Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2711 30.07.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 489 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Васитрон ЕООД с ЕИК *****,
срещу Дивет-*** ЕООД с ЕИК***.
Предявен е иск за парично
вземане, произтичащо от сключен в началото на ноември 2018 година устен договор
за изработка с предмет - изпълнение на СМР на обект „Основен ремонт и реконструкция на
съществуващи трибуни и терен на стадион „Спартак“, находящ се в УПИ - ***за стадион със
спортно-възстановителен център и хотел“, в кв. **** по плана на град В., с уговорена цена на СМР в
размер на 3 398,40 лева с ДДС, за което била издадена фактура № 289/16.12.2018г.,
ведно със зак. лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заопвед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че в началото на
месец ноември 2018 г. с ответника е сключен устен договор, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца изпълнението на СМР на обект „Основен ремонт и
реконструкция на съществуващи трибуни и терен на стадион „ Спартак“, находящ се
в УПИ - ***за стадион със
спортно-възстановителен център и хотел“, в кв.*** по плана на град В., представляващи монтаж на 354
линейни метра бордюри за окрайчване на зона за загряване около терена на
стадиона, при цена от 8 лева без ДДС на линеен метър, или 9,60 лева с ДДС на
линеен метър, която следвало да се заплати от „Дивет ***“ ЕООД, след приключването на
монтажа на бордюрите от изпълнителя „Васитрон“ ЕООД и приемането на работата от
техническия ръководител на обекта.
Ищецът твърди, че обектът е бил
приет от инвеститора – Община В.на 19.01.2019 г., за което прилага екземпляри от подробните
количествени сметки, заверени от Инвеститорския контрол и строителния надзор на
обекта. Ищецът твърди,
че е образувал заповедно производство,
по което е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по член 410 ГПК, срещу която длъжникът-ответник е
подал възражение по реда на член 414 ГПК.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който отрича
сключването на
договор за изработка между последния и ищеца, като твърди, такива да е имало сключени със З. С., който нямал връзка с ищцовото
дружество. Твърди се, че инвеститорът Община В.не е приела СМР.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена е фактура № ********** от
16.12.2018 г., издадена от Васитрон ЕООД с получател Дивет-** ЕООД за сумата от
3398,40 лева за монтаж на градински бордюри от 354 л.м..Представени са и
екземпляри от подробните количествени сметки сметки заверени от Инвеститорския
и строителн контрол на обект „Основен ремонт и реконструкция на
съществуващи трибуни и терен на стадион „ Спартак“, находящ се в УПИ -
***за стадион със
спортно-възстановителен център и хотел“.
По делото е разпитан св. З. С., от
чийто показания става ясно, че ищецът и ответникът са сключили договор за
извършване на СМР- полагане на бордюри в процесния обект в началото на м.
ноември 2018г., като бордюрите били положени, а работата била приета от
възложителя.
Изслушана е експертиза с вещото лице Б.В., неоспорена от страните, която
съдът цени като компетентно изготвена, се установява, че процесната фактура е
била осчетоводена и в двете счетоводства, като ответникът е включил фактурата в
дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС за декември 2018 година,
като ответникът е ползвал данъчен
кредит. Вещото лице е посочило, че ползваният дан. кредит е бил възстановен от
ответника в бюджета с коригиращ протокол в данъчния период на м. 02.202г.
При така установените факти
от значение за изхода на спора по иска съдът достигна до следните правни
изводи:
Категорична
е задължителната практика на ВКС, че отразяването на паричната престация по
доставена услуга като дължима в счетоводството на ответника и ползването на
данъчен кредит, съобразно нейната стойност, съставлява извънсъдебно признание
на задължението и доказва съществуването му. В самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване, ето защо следва да се приеме, че същата представлява
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка
между страните. Посоченото от вещото лице обстоятелство в заключението за възстановяването на дан. кредит
по процесната фактура от ответника в бюджета, съдът намира да не е породило
правно действие, доколкото за това обстоятелство не е бил съставен двустранно подписан протокол по
член 116, ал. 4 от ЗДДС от страните по фактурата за нейното анулиране. Текстът
на разпоредбата гласи, че когато погрешно съставени документи са отразени в
отчетните регистри на получателя, за анулирането се съставя и протокол – за
всяка от страните, която съдържа основание за анулирането, номера и датата на
документа, който се анулира, номера и датата на издадения нов документ и подпис
на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
С оглед дължимостта на
главното вземане дължимо е и акцесорното вземане, като размерът му е установен
на 319,07 лева от заключението на вещото лице. Върхуг главницата, която е
лихвоносна следва да се присъди и зак. лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.11.2019г.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца
ще се присъдат разноските в заповедното производство в размер на 439,34 лева и
тези в исковото в размер на 769,70 лева. Същите ще бъдат възложени в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на член 422 ГПК, че Дивет-*** ЕООД с ЕИК**** дължи на Васитрон ЕООД с ЕИК *** сумата от 3 398,40 лева с ДДС, за която била издадена фактура
№ ****.; сумата от 319,07 лева за периода ******., ведно със зак. лихва върху
сумата 3398,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед в съда – 22.11.2019г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 19043 по описа за 2019г.
ОСЪЖДА Васитрон ЕООД с ЕИК *** да заплати на Дивет-ИТ
ЕООД с ЕИК ****разноски в
заповедното производство в размер на 439,34 лева и в исковото производство в
размер на 769,70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.