№ 805
гр. Варна, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900799 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба на ВГ-4 ЕООД, София, срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по
делото:
Производството е образувано по иск на ВГ-4 ЕООД, София, срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумите, както следва: 98 018.35 лева, дължими като цена за произведена и доставена,
но неплатена ел.енергия за месец октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД ведно с
обезщетение за забавено изпълнение размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената
главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. както и
законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане; сумата
от 147 694.62 лева, дължима цена за доставена, но незаплатена ел.енергия за месец ноември
2018г. ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 43 774.97 лева, изчислено
върху тази главница, за периода 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законната
лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е
процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от
възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собственото му ВяЕЦ ел.енергия
се продава по регулирани от КЕВР цени, които са преференциални, на ответното дружество
Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №86/11.06.2009г.,
сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че
вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Електроразпределение Север АД /с
предишно наименование Енерго про Мрежи АД, въз основа на Договор за присъединяване
на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-04.07.2008
от 04.08.2008г., сключен с Енерго про Мрежи АД /преименувано/.
Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба
1
№1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на
издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц-
010 от 30.03.2011г.
Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество
1063.808 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №144/31.10.2018г. на стойност
от 135 141.31 лева с ДДС като продажната цена за 598.107 МВЧ е 188.29 лева/МВч /цената
по т.8 на решение №010/2011г./ - при работа на централата на ищеца преди да надхвърли
прага от 2000 КВч нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от
инсталиран 1 КВ мощност. Ответникът изцяло е заплатил тази фактура. През същия месец
10.2018г. ВяЕЦ е произвела 465.700 МВ„, за която е издадена фактура №145/12.11.2018г. на
стойност от 7 205.63 лева с ДДС като продажната цена за произведеното количество е 12.89
лева /цена за балансиращ излишък на балансиращия пазар, тъй като за този месец
централата на ищеца е работила над прага от 2000 КВ, но без да достигне 2250 ефективни
часа и без даде достигнала 2 300 кВч НСПЕ от инсталирана 1 КВ. Тази фактура също била
заплатена изцяло от ответника. Твърди се, че през целия месец 10.2018г. централата на
ищеца е работила под 2250часа и без да надхъврли прага от 2300 КВч НСПЕ. Поради това,
след достигане на 2300 кВчпрез м.11.2018г. е издадено деб.известие №146/30.11.18г. към
фактура №145 за сумата от 98 018.35 лева с ДДС – преф.цена по т.1.7 от решение СП-1 –
188.29 лева/МВч., за количеството, произведено през м.10.2018г. Твърди се, че цялото това
количество е следвало да бъде изкупуено на преференциална цена по т.1.7 от СП-1, респ. т.8
от решение №10/2011г. на КЕВР. Твърди се, че тази цена въпреки получаване на
деб.известие от ответника не е заплатена, което обуславя предявения иск.
Твърди се още, че през м.11.2018г. ищецът е произвел и доставил 718.606 МВч, за
които е издадена фактура №147/30.11.2018г. на стойност от 158 974.88 лева с ДДС, при
продажна цена от 188.29 лева/МВч /т.8 от цит.решение на КЕВР/ преди достигане на 2250
еф.часа на работа. Твърди се, че продажната цена за 184.306 МВч е 172.95 лева/МВч
/преф.цена по т.9 от решение №10/2011г./, след достигане на 2250 еф.часа на работа. За
посоченото количество централата на ищеца се твърди, че е надхвърлила 2250 ефективни
часа на работа но без да достига прага от 2300 КВч НСПЕ от 1 КВ инсталирана мощност.
Тези количества се твърди, че са подлежали на изкупуване последователно на
преференциалните цени по т.8 и т.9 от решение Ц-10, съответно т.1.7 и т.1.8 от решение СП-
1, защото през целия м.11.2018г. централата не е достигнала 2300 кВч НСПЕ. Твърди се, че
ответникът е заплатил единствено сумата по фактура №147 в размер на 11 280.26 лева, а
остатъка от 147 694.62 лева с ДДС са дължими като върху тях се дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва в размер на 43 774.97 лева за времето на
забавата.
Твърди се, че страните са валидно обвързани от договор за изкупуване, който е бил
изпълняван и от двете страни, считано от 11.06.2009г. Твърди се, че въз основа на промените
в начина и механизмът на изкупуване на електроенергия, произведена от ВИ, договорите за
изкупуване са били прекратени от 01.10.2019г., но за предходен период се дължи
изпълнението им. Произведените и обективирани във фактури и деб.известия задължения на
ищеца не са били оспорвани като количества от насрещната страна. Поддържа се, че за
произведеното се дължат последователно две преференциални цени по решение Ц-10/2011г.
Твърди се, че считано от сключването на договора за изкупуване, по него важи
цената, приета от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г., първоначално въз основа на
специален критерий – „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа вкл. и над 2250
часа годишно“. Твърди се, че въз основа на този критерий са били определени две различни
преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, които са били прилагани в зависимост от
това колко работни часове е достигнала съответната вятърна централа. /цит. т.8 и т.9 от
2
решение Ц-010/ Доколкото на изкупуване подлежи цялата произведена от ищеца
електроенергия, то ответникът дължи и двете преференциални цени съобразно режима на
работа на централата. Такива са били трайните отношения по договора между
производителя на електр. От ВИ вятър и крайните снабдители, вкл. ответника и
обществения доставчик НЕК ЕАД в продължение на 6 години. Поддържа се, че съгласно
договора, цената на електроенергията не се изменя, вкл. за процесния период. С изменението
на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от 2013г. се твърди, че е въведена промяна в количествата Е. подлежаща
на изкупуване без да се променя самата проференциална цена – в случая до размера на
средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретния тип
производител. Последващата промяна от 2015г. /ДВ, бр.56 от 2015г./ в сила от 24.07.2015г.
предвижда допълнителен критерий за заплащане на произведената Е, а именно по
преференциална цена до достигане на НСПЕ, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за надхвърлящите тези количества
– по цена за излишък на балансиращия пазар. Във връзка с това изменение е постановено
решение СП-1, в което са определени преференциалните цени в т.1.7 и т.1.8, съответно при
НСПЕ 2000 кВч за вятърни централи работещи до 2250 часа и 2300 кВч за тези работещи
над 2250 часа.
Твърди се, че т.1.7 от решение СП-1 е отменена с влязло в сила решение на АССГ по
адм.дело №8522/2015г. Поради това е прието решение СП-5/28.03.2019г., с което е
определена цена при НСПЕ от 2000 кВч до 2250 ефективни годишни часа на работа, в
размер на 188.29 лева с ДДС/МВч. Твърди се, че това решение е било обявено за нищожно с
решение по адм.дело №4422/2019г. на АССГ, но това решение е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане, когато жалбата е била отхвърлена. Произнесеното решение
по този адм.спор е висящ през ВАС по адм.дело №10608/2021г.
Твърди се, че за дължимата цена са издадени съответно фактури и дебитни известия,
които са изпратени и получени от ответника. Въпреки това същите са останали незаплатени.
Плащането е следвало да бъде извършено в рамките на 15 дни от получаването на
фактурата. Поради това се претендира върху първата главница от 98 018.35 лева мораторна
лихва, считано от 15.12.2018г. /15 дни от издаденото деб.известие №146 към фактура №145 –
за плащането за м.10.2018г./ Съответно, падежът на следващото плащане за м.11.2018г. е на
15.12.2018г., в размер на 147 694.62 лева, поради което дължи мораторна лихва върху
главницата, считано от този момент, след приспадане на платеното 11 280.26 лева. Твърди
се, че ответникът отказва плащане на тези задължения единствено поради позицията на
НЕК. Не са налице законови основания за отказа на ответника да изпълни. Излагат се
подробни съображения във връзка с неотносимостта на становището на НЕК спрямо
конкретните договорни отношения.
Решение СП-1 е отменено считано от 31.07.2015г. и не поражда правни последици в
договорните отношения между страните, в частта по т.1.7 от същото. /налице е влязло в сила
решение по адм.дело/ Изтъква се, че поради липсата на приключил със сила на пресъдено
нещо адм.спор относно законосъобразността на решение СП-5, съдът не следва да прилага
същото при разрешаване на настоящия спор. Сочи се, че в този случай решението на съда би
било недопустимо на основание ТР 1/2017г. на ОСГТК на ВКС /цит. допуснати до
касационно обжалване актове на АС-Варна по т.дела №№1184/2020г. на ВКС, т.дело
№1185/20г., т.дело №1681/2020г., т.дело №1219/2020г. на ВКС и т.дело №2108/2020г. на
ВКС.
Ищецът твърди, че до влизане в сила на решението по адм.спор относно решение
СП-5 следва да се прилага разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за изкупуване, съгласно
която решене на КЕВР за промяна на цената се прилага автоматично. Същевременно да се
държи сметка, че обжалването на решение СП-5 има суспенсивен ефект и не следва да бъде
прилагано между страните.
3
Поддържа се, че действие относно цената и критерия за определянето продължава
да има решение СП-1, поради което цялото произведено количество ел.енергия при работа
до 2250 ефективни часа следва да се изкупи по преференциална цена по т.1.7 от същото
решение, съответно по т.8 от решение Ц-010, а именно 188.29 лева с ДДС.
Поддържа се, че при прилагане от съда на решение СП-5, поради предварителната
изпълняемост на ИАА, съдът да проведе косвен контрол за законосъобразност на същото
решение съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна практика, съгласно която съдът
може да обяви нищожността на процесното решение СП-5 при осъществяване на този
контрол. Спорът относно валидността на това решение се явява преюдициален към
настоящия спор, тъй като признаване нищожността на това решение ще доведе до извод, че
липсва ограничението, наложено с решение СП-5 относно подлежащото на изкупуване
количество ел.енергия на преференциална цена при прилагане на НСПЕ. Приложение
намира в случая НСПЕ, посочено в решение СП-1, т.1.8 от същото. Страните никога не са
оспорвали приложимия механизъм при определяне преференциалната цена за произведената
ел.енергия съгласно т.8 и т.9 от решение Ц-10. За ответника не съществуват нито договорни,
нито законодателни, нито регулаторни причини за прилагане на друг
механизъм/методология/ за заплащане цена за произведената енергия от ВИ вятър. Цитирано
е като относимо към правните изводи на съда относно заложената първоначално
произв.възможност на централите до и над 2250 часа годишно решение по адм.дело
№14112/2018г. на ВАС.
Цените се дължат в рамките на 15 дни от издаването на съответната данъчна фактура
съгласно чл.24 от договора за изкупуване, поради което на тази база се претендират и
дължимите мораторни лихви.
С допълнителна искова молба на л.122 по делото, след постъпил отговор от
ответното дружество и конституираното трето лице помагач на ответника, ищецът поддържа
предявените фактически твърдения и правни доводи. Отново се излага, че страните не
спорят относно приложението на решение СП-1/2015г., т.1.7 и т.1.8 от същото. Поддържа се
твърдение, че съгласно чл.18, ал.4 от договора за изкупуване, сключен между страните, са
определени две различни преференциални цени в зависимост на режима на работа на
централата до и над 2250 ефективни годишни часа. Оспорва се твърдението на ответника, че
с влизане в сила на чл.31, ал.5 ЗЕВИ се изменя договора в частта относно нормираната цена
и начинът за изкупуване на произведената ел.енергия в чл.18, ал.4 от договора. Оспорва се
също и твърдението, че с въвеждането на НСПЕ се променя и начинът на ценообразуване и
изкупуване на енергията от ВИ. Ищецът счита, че тези изменения не дерогират клаузата на
чл.18 от договора за изкупуване за приложението на две различни преференциални цени. И с
тези законови изменения се запазва диференциацията в приложимата преференциална цена,
заложена още в решение Ц-10. Решение СП-1 в приложимата му т.1.7 е отменено, а
впоследствие приетото решение СП-5, което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, не е влязло в сила. Тълкуването на решение СП-1 от страна на
ответника се твърди, че е неоснователно и невярно – невярно е твърдението, че се въвеждат
две отделни групи производители на енергия от ВИ, спрямо които важи само една от
посочените в решението преференциални цени. Излагат се подробно аргументи в тази
насока /л.127 по делото/ Твърди се приложение и на двете преференциални цени за една
календарна година според работата на централата, което следва от липсата на нарочно
разписан механизъм за друг начин на определяне на преференцията за ВяЕЦ. Нито по
договорен път, нито по законодателен път е променен установения вече между страните
механизъм на разплащане на произведената енергия от ВИ. Допълнително ищецът цитира
връзката на чл.18, ал.2 от договора с невлязлото в сила решение СП-5 като аргумент, че
същото не следва да бъде прилагано между страните поради обжалването му.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.367 ГПК ответното
4
дружество оспорва основателността на предявените искове. Не се оспорва качеството на
страните, съответно производител на ел.енергия от ВяЕЦ и краен снабдител; наличието на
договори за присъединяване и договор за изкупуване на ел.енергия спрямо ищеца. Не се
спори, че приложимата преференциална цена по договора е именно определената с решение
Ц-010/2011г. на КЕВР. Основната теза на ответното дружество е, че преференциална цена за
произведеното количество ел.енергия се дължи на ищеца само до достигане на НСПЕ, а за
количеството над този размер се дължи цена за излишък на балансиращия пазар, на
основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Не се оспорва, че през м.10.2018г. централата на ищеца е
достигнала НСП от 2000 кВч от 1 кВ инсталирана мощност при работа до 2250 работни часа,
но без да надхвърля 2250 еф.часа на работа и без да превишава 2300 кВч НСПЕ. Тъй като
през месец ноември централата е достигнала 2300 кВч НСПЕ е издадено деб.известие
№146/30.11.2018г. към фактура №145/2018г. на стойност 98 018.35 лева с ДДС –префер.цена
по т.8от решение Ц-010/2011г. Поддържа се, че издадените от ищеца фактури №№144,
№145 и №147 са били заплатени от ответника като цялото количество произведена енергия
през двата месеца до 2000 кВч НСПЕ е заплатено на преференциална цена, а разликата над
това – по цена за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО ЕАД. С писмо от
24.01.2018г. ответникът твърди, че уведомил всички производители, че поради отказ на НЕК
ЕАД да заплати преференциална цена, платена на производителите от крайния снабдител,
няма да им бъде заплатена част от енергията на по-високата цена, тъй като същата е над
лимита по чл.31 ЗЕВИ. Поради това ответникът издал кредитни известия към фактурите на
производителите. Закупените количества, вкл. от ищеца, са били продадени от ответника на
НЕК съгласно чл.94 ЗЕ. Твърди се, че ищецът не се е съобразил със становището на НЕК и
претендира заплащане на по-високата префер.цена.
Ответникът поддържа, че с изменението на ЗЕВИ в ДВ, бр.56 от 24.07.2015г., влязъл
в сила на 24-07.2015г. е предвидено по законодателен път изкупуване на произведената от
ВИ ел.енергия на преференциална цена, но само до размера на НСПЕ, въз основа на което са
определени префер.цени в решенията на КЕВР, а за количествата над този размер – по цена
за излишък. НСП е средногодишното производство на ел.енергия от 1кВ инсталирана
мощност съгласно пар.1, т.29 от ДР на закона. В процесния случай въз основа на
изменението е прието и решение СП-1/2015г., където отново е запазена диференциацията до
и над 2250 еф.часа на работа. Поради окончателната отмяна на т.1.7 от решение СП-1 по
адм.дело №8522/2015г. на АССГ, е прието решение СП-5/2019г. с което се установява, че
считано от 31.07.2015г. НСПЕ в размер на 2000 кВч въз основа на което е определена
префер.цена за ВяЕЦ работещи до 2250 часа годишно по т.8 от решение Ц-010 на КЕВР.
Ответникът оспорва тълкуването на законовото изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Според ответника, преференциална цена съгласно разпоредбата се дължи единствено за
количеството ел.енергия до достигане на НСПЕ от 2000 кВч, въз основа на което са
определени преф.цени в решенията на КЕВР. Според ответника, неоснователно е
последователното прилагане на две различни преференциални цени за количествата енергия
до и след достигане на 2250 часа работа на ветрогенераторите. Позовава се на целта на
законодателните промени като сочи, че заплащането по префер.цена на количествата над
НСПЕ и преминаване към заплащане на друга префер.цена, предвидена за друга група
производители от ВИ, а не по цена за излишък, би довело до поемане на неадекватно висока
финансова тежест за потребителите. Поддържа се, че изкупуването на тези количества
ел.енергия от ВИ е уредено по императивен начин, поради което не подлежи на договаряне
между страните. Въз основа изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ се изменя и договорът за
изкупуване от 11.06.2009г., в частта по т.18 от същия. /цит.се съдебна практика на АС в
същата насока/ Поддържа се, че решение СП-5/2019г. валидно и законосъобразно
установява НСПЕ, използвано за утвърждаване на префер.цена по т.8 от решение Ц-
10/2011г. Сочи, че искането за неприлагане на последиците на решение СП-5, направено от
ищеца, е неоснователно и противоречи на предварителната изпълняемост на ИАА. Сочи, че
5
не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 ГПК за косвен контрол на адм.акт – цит.т.дело
№2114/2020г. на Второ т.о., ТК, ВКС.
Поддържа се неоснователност и на акцесорните искове за мораторни и законни
лихви. Претендира се отхвърляне на исковете ведно с присъждане на сторените разноски.
Направено е искане за привличане на трето лице помагач НЕК ЕАД, на основание
чл.219 ГПК.
С допълнителен отговор ответното дружество поддържа изложените фактически
възражения и правни доводи за неоснователност на исковете. В този отговор ответникът
подробно анализира предходната правна уредба на спорните отношения и законодателните
изменения. Поддържа се, че действително до 24.07.2015г. отношенията между страните са се
развивали въз основа на действащата до този момент правна уредба, която е променена с
изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. С тази промяна се интервенира и в правоотношение
между страните по договора за изкупуване на ел.енергия като са предвидени ограничения в
изкупуването на ел.енергия като количество и цена. Не се спори, че до този момент
ответникът е заплащал последователно двете преф.цени по т.8 и т.9 от решение Ц-10, но при
липса на противоречие със закона в редакцията му към този период. Достигането на НСПЕ
от централата е праг, до който се дължи преференциална цена.
Изтъква се като причина за приложение на ограничителната разпоредба на чл.31, ал.5
ЗЕВИ и общественият интерес съгласно чл.8, предл.трето ЗЗД и заложените цели на
законодателното изменение.
Поддържа се, че искането за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на
решение СП-5/2019г. е недопустимо, тъй като същото не се явява преюдициално към
настоящия спор. Отмяната му няма да доведе до отпадане с обратна сила ограничението за
прилагане на НСПЕ към произведената ел.енергия, изкупувана на преференциални цени.
/цит.практика на ВКС, АС-Варна и др./ Претендират отхвърляне на исковете.
С определение от 28.02.2022г. съдът е конституирал на основание чл.219 ГПК НЕК
ЕАД. Третото лице е депозирало становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че в ролята му на обществен доставчик на ел.енергия, по силата на чл.94 ЗЕ, е
задължен да изкупува количествата ел.енергия, които Енерго про Продажби АД е закупило
по силата на чл.31 ЗЕВИ по цената, по която е закупено от производителите. Поддържа
позицията на ответното дружество, че претенцията на ищеца е неоснователна и пряко
противоречи на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия
до достигане на НСП, а за надхвърлящите НСП – се дължи цена за излишък на
балансиращия пазар. Твърди се, че в този смисъл са и мотивите към проекта на ЗИД на ЗЕ
/2015г./, в частта относно измененията в ЗЕВИ. Претендира се оставяне без разглеждане на
предявените обективно съединени искове.
С оглед извършената вече преценка за редовността на исковата молба и въз основа на
извършената размяна на книжа между страните, на основание чл.374 ГПК производството
следва да бъде насрочено в открито заседание.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба,
допълнителна искова молба и отговорите, писмени доказателства като относими към
предмета на спора.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени по т.дело 799/2021г. на ВОС, ТО от ВГ-4
ЕООД, София, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, обективно
6
кумулативно съединени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумите: 98 018.35 лева, дължими като цена за произведена и доставена, но неплатена
ел.енергия за месец октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД ведно с обезщетение за
забавено изпълнение размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената главница, за
периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. както и законната лихва
върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 147 694.62
лева, дължима цена за доставена, но незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г. ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази
главница, за периода 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Производството е при участие на трето лице помагач на страната на ответника.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.79 ЗЗД, чл.31, ал.1 и ал.5 от ЗЕВИ, чл.86 ЗЗД.
ПРОИЗВОДСТВОТО се развива при участие на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, в качеството на трето
лице помагач на ответника по т.дело №799/2021г. на ВОС, ТО.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените с исковата молба, допълнителна искова
молба и отговорите писмени доказателства, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в
съдебно заседание.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: ищецът е производител
на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на ел.енергия
и титуляр на лиценз за краен снабдител с ел.енергия; ответникът е задължен да изкупува
съгласно чл.31 ЗЕВИ произведената от ВИ ел.енергия, част от която на преференциална
цена, а останалата – по цена за излишък на балансиращия пазар; НЕК ЕАД е обществен
доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността общ.доставчик, издадена от
ДКЕВР; съгласно чл.94 ЗЕ НЕК е длъжен да изкупува от ответника количествата ел.енергия
от ВИ, които крайният снабдител е закупил от производители на лицензионната му
територия; наличие на валиден договор за изкупуване на ел.енергия от ВИ с ищеца от
11.06.2009г.; количеството произведена ел.енергия през м.10.2018г. и през м.11.2018г.; не се
спори относно количеството произведена ел.енергия през м.11.2018г., платено от ответника
съгласно цената на ЕСО ЕАД, по ф.147/2018г.; че до достигане на НСП ищецът е продавал
ел.енергия по преференц.цена от 188.29 лева с ДДС съгласно т.8 от решение Ц-010/2011г. на
КЕВР; изкупените количества ответникът е продал на НЕК ЕАД съгласно чл.94 ЗЕ; НСП,
въз основа на което е определена преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/2011г. е 2000
КВч, установено с отм.решение СП-1/2015г. на КЕВР, впоследствие с решение СП-5/2019г.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
по отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната
преференциална цена по отношение на произведено и доставено през м.10 и м.11.2018г.
количество ел. енергия от възобн.източник – вятър както и размера на преференциалнато
цена; допуснатата забава при плащане на задължението; обстоятелствата във връзка с
претендирания косвен контрол за законосъобразност на решение СП-5 от 2019г. както и
всички положителни факти от значение за уважаване на иска за изпълнение на договорното
задължение.
по отношение на ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по
договора за изкупуване на ел.енергия както и фактите, изключващи приложимост на
претендираната от ищеца преференциална цена за количествата над НСП; приложимия
адм.акт, определящ НСПЕ спрямо процесната централа; плащане на дължимото по договора
за изкупуване количество ел.енергия.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
7
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в договор, сключен с
потребител. При констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе
преюдициално по неравноправния характер на клаузата.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца,
респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатор могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора. Постигнато пред него споразумение, може да
бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред
трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или причините
за невъзможността от такова участие.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на 27.06.2022г. от 11.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с препис от определението на съда, вкл. при
посочена ел.поща с изпращане на същата; на ищеца да се връчи и препис от допълнителен
отговор както и на третото лице, за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8