РЕШЕНИЕ
Номер260094/04.03 Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
Втори наказателен състав На
седемнадесети февруари
Година 2021 В публичното заседание в
следния състав:
Председател:
Петя Котева
Секретар Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00066 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-003065 от 21.07.2020 г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Д.М.В., ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
1. глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон;
2.глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основаие чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят Д.М.В. по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Възразява бланкетно, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържат задължителните реквизити визирани в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че не му е бил връчен препис от талона за изследване, което счита, че е довело до опорочаване на проведеното административнонаказателно производство срещу него. Лично не участва в хода на съдебното производство, по което е депозирал писмена мобла, с която поддържа изложените съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 14.06.2020 г., в 03:40 часа в гр. Перник автопатрул 212 на група „Охрана на обществения ред” при Първо РУ при ОД на МВР Перник, в чийто състав бил св. С.И.К., спрял за проверка движещият се по път ІІ-63 с посока на движение от ул. Св.св.Кирил и Методии към гр. Брезник лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № *******. От представените от водача документи установили, че колата се управлява от Д.М.В.. Полицейските служители констатирали, че жалбоподателят е видимо употребил алкохол, за което съобщили на дежурния офицер. На мястото пристигнал св. Е.Х.К. - на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, който чрез техническото средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARBB-0017 установил, че водачът е употребил алкохол, тъй като същото отчело 0,60 промила. Отчетената концентрация била показана на В., който не възразил срещу този резултат. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП, която задължава водача да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като водачът не представил контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство. За тази противоправна деятелност св.Е.К. съставил АУАН серия GA, № 221439 от 14.06.2020 г. Същият бил предявен на Д.В., който не възразил срещу отразените в него констатации. На водача бил издаден талон за изследване бл. № 0044618, в който жалбоподателят удостоверил с подписа си, че приема показанията на техническото средство. Екземпляр от талона за изследване не му бил връчен, с оглед чл. 6, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, което било удостоверено с подписа на проверяваното лице.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал атакуванто НП, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установено и описана в акта е възприета изцяло, като наложил на Д.М.В. административни наказания, както следва:
1. глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон;
2.глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основаие чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 14.12.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA, № 221439 от 14.06.2020 г., талон за изследване бл. № 0044618, списък с рег. № 3286р-22611 от 26.05.2020 г. за успешно преминала на 22.05.2020 г. проверка в лаборатория при ГД „НП” при МВР на средството за измерване „Дрегер 7510” с фабр. № ARBB-0017, с което е била установена концентрацията на алкохол и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със свидетелските показания на С.И.К. и Е.Х.К., които разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства. Съдът прие безкритично техните показания, тъй като същите непосредствено са установили изложените в АУАН и в НП обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.7. са делегирани права на административнонаказващ орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната територия. Същото съдържа задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Нарушенията в него са описани от фактическа и правна страна в достатъчна степен, поради което и нарушителят е разбрал в какви нарушения е бил обвинен. Съставеният АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по отношение на същия е спазена процедурата по издаването му. Актосъставителя Е.Х.К. притежава материална компетентност, тъй като съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП актовете с които се установяват нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в същия закон, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.2. от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е налице изрично оправомощаване в полза на полицейските органи, заемащи длъжност в отдел „ПП” в съответните областни дирекции на МВР, каквато длъжност не е спорно, че Е.К. е заемал към момента на съставянето на АУАН.
Относно нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП:
С чл. 5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При безспорно установеното, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № ******* с концентрация на алкохол 0,60 на хиляда, която е установена с надлежно техническо средство, което своевременно е преминало като средство за измерване последваща проверка за годност, извършена на 22.05.2020 г., АНО правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП. От приложения по делото талон за изследване бл. № 0044618 е видно, че такава концентрация на алкохол е била и вписана в него, като в същият Д.М.В. е отразил, че приема показанията на техническото средство, с което му е била извършена проверката за употреба на алкохол. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.2-ро от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози употребата на алкохол правилно е установена въз основа на показанията на техническото средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARBB-0017, което е било технически изправно да определи същата. Не е спорно, че жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от дадената възможност да провери точността на отчетения резултат посредством изследване с доказателствен анализатор или извършването на медицинско и химическо лабораторно изследване, предвид факта, че собственоръчно е отразил в талона за изследване, че приема отчетената стойност от 0,60 на хиляда от техническото средство, с което му е била извършена проверка за употреба на алкохол. Законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.1, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП въз основа на отчетените показания на процесния „Дрегер 7510” с фабр. № ARBB-0017.
За
посоченото нарушение – управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително се предвижда
кумулативно точно определени по вид и размер наказания – лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв, каквито са били
наложени на Д.В.. Визираната законова норма обвързва наказващия орган при
реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което конкретните наказания са
законосъобразно наложени, като не следва да се извършва преценка касателно
техния размер.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съдът приема за доказано, че при извършената на жалбоподателя полицейска проверка същият не е носел и не е представил на контролните органи контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Като водач, същият е бил длъжен да носи този документ, съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обосновани възражения срещу тази констатация В. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН и на свидетелските показания на актосъставителя Е.К., настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
АНО е наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП глоба в размер от 10 лева, съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 пр.2-то от ЗДвП, в която именно е предвидена санкцията за неизпълнение на визираното законово задължение. Наказанието е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена, като не следва да се извършва преценка касателно нейния размер.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-1158-003065 от 21.07.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на Д.М.В., ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
1. глоба в размер на 500 лв (петстотин лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон;
2.глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основаие чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ