№ 223
гр. ...., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.ев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600835 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна
жалба от частния тъжител Е. С. А. чрез адв. Н. М. Д. от САК , срещу Присъда №
4/04.03.2025г. по НЧХД № 351/2024г. по описа на РС- Девня, 1-ви състав, с която
подсъдимият Х. В. е признат за невиновен в извършване на престъпление по смисъла
на чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. 147 ал. 1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от
Е. А. против подс. В. граждански иск като неоснователен.
По същество с въззивната жалба се иска въззивната инстанция да отмени
присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подс.
В. за виновен по възведеното с частната тъжба обвинение , да му наложи справедливо
наказание и да уважи предявения граждански иск. Постъпили са и допълнителни
мотиви към въззивната жалба, в която са наведени твърдения за това, че
първоинстанционният съд неправилно е формирал правните изводи и не е преценил
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Посочено е, че исковата
молба е от подсъдимия, като единствено за адрес на призоваване е посочен
служебният адрес на адв. Г. А., но в нея не е посочено, че е подадена чрез адвоката.
Навеждат се твърдения и за това, че макар подписът да е от „ пълномощник“, то от
това не може с категоричност да се направи извод за авторството на деянието. В
допълнението на жалбата е посочено още, че адвокатите представляват страните и
1
волеизявленията, които обективират в документите, са на страните, а не на
процесуалните им представители, поради което отговорност носят страните. С оглед
на това и адв. Д. счита, че е логично, че след като отношенията между тъжителката,
подсъдимия и техните роднини са емоционално натоварени, то именно те да се
познават и да могат да отправят думи и мнение един за друг, а не това да прави
адвокатът. Поради тези и други съображения отново се иска отмяна на присъдата,
признаване на подс. В. за виновен, налагане на справедливо наказание и уважаване на
предявения граждански иск.
За съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Д. депозира молба, в
която сочи, че поддържа възивната жалба, че няма нови искания и доказателства и
моли присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за виновен, да му
бъде наложено справедливо наказание и да бъде уважен предявеният граждански иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. В. –адв. Г.
А., моли присъдата на РС-Девня да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, постановена в резултат на обективен и правилен анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Той на свой ред счита, че
частната тъжба и гражданският иск към нея неправилно са адресирани до подсъдимия,
тъй като друг е подал и подписал исковата молба.
Пред въззивната инстанция подс. В. не се явява.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313
и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
първоинстанционния съд следното:
Ч. тъжителка Е. А. живеела в гр. ......, обл. .... и била дъщеря на Ш.Р.. Тя от своя
страна имала две деца от подс. В., родени по време на съвместното им съжителство.
Постепенно отношенията между подсъдимия и Р. се влошили. Между тях самите и
техните близки имало натрупано емоционално напрежение, което нараствало във
връзка с водените между страните съдебни производства.
На 17. 08. 2023 г. процесуален представител на подс. Х. В. изготвил и подписал
искова молба против Ш.Р. с правни основания чл.127 ал.2 от СК и чл.143 от СК, която
на 18.08.2023г. била депозирана в деловодството на РС-Девня. В нея били
формулирани искания упражняването на родителските права върху общите на
подсъдимия и ответницата по исковата молба деца- Ю. В. и Е. В., да бъде
предоставено на бащата, на чийто адрес да бъде определено и местоживеенето им ,
както и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата. Въз основа
на депозираната искова молба било образувано ГР № 829/2023г. по описа на РС-Девня.
Копие от исковата молба било изпратено до ответницата- Ш.Р., и било получено
2
от нейната майка св. Е.Ю.. Тя от своя страна дала исковата молба на внучката си ч.т. Е.
А. да я прочете. Частната тъжителка прочела, че в нея е посочено следното : „ освен
това Ш.Р. има дете на 18 години от друг мъж, което е превърнало къщата в публичен
дом, малолетните ми деца стават свидетели на викове и крясъци в жилището, което не
влияе добре на тяхното правилно възпитание“. Когато прочела този текст ч.т. Е. А. не
знаела значението на израза „ публичен дом“, като след като й било разяснено от баба
й, тя силно се засегнала и разстроила. Поради това и депозирала частна тъжба, въз
основа на която било образувано и първоинстанционното производство.
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия, от части от показанията на свидетелите Е. Ю. и М.В.,
както и от събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства – копие от
искова молба, справка от РС-Девня, справка за съдимост и др.
Въззивната инстанция намира , че правилно първоинстанционният съд е приел,
че подс. Х. В. не е осъществил състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2
вр. 147 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
предявеното с частната тъжба обвинение.
Направеният пълноценен анализ на всички събрани доказателствени източници
в тази връзка се възприема изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо
аналогично преповтаряне.
Правилно първоинстанционния съд е посочил, че за да е налице клевета по
смисъла на наказателното право от обективна страна е необходимо да бъде разгласено
позорно обстоятелство, т.е. твърдение на дееца за съществуването на определен факт,
който се отнася до укоримо от гледище на морала минало и настоящо поведение на
пострадалия , до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот,
както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно, и което
е от естество да накърни доброто му име в обществото. Това обстоятелство следва да е
неистинско и да е съзнавано от дееца като такова. Позорните и неистински
обстоятелства следва да са обективно твърдени, а не да се подразбират и да са
резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия. Съгласно
трайната съдебна практика с клеветата се засяга достойнството и честта на лицето по
начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение,
обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за
него, която то получава в средата, в която работи и живее .
Правилно първоинстанционният съд е установил, че от обективна страна не са
налице доказателства за това, че подс. В. е съставил , подписал или депозирал
исковата молба, в която се съдържат думите и изразите, които ч.тъжителка е възприела
като клеветнически. Безспорно от съдържанието на приложеното към частната тъжба
копие от искова молба се установява, че тя е подписана от пълномощник, а не от
3
подсъдимия. В този смисъл правилно е прието, че не е доказано авторството на
деянието. Обстоятелството, че в заглавната част на молбата е посочено, че е от
подсъдимия и само е посочен съдебен адрес за призоваване , който е на адв. Г. А., не е
достатъчно да обоснове извод, че използваните в молбата фрази , изрази и тяхната
формулировка изхождат именно от подс. В.. Действително, логично е страните, след
като се познават и са във влошени отношения , да отправят думи и мнения един за
друг, както се сочи в допълнението на въззивната жалба. В случая обаче следва да се
има предвид и обстоятелството, че волеизявленията на страните придобиват
изискуемата от закона форма чрез техните процесуални представители, които ги
формулират , съобразявайки се с предмета на иска, наведените доводи и целения краен
резултат. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е анализирал събраните по
делото гласни доказателства и е приел, че обясненията на подсъдимия и показанията
на св. Е. Ю. и св. М.В. следва да бъдат кредитирани. Правилно е отчел, че заявеното от
свидетелите разкрива тяхната емоционална ангажираност с частната тъжителка, която
им е внучка , и негативното им отношение към подсъдимия . Техните показания обаче
по никакъв начин не допринасят за даването на еднозначен отговор относно
авторството на деянието. От друга страна, обясненията на подс. В. , макар и
лаконични, за това, че не е писал и не е подписвал исковата молба, не се опровергават
от останалите доказателства по делото. Поради това и след като исковата молба е
подписана само от пълномощник, но не и от подсъдимия, то правилно е прието, че
авторството на деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин, с оглед на
което и възраженията в тази насока на адв. Д. са неоснователни.
За пълнота на изложението въззивният съдебен състав намира , че следва да се
отбележи и обстоятелството, че инкриминираните изрази и думи , се съдържат в
искова молба, която е била насочена против майката на частната тъжителка, а не
срещу нея самата, като в нея дори не са посочени имената й. Целта на исковата молба е
да се инициира производство, в хода на което подс. В. да докаже твърденията си и
респективно да се осъществи целения от него резултат, а именно предоставяне на
родителските права върху двете деца, родени по време на съвместното му съжителство
с Ш.Р. на него и заплащане на месечна издръжка за тях от майка им. В този смисъл не
може да се приеме, че подсъдимият е имал за цел да създаде отрицателна оценка в
обществото по отношение на ч.тъжителка , доколкото с депозирането на искова молба
едно лице по принцип реализира своите права и защитава интересите си. Поради това
и настоящият съдебен състав намира, че подс. В. не е осъществил деяние по чл.148 от
НК и правилно е бил признат за невиновен за извършването му.
Съобразявайки се с произнасянето си в наказателно – осъдителната част,
правилно първоинстанционният съд е отхвърли предявения от частната тъжителка
иск за заплащане на парична сума в размер на 1 000 лева представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
4
С оглед на изложеното до тук въззивният съд намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, а възраженията
са неоснователни. Не са налице други основания за отмяна или изменение на съдебния
акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК той следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/04.03.2025г. по НЧХД № 351/2024г. по описа на
РС- Девня, 1-ви състав, с която подсъдимият Х. В. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. 147 ал. 1 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5