Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260843 16.03.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17239 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на Т.Н.Д., ЕГН
********** против З.Х.Н., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания в размер на 4500 лева - главница, произтичаща
от договор заем от ****** г., с падеж ******* г., както и за обезщетение за
забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от
28.02.2015 г. до 29.05.2019 г. в размер на 1940,84 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ***** г., до окончателното ѝ заплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №
**** от ****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на Районен съд – Пловдив.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем от ******
г., сключен в устна форма, с падеж ***** г.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, оспорва предявените искове. Възразява за тяхната
недоказаност и за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, но неоснователни,
като съображенията за това са следните:
За да бъде уважен искът по чл.
240, ал. 1 ЗЗД, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да
установи юридическите факти, сочещи на валидно заемно правоотношение, а именно:
че е предоставил процесната сума на ответника, който от своя страна е поел
задължение да я върне в уговорен между страните срок или безсрочно от поканата.
Договорът за заем е реален договор, поради което фактическото предаване на
сумата е елемент от неговия фактически състав.
В разглежданата хипотеза ищецът
се домогва да докаже факта, че на ******г. е дал в заем сумата от 4500 лева,
чрез свидетелските показания на свидетеля М., като не ангажира други
доказателства. Съдът не вярва на показанията на свидетеля, като счита, че
същият лъжесвидетелства.
Според настоящия съдебен състав
свидетелските показания на М. не могат да бъдат приети за достоверни. Същите се
отличават с една завидно висока степен на конкретика, макар и да пресъздават
събития от преди повече от шест години назад във времето. По думите му,
свидетелят е колега на страните, като той и те са работили в различни дружества
за бързи кредити. Свидетелят отчетливо си спомня как ответницата дошла в офиса
на дружеството, в което работил по това време, за да плати задължение по кредит
на своя съпруг или свекър, как двамата с нея отишли да пушат по цигара в
градинката пред офиса, когато, вследствие на проведен телефонен разговор, дошъл
ищецът, който дал на ответницата плик с пари, в общ размер от 4 500 лева.
Сумата била формирана от 45 банкноти от по 100 лева, които ответникът, неволен
свидетел на размяната, преброил, поради професионален навик. След получаване на
сумата ответницата гласно заявила, че ще върне дадената сума в срок от шест
месеца. Тя дала на свидетеля сума от 200 лева, след което се разделили.
Свидетелят сочи, че знае за около пет – шест други случая, при които ищецът е
давал в заем суми на изпаднали в нужда лица, като безвъзмездно им помагал да се справят с обслужването на техни просрочени
кредити. Сочи, че не е в приятелски отношения с нито една от двете страни.
При това положение недоумение буди
обстоятелството как така сключеният между едни трети лица договор за заем е оставил толкова ярък отпечатък в
съзнанието на свидетеля. Последният би следвало да е по-скоро професионално
обременен, тъй като е работил в дружество за бързи кредити и едва ли може да се
очаква от него, че би бил в състояние да пресъздаде съществените условия на кои
да е договор за заем/кредит, сключен преди повече от шест години. Свидетелят
обаче всичко си спомня - размера на сумата, която неволно е преброил, датата,
както и изявлението, че сумата ще бъде върната в срок от шест месеца. Сочи, че
страните по делото са били в колегиални отношения, но не и в близки. Алогично
от житейска гледна точка изглежда твърдението, че ищецът е предоставил в заем
сума от 4 500 лева, която не е никак малка, с оглед жизнения стандарт през
2014 г., без да изиска за това разписка или друг писмен документ, в полза на
лице, което му е познат и колега. Подобен акт сочи на голямо взаимно доверие,
което не е характерно за отношенията между лица, които не са близки приятели
или роднини. Свидетелят сочи, че е възприел не само предаването на сумата, но и
основанието на размяната, макар обосновано да може да се предположи, че при
заем на подобна сума параметрите на договора би следвало да са вече уточнени.
Съмнително се явява обстоятелството, че страните са договори шестмесечен срок за
връщане на заема, тъй като именно с оглед на този срок, предявеният иск не се
явява погасен по давност. Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е
депозирано по време когато ответницата е заминала за чужбина. Тя не взема лично
участие по делото, като се представлява от особен представител, който по
обективни причини не е в състояние да въведе факти, опровергаващи показанията
на свидетеля М. При извършена от съда справка се установява, че ответницата е
разведена от 2006 г., т.е. през 2014 г. същата е нямала нито съпруг, нито
свекър, както твърди свидетелят. Макар последното да не определящо за
преценката на свидетелските показания, същото не в тяхна подкрепа.
Съдът е длъжен да базира своето
решение на доказаните по делото факти, като страната, носеща тежест на
доказване е длъжна да проведе пълно и главно доказване на твърдените, изгодни
за нея факти. Ищцовата стана не е сторила това, поради което и искът по чл.
240, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне като недоказан. На отхвърляне подлежи и
предявеният обусловен иск за обезщетение за забава, тъй като вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорно
спрямо главното задължение. Възраженията на ответника за изтекла погасителна
давност не подлежат на разглеждане. Възражението за давност е винаги в
условията на евентуалност, тъй като по давност се погасяват единствено
съществуващите вземания. Главното вземане не доказано по основание и размер,
което сочи на цялостно отхвърляне на предявените искове.
При този изход на делото,
разноски не се дължат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на
Т.Н.Д., ЕГН ********** против З.Х.Н., ЕГН **********, с правна квалификация чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания в размер на
4500 (четири хиляди и петстотин) лева - главница, произтичаща от договор заем
от ****** г., с падеж ****** г., както и за обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, върху главното задължение за периода от 28.02.2015 г. до
29.05.2019 г., в размер на 1940,84 (хиляда деветстотин и четиридесет лева и 84
ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ***** г., до окончателното
ѝ заплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № **** от *****г. по ч.гр.д. № ****/*****г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/ ДЕЯН ВЪТОВ
Вярно с оригинала.
Е.К.