга( чл. 20 ЗЗД). На осн. чл. 7.8 от общите условия при
съставянето на погасителен план, включените във всяка вноска лихви се отчитат
върху усвоена и непогасена част от главница, като остатък след приспадане на
предходни вноски. Така съставеният план предпоставя редовно погасяване на всяка
вноска, за да се разпредели предвидимо съотношението на главница и лихви във
всяко ежемесечно задължение. Затова и при забавено плащане размерите главницата
по вноски с пропуснат падеж, които не са били предвидени като неплатен остатък
за следващ месец няма да бъдат олихвени
по общия ред и за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна
лихва като възнаграждение поради продължаващото ползване на тези непланирани
средства от кредитополучателя. В този случай лихвата се начислява еднократно в
текущия, прилаган по договора лихвен процент и според вещото лице е била
възприемана от банката като част от текущата лихва, като именно това е довело и
до увеличаване на месечно начислените суми над размер на анюитетната вноска.
Обезщетението за вредите, които кредиторът понася поради неизпълнението на
длъжника обаче е предвидено да се събира само в случай на продължителна забава.
Явно е, че кредиторът е отчел, че до седем дни вредите му не са значителни и
възстановената регулярност на изпълнението по план е достатъчно за да се
компенсира затруднението на банката при организиране на входящи и изходящи
парични потоци както от свои длъжници по кредити, така и към клиенти по
влогове. Затова типично обезщетение за вреди от забава (с характер на мораторна
неустойка) представлява само договорената лихвена надбавка от 10 %, която
кредиторът има право неотменимо да събира след седмия ден на забавено
изпълнение. В този смисъл следва да се преценява клаузата на чл. 18.1.
Договорния процент на лихвата не участва в размера на санкциониращата лихва
наред с редовното олихвяване, а само като обозначение, че дори и да не се
приложи санкцията от 10 %, олихвявянето на невърнат кредит така или иначе
продължава.
Въззивният съд намира съмненията за
обвързване на потребителя с клаузи, противоречащи на императивно правило на чл.
33 ЗПК за необосновани. Обезщетението е договорено от банката в размер
ненадхвърлящ нормативен лимит, като размерът му е ограничен не само като
номинал (само 10 пункта, а не допустими 10 пункта над основен лихвен процент на
БНБ), но и като срок на забавата (само над 7 дни). Договорната свобода в този
случай следва да бъде зачетена и на кредитора да се признае право на вземане,
възникнало валидно на това основание.
По отношение на таксите, съдът
констатира, че в чл. 9.2 от общите условия при разясняване на ГПР изрично е
оповестено, че разходите на кредитополучателя не покриват такива, които биха
възникнали при неизпълнение на кредита. В приложената към договора тарифа обаче
е посочена такса от 120 лв обозначена като основание „разходи при изискуем
кредит”. Уговорката, гарантираща на кредитора такова допълнително вземане не
покрива изискванията за валидност. От една страна, този разход не е обявен
конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 от ЗПК, а в тарифа за
допълнителни услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събирана на
такава такса изключва връзката й с някаква
допълнителна услуга, която да може да се прецени като престация,
получена срещу допълнително
възнаграждение по смисъла на чл.10а ал.4 ЗПК. Напротив, в самата тарифа таксата
от 120лв, претендирана от кредитора в настоящото производство, е оповестена
като разход, който няма да влияе на ГПР защото не съпътства и обслужва
ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а е предназначен да
компенсира кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или
възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на
изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за
ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната
лихва за забава (чл. 33 ал.1 ЗПК). Ето защо какъвто и да е характерът на
действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на
такса за тях противоречи на специалния закон. Систематичното тълкуване на чл.
10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит на условия, при
които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи.
В заключение съдът преценява уговорките в
споразумението, определящи новото кредитиране за валидно договорени и ги зачита
в отношенията между страните, с изключение на правото за събиране на такса за
разходите, породени от настъпила изискуемост.
Изпълнението на така сключеният договор, по първоначално уговорения и
оповестен надлежно на клиента погасителен план е било дължимо и банката
добросъвестно го е отчитала като е приспадала вноските на лихва и главница на съответния падеж, респективно е
задължила сметката на кредитополучателя с остананали неплатени поради липса на
разполагаема наличност начислени лихви и изискуеми части от главницата според
актуализиран погасителен план, прилаган
според вещото лице (вариант 1 на т. 4 от заключението) до 23.08.2019г. Въз
основа на констатациите на вещото лице съдът възприема за доказана забавата на
кредитополучателя по 25 поредни вноски(с падежи от 15.06.2017 до 15.06.2019г),
поради което към тази дата е била осъществена хипотеза на чл. 19.1. от общите
условия допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно
изискуеми. С тази клауза страните
изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са
договорили конкретен фактически състав, при настъпване на който кредиторът да
може да лиши длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без
да е необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на
плащанията. Тази договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със
специализирани в кредитните услуги търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност
изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и регулярност на
обслужването на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е в допустимо
отклонение и от специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ. Съдът
съобразява задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с което се
приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва след
упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до
длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично
уговорени обективни предпоставки. Съответно на уговорката между страните, макар
да не може да отчита автоматични последици от сбъдването на условието, съдът приема,
че следва да възприеме тази клауза след като допълни към уговорената хипотеза и
императивно изискуемия субективен елемент. Съответно трансформиращ ефект на
нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора, като субективно потестативно право, установено в полза на кредитора,
следва да се приема за настъпил автоматично с връчването на уведомлението на
длъжника (т.е без да се изисква и срок за предупреждение).
Именно такова уведомление кредиторът е
адресирал до длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за
плащане, но няма данни то да е достигнало до него. На гърба на писмо изх.№
06-20-00681/01.02.2018г е нанесена удостоверена от връчител информация, но само
по себе си това удостоверяване не е достатъчно, за да се приемат за доказани
фикционни предпоставки на редовно връчване. Посочено е неуспешно намиране на
постоянен адрес, но липсва удостоверено посещение на обявен от това лице
настоящ адрес в друго населено място, за да може да се отчита фикция на редовно
неприсъствено връчване по чл. 47 ГПК. Изявлението на кредитора обаче е
недвусмислено оповестено в настоящата искова молба и тя е връчена на особения
представител на 29.01.2020г. В такъв случай, според трайно наложилата се
практика на съдилищата, връчването
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник (решение №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, ТК, 1 т.о.). На осн. чл. 235 ал.
3 ГПК съдът е длъжен да съобрази и настъпил след предявяване на иска факт,
поради което приема, че към тази дата до длъжника е достигнало изявление на
кредитора, с което е удостоверен в цялост фактическия състав на упражняването
на потестативното право, така както се възприема в задължително за съдилищата
тълкуване(т. 18 от ТРОСГТК 4/2013г на ВКС).
Към този момент не са били изтекли нито три,
нито пет години от възникване на новото кредитно задължение, за да е налице
която и да е от хипотезите на обща (чл. 110 ЗЗД) или кратка давност (чл. 111 ЗЗД). Възражението за погасяване както на лихвите и обезщетенията за забава,
така и на частите от главница по погасителния план е неоснователно.
Размерите на задълженията съдът възприема по
вариант 2.2. на т. 4 на заключението(л.
151) с отчитане на предсрочната изискуемост от връчването на книжата на
особения представител. Като кредитира изчисленията на вещото лице в резултат от
приложените специални знания, съдът намира за доказан размер на дължимите и
вече изискуеми суми, както следва: включен в просрочените вноски сбор от
5161.85 лв и 23 819.35 лв. предсрочно изискуем остатък по вноските до края
на погасителния план. Така общия размер на изискуем кредит възлиза на
28 981.20лв. Претенцията на кредитора за това задължение се доказа в
цялост.
Договорените като възнаграждение на
кредитора текущи лихви върху ползваната сума обаче, според приложението
съставено от вещото лице (л. 152), включени в падежирали месечни вноски
начислени до предсрочна изискуемост достигат до 6310.54лв. Ищецът обаче е
ограничил претенцията си за такива лихви само до 23.08.2019г., а съдът не може
да присъжда дължими, но непоискани суми за периода след тази дата. Размерът до
тази дата, изчислен по първи вариант, възлиза на само 5307.74лв(л. 147) и
затова претенцията може да бъде уважена до този обем, а за горницата до
5420.89лв искът не е доказан и следва да се отхвърли.
За разлика от възнаградителната лихва
представляваща цена за ползване на заетите средства, санкционната лихва е израз
на договорната отговорност за пропускане на който и да е от падежите. Тъй като
длъжникът продължава да е в забава и след отпадане на действието на плана (така
както е бил в забава и преди това), по отношение на частите с пропуснат срок за
плащане обезщетението за забава следва да се присъди за целия претендиран
период от 15.06.17 до 23.08.2019г. Тази претенция също е била предявена за
по-краткия, изследван от вещото лице период, поради което съдът възприема
установения от вещото лице размер от 504.18лв. по първия вариант на задачата.
Ищецът обаче е поискал само 403.19 лв като начислена лихва за обезщетяване на
вреди от забава на изискуеми части от главница, затова и искът следва да се
уважи в цялост.
Продължаващата в хода на производството
забава на длъжника също следва да бъде компенсирана, но законната лихва следва
да се определи върху цялата изискуема главница едва от момента на възникване на
предсрочната изискуемост.
По изложените правни съображения за отричане
на валидност на уговаряне на дълг за допълнителна такса от 120 лв, поради
настъпване на предсрочната изискуемост, претенцията на кредитора за това
вземане следва да се отхвърли, като лишена от основание.
При
този резултат от разглеждането на делото, съдът разпределя и отговорността за
разноски на насрещните страни.
Предвид направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе съразмерна на
уважената част от сборния иск (34692.13/34925.28) част от разходи, направени от
ищеца по водения осъдителен иск. В представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е
включил само разходите си за внесена такса и депозираните суми за
възнаграждение на вещо лице и представител на ответника, които следва да се приемат
за изцяло направени по настоящия процес, причинен от неизпълнението на
кредитополучателя. Възражението за недължимост на внесената за разглеждане на
заповедта такса е неоснователно, тъй като тя е приспадната от таксата за
осъдителния иск, която би била дължима в цялост, независимо от резултата от
заявлението на кредитора. Към сбора от 2876,08лв следва да се добави и
юрисконсултско възнаграждение(чл. 78 ал.8 ГПК), определено към среден размер от
200лв, завишен до 300лв при отчитане на критериите по чл. 25 ал. 1 и 2 от НЗПП. Така общият размер на дължимите от
ответника разходи възлиза на само 3154,88лв(от общия сбор 3176,08лв), съответно
на основателната част от претенциите. При неиздадена заповед не е възникнало и
задължение на съда да се произнася по разноски, тъй като липсва оспорено
задължаване на длъжника, което да изисква допълнително стабилизиране в исковия
процес.
Ответникът носи и отговорност за авансираните
от съда разходи за графологическата експертиза, назначена по неоснователно оспорване,
предприето в интерес на потребителя. Съразмерно на уважената част от
претенцията срещу него ответникът следва да възстанови в бюджета на съда част
от 198,66лв от заплатените 200лв, на осн. чл.
78 ал. 6 ГПК.
С постановяването на акта приключва
производството пред настоящата инстанция, поради което следва да се определи
възнаграждение на особения представител и то да бъде изплатено от авансираната
сума на адвоката, провел защитата на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн.
чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН ********** *** да заплати
на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н.
изискуеми задължения, възникнали по договор за кредит за текущо потребление,
договорен в споразумение за обединяване на кредити от 27.04.2017г., по сметката
на ищеца с IBAN *** - BIC ***. чл. 9 ЗПК, чл. 60 ал.2 ЗКИ и чл. 92 ЗЗД, както следва:
28 981,20лв.(двадесет и
осем хиляди деветстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляващи главница, включена в части от вноски с
настъпил редовен падеж(5161.85лв) и предсрочно изискуем остатък от ползвана
главница(23 819.35лв), ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020г.
до окончателно изплащане на тази главница по сметката указана от кледитора ведно със законна лихва върху
главницата до окончателно изплащане
5307.74 лв.(пет хиляди триста и седем лева и седемдесет и
четири стотинки), представляващи сбор от договорни лихви, начислени по
същия договор като възнаграждение за ползване на кредита, с падежи от 15.05.2017г до 23.08.2019г.
403.19 лв. (четиристотин
и три лева и деветнадесет стотинки), представляващи сбор от наказателна
надбавка, начислена като уговорено по същия договор обезщетение за забавено
плащане на просрочени вноски за главница ( уговорено в чл. 18.1 от общи
условия) за периода на забава 15.06.2017г до 23.08.2019г
3154.88
лв.
(три хиляди сто петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи част от общо направени 3176,08лв съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от осъдителните исковете,
на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК
*********, срещу К.К.В., ЕГН **********
искове за присъждане на заявени на
същите основания вземания по неиздадена заповед за незабавно изпълнение, както
следва:
горница над 5307.74лв до 5420.89лв, претендирани като договорни
лихви за ползване на кредита с падежи от 15.05.2017г до 23.08.2019г
120лв,
претендирана такса за разходи по
изискуем кредит, начислена по Тарифа на
банката, на осн. на основание чл. 10а, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК.
ОСЪЖДА К.К.В., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, сумата 198,66лв (сто деветдесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща авансирани разноски в полза на бюджета на съдебната
власт по неоснователна защита на този ответник, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на длъжника К.К.В.,
ЕГН ********** че следва да представи доказателства за заплатената
присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на
решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като
в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1
от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат К.А.М.,
адвокат от ВАК, вписана с № 393 в НРПП,
за извършено особено процесуално представителство на ответника К.К.В. ЕГН **********
с неизвестен адрес (след връчване на книжа по реда на чл. 47 ГПК)пред настояща
инстанция в размер на 800лв, платимо от депозирана от ищеца сума.
Да се издаде разходен ордер за така
определеното възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
„