№ 96
гр. С., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря И.а Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100463 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е от Р. С. Б., Е. Б. С., П. Б. Е., Б. А. Л., С. А. К. и Т. Д. И., чрез адв. Л. А.,
срещу В. К. Д., Г. С. Г., К. С. Г., Л. Г. Д., Л. И. Г. и В. И. Г., положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на ¾ идеални части от поземлен
имот с идентификатор 67372.45.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
С., община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. д-р на
АГКК; с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 27.08.2021 г.; адрес на
поземления имот: гр. С., местност „Шабаново поле“; площ: 6499 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 5; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 045020, съседи:
67372.45.122, 67372.45.21, 67372.45.121, 67372.45.19, 67372.45.143, като всеки от тях
притежава квота в съсобствеността, както следва: Р. С. Б. – 2/24 ид. части; Е. Б. С. – 2/24 ид.
части; П. Б. Е. – 2/24 ид. части; Б. А. Л. – 3/24 ид. части; С. А. К. – 3/24 ид. части и Т. Д. И. –
6/24 ид. части, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът отмени издадения в полза на
ответниците Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 57, том III,
рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г. на нотариус Р. Г., рег.№ 486 на НК.
В исковата молба се твърди, че посочените идеални части от имота ищците
притежават въз основа на дарение, извършено от наследодателя на ответниците – Г. Д. Г., с
Нотариален акт № 115, том I, рег. № 584, дело № 192 от 27.04.2000 г. на нотариус рег. № 069
при РС – С., с който Г. е дарил на сестрите си В. Д. В. (наследодател на ищците Б. А. Л. и С.
А. К.), ищцата Т. Д. И. и на единствения син на почналата преди дарението трета сестра –П.
Д. З., Б. Е. Б. (наследодател на ищците Р. С. Б., Е. Б. С. и П. Б. Е.) по ¼ идеална част от
имота. Сочи се, че с дарението на практика наследодателят на ищците е изпълнил свой
морален дълг, тъй като по реда на ЗСПЗЗ е възстановил само на свое име с Решение №
C0105 от 01.07.1999 г. на ОСЗ – С. имота, който е бил преди обобществяването му в ТКЗС,
на неговия баща Д. Г. М., който пък е имал четири деца – Г. Д. Г., П. Д. З., В. Д. В. и Т. Д. И..
1
Сочи се, че оттогава до днес имотът се владее непрекъснато общо от всички наследници на
Д. М., като Т. Д. чрез сина си обработва самостоятелно площ, съответстваща на ¼ от имота,
а наследниците на Г. Д. ежегодно дават на наследниците на останалите две сестри рента в
натура за това, че са им предоставили за ползване техните части от имота.
Твърди се, че след смъртта на Г. Д. Г. неговите наследници по закон, част от чиито
наследници по закон са ответниците, са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на целия имот – Нотариален акт № 57,том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г.
на нотариус рег. № 486 при РС – С., като са представили само възстановителното решение
на техния наследодател, издадено на 01.07.1999 г., без да представят нотариалния акт, с
който впоследствие техният наследодател се е разпоредил с ¾ идеални части от
възстановения му имот в полза на ищците.
С оглед на горното ищците оспорват като невярна констатацията в нотариалния акт, в
частта, с която ответниците, респ. техните наследодатели са признати за собственици на ¾
ид. части от имота. Претендират разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. К. Д. (получила препис от исковата молба по
реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2024 г.), Г. С. Г. (получил препис от исковата молба лично на
22.08.2024 г.), К. С. Г. (получил препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на
22.08.2024 г.), Л. Г. Д. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на
22.08.2024 г.), Л. И. Г. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на
22.08.2024 г.) и В. И. Г. (получила препис от исковата молба по реда на чл. 46 ГПК на
22.08.2024 г.), а и към настоящия момент, не са подали отговор на исковата молба.
В последно проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, не
се явяват, като от адв. Л. А. е постъпила молба, с която поддържа предявения иск.
В последно проведеното открито съдебно заседание от ответниците се явяват Г. С. Г.
и К. С. Г., които молят да се уважи искът.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото препис от препис от 14.06.2024 г. на Решение №
C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., на Г. Д. Г., ЕГН **********, жител на гр. С., на
основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и протокол № С105 от 12.01.1993 г. за определяне категориите
на земеделските земи по преписка № С105 от 10.09.1991 г., е възстановено правото на
собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. С. върху нива с площ от
6,501 дка, пета категория, местност Шабаново поле, имот № 045020 по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): № 045122 – полски път на община С.; № 045021 – нива
на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 – полски път на община С.; № 055019 – нива на „ЕВРО
БРОКЕР 2004“ ЕООД и № 000230 – др. селскостопански територии на „АГРОВИТАЛ
ПАРТНЪРС“ ООД. Към решението е била издадена и скица, неразделна част от него. Видно
от удостовереното на втората страница от решението, същото е влязло в сила на 09.08.1999
г.
От представения по делото препис от Нотариален акт № 115, том I, рег. № 584, дело
№ 192 от 27.04.2000 г. на нотариус рег. № 069 при РС – С., вписан в Служба по вписванията
– гр. С. под вх. рег. № 205/120 от 27.04.2000 г., акт № 120, том I, дело 196/2000 г., партидна
книга том 54, стр. 175 (за което е представено и извлечение от Описна книга – Азбучник на
Служба по вписванията – гр. С.) се установява, че на 27.04.2000 г. Г. Д. Г. е дарил на сестрите
си В. Д. В., Т. Д. И. и на племенника си Б. Е. Б. по ¼ идеална част от следния свой собствен
недвижим имот, а именно – нива с площ от 6,500 дка по скица, находящ се в землището на
гр. С. с ЕКНМ 67372, общ. С., в местността „Шабаново поле“, пета категория, съставляваща
имот № 045020 по плана за земеразделяне на землището на гр. С., при съседи: № 045122 –
2
полски път на Кметство гр. С.; № 045021 – нива на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 –
полски път на Кметство гр. С.; № 055019 – нива на Б. и И. П. и № 000230 – пасище, мера,
временно стопанисвана от общината. При изповядване на сделката е било представено и
гореописаното Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., а също и скица №
549/22.06.1999 г. на председателя на ПК – гр. С..
Видно от представеното по делото в оригинал Удостоверение за наследници изх. №
77-01-479 от 18.06.2024 г. след смъртта си Д. Г. М., починал на 22.07.1987 г., е оставил за
свои наследници по закон децата си – Г. Д. Г., П. Д. З., В. Д. В. и Т. Д. И..
От същото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си Г. Д. Г.,
починал на 31.01.2010 г., е оставил за свои наследници по закон двете си деца – С. Г. Д.
(починал на 06.08.2023 г. и оставил за свои наследници по закон ответниците – В. К. Д. –
негова съпруга, и двете си деца – Г. С. Г. и К. С. Г.), и И. Г. Д. (починал на 23.06.2020 г. и
оставил за свои наследници по закон ответниците – Л. Г. Д. – негова съпруга и двете си деца
– Л. И. Г. и В. И. Г.).
От същото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си П. Д. З.,
починала на 07.02.2000 г., е оставила за свой наследник по закон сина си – Б. Е. Б., починал
на 21.03.2014 г. и оставил за свои наследници по закон ищците – Р. С. Б. – негова съпруга, и
двете си деца – Е. Б. С. и П. Б. Е..
Установява се още, че след смъртта си В. Д. В., починала на 21.01.2014 г., е оставил за
свои наследници по закон – съпруга си А. Л. В., и двете си деца – ищците Б. А. Л. и С. А. К..
След смъртта си съпругът на В. – А. В., починал на 26.04.2014 г., е оставил за свои
наследници по закон общите им деца – ищците Б. А. Л. и С. А. К..
Видно от представения по делото препис от нот. д. № 423/2021 г. на нотариус Р. Г. на
03.08.2021 г. С. Г. Д., Л. И. Г., Л. Г. Д. и В. И. Г. са подали молба до нотариус Г. към която са
представили проект на констативен нотариален акт, ведно с описаните в него документи,
сред които и Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С., а също и скица на поземлен
имот № 15-654233-18.06.2021 г.
Видно от представения по нотариалното дело препис от Решение № C0105 от
01.07.1999 г. на ПК – гр. С. (ксерокопирано копие на оригинала) на Г. Д. Г., ЕГН **********,
жител на гр. С., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и
протокол № С105 от 12.01.1993 г. за определяне категориите на земеделските земи по
преписка № С105 от 10.09.1991 г., е възстановено правото на собственост съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр. С. върху:
1. Нива от 3,000 дка, пета категория, местност Пушин бряст, имот № 033097 по плана за
земеразделяне, при посочените в решението граници и
2. Нива с площ от 6,501 дка, пета категория, местност Шабаново поле, имот № 045020 по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 045122 – полски път на Кметство гр.
С.; № 045021 – нива на насл. на Д. Г. Татаров; № 045121 – полски път на Кметство гр.
С.; № 055019 – нива на Б. и И. П. и № 000230 – пасище, мера, временно стопанисвана
от общината.
В решението било отразено, че заверените скици на имоти № 33097 и 45020
представляват неразделна част от решението.
Видно от скицата, същата е издадена за поземлен имот с идентификатор №
67372.45.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област
София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. д-р на АГКК, с площ от 6499
кв.м., находящ се в местност „Шабаново поле“, с предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, пета категория, номер по предходен план
045020, при съседи 67372.45.122, 67372.45.21, 67372.45.121, 67372.45.19 и 67372.45.143, като
на гърба й е записано, че собственик на имота по данни от КРНИ е Г. Д. Г. въз основа на
3
Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ (чл. 27 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на
собственост с план за земеразделяне № С105 от 01.07.1999 г., издаден от ОСЗГ – гр. С..
Въз основа на така подадената молба и при съобразяване на представените към
същата документи нотариус Г. е съставила Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) № 57, том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. С. под вх. рег. № 1995 от 03.08.2024 г., акт № 32, том VIII, дело №
990/2021 г., имотна партида 46424, по силата на който е признала молителите С. Г. Д. за
собственик на 3/6 ид. части, Л. И. Г. за собственик на 1/6 ид. част, Л. Г. Д. за собственик на
1/6 ид. част и В. И. Г. за собственик на 1/6 ид. част от описания в скицата недвижим имот с
идентификатор № 67372.45.20, с площ от 6499 кв.м.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Районен съд – С. е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, като е направено и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. е
прието, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от
волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор. Даден е и задължителен отговор
на поставения въпрос № 2, като е прието, че „Правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право“.
Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че допустимостта на установителните искове за
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен
интерес, като той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор, но такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия.
В настоящия случай е предявен положителен установителен иск за собственост, като
ищците твърдят, че те са собственици на основание договор за дарение и наследствено
правоприемство на общо ¾ от процесния имот, за който ответниците (респ. наследодателите
им) са се снабдили с констативен нотариален акт, с което чрез прави действия е смутено
правото на собственост на ищците и в този смисъл ищците безспорно имат правен интерес
от предявяване на иска, независимо от това дали разполагат с възможността да предявят
осъдителен иск за същото право.
При така релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. неговата основателност, се обуславя от
осъществяването на две групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Наличие на
годен титул за собственост върху процесния имот; 2. Идентичност на имота по титула за
собственост на ищците с ¾ ид. части от имота по констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 57,том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г. Тежестта на
доказване на така посочените предпоставки е върху ищците.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че наследодателят на ответниците и праводател на ищците (респ. на техните
наследодатели) – Г. Д. Г., е бил собственик на процесния поземлен имот с идентификатор №
67372.45.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., област
София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. д-р на АГКК, с площ от 6499
кв.м., находящ се в местност „Шабаново поле“, с предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, пета категория, номер по предходен план
4
045020, при съседи 67372.45.122, 67372.45.21, 67372.45.121, 67372.45.19 и 67372.45.143,
който му е бил възстановен по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне по силата на
влязло в сила Решение № C0105 от 01.07.1999 г. на ПК – гр. С.. Действително по делото не
са представени цитираните в решението ПК – гр. С. скици – неразделна част от него, но
независимо от това съдът намира, че по делото безспорно е установено, че имотът с
идентификатор № 67372.45.20 е идентичен с имот с номер 045020, доколкото това е било
изрично отразено в представената по делото от ищците скица. Същевременно в скицата,
представена пред нотариус Г. е било отразено, че имотът е собствен на Г. Д. именно по
силата на процесното решение на ПК – гр. С., поради което е налице пълна идентичност.
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че
ответниците (респ. наследодателят на част от тях) са се снабдили с констативен нотариален
акт № 57, том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г., вписан в Службата по вписванията – С.
под вх. рег. № 1995 от 03.08.2024 г., акт № 32, том VIII, дело № 990/2021 г., имотна партида
46424, по силата на който С. Г. Д. (наследен след смъртта си от ответниците В. К. Д., Г. С. Г.
и К. С. Г. при равни квоти по1/3 ид. част за всеки) е признат за собственик на 3/6 ид. части, а
Л. И. Г. Л. Г. Д. и В. И. Г. са признати за собственици на по 1/6 ид. част от процесния имот.
Съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса в
констативния нотариален акт право, но когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за
правна сделка), какъвто е и настоящият случай, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание.
По делото не е подаден отговор на исковата молба, като от страна на ответниците не
е оспорено правото на собственост на ищците и не са направени доказателствени искания,
нито пък са били релевирани техни насрещни права.
Наред с това, по делото не бяха представени доказателства, от които да се установява,
че ответниците са станали собственици по силата на наследствено правоприемство
(доколкото това е удостовереното в констативния нотариален акт придобивно основание) на
целия процесен имот, доколкото ¾ от него са излели от патримониума на наследодателя им
още към 27.04.2000 г., респ. те са наследили само ¼ от процесния имот.
Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът намира, че в хода на
процеса ищците установиха при условията на пълно и главно доказване, че на 27.04.2000 г.
наследодателят на ответниците – Г. Д. Г. се разпоредил валидно в полза на сестрите си В. Д.
В. (наследодател на ищците Б. А. Л. и С. А. К., които наследяват при равни квоти по ½ ид.
част за всеки), ищцата Т. Д. И. и на единствения син на почналата преди дарението трета
сестра – П. Д. З., Б. Е. Б. (наследодател на ищците Р. С. Б., Е. Б. С. и П. Б. Е., които
наследяват при равни квоти по 1/3 ид. част за всеки), като с Нотариален акт № 115, том I, рег.
№ 584, дело № 192 от 27.04.2000 г. на нотариус рег. № 069 при РС – С., вписан в СВ – гр. С.
вх. рег. № 205/120 от 27.04.2000 г., акт № 120, том I, дело 196/2000 г., партидна книга том 54,
стр. 175 им е дарил по ¼ идеална част от имота. В този смисъл по делото се установи, че
ищците са собственици на ¾ ид. части от процесния имот, като всеки от тях притежава квота
в съсобствеността, както следва: за ищците Р. С. Б., Е. Б. С. и П. Б. Е. – по 2/24 ид. части (1/3
ид. част от притежаваната от наследодателя им Б. Е. Б. ¼ ид. част); за ищците Б. А. Л. и С.
А. К. –по 3/24 ид. части (1/2 ид. част от притежаваната от наследодателя им В. Д. В. ¼ ид.
част) и за ищцата Т. Д. И. — 6/24 ид. части от процесния недвижим имот.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, последица от издаването на
5
констативен нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно
съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален
акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален
акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален
акт право. С постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
С Решение № 53 от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2016 г., I г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че „С констативен нотариален акт се
установява принадлежността на правото на собственост върху недвижими имоти и всяко
трето лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален
акт, или оспорва правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи
съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за всички или само за част от
имотите, посочени в нотариалния акт и с постановяването на съдебното решение, което със
сила на присъдено нещо отрича правата на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт следователно е винаги последица от
постановяването на съдебното решение, с което се отричат правата на титуляря на акта и
като такава последица може да засегне констативния нотариален акт само до онзи обем от
права, който е отречен със сила на присъдено нещо с диспозитива на решението по
предявения установителен иск. Излагайки съображения, че констативният нотариален акт
следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът формира воля за неговата
отмяна само в онази част и само за онези имоти, които са включени в спорния предмет по
предявения установителен иск“.
Предвид изложеното, като последица от уважаване на предявения положителен
установителен иск за собственост и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален
акт за собственост № 57, том III, рег. № 3523, дело № 423 от 2021 г. по описа на нотариус Р.
Г., рег. № 486 на НК, съгласно който наследодателят на ответниците В. К. Д., Г. С. Г. и К. С.
Г. – С. Г. Д., е признат за собственик на 3/6 ид. части, а Л. Г. Д., Л. И. Г. и В. И. Г. са признати
за собственици на по 1/6 ид. части, от процесния недвижим имот с идентификатор №
67372.45.20, следва да бъде отменен до размер на 3/4 ид. части от описания в него имот, за
който размер констатацията на нотариуса по принадлежността на правото на собственост е
опровергана от събраните по делото доказателства.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски.
Видно от находящата се по делото квитанция, държавната такса за разглеждане на
иска е заплатена само от ищцата Р. С. Б., поради което именно на нея следва да бъде
заплатена от страна на ответниците сумата в размер на 50,00 лв.
По делото са направени и разноски за издаване на съдебно удостоверение, възлизащи
в размер на още 5,00 лв., които са били заплатени от адв. А., в качеството й на процесуален
представител на всички ищци, поради което за тази сума ответниците следва да бъдат
осъдени да я заплатят на всички ищци. Не следва да бъде присъждано адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. А. процесуално представителство, доколкото
доказателства за заплащането на такова не са били ангажирани по делото.
Така мотивиран, Районен съд – С.
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на В. К. Д., ЕГН **********, Г. С. Г.,
ЕГН **********, К. С. Г., ЕГН **********, Л. Г. Д., ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН
********** и В. И. Г., ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „***“ № 12, че Р. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***” № 16, Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„***”№ 64, П. Б. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***” № 16, Б. А. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „***” № 6, С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***”
№ ***, вх. *, ЕТ. *, АП. * и Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***” № 8, са
носители на основание договор за дарение и наследствено правоприемство на правото на
собственост върху общо ¾ ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. С., с
идентификатор 67372.45.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.,
община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18-40/03.06.2016 г. на изп. директор
на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 27.08.2021 г.; адрес
на поземления имот: гр. С., местност „Шабаново поле“; площ: 6499 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 5; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 045020, съседи:
67372.45.122, 67372.45.21, 67372.45.121, 67372.45.19, 67372.45.143, при следните права в
съсобствеността, както следва: за Р. С. Б., Е. Б. С. и П. Б. Е. – по 2/24 ид. части за всеки, за Б.
А. Л. и С. А. К. – по 3/24 ид. части за всеки и за Т. Д. И. — 6/24 ид. части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал 2 ГПК нотариален акт № 57, том III, рег. № 3523,
дело № 423 от 2021 г. по описа на нотариус Р. Г., рег. № 486 на НК, вписан в Службата по
вписванията – С. под вх. рег. № 1995 от 03.08.2024 г., акт № 32, том VIII, дело № 990/2021 г.,
имотна партида 46424, В ЧАСТТА относно ¾ ид. части от недвижим имот, находящ се в гр.
С., с идентификатор 67372.45.20, с адрес на поземления имот: гр. С., местност „Шабаново
поле“, с площ от 6499 кв.м., с номер по предходен план 045020.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. Д., ЕГН **********, Г. С. Г., ЕГН
**********, К. С. Г., ЕГН **********, Л. Г. Д., ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН ********** и
В. И. Г., ЕГН **********, да заплатят на Р. С. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. Д., ЕГН **********, Г. С. Г., ЕГН
**********, К. С. Г., ЕГН **********, Л. Г. Д., ЕГН **********, Л. И. Г., ЕГН ********** и
В. И. Г., ЕГН **********, да заплатят на Р. С. Б., ЕГН **********, Е. Б. С., ЕГН
**********, П. Б. Е., ЕГН **********, Б. А. Л., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН **********
и Т. Д. И., ЕГН **********, сумата в размер на 5,00 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7