Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5789 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор *** В., чрез адв.И.А. *** против И.И.К. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в *** ответника е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 26652, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия била в размер на 415,83лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана върху дължимите за процесния период главници в размер на 61,73 лв. за период от 03.01.2013г. до 23.07.2015г. Ищецът твърди, че е претендирал тези вземания по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, наред с вземания и за предходен период, но срещу издадената заповед за изпълнение е било депозирано възражение от длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
за следните суми: 415,83 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до
30.04.2015г., лихва за забава в размер на 61,73 лв. за периода от 03.01.2013г.
до 07.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът И.К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, в който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че Общите условия, на които се позовава ищеца, не са били одобрени от
Комисията за енергийно регулиране, както и не са били публикувани в централен
ежедневник, в съответствие с разпоредбата на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Твърди,
че не е ползвал топлинна енергия през процесния период и топлинните уреди в
жилището му били демонтирани.
С определение от 08.01.2016г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца *** *** -***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
От приложеното *** се установява, че ищеца е депозирал на 30.07.2015г.
пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника И.И.К. за сумата от 1440,51лв., представляваща стойността
на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2006г. до 30.04.2015г.
и за сумата от 705,24лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2006г.
до 07.08.2015г. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение с №2384 от 19.08.2015г. С Разпореждане на съда от 08.10.2015г.
е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради
постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника И.К.. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът го приема
за допустим.
Ответникът
не оспорва твърдения в исковата молба факт, че той е собственик на процесния
недвижим имот, представляващ *** в ***. Това е и адреса, на който на ответника
са редовно връчени съдебните книжа и сочен от него в писмения му отговор.
Ищецът е
представил копие от страници от вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г., съдържащи
ОУ на *** за продажба на ТЕ за битови нужди. С оглед заявеното в писмения
отговор оспорване, че ОУ са били публикувани и в централен всекидневник, ищецът
е представил и копие от съответните страници на бр.243 от 13.12.2007 на ***
съдържащи публикуваните ОУ на ***, както и копие от първа страница на вестника,
а в о.с.з. на 30.05.2015г. е представено и копие от целия вестник за констатация.
Представен
е и препис на Решение №ОУ-067 от 03.12.2007г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ***.
От
заключението по съдебно-икономическата експертиза, което е изслушано в о.с.з.
на 17.03.2016г. и представените от третото лице-помагач *** месечни справки (на
л.28-л.99) се установява следното: За процесния период, *** *** е начислявала
суми за потребена топлинна енергия в процесния имот, находящ се в ***, ап.4,
единствено за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово
разпределение. Не е била начислявана топлинна енергия от уреди в жилището, в
това число няма начисления за щранг-лира. Общо за процесния период от
01.11.2012г. до 30.04.2015г. е била начислена сума общо в размер на 415,83лв., от
която 409,47 лв. за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и 6,36лв. за
услуга дялово разпределение. Видно е също така от експертното заключение, че при
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване
на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимите главници лихва за забавеното им плащане за периода от 03.01.2013г. до
07.08.2015г. в общ размер на 61,73лв. Съдът кредитира заключението по ССЕ, като
обективно, компетентно и кореспондиращо с писмените доказателства, представени
от ТЛП.
От
изслушаното в о.с.з. на 30.05.2015г. заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния апартамент е с
демонтирани радиатори и в него не се ползва гореща вода от БГВ от 2006г. В
сградата, в която той се намира има абонатна станция, която е монтирана в
сутеренно помещение и е топлинно захранена от ищцовото дружество. Същата
обслужва бл.91 и бл.93 на ***. Общият топломер, според експертното заключение
отговаря на метрологичните изисквания. Вещото лице е дало заключение, че топлинния
товар на отоплителните тела в двете обслужвани от АС сгради не е намалявал през
процесния период с повече от 50 % от проектния отоплителен товар на сградите.
Дадено е също така заключение, че през процесния период количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация общо в двете сгради е била под 50% от
количеството на енергията за отопление
на имотите, с изключение на м.ноември 2013г. Но дори и през месец ноември
2013г. количеството енергия, отдадена от сградната инсталация не е надхвърляла количеството
на енергията за отопление на имотите, а е била 63,74% от нейното количество, видно
от таблица 3 в констативно-съобразителната част на заключението. Съдът изцяло
кредитира заключението по СТЕ, като обективно и изготвено от вещо лице
разполагащо с необходимите специални знания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
счита, че от събраните доказателства по делото следва извод, че ответника И.К.
през процесния период е бил потребител на топлинна енергия, доставена до имот в
***, ***. По делото е безспорен факта, че ответника е собственик на този имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото се установи, че в
сградата, в която се намира имота има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа. Този факт, освен че не е спорен, се установява и от
изслушаната СТЕ. При това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на
ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице
ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на потребител
на ТЕ.
Законът за
енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна
енергия - чл. 156, ал.
1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие
да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна
собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между
отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна
енергия по утвърдени правила.
Ответникът
е навел твърдения още в депозираното в заповедното производство възражение, че
радиаторите в апартамента му са били демонтирани. Този факт обаче е ирелевантен при определяне
горното качество на ответника на потребител на топлинна енергия, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Както се установи от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, за имота на ответника са били
начислявани суми единствено за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че за процесния период от
време са били налице основанията по чл. 78, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Тази норма предвижда, че когато топлинният товар на
отоплителните тела в сграда - етажна собственост е намален с над 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена
от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление
на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми
потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т.6.6 и 6.6.1 от методиката.
Както се
установи в настоящото производство от заключението по СТЕ, през процесния
период от време не е имало месеци, през които количеството на енергията,
отделена от сградната инсталация да е било по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите (през месец ноември 2013г. количеството енергия,
отдадена от сградната инсталация е било 63,74% от количеството енергия за
отопление на имотите, но не я е надхвърляло), като в същото време няма данни
топлинният товар да е бил намален под 50%. Поради това не са били налице
основания за приложение на нормата на чл. 78, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г.
Поради
изложеното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца претендираните суми от
415,83лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия до процесния
имот през периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г. и 61,73лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г. до 07.08.2015г., които
представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по ***. С оглед на това предявените искове се явяват изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат като такива.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 42,92 лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 120лв. или общо в размер на 162,92 лв. Съдът счита, че ответника
дължи част от тези разноски, които са съответни на предявените по исков ред
вземания, спрямо търсените в заповедното производство, а именно 35,84лв. В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
на 75лв., за такса за съдебно удостоверение в размер на 5лв. и за вещо лице в
размер на 140лв. или общо в размер на 220лв. С оглед изхода на спора и уважаване
на предявените искове, ответника дължи заплащане на тези разноски. Ищецът
претендира в исковото производство и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150лв., но по делото не са представени доказателства за плащането им.
В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. ще бъде заплатено по банков път.
Както е прието в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, при които е договорено, че заплащането
на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането и то представени до приключване на производството пред съответния
съд. В случая такива доказателства не са представени, поради което не може да
се приеме, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство са действително сторени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че И.И.К. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на *** ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 415,83 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2012г.
до 30.04.2015г. и сумата
от 61,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2013г.
до 07.08.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.08.2015г. до окончателното й изплащане, представляващи
част от вземанията, за които е издадена *** за изпълнение на парично задължение
от 19.08.2015г. по ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.К. с ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на *** ***, ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 35,84лв., представляваща разноски в заповедното производство по ***,
и сумата
от 220лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено
при участието на *** - ***, като трето лице – помагач на ищеца *** ***.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: