О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.02.2023 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
13.02. |
година |
2023 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
79 |
по описа за |
2023 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от Ш.С.М., с ЕГН **********,
с посочен в жалбата постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Д.И.
от АК – ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа - ***, против
Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление
Вх.№2113-081925 от 19.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от Ш.С.М.,
с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***.
Жалбоподателят Ш.С.М. заявява в жалбата, че на
основание чл.197 и сл. от АПК, в законоустановения
14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Разпореждане №2113-08-1925#3 от
18.01.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали, като счита, че оспореният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението на Ш.С.М., с което е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и
пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл
в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. Сочи,
че за да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта,
че е налице влязло в сила Разпореждане №2113-08-1043#7 от 19.08.2022 год. на длъжностното лице по чл.98,
ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че на основание чл.105, ал.1 от КСО,
правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко лице, което твърди, че е
придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение
да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Развива довод, че от
съществено значение било обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-1943#7 от 19.08.2022 год., с което е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права
или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и че разпореждането
не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо и
че така, въпросът, дали жалбоподателят Ш.С.М. има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, не бил решен и не била
налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Твърди,
че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не било преклудирано и че по това
заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт,
с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. Според
жалбоподателя, в този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за
ново упражняване на правото и че изричният отказ на административния орган да
разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, като
се сочи съдебна практика в този смисъл. С
оглед това, жалбоподателят счита че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството,
а именно - липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, като сочи, че съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е
задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да
установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, но че в случая административният орган неправилно е приел, че влязлото
в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя,
представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по
смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Счита, че това е така, тъй като се касае за
индивидуален административен акт, с който, както вече било посочено, не се
признават права, а напротив – отказват се, поради което не можело да се говори
за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на
гореизложеното счита, че като е прекратил производството по заявление с
Вх.№2113-08-1925 от 19.10.2022 год., административният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да му
бъде върната за разглеждане на заявлението по същество. С оглед на изложеното, с
жалбата моли съда да отмени Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено производството по
заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с Вх.№2113-08-1925/19.10.2022 год., като неправилно и
незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на административния орган за
продължаване на административно производствените действия във връзка с това заявление.
С жалбата моли да му бъдат присъдите направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така подадената жалба чрез ТП на НОИ –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена на съда със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-74#2 от 02.02.2023 год., като към същата е
приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспореното
разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№407 на 03.02.2023
година.
Към изпратената в съда административна преписка
е приложено и писмено становище с Изх.№1012-08-74#1 от 02.02.2023 год. на ТП на
НОИ - Кърджали, от З. Б. - старши юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали,
упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от 08.03.2022 год. от ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, относно подадената жалба от Ш.С.М.,
с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, срещу Разпореждане №2113-08-1925#3
от 18.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали. В становището се твърди, че така подадената жалба е неоснователна,
като са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното
Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено
производството по заявлението с Вх.№2113-08-1925/19.10.2022 год. на ТП на НОИ -
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63,
ал.3 от КСО, подадено от Ш.С.М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***.
В становището моли съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази
с актуалната практика на Върховния административен съд/с цитирани съдебни
определения/, да постанови определение, с което да отхвърли жалбата на Ш.С.М.,
като неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от е направено изчерпателно посочване на
разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по
административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата
на чл.117, ал.3 от . В конкретната
хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга
на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол,
който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда
развитието на административното производство по подаденото второ заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ и на добавка, поради което постановеният отказ
да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
му.
В настоящия случай, в оспореното разпореждане
също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ -
Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Оспореното Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е
получено на датата 23.01.2023 год., срещу подпис, от упълномощено от
жалбоподателя лице – адвокат Д.И./с писмено пълномощно – на л.22/,
видно от оформената разписка за получаване към разпореждането/л.13, стр.2/. Жалбата против това разпореждане е подадена на 01.02.2023 год. чрез
ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-74 от 01.02.2023 год.,
видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.7/. От това следва, че жалбата е
подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаване на разпореждането от пълномощника
на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения
в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание
и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови
законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени
събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с
Вх.№2113-08-1043 от 28.06.2022 год на ТП на НОИ – Кърджали/л.30-л.31/, жалбоподателят Ш.С.М., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е поискал отпускането на пенсия за ОСВ по реда на
чл.68, ал.3 от КСО, като е представил набор от документи, удостоверяващи
осигурителен стаж. По това производство,
образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане №2113-08-1043#7 от 19.08.2022 год. ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, с
което, на жалбоподателя е отказано отпускането на искана лична пенсия за ОСВ.
Отказът е постановен поради липсата на
изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 години, 03
месеца и 19 дни, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж
периодът на наборната военна служба, с обща продължителност от 2 години, 01
месец и 12 дни. В това разпореждане е изложен мотив, че периодът на отслужената
наборна военна служба, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да
се зачитат за действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО. Поради горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ -
Кърджали, че жалбоподателят Ш.С.М. няма 15 години
действителен осигурителен стаж, поради което и му е било отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е било
получено от упълномощено от жалбоподателя лице, на датата 25.08.2022 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД *** /л.23/, като против същото не е била подадена жалба в
едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото разпореждане и
така, същото е влязло в законна сила на 27.09.2022 год./датата 25.09.2022 год.
е неприсъствен ден – неделя/.
С последващо
Заявление с Вх.№2113-08-19125 от 19.10.2022 год. до директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.20-л.21/, жалбоподателят Ш.С.М., с посочен
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, отново е поискал отпускането
на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към заявлението не
е представил никакви други или нови документи, за придобит осигурителен стаж.
С писмо Изх.№2113-08-1925#2 от 26.10.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.15/,
от заявителя Ш.С.М. е изискано да представи удостоверение, обр.УП-3,
за периода от 22.01.1976 год. до 30.08.1976
год., от осигурителя ***, за длъжността „***”, тъй като стажът в
представената трудова книжка №** не е бил оформен по реда на т.6, ал.2, буква „в”
от Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж
сила от 29.12.1967 год. до 31.12.1986 год. Това писмо е било получено от Б. А.
– *** на заявителя, на посочения от него постоянен адрес, на датата 08.11.2022
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.16/. Такова удостоверение не е било представено в ТП на НОИ - Кърджали в срока
по чл.1, ал.5 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/.
Така, по повод това
заявление е издадено Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023 год. на
ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, с което, на основание чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по това заявление с
Вх.№2113-08-1925 от 19.10.2022 год., подадено от Ш.С.М.
Административният
орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото предходно Разпореждане
№2113-08-1043#7 от 19.08.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ,
като е посочил, че същото е получено от упълномощено от заявителя лице на
датата 25.08.2022 год.,не е било обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок,
поради което е влязло в законна сила на 26.09.2022 год. В мотивите е посочено
също, че с подаденото ново заявление, постъпило в ТП на НОИ – Кърджамли с
Вх.№2113-08-1925 от 19.10.2022 год., Ш.С.М. отново иска отпускане на
същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
към заявлението не прилага нови документи за положен осигурителен стаж. Описано
е, че с писмо е изискано от заявителя да
представи удостоверение, обр.УП-3, за периода от
22.01.1976 год. до 30.08.1976 год., от осигурителя
***, за длъжността „***”, тъй като стажът в представената трудова книжка №** не
е бил оформен по реда на т.6, ал.2, буква „в” от Инструкция №2492 за реда и
начина за издаване на документ за трудов стаж сила от 29.12.1967 год. до
31.12.1986 год. и че такова удостоверение не е било
представено в ТП на НОИ - Кърджали в срока по чл.1, ал.5 Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/.
Предвид
гореизложеното и обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-1925/19.10.2022
год. за повторна преценка относно правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху
правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за
положен осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на Ш.С.М. е недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет
между същите страни. С оглед на това и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е прекратил производството по Заявлението с Вх.№2113-08-1925
от 19.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Ш.С.М., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
При така установеното фактическо положение, което
е безспорно, съдът достигна до следните правни изводи:
Както бе обосновано и по-горе в настоящото
изложение, жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество,
същата е и основателна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира
най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на
ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на
НОИ, съгласно чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, а по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК,
в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на
административното производство на всички основания по последно посочената норма
и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице
някое от тези основания. В случая, Разпореждане №2113-08-1925#3 от 18.01.2023
год. е издадено от Г. Т. – ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ
– Кърджали. От изложеното следва, че оспореното разпореждане е издадено от
компетентен по място, материя и степен административен орган.
На следващо място, Разпореждане №2113-081925#3
от 18.01.2023 год. на посочения административен орган е издадено в писмена
форма и съдържа изложение на фактическите обстоятелства, обосновали
постановяването му, както е посочено и правното основание за прекратяване на
производството по посоченото заявление, като освен това, същото е надлежно
получено от адресата му, чрез пълномощник, за което свидетелства и надлежно
упражненото, в срок, субективно право на жалба срещу това разпореждане. Предвид
изложеното съдът намира, че не се установяват основания за нищожност на
оспореното разпореждане.
По отношение на оспорената законосъобразност
на административния акт, съдът намира следното:
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27,
ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно
новелата на т.1 от ал.2 на чл.27 от АПК.
Съдът обаче намира за неправилни
съображенията на административния орган, въз основа на които всъщност е
оставено без разглеждане подаденото от Ш.С.М. заявление за отпускане на лична
пенсия за ОСВ и на добавка за репресия и е прекратено производството по същото.
На първо място следва да се отбележи, че независимо от предходно подадените
заявления, няма данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателя
да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е
друга пенсия. Не е спорно, че на 19.10.2022 год., Ш.С.М. е отправил до пенсионния
орган поредно - второ в конкретния случай, заявление за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, както и че по предходно такова негово заявление, от компетентния
орган е било постановено влязло в сила разпореждане за отказ, тъй като
заявителят, според органа, не е отговарял на изискването на чл.68, ал.3 от КСО,
т.е. прието е било, че не е имал изискуемите се 15/петнадесет/ години
действителен осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че
не е налице сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна
предпоставка, за допустимостта на производството и за разглеждане на
заявлението по същество. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният
орган е задължен, преди да проведе производство за издаване на административен
акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че влязлото
в сила предходно негово Разпореждане №2113-08-1043#7 от 19.08.2022 год., с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
жалбоподателя Ш.С.М. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с това, следва да се посочи
следното:
Съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява по давност. Така, всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде заявление за отпускане
на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да
разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-1043#7 от 19.08.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда
права или задължения за жалбоподателя Ш.С.М., за ТП на НОИ или за трети лица.
Това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя Ш.С.М. да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано.
Следва да се отбележи, че са променени материалноправните
предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ –
Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/В
т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021 год. по адм.дело
№8935/2021 год. на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд.
и мн.други/. Следва да се отбележи, че
цитираните две определения на ВАС, а и много други такива, са постановени по
дела, по които страни са били физически лица, подали заявления за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се е произнесъл и е
прекратил производството по тях, от една страна и ръководителя „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения, а
и много други по повод идентични дела, водени в Административен съд – Кърджали,
са били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което
последният би следвало да е пределно наясно с възприетото в тях по такива
идентични случаи. В смисъла на изложеното по-горе е налице и трайна съдебна
практика/В т.см. - Определение
№8342 от 29.09.2022 год. по адм.дело №8317/2022 год.
на Върховния административен съд; Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на Върховния административен съд;
Определение №9948 от 21.07.2020 год. по адм.дело
№6258/2020 год. на Върховния административен съд, VI о.; Определение №11271 от
08.11.2021 год. по адм.дело №10563/2021 год. на
Върховния административен съд; Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на Върховния административен съд
и др./.
Предвид изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила разпореждане, с което на
жалбоподателя Ш.С.М. не е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Разпореждането, с което е обективиран отказ на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа по същество искането за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ имплицитно се съдържа в
обжалваното разпореждане/независимо от
липсата на изричен диспозитив за това, какъвто, по
разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/ и с което е
прекратено производството по подаденото заявление, е незаконосъобразен.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, следва да бъде
отменено, като преписката следва бъде върната на компетентното длъжностно лице
в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество и произнасяне по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-1925 от 19.10.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателя Ш.С.М., с посочен постоянен
адрес – ***, с ЕГН **********. Съобразно горното, независимо от постановения
предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да се произнесе
с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от
заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран
отказ за това. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен
състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва категорично да се
съобрази и с настъпилата законодателна промяна, а именно да се съобрази с обстоятелството,
че със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване - Обн., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 год., в сила от 29.01.2023
год., е допълнена разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби
на КСО, в която е дадена легалната дефиниция за понятието „действителен стаж” и
на която разпоредба се е позовал административният орган в мотивите към предходното
разпореждане, с което е постановил отказ за отпускане на пенсия за ОСВ на
жалбоподателя. Така, след влизането в сила на това Закона за допълнение на КСО,
тази разпоредба вече регламентира, че „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето
е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.”. От това следва, че и законодателят вече признава за
действителен осигурителен стаж времето, т.е. периода, през който лицето е отбивало
наборната военна служба, както и периода на мирновременна алтернативна служба,
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и
при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При това положение, предвид горното, при
преценката за придобиване от Ш.С.М. на право на лична пенсия за ОСВ, следва да бъде зачетен като такъв действителен
осигурителен стаж и периодът от 2 години, 01 месец и 12 дни, през който жалбоподателят
е отслужил наборната военна служба в частите на българската армия.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателя Ш.С.М., изразена в подадената жалба против административния
акт, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено
в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 /петстотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 год./л.10-л.11/
и списък на разноските по чл.80 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК/л.12/. Съдът намира за нужно да отбележи, че този размер е
съобразен с действащата към момента на сключване на този договор, а и
понастоящем, норма на чл.8, ал.2, т.2 (Изм, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/
лева. При това положение, съдът не следва да прави преценка, дали в конкретния
случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и
адекватен на реално осъществените по настоящото административно дело правна
защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателя Ш.С.М., с постоянен адрес – ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-1925#3 от
18.01.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на
НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО
административното производство по Заявление Вх.№2113-081925 от 19.10.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от Ш.С.М., с ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес ***.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на
действията по административното производство и за разглеждане по същество на Заявление
с Вх.№2113-08-1925 от 19.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Ш.С.М., с постоянен
адрес – ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с
адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.С.М., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********,
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер
на 500.00/петстотин/ лева.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали,
при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: