РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330117027 по описа за 2020 година
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от Е.Б. срещу
В.К..
Ищцата твърдят, че с ответницата са собственици на жилищна сградата в
поземлен имота с идентификатор ***** по КК на с. М. Страните притежавали отделни
жилищни етажи в сградата по 1/2 ид.ч. от общите части. Твърди, че сградата имала
таван, който разполагал с необходимата височина за да се ползва от страните. Въпреки
това единствено ответницата ползвала тавана и препятствала достъпа на ищцата.
Поради това иска разпределяне на ползването на тавана. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
претенцията. Твърди, че след придобиването на етажа не е правила преустройства и е
придобила жилището с частично вътрешно второ ниво. Излага съображения, че
таванът няма необходимата площ за да бъде ползван и до него няма осигурен достъп.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като признати и
1
ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че страните са собственици
на самостоятелни обекти в сградата и на по 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
Принадлежността на правото на собственост върху двата самостоятелни обекта се
удостоверява и от приложените нотариални актове, като за целите на настоящото
производство страните не спорят по отношение на притежаваните от тях идеални части
от общите части на сградата.
Действително в случая е налице етажна собственост, всяка от насрещни страни
по делото притежава собствеността върху жилищен етаж в сградата, поради което
таванът представлява обща част. Разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС обаче въвежда
изключения, при които не се прилагат правилата на ЗУЕС, а тези на 32 ЗС. Това са
случаите, когато самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост са до
три и принадлежат на повече от един собственик, като тогава се прилагат правилата на
чл. 32 ЗС. В настоящия случай, обектите в сградата са само два и при твърдяната
съсобственост върху тавана, същият принципно е възможно да бъде предмет на
разпределение по искане на някой от съсобствениците.
При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-
целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е
категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. /ТР № 13/2012 г.
на ОСГК на ВКС/.
Спорът между страните по делото се свежда до това, дали е възможно
ползването на общата вещ, която представлява и обща част на сградата. В тази насока
бяха допуснати и приети две технически експертизи, от които се установява, че най-
високата част на тавана е 1.6 метра, като се снижава по всеки от скатовете до ниво 0.
Подпокривното пространството е преградено и разделено на две части от зид с
височина 1.6 метра. Подът на тавана (представляващ таван за обекта на ответницата), е
изграден предимно от гредоред, като само 21 кв.м. са с бетонна плоча, а по отношение
на 20.86 кв.м. изобщо липсва разделение, като подпокривното пространство е
приобщено към помещенията на обета на ответницата. Достъп до тавана вещото лице
констатира от две места- едното по стълба, разположена в имота на ответницата и
отвор с размери 80/70 см., а второто чрез капандура, разположена на стълбищната
площадка, за достигането до която е необходимо поставянето на стълба.
Съществуващото в сградата стълбище достига само до нивото на втория жилищен
етаж, собственост на ответницата и чрез него не може да се осъществи достъп до
тавана, без поставянето на допълнителна стълба, каквато не съществува в момента.
Съгласно разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК когато подпокривното пространство (таван)
2
или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до него от
нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча
и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си.
Предназначението му не може да се променя.
Съдът няма право в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да предписва каквито и да
е преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като преценката за
разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно фактическото
положение към момента на предявяването. Съдебната администрация се осъществява
при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, тъй като
използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. В какъвто смисъл: Решение № 71 от
19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., г. к. ВКС, Решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д.
№ 224/2009 г. на ВКС и Решение № 1824 от 27.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2003
г., ГK, IV г. о.
В настоящия случай таванът е подпокривно пространство, което конструктивно
е обща по естеството си част от сградата - няма нужната височина, пространство и
обем за изграждане на отделни обекти, липсва достъп от редовна стълба към него
(съществуващата попада в имот индивидуална собственост на ответницата) и реално
служи само за изолация между таванската плоча и покрива, както и за достъп към
последния. Съществува зид, който ограничава достъпа до едната или другата половина
на пространството, липсва стълба за постоянен достъп, а в една част изобщо липсва
разграничение с имота на ответницата. При това фактическо положение таванът не
може да бъде ползван от съсобствениците за обитаване или склад, а единствено по
предназначението му- като подпокривно пространство на сградата. На такава обща
част от сградата не може да бъде допуснато разпределение на ползването, защото
фактически не могат да се обособят дялове, позволяващи упражняването на правата на
страните според техния обем. Предложеният (и единствен възможен) вариант на
разпределение, предвижда механично разделяне на подпокривното пространство на
две части по съществуващия зид, без да държи сметка за това, че в частта на
ответницата реално не съществува последната етажна плоча с площ от 20.86 кв.м., а за
частта на ищцата липсва постоянен достъп, чрез редовна стълба.
Ето защо предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изложените от ищцата съображения за достъп до покрива, за осъществяването на
поправки не променят извода. Както бе посочено по-горе, покривът и подпокривното
пространство са обща част на сградата и всеки собственик на обект разполага с право
на достъп до тях за извършването на различни дейности свързани с поддръжката. Ако
3
такъв достъп се препятства от някой от етажните собственици, другият има
възможност да защити правата си с предявяването на съответния иск. Самото
ограничаване на достъпа до тавана, ако се приеме, че има такова, не обосновава
необходимост от разпределяне на ползването с обособяване на отделни дялове, след
като фактическото състояние не позволява това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 1350 лева разноски по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ЕЛ. СТ. Б., ЕГН ********** срещу В. Й. К., ЕГН
**********, претенция за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на таван- подпокривно
пространство на сграда с идентификатор *****по КК и КР на село М., община Р.
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. Б., ЕГН **********, да заплати на В. Й. К., ЕГН **********,
сумата от 1350.00 лева, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4