Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско отделение, осемнадесети състав, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Йоана Робова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 2647 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че е продал и доставил на
ответника стоките, подробно описани във фактура № 4760 от 21.08.2018г. на
стойност 7128 лв. с ДДС и във фактура № 4761 от същата дата на стойност 84, 58
лв. с ДДС. Допълва, че на 18.09.2018г. е продал и доставил на ответника още
стоки, за което е съставена фактура № 4948 от същата дата на стойност 2735, 18
лв. с ДДС. Ищецът твърди, че ответникът не е извършил плащане по гореизброените
фактури и че общото му задължение по тях възлиза на 9947, 76 лв. с ДДС. В тази
връзка отправя искане до съда да го осъди да му заплати тази сума, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
28.08.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Препис
от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл.
131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК /чрез
служител/. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за
което е надлежно призован отново по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, не изпраща
представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
Преди
съдебно заседание с нарочна молба пълномощника на ищеца е отправил искане до съда за произнасяне с
неприсъствено решение по делото. Съдът е намерил това искане за основателно,
поради което с протоколно определение от 18.11.2019г. е постановил, че ще се
произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият
състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238
и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба,
неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете
за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му
основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи установяват количеството на продадените и доставени стоки,
предмет на продажбеното правоотношение, както и тяхната стойност. При
липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си за плащане на цената им, в съответствие с издадените фактури, същият
следва да бъде осъден да заплати процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в
исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 398 лв. и
за адвокатски хонорар в размер на 830 лв. или общо 1228 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК,
Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„СОНЕЛ –
ОСЪЖДА
„СОНЕЛ –
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: