№ 253/24 .06.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №187 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на РДНСК Хасково против
Решение №12/16.01.2020г. по нахд №478/2019г. на РС Харманли, с което е отменено
Наказателно постановление №Х-5-4/28.10.2019г. на Началник РДНСК Хасково. Твърди
се, че решението на съда е неправилно, тъй като съдът приел, че има нарушение
на чл.42, т.4 от ЗАНН при съставянето на АУАН – липса на точно и ясно описание
на нарушението и обстоятелествата, при които било извършено, както и че не било
изпълнено условието на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в наказателното постановление
трябвало да се съдържа описание на нарушението, датата, мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Съдът бил контретизирал, че не ставало ясно в какво
точно се състои нарушението и по-точно какви изменения бил нанесъл жалбоподателят
като проектант, както и какви били в конкретния случай съществените отклонения
по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ. Счита се, че в наказателното
постановление нарушението било описано ясно и подробно в мотивите в мотивите, с
които е отхвърлено подаденото против АУАН възражение от нарушителя.
Действително това описание не било повторено в онази част на наказателното
постановление, която съдържала останалите реквизити на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Там
била посочена само нарушената материалноправна норма, но обстоятелствата
съществували в съдържанието на наказателното постановление и не представлявало
пречка за нарушителя да разбере в какво се изразява нарушението му, както и
можел да реализира защитата си. Описанието на нарушението било дадено именно
като отговор на възраженията на нарушителя. В този смисъл посоченото от съда
като нарушение било формално и несъществено и не оказвало влияние върху целите
на налагане на административно наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН. Освен това
в конкретното производство били установени по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Иска се решението на
РС Харманли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с
което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно и
правилно издадено.
Ответникът Г.Г. оспорва касационната жалба. Счита, че
цялата конструкция не се променяла, поради което и били грешни изводите на
наказващия орган за промяна в конструкцията и промяна в натоварването.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли е отменил
като незаконосъобразно Наказателно
постановление №Х-5-4 от 28.10.2019г., издадено от Началник РДНСК Хасково, с
което на Г.М.Г. за нарушение на чл.175 ал.1 във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ
и на основание чл.233 от ЗУТ е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100,00 лева. За да отмени наказателното постановление съдът е приел
за доказана описаната в АУАН
фактическа обстановка, а именно, че на 05.04.2019г. в Харманли Г.Г., като проектант по
част „Конструктивна”, заверил като екзекутивна документация нанесени изменения
на 25.05.2017г. върху чертеж „план основен”, представляващи съществени
отклонения по чл.154 ал.2, т.5 от ЗУТ по одобрения на 25.01.2017г.
инвестиционен проект за строеж „Надстройка към съществуваща сграда до
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Касационната инстанция
намира за неоснователни изложените в касационната жалба оплаквания. Нито в
АУАН, нито в НП се съдържат конкретни констатации на актосъставителя, респ. на
наказващият орган по релевантните факти – изготвената документация съдържали
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които да променят
строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварванията, както и в какво се изразяват те. Съгласно чл.157, ал.2 от ЗУТ съществени отклонения са изброените изрично в т.1 – 5, а съгласно
чл.175 от ЗУТ след фактическото завършване на обекта се изготвя екзекутивна
документация, която може да отразява само несъществените отклонения от
съгласуваните проекти, а при установени съществени отклонения от издадените
строителни книжа органът, одобрил проектите, има задължения да предприеме
действия по чл.223 от ЗУТ, като констатира незаконни строежи и строежи с
нарушения или уведоми органите на ДНСК. При изпълнен в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти строеж, то не се предава екзекутивна
документация – чл.175, ал.4 от ЗУТ. Между страните е безспорно, че има
изготвена екзекутивна документация от инж.Г., но в АУАН и в НП липсват
конкретни констатации и описание на отклоненията. Административноотговорното
лице оспорва верността на изводите в АУАН и в НП, че отклоненията на строежа са
съществени, а и в АУАН и НП се установява, че има посочване единствено на
датата, на която са били нанесени изменения, но не са описани самите
отклонения, както и констатациите, свързани с извода на
административнонаказващия орган, че те са съществени. Действително при
обсъждане на постъпило възражение административнонаказващият орган излага в
обстоятелствената част на НП, че е установил подмяна на конструктивни елементи
на строежа, както и е посочено в какво се състои, но тези установени факти не
се съдържат в АУАН, а са описани единствено в съставен преди АУАН Констативен
протокол №599/09.10.2019г., посочен като приложение в АУАН.В този смисъл РС
Харманли правилно и законосъобразно е констатирал липсата на описание в АУАН и
НП на отклоненията, които са възприети като налични на строежа, както и липсата
на преценка относно обстоятелствата, които ги определят като съществени
отклонения. Именно в отразяваното на отклоненията, които следва подробно, ясно
и точно да бъдат описани, е съществения пропуск на проведеното производство,
тъй като не става ясно как са били квалифицирани като съществени. Наред с това
тези установени факти е следвало да съществуват в АУАН и в НП, а безспорно не са
посочени в АУАН. Установяването на отклоненията и вида им - дали са съществени
или несъществени е от изключително значение за правилността и
законосъобразността на извода дали е допуснато нарушение. Поради това АУАН не е
със съдържанието изискуемо по чл.42, т.4 от АПК, а в НП се преповтаря напълно обстоятелствената част на АУАН и също не
съдържа описание на фактите и обстоятелствата за нарушението, поради което не
отговаря на изискването на чл.57, т.5 от ЗАНН. Липсата на конкретни фактически и правни установявания за нарушението
в АУАН и в НП водят до съществено нарушение на правото на защита на
привлеченото към отговорност лице от една страна, а от друга - препятстват
съдебната му проверка. При реализирането на административнонаказателна
отговорност съгласно чл.303, ал.1 от НПК нарушението трябва да е безспорно установено и доказано по безсъмнен
начин, което е възможно само, ако има пълно и ясно описание на нарушението. Като
е констатирал тази незаконосъобразност на НП и на АУАН, РС Харманли е достигнал
до правилни изводи и е отменил НП.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Харманли е отменил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №12/16.01.2020г., постановено по АНД №478 по описа на Районен съд Харманли
за 2019 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.