№ 704
гр. Б...., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-000717/18.05.2022 г., издадено от началник на група
в ОД на МВР - Б...., Сектор „Пътна полиция“ - гр. Б...., с което на жалбоподателя, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е
наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
С подадената жалба се иска отмяна на наказателното постановление, поради
неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник адв. Д.
Г. от БАК, редовно уведомен, също не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Желязкова, която поддържа подаденото писмено становище с което се излагат доводи за
законосъобразност на атакуваното НП, претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. В заключение, моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
1
На 23.02.2022 г., около 11:10 часа, в гр. Б...., ж.к. „З.....“, жалбоподателят Р. С.
управлявал лек автомобил “Ф......” с рег. № ............., собственост ВВ.П.... По същото това
време свидетелите М. Ч., К. Г. и Я. Р. - полицейски служители в 05 РУ към ОД на МВР -Б....,
били на смяна и докато пътували със служебен автомобил марка Great Wall, получили
сигнал, че автомобилът “Ф......” с рег. № ............. се управлява от неправоспособен водач. На
полицейските служители им било разпоредено да спрат и установят водача, като имали
информация, че същият се намира в ж.к. З..... до бл. 7 в близост до зеленчуков магазин.
Служителите се отправили към посоченото място и когато го приближили забелязали
посоченият по-горе автомобил да се движи срещу тях. Веднага предприели действия по
обръщане и проследяване на автомобила с включени за това светлинен и звуков сигнал.
Автомобилът завил към бл. 11 и бл. 13 и спрял пред вх. 3. Полицейските служилите спрели
непосредствено зад него. Свидетелят К. Г. слязъл от служебния автомобил и се придвижил
към спрелия пред вх. 3 автомобил “Ф......”, като в същия момент жалбоподателят също
слязъл от превозното средство. Последният предоставил на св. Г. лична карта и заявил, че
той не е управлявал автомобила. Свидетелят Г. установил, че в автомобила няма други хора,
като на предната седалка имало само торбичка със зеленчуци. След като извършили
служебна проверка, служителите установили, че жалбоподателят е неправоспособен водач и
поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал свидетелят Д. Г. -
служител в Сектор „Пътна полиция“. Жалбоподателят бил поканен да бъде тестван за
алкохол и наркотични вещества, но същият категорично отказал и заявил, че не е
управлявал автомобила. Свидетелят Д. Г. издал и връчил на жалбоподателя талон за
медицинско изследване, но същият отказал да го подпише, като това било удостоверено с
подписа на един свидетел (л. 8 от делото).
На същата дата, св. Д. Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН в който посочил, че
водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство ,,Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен № ARBB0094, както и че му е връчен талон за медицинско
изследване за явяване в УМБАЛ - Б..... Актосъставителят квалифицирал горното като
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-
очевидци - полицейските служители спрели водача за проверка, след което бил предявен на
водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било
надлежно удостоверено с подписа на свидетеля Я. Р.. В законоустановения срок по чл. 44 от
ЗАНН писмени възражения не били депозирани, но С. оспорил пред АдмС - Б.... наложената
му ПАМ.
На 18.05.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, в което наказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка, като за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение /л. 7/, наказателно
2
постановление /л. 6/, талон за изследване /л. 8/, ЗППАМ /л. 9/, свидетелските показания на
св. Д. Г. /л. 38 - гръб - л. 39/, св. М. Ч. /л. 57 - 58/, св. К. Г. /л. 58 - 59/ и св. Я. Р. /л. 59 - 60
гръб/, както и от техническата експертиза /л. 78 - 96/, включително и от отговорите на
вещото лице, дадени в хода на съдебното следствие /л. 101 - гръб - л. 102 - гръб/.
Посочените свидетели последователно и логично излагат възприятията си по случая,
които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради което и съдът
дава вяра на изложеното от тях. Показанията на свидетелите и събраните писмени
доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства по казуса.
Съдът не кредитира показанията на св. Т...К....., с които излага версията, че той е
управлявал автомобила. Това е така, защото свидетелят К..... е близък приятел с
жалбоподателя, непосредствето преди нарушението са били на кафе, и по мнение на съда
изложената от него версия се явява нелогична, а от друга страна и не отговаря на
действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. От една страна, показанията му, че въобще не е видял
полицейския автомобил да се движи зад него с включени светлинни и звукови сигнали, не
съответства на възприетата фактическа обстановка. Съдът е на мнение, че употребата на
светлинни и звукови сигнали от страна на полицейските служители няма как да не бъде
непосредствено възприета от управляващия автомобила „Ф......“, предвид обстоятелството,
че те са се движили зад автомобила и са се разминали с него. От друга стана, свидетелите К.
Г. и Я. Р. посочват, че при разминаване на двата автомобила, забелязали лице с червен
анцуг, който е бил сам в превозното средство. Също така, съдът е на мнение, че колкото и да
е бързал свидетелят да се прибере, полицейските служители няма как да не забележат
наличието на друго лице, което слиза от автомобила и се отправя в дадена посока, предвид,
че те не са изпускали от поглед проследявания от тях автомобил. Поради това и съдът не
цени показанията на св. Т...К....., че той е управлявал автомобила, като относно тези факти
съдът, както вече беше разяснено, дава вяра на показанията на длъжностните лица от
структурите на МВР - свидетелите Д. Г., М. Ч., К. Г. и Я. Р., и на тяхна база гради
вътрешното си убеждение.
Съдът също така не кредитира и показанията на свидетелката С...Ч..., доколкото
същите, съпоставени с останалия доказателствен материал, звучат крайно неубедително. В
показанията си свидетелката Ч..... заявява, че докато си пиела кафето на балкона видяла да
спира автомобила на жалбоподателя. От нея слязъл неговия приятел Т....., който побягнал
нанякъде. Жалбоподателят пък слязъл от колата, взел си покупките и й махнал. Така
изложени тези факти са в пълно противоречие с показанията на полицейските служители, на
които съдът дава вяра, поради което съдът не ги приема. На първо място показанията й се
оборват от показанията на свидетелите Ч. и Г., които заявяват, че жалбоподателят при
слизане от автомобила не е държал нищо в ръцете си, а на предната седалка на автомобила
била торбичка със зеленчуци. Относно твърдението, че свидетелят К..... е слязъл от
автомобила и е побягнал в дадена посока, съдът намира, че няма как това обстоятелство да
не бъде забелязано от непосредствено стоящия зад него автомобил с тримата полицейски
3
служители.
В случая съдът не кредитира и показанията на свидетелят И.....С...... От една страна
същият е приятел на жалбоподателя, което сочи на пристрастност и субективност и излагане
на факти в изгодна за него светлина. Посочването, че свидетелят Т...К..... е управлявал
автомобила и му махнал, когато го видял, са твърдения в насока отклоняване от
действителния водач на автомобила и се явяват защитна версия в полза на жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие съдът допусна и назначи извършването на съдебно-
техническа експертиза, която няма пряко отношение към въпросното деЯ.е, посочено в НП,
но има отношение към опровергаване показанията на полицейските служители. Вещото
лице, след запознаване с материалите по делото, депозира писмено заключение, с което
отговори на така поставените му въпроси. Вещото лице посочва, че в дадения участък -
между кафене „Ариес“ (до зеленчуковия магазин) и отбивката за бл. 11 до вх. 3 в ж.к. З.....,
там където е спрял жалбоподателя, условията позволяват да бъде извършена маневра от
полицейския автомобил за кратко време. В съдебно заседание вещото лице добави, че
ситуацията, където се е развила, има огромна виД.ст, при която дори при обръщане на
полицейския автомобил, той е имал постоянна виД.ст към автомобила “Ф......”. Посочва, че
дори „Ф...............“ да се е движил със скорост от 50 км/ч практически не може да се загуби
от погледа на полицейския автомобил. Изготвена е и схема на въпросния участък /л. 96/.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към ОД МВР - Б...., Сектор „Пътна полиция“, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Относно извършеното нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
4
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Следователно, съдействието може да бъде дадено по някои от следните начини: чрез
съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, чрез изпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта; с тест или чрез изпълнение на предписание за
медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол
и/или наркотични вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика не изпълнява
задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушенията на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се изразяват в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да
бъде установено дали е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В
случая от показанията на свидетеля К. Г., който е управлявал полицейския автомобил и
непосредствено се е разминал с автомобила ,, Ф......‘‘се установява, че жалбоподателят
действително е управлявал въпросния автомобил и е бил сам в автомобила, като посочва, че
същият е бил с червен анцуг. От друга страна след като е паркирал полицейския автомобил
зад проследения автомобил, Г. е слязъл и се е отправил към него. В същият момент
жалбоподателят също слязъл от автомобила, като други лица не е имало в колата. На
предната дясна седалка видно от показанията на полицейските служители се е намирала
торбичка със зеленчуци. От което обстоятелство може да се направи извод, че няма как да е
имало друго лице в автомобила, което да го е управлявало, а жалбоподателя да е стоял на
предната дясна седалка, където се е намира торбичката със зеленчуци. Обстоятелството, че
жалбоподателят е бил водач на автомобила се установява и от косвените доказателства по
делото. На мястото на инцидента е нямало други хора, нито в автомобила, нито извън него, а
само водача-жалбоподателят. Освен това и съгласно приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че полицейският автомобил не е губил поглед от л.а. ,, Ф......‘‘,
дори при извършване на маневра по обръщане на полицейския автомобил, служителите са
имали обективната възможност да го наблюдават и да забележат ако е имало други хора,
като следва да се има предвид и че това се е случило за изключително кратко време. Всичко
това води да извода, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС.
5
От писмените и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а
впоследствие е отказал и медицинско изследване и вземане на биологични проби. С това си
поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което,
както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано по ясен и пълен начин. На
жалбоподателя е бил издаден, от св. Г., талон за медицинско изследване, в който е посочено,
че той отказва да подпише талона. Видно от талона, същият е подписан от свидетел на
отказа.
С оглед на изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършените административни
нарушения, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно: за отказа да бъде извършена проверка за алкохол - „глоба“ в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и
за отказа да бъде извършена проверка за наркотици - „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са
определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не
съществува възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, което
налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, следва в тежест на
жалбоподателя да бъдат възложени разноските за изготвената съдебно-техническа
експертиза в размер на 494 лева, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК има
възможност в 7-дневен срок от влизане на решението в сила да заплати доброволно
дължимите разноски в размер на 494 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС - Б...., като в платежните документи посочи основанието и номера на делото. В
противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че размерът на възнаграждението не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева, която следва
да се заплати от жалбоподателя на АНО.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000717/18.05.2022 г.,
издадено от началник на група в ОД на МВР - Б...., Сектор ,, Пътна полиция‘‘ гр. Б.... с което
на Р. Т. С., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Р. Т. С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Б...., сумата от 494 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на Р. Т. С., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД МВР-Б...., сумата в
размер на 80 лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Б.... в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б....: _______________________
7