Решение по дело №983/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Александър Атанасов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 983/2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/- Варна, чрез юрк.О. , против Решение № 260455/31.03.2021г. на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 4545/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-011418/03.07.2019г. на и.д. директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ, на „БАЛВЕС БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 300 /триста/ лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че неправилно ВРС е приел, че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН като се позовава на разпоредбата на чл.415в от КТ, според която нарушение по чл.63, ал.2 от КТ не е маловажно и за същото не може да се прилага привилегированата разпоредба на чл.415в КТ. Твърди и че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.62, ал.5 от КТ във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за изпращане на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Б.Н., който поддържа касационната жалба. Счита, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е доказано от събраните по делото писмени доказателства, както и че за него са неприложими институтите на маловажност по чл.28 ЗАНН и малозначителност по чл.9, ал.2 от НК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна - „БАЛВЕС БИЛДИНГ“ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения в представени писмени възражения. Счита, че ВРС е установил правилно фактическата обстановка и изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилно ВРС е приел, че при съставяне на НП не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че липсват каквито и да било факти, които да сочат конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повтаряемост на дължимите престации, които са основните елементи на трудовото правоотношение. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими и съставомерни факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, съставляват винаги съществени процесуални нарушения, т.к. пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя. Намира за правилни и изводите на ВРС за малозначителност на нарушението по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на ВРС е постановено в нарушение на материалния закон, т.к. случаят не следва да се квалифицира като маловажен по чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 04.06.2019г. служители на
ДИТ-Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в строителен обект - сграда със смесено предназначение, находящ се в гр.Варна, УПИ ІІІ-35, с
ид. 10135.4021.***, кв.2 по плана на местност „Джанаварски път“, стопанисван от
„Балвес Билдинг“ ЕООД - Варна. При проверката било установено, че на една от плочите, пет от работниците, сред които и С.П.М., изграждали зид с тухли. Лицата в обекта потвърдили, че работят за „Балвес Билдинг“ ЕООД, като на проверката присъствал техническия ръководител. Установените при проверката работници били описани в констативен протокол, като пред проверяващите С.П.М. посочил, че има сключен трудов договор със санкционираното дружество, изпълнява длъжността „работник в строителството“, че е нает от 03.06.2019г. с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, при петдневна работна седмица и с трудово възнаграждение 560лв. В хода на насрочената документална проверка били представени трудов договор от 04.06.2019г. между „Балвес Билдинг“ ЕООД и С.П.М., уведомление за регистриран трудов договор от 04.06.2019г., регистрирано в 18:27:24 часа, служебна бележка и книга за инструктаж, според които на М. е проведен начален инструктаж. При така събраните доказателства било прието, че С.П.М. е допуснат до работа на длъжност „работник строителство“ преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, поради което на 21.06.2019г. срещу дружеството бил съставен АУАН
№ 03-011418/21.06.2019г., а въз основа на него било издадено НП № 03-011418/03.07.2019г., с което на „Балвес Билдинг“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок, но административнонаказващият орган не е преценил в пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно ВРС е приел, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление се съдържа единствено правния извод на АНО, че С.М. е бил допуснат от дружеството до работа на длъжност „работник строителство“ преди да му бъде предоставен екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, като липсват каквито и да било факти, които да сочат конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повтаряемост на дължимите престации, които са основните елементи на трудовото правоотношение. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, т.к. пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя. Недопустимо е тези факти да се установяват едва в съдебното производство, в който смисъл са събраните гласни доказателства.

Отделно ВРС е приел, че деянието не следва да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната му обществена опасност. В тази връзка са изложени мотиви, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско правоотношение, а в случая не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. Съобразено е, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че съгласие между страните е постигнато, между тях е сключен трудов договор още преди проверката и за същия е подадено уведомление в НАП няколко часа след проверката, което поставя под съмнение извода за прикриване на трудово правоотношение. По изложените съображения ВРС е приел, че са налице всички основания случаят да се прецени като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Дори да се приеме, че признаците на състава на нарушението са формално осъществени е налице и явна незначителност на обществената опасност на деянието. Изложени са и подробни мотиви относно разликата между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9, ал.2 от НК. В полза на дружеството на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН са присъдени и разноски.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

Отговорността на „Балвес Билдинг“ ЕООД е ангажирана за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ за това, че на 04.06.2019г. в 14,40 часа е допуснало до работа лицето С.П.М. на длъжност „работник строителство“ с посочено място на работа, преди да му е предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Правилно ВРС е приел, че НП не е съобразено с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но преценявайки събраните по делото доказателства е стигнал до неправилен извод, че случаят не се отнася за възникнало трудово правоотношение без да е оформено с писмен трудов договор. Прецизният анализ и оценка на събраните доказателства сочат на извод, че описаното в АУАН и НП деяние е несъставомерно по чл.63, ал.2 от КТ и дадената правна квалификация не отговаря на действително осъществените факти към момента на извършване на проверката.

Към момента на проверката е безспорно установено, че на 04.06.2019г. в 14,40 часа, С.П.М. е бил допуснат до работа за изпълнение на трудови задължения като „работник строителство“. В този смисъл е съставеният констативен протокол, подписан от М., в който същият изрично е посочил, че е нает на работа на 03.06.2019г., с работно време - от 8,00 часа до 17,00 часа, при петдневна работна седмица и трудово възнаграждение в размер на 560лв.

По арг. от разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, за да е съставомерно деянието следва трудов договор да е сключен, а в случая това обстоятелство не е установено по време на проверката. Напротив, събраните при документалната проверка писмени доказателства сочат на друг извод, а именно, че към момента на проверката трудовият договор не е бил оформен в изискуемата от закона писмена форма. Видно от представената справка изх.№ 03388193081409/04.06.2019г., уведомлението е изпратено в 18:27:24 часа и е разпечатано на 05.06.2019г. Представен е трудов договор № **/04.06.2019г., в който изрично е отбелязано и удостоверено с подпис от работника, че му е връчено заверено уведомление от ТД на
НАП-Варна. При тези обективни данни, обстоятелството, че в протокола за проверка самият работник е посочил, че трудовото правоотношение е възникнало на 03.06.2019г., а не на 04.06.2019т. и след като писмен трудов договор не е представен по време на проверката, обосновано може да се приеме, че трудовият договор и уведомлението са оформени след връчването на призовката по чл.45, ал.1 от АПК - според разписката на 04.06.2019г. в 15,00 часа.

При липсата на трудов договор между страните, за работодателя не би могло обективно да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната по чл.63, ал.2 от КТ.

При липсата на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.62, ал.1 от КТ, вр.чл.1, ал.2 от КТ - за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. След като към момента на проверката лицето не е имало изобщо сключен трудов договор, описаното деяние е обективно несъставомерно - В този смисъл Решение на Адм.съд-Варна № 1095/05.06.2019г. по к.н.а.х.д № 1088/2019г; Решение на Адм.съд-Варна № 1203/26.05.2014г. по к.н.а.х.д № 1331/2014г.

Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260455/31.03.2021г. на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 4545/2020г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.