Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Велико Търново, 25.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
И с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10196 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът П.К.П. с адрес ***, чрез адв. М. ***, обжалва решение №270/26.05.2023 г.,
постановено по АНД №1234/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с
което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, Серия
К № **, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв.
В касационната жалба се поддържа
неправилност на оспореното решение поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – касационни
основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК. Твърди
се,че не са налице предпоставките за издаване на електронен фиш, тъй като
нарушението било заснето с мобилно техническо средство и следвало да бъде
издаден АУАН и НП, съгласно установеното в чл. 11 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. Счита за недоказано извършеното нарушение на ЗДвП. Поддържа
се, че при неспазване на процедурните правила за установяване на нарушението чрез
АТСС, то приложените към ЕФ разпечатки за снимки не са годни доказателства за
установяване на нарушението. Твърди се неустановеност и безспорност на мястото
на разполагане на АТСС и мястото на извършване на нарушението доколкото
посочените координати за място на нарушението били отдалечени от координатите,
посочени като място на разполагане на АТСС, а от там и невъзможност за
заснемане на МПС. Счита че в ЕФ не е
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, което също обуславя
неговата незаконосъобразност. Според касатора наличето на друг автомобил до
процесния подлагал под съмнение чия е измеренатаскорост. На последно място, в
издадения ЕФ не била посочена точната хипотеза от нарушената правна норма,
което наред с другите възражения не били обсъдени от РС. С тези доводи, моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен електронният фиш.
В съдебното заседание касаторът, не се явява и не
се представлява. В писмено становище с вх. №4342/25.09.2023г. поддържа
касационната жалба и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
ЕФ. Претендира разноски.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново в
представеното по делото становище вх. №3623/19.07.2023г. намира касационната
жалба за неоснователна като излага съображения за това. Моли решението на ВТРС
на да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата. Намира решението на ВТРС за постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон. Предлага обжалваното
решение на РС да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш Серия К № **, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на
касатора за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв.
За да постанови този резултат ВТРС е приел, че според представената му
преписка на 02.06.2022 г. в 18,19 часа, в с. Раданово, община Полски Тръмбеш, на
ПП I-5, при километър 72+000, отбивка за ресторант „Ашкъм“, в посока град Русе,
чрез мобилна видео – радарна система “TFR1-M” №649 е
заснет лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.№ ***, със скорост на движение от 88
км/ч. (след отчетен толеранс в полза на водача) при ограничение за населено
място от 50 км/ч. Превишението на скоростта било 38 км/ч. Изготвен е снимков
материал, клип №13871. Преглед на заснетото нарушение е извършен на 13.06.2022
г. и след справка за собствеността на автомобила е установено, че същият е
собственост на П.К.П.. За нарушението е съставен електронен фиш Серия К № **,
връчен на 31.08.2022г. като не е представена декларация в срока по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП. Депозирана е жалба пред районния съд.
Въз основа на тези факти, въззивният съд е намерил оспорения електронен
фиш за формално, процесуално и материално законосъобразен, а приложените писмени и ВДС подкрепят извършването на описаното
нарушение. Прието е, че правилно е приложена разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП чрез издаването на електронен фиш, който от своя страна съдържа всички
изискуеми реквизити, посочени в специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
в.т.ч. дата, точно и конкретно място на извършване на нарушението. Съдът е намерил,
че техническо средство, с което е заснето нарушението е било одобрен тип
средство за измерване, преминало последваща метрологична проверка към датата на
установяване на нарушението. Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Обсъдени
са обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е констатирано, че по
безспорен начин се установява неговото извършване и е приложена съответната
санкционна разпоредба. С тези мотиви ВТРС е потвърдил ЕФ.
Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните
касационни основания.
Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при
правилно приложен закон.
Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд,
като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е
присъствал чрез упълномощения адвокат, не е имал доказателствени искания и не
представял доказателства, приобщена е
административно-наказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са
посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда
доказателства. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3
от НПК.
Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния
съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят
от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
За пълнота следва да се отбележи, че правилно
районният съд е приел за приложима процедурата по санкциониране на водач по
реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. След измененията на ЗДвП
с бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на
чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, какъвто е
настоящият случай.
Неоснователно е и другото заявено оплакване,
че при установяване на нарушението с мобилна АТСС не спазено изискването на чл. 11 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Цитираната норма от подзаконовия
административен акт предвижда за нарушения, установени с мобилни АТСС във време
на движение на служебни автомобили или мотоциклети, да не издават електронни
фишове, а нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение,
т.е съставя се АУАН и се издава НП по реда на ЗАНН. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е заснето от мобилна система за
видео контрол на скоростта, като използването й на съответното място за контрол
е удостоверено с протокол за използване
на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в
сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия
полицейски служител. в който изчерпателно
са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван,
въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Видно
от този протокол, за режим на измерване е посочено „С“ – стационарен, т.е
патрулният автомобил не е бил в движение, или иначе казано, мобилната АТСС за контрол на скоростта е
била позиционирана неподвижно. Това кореспондира и с отразеното в
индикатор „Патрул“ от снимковия материал, където е отбелязано „0“, т.е служебния
автомобил на контролните органи не е бил в движение при заснемане на
нарушението. При това положение, противно
на твърденията в касационната жалба, напълно установимо от доказателствата по
делото е, че мобилната АТСС за
измерване на скорост не е била в движещ се патрулен автомобил и не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на ЕФ. От тук и правилно са ценени от
районния съд като годно доказателствено средство изготвения снимков материал, който
има висока доказателствена стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Настоящият състав намира, че от формална
страна електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в
електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението
са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен. За място на извършване
на нарушението е посочен с. Раданово на ПП I – 5, км. 72+000, посока гр. Русе, отбивка
за ресторант „Ашкъм“. Така направеното описание позволява мястото на извършване
на нарушението да бъде еднозначно определено и разграничено от кое да е друго
място в обективната действителност, като същевременно не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение
на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място.
По отношение на въведените в касационната
жалба твърдения за липсата на съвпадение между посочения административен адрес
като място на извършване на нарушението и на GPS координатите, посочени в
снимковия материал към електронния фиш следва да се посочи, че нормата на чл.
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. действително предвижда точното
местоположение на АТСС да се индивидуализира чрез посочване на съответните GPS
координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, но самото
разчитане на конкретните GPS координати изисква специален софтуер, с който не
всеки разполага. Така е възприето за мястото на контрол да се обозначава
най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на
които е разположено техническото средство. Чисто фактически GPS координатите, на които е
разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на имота, за
който е отреден даденият административен адрес, единствено ако АТСС за контрол
е разположено в границите на самия имот. Обаче такова изискване в закона не е
поставено, тъй като би противоречало и на напълно нормалните и логични
изисквания АТСС да се разполагат в близост до пътното платно, на място от
където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка,
при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се
затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци
и др. Напълно достатъчно е GPS
координатите на разположеното АТСС да са в близост до административния адрес,
както е и по настоящото дело.
В ЕФ изрично е отбелязано и обстоятелството,
че въведеното ограничение на скоростта касае движение по път в населено място,
като видно от посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал. 1 от ЗДвП на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при
управление на автомобил кат.„В“, какъвто е процесният. Или иначе казано, от
съдържанието на ЕФ по безсъмнен начин е видно, че е приложена установената в
ЗДвП обща забрана за превишаване на скоростта в населено място, тъй като в този
участък е нямало пътен знак, който да указва стойност на скоростта, различна от
посочената в чл.21, ал. 1 от закона, при което санкционираното лице не е било в
невъзможност да разбере признаците на административното нарушение. Непосочването
на конкретната хипотеза от сочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал. 1 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, като касаторът по
никакъв начин не е бил затруднен да разбере за какво нарушение е привлечен към
отговорност, както и неговите елементи от обективна и субективна страна.
Аргументът на касатора, че скоростта на
движение е спорна, тъй като не е ясно дали същата е на процесното МПС или на
друг автомобил, попаднал в снимковия материал също е неоснователен. В протокола
за проверка на автоматизираното техническо средство за измервана скорост е
посочено, че с него могат да бъдат измервани както приближаващ се, така и
отдалечаващ се трафик, а подробна информация за принципа на работа на АТС се
съдържа в приобщеното по делото „Техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилната система тип „TFR 1-M”. Съгласно протокола за изпозлване
на АТСС за контрол, нагласената от полицейските служители посока на задействане
е била „приближаващ“ („П“) – срещу радарния лъч, като в случая това
кореспондира и с отбелязването в снимковия материал от нарушението, според
което автомобилът на касатора е приближаващ се. При това положение, няма
основание за съмнения, че измерената скорост е на друг автомобил, който в
случая е отдалечаващ се и въобще не попада в посоката на измерване на радарния
лъч.
Правилно е ангажирана
отговорността на касатора като водач на МПС, с което е извършено нарушението. Правилно
е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и наложеното наказание е в
предвидения от закона абсолютен размер.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Разноски в настоящото производство не се
претендират от ответника.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №270/26.05.2023 г., постановено по АНД №1234/2022г.
по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.