СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 2356 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 292191 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 7438/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 60 състав, Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ
*****е осъдена да заплати на „З. „Б.В.И. Груп“ АД, ЕИК *****, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 270,75 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2018
г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
С
решението Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *****, е осъдена да заплати на „З.
„Б.В.И. Груп“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 560 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен, е
подадена въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, в която са развити съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на атакувания акт. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Въззивникът твърди, че ищецът не е
представил действащите към момента на настъпване на процесното ПТП Общи условия
за застраховка „Каско“. Сочи се, че не е бил
издаден протокол за ПТП съгласно Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Счита, че по делото
не се установява настъпването на ПТП, неговият механизъм, както и причината за настъпилите вреди. Заявява, че водачът на застрахования при ищеца автомобил
не е уведомил СДВР – Пътна полиция след настъпване на произшествието. Поддържа
се, че представените от ищцовото дружество частни писмени
документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, като
изложените в тях обстоятелства не се потвърждавали от показанията на разпитания
свидетел. Сочи се, че липсва снимков материал, изготвен от длъжностното лице с
оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС. Твърди
се, че от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза механизмът на ПТП не може да
бъде установен, защото заключението на същата се основава на твърденията на
водача на МПС. Излага, че ищецът не е извършил самостоятелна проверка преди да
направи плащане по заведената щета. Аргументира се, че щетата, за която е изплатено
застрахователното обезщетение не е покрит застрахователен риск, тъй като
процесното МПС не е застраховано за допълнителен риск - "гуми". Изтъкват се съображения, че в застрахователната полица не е
посочено допълнително покритие "гуми", а единствено клаузата "Пълно
Каско". Посочва се,
че застрахователят е следвало да провери дали вредите се дължат на умишлени
действия от страна на застрахованото лице, както и дали вредите са резултат от
друга повреда и се изключва застрахователното покритие, също и че застрахователят
не е извършил проверка за установяване на обстоятелствата около възникване на
застрахователното събитие и водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или
други упойващи вещества. Заявява се още, че представената по делото застрахователна полица не
съдържа покритите рискове, а това е необходим реквизит. При условията на
евентуалност се твърди съпричиняване. По изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „З. „Б.В.И. Груп“ АД, в който се моли жалбата да бъде оставена без
уважение и потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението, съдът намира следното:
СРС, II Гражданско отделение, 60 състав е бил
сезиран с осъдителен
иск, с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.
49 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл.
49, ал. 1 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Следователно предпоставките за уважаване регресната претенция на
застрахователя са: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, по който ищецът е застраховател; 2/
настъпване на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по
застраховката; 3/ застрахователното събитие да е настъпило поради действие или
бездействие на служители на ответника; 4/ отговорност на ответника по чл.
49 ЗЗД - противоправно поведение на служители на ответника при
или по повод изпълнението на възложената от него работа, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите; 5/ застрахователят по имуществената застраховка да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение по този договор. В
т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да
предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД,
когато са налице основанията за това. В този смисъл е и чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
действащ към датата на процесното ПТП.
В конкретния случай
исковете са насочени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. Според изложените в
исковата молба фактически твърдения реализирането на отговорността на ответника
се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с
поддържането на републикански път и отстраняване на препятствия по него.
С отговора на
исковата молба ответникът АПИ е оспорил наличието на всички предпоставки за
ангажиране на отговорността му на предявеното с иска основание, вкл. и
възражения за липса на покрит застрахователен риск, при което въззивният съд
следва да обсъди и наведените в тази насока оплаквания по въззивната жалба и да
прецени дали събраните пред първата инстанция доказателства /при липсата на
събрани нови такива пред въззивния съд/ установят наличето на основание за
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на увредения собственик, също
и на основания за регресното му вземане срещу АПИ.
С определението на
съда, по реда на чл. 140 ГПК, от 28.08.2018 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на имуществена застраховка
„Каско“, сключена по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *****/с
предходен рег. № *****/, собственост на -„Балканфарма Разград“ АД, валидна и
действаща към датата на застрахователното събитие; както и че по процесната
щета ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения
автомобил, в размер на 270,75 лв.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 26.10.2016 г. между ищеца и „Интерлийз
Ауто“ ЕАД /предишен собственик/, понастоящем -„Балканфарма Разград“ АД, е
сключен валиден договор за застраховка "Каско Стандарт", с предмет
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *****, със срок на застрахователно
покритие от 00:00 ч. на 28.10.2016 г. до 00:00 ч. на 28.10.2017 г. Противно на
изложеното от въззивника, за този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, същият е сключен във формата на
застрахователна полица, която съдържа всички необходими задължителни реквизити
по чл. 324, ал. 1 КЗ. Към датата на сключване на застрахователния договор в
изискуемата писмена форма, са в сила ОУ на ищеца, приети с решение на УС на
05.12.2011 г., изм. с решение на УС от
22.05.2014 г. и в сила от 09.06.2014 г.,
текстът на които ОУ е приет по делото.
Установено е също
така, че по време на действието на договора за имуществено застраховане на 14.09.2017
г. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени имуществени вреди. В
тази връзка на 15.09.2017 г. застрахованият е подал до ищеца заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на
застрахователно събитие, придружена от декларация на свидетел на събитието Венета
Тодорова Станева, по които е била образувана преписка по щета № 470416171747113.
На 19.09.2017 г. е бил изготвен опис на претенция, съгласно който щетите по
автомобила са гума предна дясна „Fulda EcoContol HP 215/60 R16“ и гума
задна дясна „Fulda
EcoContol HP 215/60 R16“.
По делото е
представен доклад по щета № 470416171747113/03.10.2017
г.,
от който се установява, че ищецът е определил
обезщетение в размер на 270,75 лева, като е изплатил на собственика на
автомобила застрахователно обезщетение в този размер, видно от преводно
нареждане от 05.10.2017 г. Липсата
на представен опис-заключение по претенция не препятства възможността съдът да
установи дали е извършено плащане от страна на застрахователя в полза на
застрахования, и какъв е размерът на определеното от застрахователя
обезщетение, доколкото той се установява от приложения по делото доклад по
щета, а и от удостоверяващото изплатеното обезщетение от застрахователя - платежно нареждане. Освен това
обстоятелството, че по процесната щета ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил, в размер на 270,75 лв., е и
обявено като безспорно по делото.
На 07.12.2017 г. „З. „Б.В.И. Груп“ АД е изпратило
регресна покана до ответника, с която го е поканило да му възстанови платената
сума на застрахователно обезщетение. Видно от приложеното по делото на л. 27
известие за доставяне, ответникът е получил поканата на 15.12.2017 г.
От данните по делото
се установява, че 14.09.2017 г. в участъка от пътя в посока от гр. Етрополе към
с. Джурово, преди с. Малки Искър, водачът Б.К.А., управлявайки застрахования
при ищеца автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *****, с предишен
рег. № *****, собственост на „Балканфарма Разград“ АД /предходен собственик -
„Интерлийз Ауто“ ЕАД/, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което щетите по лекия автомобил вследствие на процесното
ПТП са по предната дясна гума и по задната дясна гума.
Посоченият по-горе
механизъм на ПТП се установява от комплексната преценка на съдебно-автотехническата
екпертиза и показанията на свидетеля Б.К.А.. Приетата по делото САТЕ сочи за
наличие на причинна връзка между заявеното увреждане на посоченото МПС и начина
на попадане на същото МПС в дупка, а доводите на жалбоподателя за противното са
неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на
жалбоподателя, че по делото не е изяснено дали щетите са резултат от умишлени
действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от повреда
поради износване, стареене на материал или скрит дефект. Вещото лице не е
посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването
на вредите. Нещо повече, от приетото заключение на САТЕ, се установява, че
гумите са били в много добро състояние към датата на огледа. Според вещото лице
размерът на щетите по процесния автомобил, определен по средни пазарни цени за
отстраняването им към момента на ПТП, възлиза на 475,99 лв., с ДДС.
Въззивният съд
кредитира, на основание чл. 202 ГПК, изцяло
заключението на допусната съдебно-автотехническа
експертиза и разясненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, като
изготвено от експерт,
притежаващ необходимите професионални знания и квалификация.
Процесният пътен
участък е част от републиканската пътна мрежа, и се управлява /вкл. и поддържа/
от АПИ на основание чл. 19 от Закона за пътищата /ЗП/. Така ответникът АПИ би
отговарял за вреди, произлезли от неизпълнение на задължението да поддържа
републикански път съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, на основание чл. 49 ЗЗД, ако
се установят предпоставките за това по ЗЗД.
По делото като
свидетел е разпитан водачът на застрахования при ищеца автомобил Б.К.А.. От показанията му се
установява, че на 14.09.2017 г., е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *****, като се
е движил в посока от гр. Етрополе към с. Джурово, когато автомобилът
попаднал с предна и задна десни гуми в
необезопасена дупка на пътното платно. Излага, че пътят е
бил тесен, но сравнително хубав, а дупката била в сенчестата част от крайпътно
дърво. Сочи, че попаднал в дупка с двете десни гуми на процесния автомобил,
като след инцидента слязъл от превозното средство, огледал се и забелязал, че
върху гумите на автомобила били образувани големи балони и гумите се деформирали.
Сочи, че декларацията за настъпване на
застрахователно събитие
е подписана от него.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от показанията на
свидетеля А., които настоящият състав напълно
кредитира като ясни и последователни. Свидетелят е пряк очевидец на ПТП,
показанията му са подробни и се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
Настоящият съдебен
състав намира, че събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля А. и заключението на приетата съдебно-автотехническата експертиза,
обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите, като
по делото е доказано, че уврежданията на процесния автомобил – на предна дясна
гума и задна дясна гума са настъпили по пътя от гр. Етрополе към с. Джурово, в
резултат на преминаване на автомобила през дупка на пътното платно. С оглед заключението
на вещото лице две обстоятелства до голяма степен са ограничили възможността на
водача на увредения автомобил за избягване на дупката, а именно: разминаването
му с автомобил в насрещното платно, и това, че дупката е била в сянка. Вещото
лице в
обясненията си при изслушването му в откритото съдебно
заседание, излага, че преминаването на
автомобила през дупки или неравности по пътното платно с остри ръбове водело
или до окончателното им увреждане (спукване), или до получаването на т. нар.
балони по гумата. Заявява, че при процесната щета
препятствието е или от ръб, или от дълбочина. Подобни увреждания според експерта можело да бъдат получени и при удар в бордюр, но в този
случай освен спуканите гуми щяло да има още много увреждания по автомобила, за
каквито в случая нямало данни.
Възражението за
липса на изготвен протокол за ПТП е неоснователно. Процесното произшествие не
попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите
за контрол на МВР да посетят задължително мястото. To попада в чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд в
приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция преди
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите
на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС.
Неотносимо към
предмета на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният
съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма
ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за
установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
Въззивният съд
намира твърдението, че не са представени актуалните Общи условия на
застрахователя за неоснователно. Същото не е подкрепено с доказателства по
делото. Видно от представените и приети по делото Общи условия същите са
променени с решение на Управителния съвет на 23.03.2016 г., а процесното ПТП е
настъпило след тази дата, поради което представените по делото общи условия са
актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Относно довода на
въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила,
съдът счита, че за да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, респ. степента на участие на водача на автомобила в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха настъпили, в случай че по време на произшествието водачът на автомобила е
спазил правилата за движение по пътищата. Доказателствената тежест за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно и главно съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия
случай липсват представени по делото доказателства водачът на автомобила да се
е движел с несъобразена скорост, респ. да е налице такова поведение от страна
на управляващия увредения автомобил, което да стои в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл неоснователни са и доводите
на жалбоподателя, че не е установено дали водачът на лекия автомобил не е бил
употребил алкохол. Доказателства за това обстоятелство не са били представени в
хода на процеса, а в тежест на жалбоподателя е да докаже това свое възражение.
По делото не се установи и следващото възражение на жалбоподателя, а именно, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка
скорост. Обстоятелството, че не се установява по делото скоростта на движение
на водача на лекия автомобил не води до извод, че същият е карал с превишена
или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване,
което въззивният съд счита, че се поддържа с въззивната жалба с оглед
твърдението за недоказана скорост на движение на процесния авомобил.
Възражението за съпричиняване е недоказано по делото.
При неустановяване
на тези правнорелевантни факти по несъмнен начин в процеса на доказване при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за неосъществени.
Освен това съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. обемът на отговорността
обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства
на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние.
Доводът на
въззивника, обаче, че застраховка „Пълно Каско“ е сключена без допълнително
покритие „Гуми“ и последното не е допълнително уговорено, поради което и
обезщетение не се дължи за наранените гуми, съдът намира за основателен. В
представената застрахователна полица не е отбелязано сключената застраховка да
обхваща и допълнително покритие „Гуми“, нито ищецът е установил да е заплатена
и допълнителна застрахователна премия за това. Съгласно т. 8, гл. Втора на
раздел „Каско“ на Общите условия на Булстрад Каско Стандарт, покритието „Гуми“
се предоставя в изрично предвидените случаи и при заплащане на допълнителна
премия, отделно от покритието по клауза „Пълно каско“. Според т. 1.1 от раздел
IV на Допълнение „Гуми“ срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят ще обезщети застрахования за щети по гумите на МПС, причинени
от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. При анализа на цитираните разпоредби от Общите условия на
застраховка „Каско Стандарт“ може да се направи изводът, че застрахователни
събития, свързани с гумите на застрахованите автомобили, се обезщетяват при
допълнително заплатено покритие на застраховката, за което в случая няма данни
по делото и това покритие е изключено от застрахователните рискове по
сключената застраховка. При това положение съдът приема, че повредите, причинени
на гумите на автомобила, не представляват в случая покрит застрахователен риск
и същите не би следвало да бъдат обезщетявани, съответно изплащането им от
застрахователя е било по негова преценка и за това не следва да носи
отговорност АПИ. Ищецът като
застраховател по имуществена застраховка на МПС е определил и платил
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 270,75
лв. за подмяна на увредените гуми, при което и доколкото обезщетяване за
повреда по гумите в случая не представлява покрит застрахователен риск, то иск
на платилия застраховател срещу делинквента се явява неоснователен, и подлежи
на отхвърляне, тъй като делинквентът не носи отговорност за платена сума при
липса на основание за това по договора за застраховка.
Искът за главница
от от 270,75 лв. се явява изцяло недоказан и подлежи на отхвърляне.
Съобразно
изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и искът бъде отхвърлен,
вкл. и отменено решението и в частта за разноските като последица от отхвърляне
на иска.
По
разноските:
При този изход на спора и заявеното искане за разноски,
ищецът дължи на ответника разноски за първата инстанция в размер на 100 лв. за
защита от юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за правната помощ, при липсата на фактическа и правна сложност на спора, което
възнаграждение се определя от съда, и 300 лв. за САТЕ, и за въззивната
инстанция 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за защита от юрисконсулт, поради
уважаване изцяло на жалбата. Ищецът-въззиваем няма право на разноски поради
отхвърляне на иска.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение № 292191 от 03.12.2019
г. по гр. д. № 7438/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 60 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. „Б.В.И. Груп“ АД, ЕИК ***** срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *****, иск, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 270,75 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. № *****, въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“,
при настъпване на 14.09.2017 г. пътнотранспортно произшествие - попадане в
необозначено и необезопасено препятствие - дупка на пътното платно на
републикански път - в посока от гр. Етрополе към с. Джурово, преди с. Малки Искър, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.В.И. Груп“ АД, ЕИК *****, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство, и сумата от 125 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.