Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144 гр. Пазарджик, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията
Трънджиева В гр. д. № 862 по описа за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.435 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е
постановление на ЧСИ Самарджиев от 28.10.2020 година , постановено по изп.д.№
20148850400056.
Жалбоподателите Г.К.,А.К.
и Л.К. молят обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
С обжалваното
постановление било поправено предишно такова за възлагане на недвижим имот ,
като били добавени още три постройки – две селскостопански и един гараж.
Считат,че с това
постановление се правят недопустими промени на вече издаденото и влязло в сила
постановление за възлагане.
С това постановление ЧСИ
не поправил фактическа грешка,а разширил обхвата на предходния акт , включвайки
и имоти , които не са предмет на публичната продан.
В срок е постъпил писмен
отговор от купувача на публичната продан В.Д. , които подържа , че жалбата е
неоснователна.Посочените в обжалваното постановление постройки били описани от
съдебния изпълнител и били предмет на публичната продан.
Изготвени са мотиви от
ДСИ. Счита жалбата за недопустима , тъй като поправката на постановление за
възлагане не попадала в приложното поле на чл.435 от ГПК.
При налагане на
възбраната имота бил описан така , както е описан при учредяване на
ипотеката.При описа е констатирано наличие на други постройки с обслужващо и
самостоятелно предназначение , за които няма документи за собственост. Тези
постройки били описани и включени в цената.
Съдът , за да се
произнесе ,взе предвид следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Райфайзен България АД против Л.К. и и А.К..
Изпълнението е насочено
върху ипотекиран за обезпечение на дълга недвижим имот.
Проведена е публична
продан и е съставено постановление за възлагане,влязло в сила на 30.06.2017
година. Имота е възложен на обявения за купувач Д., като е описан поземления имот , сграда –
представляваща хангар, депо, гараж с площ 22 кв.м. и два апартамента. При
извършване на описа в поземления имот е констатирано наличие и на други
постройки, описани от експерта така:“..2 склада , две тоалетни и сграда с
жилищно предназначение“. Видно е от оценката на имота, че тя е формирана чрез
оценяване на два апартамента , УПИ и гаража , като няма никакви данни дали
описаните постройки / за чийто характер също няма яснота/ да са включени в
цената.
На 20.10.202 година е
постъпила молба от Д. с искане за поправка на грешка в съставеното
постановление, като се иска включване на селскостопанска сграда от 33 кв.м., селскостопанска
сграда от 8 кв.м., гараж на 38 кв.м., за които се твърди,че са били обект на
описа и са включени в пазарната цена на имота.
ЧСИ е счел, че е налице
непълнота в описанието на имота и с обжалваното постановление е поправил грешка
, като е добавил и имотите , описани в
молбатА.
Съдът намира жалбата за
допустима.
Със свое определение по
дело № 3656/2019 година ВКС е приел, че и по отношение на поправка на очевидна
фактическа грешка в постановление за възлагане следва да намери приложение
нормата на чл.247 от ГПК и съответно , с оглед нормата на ал.4 на същия текст
постановлението , с което се поправя фактическа грешка , подлежи на обжалване.
Тъй като жалбата е
подадена от легитимирани лица в установения от закона срок , съдът я намира за допустима.
Поради спецификата на
акта , който е поправен следва да се прилага по аналогия текста на чл.247 от ГПК,тоест да се върши преценка за
наличие на очевидна фактическа грешка. От данните по делото следва да е
очевидна волята за предмета на
публичната продан ,очертания предмет да е включен в обявлението , описан и
оцененен,но да не е посочен в постановлението за възлагане.Това би било наличие
на несъответствие между формирана и външно изразена воля в постановлението за
възлагане.
Отделно от
това именно поради спецификата на отношенията следва да се държи сметка и за
приетото Тълкувателно решение № 5 от
18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК:“ Процесуално правната
същност на публичната продан, произтичаща
от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към
индивидуализация на имота, предмет на принудителното изпълнение, определя и
специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл.92 ЗС. Това
правило, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по
отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен
обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на
публична продан. Този извод е в съгласие с чл. 63 ЗС, допускащ възможността построената сграда в един имот да
бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята. Разделна
собственост съществува и в хипотезата, в която собственикът на мястото и
сградата е едно и също лице, което е прехвърлило отделно от земята
собствеността върху вече съществуващата постройка - чл.
63, ал. 2 ЗС. По аргумент от противното следва да се
приеме, че е допустима и обратната хипотеза - прехвърляне на мястото отделно от
сградата в него. В тези случаи е налице договаряне между страните като елемент
от фактическия състав на придобивния способ, което е изключено при
принудителното изпълнение върху недвижим имот поради спецификата на фактическия
му състав, включващ едностранно властническо изявление на съдебния изпълнител и
гражданскоправното волеизявление на купувача. Поради това при публичната продан на
имота /описан, възбранен, оценен, обявен и възложен по предвидения в ГПК ред от
съдебния изпълнител без сградата/ не може да се приеме, че е придобита и
собствеността върху тази сграда, ако тя представлява самостоятелен обект на
правото на собственост и като такъв може да бъде предмет на самостоятелно
разпореждане, но не е била предмет на проданта. Купувачът на публичната продан придобива
всички права, които е имал длъжника върху имота, предметна публичната продан, но
не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били предмет на изрично
уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот.
Различен извод се налага при наличието на сгради,
представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни
сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение,
а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот. Такива
постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект
- земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ.
сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и
за тях е приложима разпоредбата на чл.
92 ЗС .“
От данните по делото, включително и от обжалваното постановление не могат
на първо място да се направят изводи за наличие на фактическа грешка , тъй като
не може да се стигне до извод за идентичност между описаните и оценени имоти –
сгради и тези ,които са посочени в обжалваното постановление.
Очевидно е ,че гаража , който е известно ,че е самостоятелен обект на
собственост , след като не е изнесен на публична продан, описан и оценен като
такъв , изобщо не може да бъде „възложен“ , чрез поправка на постановлението за
възлагане. За останалите пък две сгради не могат да се направят никакви изводи
, поради липса на данни за конкретните им характеристики. Липсва сигурност дали
се касае за сгради на допълващо
застрояване, описани и оценени ли са. Все пак следва да се има предвид ,че
постановлението за възлагане е съставено през 2015 година ,а искането за
поправка , съответно постановлението , което се обжалва е от 2020 година.
По изложените съображения , съдът намира че
съставеното постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим
имот , закупен на публична продан е незаконосъобразно, съставено при неизяснена
обстановка и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим
имот на ЧСИ Самарджиев от 28.10.2020 година , постановено по изп.д.№ 20148850400056.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.