РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 2, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Елена З. Калпачка
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501968 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. Д., ЕГН: **********, чрез адв.
К. Д. – ***, срещу решение № 1922/03.05.2023 г. по гр. дело № 8592/2022 г. по
описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, с което се отхвърля предявеният от
жалбоподателката против ***********, иск с правно основание чл. 124 от
ГПК – да се признае за установено, че А. Д. не дължи на дружеството парична
сума в размер на 964,93 лева, начислена въз основа на корекция на сметки по
констативен протокол за обект с ИТН ******, находящ се на адрес:
**********, за която сума е издадена фактура № **********/18.05.2022 г.,
както и е разпределена отговорността за разноските по делото.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 259 от ГПК от легитимирана страна
с правен интерес от обжалването и изхожда от редовно упълномощен
представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното,
въззивната жалба е редовна и допустима.
Жалбоподателката А. Д. счита първоинстанционното решение за
1
неправилно. Посочва, че понеже между ответника и ищеца не съществува
правоотношение, респ. ответникът нямал възможност да задължи ищецът да
заплати процесната сума. Въззиваемият притежавал лицензия само за
разпределение на електроенергия, а не и за търговия на електроенергия или
снабдяване с електроенергия. Освен това Законът за енергетиката съдържал
изрична забрана на лицата, снабдени с лицензия за разпределение на
електроенергия да се издават лицензии за други дейности, свързани с
енергоснабдяването. Чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ от 2019 г., които дават право
на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за вече
доставена електроенергия на крайните потребители, да начислява
допълнителни количества електроенергия и да претендира заплащането им
противоречали на Директива 2009/72/ЕО и Закона за енергетиката. В случая
корекция на сметката следвало да се извърши от крайния снабдител и
доставчик от последна инстанция „***********, а не от разпределителното
дружество. Първоинстанционният съд не разгледал възражението на г-жа Д.
за нищожност на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ поради липса на
законова делегация за уреждане на правоотношенията по разпределение на
електроенергия с цитирания подзаконов нормативен акт.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт.
Претендира разноски.
В законоустановения срок от „*********** не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание жалбоподателката А. Д. чрез процесуалния
си представител поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени като
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззиваемият „************ оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора. Посочва, че Върховният
административен съд е осъществил пряк контрол за законосъобразност на
ПИКЕЕ през 2019 г., поради което не е налице възможност за произнасяне от
гражданския съд по този въпрос.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на неговата правилност.
Между страните по делото не се спори, че А. Д. има качеството на
потребител на електроенергия по пар. 41а, б. „а“ от ДР на Закона за
енергетиката, а дружеството-въззиваем е оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на пар. 34б, б. „а“ от ДР на същия закон.
От заключението на вещото лице по СТЕ и от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване №
******* от 07.04.2022 г. се установява, че в процесния електромер между
токовите клеми е поставен меден проводник – шунт, със сечение 6 кв. см.,
което е довело до неправилно свързване на имота на А. Д. с мрежата, респ.
провеждане на тока директно до потребителя, без той да минава през
електромера и потребената енергия да бъде измервана правилно. Това се
подкрепя и от показанията на св. С. И., който е присъствал на проверката на
електромера и има преки лични впечатления за състоянието на измервателния
уред. Последните са в унисон с останалия доказателствен материал по делото
и съдът ги кредитира изцяло. От констатациите на вещото лице се установява
също и че са спазени изискванията на методиката за изчисляване на
неотчетената електрическа енергия при изчисляване на количеството
неотчетена електроенергия, а и остойностяването на допълнително
начисленото количество електрическа енергия е извършено правилно и в
съответствие с определената от КЕВР цена на електрическата енергия за този
ценови период.
При така установеното по делото настоящата инстанция споделя извода
на районния съд за наличие на предпоставките за начисляване на неотчетено
количество електрическа енергия съгласно ПИКЕЕ. Настоящият състав
споделя и изводите на първоинстанционния съд, че е налице основание
електроразпределителното дружество да начислява и получава суми за
корекции при неточно и непълно отчитане на електроенергия, съгласно
действащата редакция на ПИКЕЕ, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на ПдРС в тази им част.
Оплакванията на жалбоподателя концентрират спора по делото в
правния въпрос за съответствието на ПИКЕЕ със Закона за енергетиката (ЗЕ)
3
и Директива 2009/72/ЕО, респективно за обвързаността на А. Д. от правилата.
По този въпрос настоящият съдебен състав намира долуизложеното.
Нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в сила
по време на процесния отчетен период) предвижда изрична законова
делегация за приемане на ПИКЕЕ от КЕВР. Оплакванията на
жалбоподателката в тази насока са неоснователни. Неоснователни са и
оплакванията за противоречие на посочените в жалбата разпоредби на
ПИКЕЕ от 2019 г. с Директива 2009/72/ЕО, доколкото с приемането на нови
ПИКЕЕ и цитираните промени в ЗЕ е осигурена яснота и прозрачност в
методите на изчисление и остойностяване на количествата неотчетена
електрическа енергия, което в достатъчна степен изпълнява изискването за
засилена потребителска защита на крайния потребител на електроенергия,
залегнало в европейския акт. Отделно от изложеното, в новите правила
изрично е посочено, че титуляр на вземането по корекционната фактура е
операторът на електроразпределителната мрежа. - чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от
ПИКЕЕ, действащи към отчетния период. Поради това не могат да се приемат
за състоятелни оплакванията на въззивницата, че дружеството не било
материално легитимирано да изисква плащане на процесните суми.
В горния смисъл е и константната практика на ВКС след промените в ЗЕ
и приемане на нови ПИКЕЕ от КЕВР през 2019 г., обобщена в определение
Определение № 50 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 1855 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение.
Що се касае до оплакванията във въззивната жалба, че съдът е следвало
да се произнесе по валидността на цитираните в нея клаузи от ПИКЕЕ като ги
признае за нищожни – настоящият състав намира, че те са неоснователни.
Прието е, както от ВКС (Решение № 55/30.05.2022 г. по гр.д.№ 1421/2022 г.
на ВКС, IV г.о. Решение № 2/29.06.2022 г. по гр. д. № 2999/2021 г. на ВКС -
IV г.о. Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ВКС – III г.о.
Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ВКС - IV г.о. Решение
№ 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС - III г.о. Решение №
115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г. на ВКС - IV г.о. Решение №
60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. на ВКС- III г.о. Решение №
56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ВКС - IV г.о и др.), така и от ВАС
(Решение № 10003/ 21.07.2020 г. по адм. д. № 7772/ 2019 г. ВАС, 3-тричленен
4
състав, потвърдено с Решение № 7843/ 30.06.2021 г. по адм. д. № 12199/2020
г. на ВАС, 5-членен състав), че приетата в ПИКЕЕ уредба е в рамките на
законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена. Приема се също, че самото
подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата
вместо доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен. Съдът не намира и противоречие на тези норми освен със Закона за
енергетиката, така и с европейското право, включително Директива
2009/72/ЕО, доколкото правилата целят да се установи реалното количество
потребена електроенергия, а при грешка в отчитането, причинена от
неизправност на СТИ или пък вследствие на външна намеса (както е в
случая), да се заплати прогнозната пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологични разходи.
С оглед на всичко изложено по-горе предявеният иск е неоснователен и
като такъв е правилно отхвърлен от ПдРС. Този извод не се разколебава от
оплакванията във въззивната жалба, които ПдОС намира за неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемото дружество следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, определено от съда съобразно
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото. Направеното от насрещната страна възражение
за прекомерност е неоснователно, доколкото възнаграждението на
юрисконсулта в случая е определено в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 1922/03.05.2023 г. по гр. дело №
8592/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. А. Д., ЕГН: **********,
с адрес: **************, да заплати на „**************, със седалище и
адрес на управление: гр. *******************, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6