Решение по дело №242/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 16

гр. В., 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

I касационен състав

в публично заседание на

Шестнадесети януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

242

По описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от „Е.”, ЕООД, гр.В., представлявано от С.Х.Т., против решение № 321/08.11.202г. по АНД № 668/2022г. по описа на Районен съд – В., с което е потвърдено НП № 05-2200068/30.06.2022г. на Директор на дирекция ИТ В., с което на касатора му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на основание чл.81а,ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за нарушение на чл.74е, ал.1 от същия закон, във вр.с чл.107р, ал.7 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, респ. НП.

Ответната страна оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.В. дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да остане в сила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока и от страна, която има правен интерес от обжалването, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си същата е основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

При извършена проверка в гр.В. на 12.04.2022г. в обект Хранителен магазин на ул.“Епископ Софроний“, № 3, където се осъществява търговска дейност от „Л.-В.“ ЕООД, с ЕИК ***, от контролните органи на Д “ИТ“-В. е констатирано, че в обекта е на работа лицето Рени Пламенова Митова, която е наета по трудов договор на длъжност „хигиенист“. Извършена е проверка по документи на 18.04.2022г. в Д“ИТ“, а именно трудов договор № 2/11.02.2022г. и констатирано, че лицето е наето от „Е.“ ЕООД, а не от „Л.-В.“ ЕООД. Между двете дружества е сключен договор за услуга за почистване и хигиенизиране от 31.03.2022г., като дружеството жалбоподател предоставя на другото дружество услугата ежедневно поддържане на чистотата и хигиената в обектите на второто дружество. Осъществяват се тези функции за времето от 8,30 ч. до 17,30 ч. в работните дни от седмицата със свои служители. Прието от органите на ИТ е, че касатора осъществява дейност като предприятие, осигуряващо временна работа по КТ без да има регистрация в Агенцията по заетостта.

На 30.06.2022т. при същата фактическа обстановка Директор на Дирекция "Инспекция по труда" е съставил Наказателно постановление № 05-2200068/30.06.2022г, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.74е, ал.1 от Закон за насърчаване на заетостта, във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ на основание чл. 85, ал.4 във вр. с чл. 81а, ал.1 от същия закон е наложена „Имуществена санкция" в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, В.ския районен съд е приел, че издаденото НП е законосъобразно, АС не споделя мотивите на ВРС, по следните съображения:

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 74е, ал.1 от ЗНЗ дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Следва да се отбележи, че под "Предприятие, което осигурява временна работа" по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ законът визира "физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие - ползвател под негово ръководство и контрол". Ето защо и КТ подробно в чл. 107р, ал.1 от КТ урежда естеството на трудовия договор за временна заетост. Особеното тук е, че се оформят три правоотношения между три правни субекта, а именно: трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя, който го е наел / това е предприятието, което осигурява временна работа/ и то възниква въз основа на трудов договор; трудово правоотношение между работника или служителя и предприятието-ползвател - на практика чрез и в рамките на това правоотношение се реализира временната работа, като възлагането на конкретни задължения, контролът по изпълнението им и реализирането на дисциплинарна отговорност се изпълнява от предприятието-ползвател; и трето правоотношение между предприятието, което осигурява работници или служители, които да престират работна сила и предприятието, което я ползва.

Видно от съдържанието на сключения на 11.02.2022 г. трудов договор между работодателя „Е.“ ЕООД и работника, същия не носи характеристиките на такъв по чл. 107р, ал.1 от КТ и по-конкретно: в него не е уговорено, че "служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол". Нещо повече - страните са постигнали съгласие работната сила да се престира за работодателя-касатор, уговореното място на изпълнение на работата е фирмата на касатора, уговорена е заплата, работно време и т.н.

Същността на един договор се определя, като съвкупност на всички постигнати договорености. Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД, като общ нормативен акт, а нормите на КТ, като специален такъв. Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост. В чл. 107у от КТ е посочено задължителното съдържание на договора между предприятието, което осигурява временна работа и предприятието - ползвател, като в ал. 2, т. 1-10 са посочени задължителните клаузи, които следва да съдържа този договор. По делото не е спорно обаче, че договора от 11.02.2022 г. и анексът към него не съдържат тези задължителни реквизити, което е видно и от текста на същите.

Следва да се добави и това, че според АС В. в настоящия случай не се касае и за наемане на работници за извършване на „временна“ работа, тъй като дали работата е "временна" се определя от определението дадено в чл. 107р, ал. 4 от КТ - до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В настоящия случай трудовия договор не е сключен за извършване на „временна“ работа, съгласно КТ.

На следващо място, от представения договор за услуги от 31.03.2022 г. не се установява целта на договора да е изпълнение на временна работа в обекта на Л.-в., както е приел районният съд.

Основателни са и доводите на касатора, че не се установява, нито от събраните в хода на проверката доказателства, нито от тези, събрани от ВРС, сключилия с Е. трудов договор служител, полагащи труд на обекта на Ло вал, да са под ръководство и контрол на Л.-в., ЕООД. Напротив, от представения трудов договор и допълнително споразумение, се установява, че служителя в обекта, е в трудови правоотношения с касатора. Не е установено нито едно лице, осъществяващо ръководство и контрол от името на Л.-в.. Тези факти съответстват и на предмета на договора за услуга, според който изпълнителят предоставя услуги по ежедневно поддържане на чистотата и хигената, а не както е приел районният съд, за предоставяне на работна сила в обекта на възложителя.

Всичко това още веднъж потвърждава извода, че в конкретния случай Е. ЕООД не е действала в качеството на "Предприятие, което осигурява временна работа" по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ, поради което съдът намира, че за него не е съществувало и задължение за регистрация в Агенцията по заетостта, съгласно ЗНЗ, за конкретния случай.

Сключения и предоставен по преписката трудов договор със служителя на Е. ЕООД, е за осъществяване на трудовите му задължения със срок на изпитване, а това отговаря изцяло на реквизитите на стандартен трудов договор по КТ.

Контролният орган е следвало да прецени, че трудовите договори не разполагат с реквизити на договор по чл. 107р от КТ, а именно:не е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под ръководство и контрол на жалбоподателя, не е предвидено, че договорът се сключва за определено време - до извършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства - точно обратното, трудовите договори били сключени със срок на изпитване, след изтичането на който същите ще се трансформират в безсрочни и липсват всички останали реквизити на договора по чл. 107р от КТ.

Следователно наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното решение, респ. НП следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 800.00 лева. за адвокатско възнаграждение, както е посочена в списъка с разноски.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - В.

                                           Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 321/08.11.202г. по АНД № 668/2022г. по описа на Районен съд – В..

ОТМЕНЯ НП № 05-2200068/30.06.2022г. на Директор на дирекция ИТ В., с което на „Е.“ ЕООД, гр.В., представлявано от С.Х.Т. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева на основание чл.81а,ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за нарушение на чл.74е, ал.1 от същия закон, във вр.с чл.107р, ал.7 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В. да заплати на „Е.“ ЕООД, гр.В., представлявано от С.Х.Т. сумата от 800.00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.