Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на десети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1448 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адвокат А.И.
***, с адрес за призоваване: град София, ул. „Дякон Игнатий” № 4, ет. 1 /офис
7/, пълномощник на Б.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно
постановление № 19-0851-001640 от 13.09.2019 г., издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което на Б.А.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GА № 91166 от 28.08.2019 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице
в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя.
Както е известно от правната
теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига
обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе
посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично е записано, че е свидетел при съставянето
на акта. Втори свидетел няма.
Настоящият съдебен състав намира,
че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно
която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което
се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за
да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел
опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е и
константната съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. №
8/2016 г. на Адм.С – Добрич/.
В действителност, от показанията
на актосъставителя М.Б.К. и св. Г.М.Г. се установява, че същите непосредствено
са възприели местоположението на катастрофиралия автомобил. Това, че
актосъставителят К. и свидетелят Г. са възприели местоположението на автомобила
и неговото състояние след пътнотранспортното произшествие обаче не води до
извода, че същите са очевидци на извършеното от страна на жалбоподателя нарушение
на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на
пътнотранспортното произшествие. В тази насока са както показанията на актосъставителя
М.К., дадени в съдебно заседание, така и показанията на вписания в акта
свидетел Г.Г..
С други думи – свидетелите К. и Г.
са възприели непосредствено местоположението на автомобила и неговото
състояние, но не и наличието на извършени от жалбоподателя нарушения на
правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Б.А.Д., за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Допуснатото процесуално нарушение,
описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до
нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и
обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:
С обжалваното наказателно
постановление, Б.А.Д. е санкциониран за това, че на 28.08.2019 г., в 18:45
часа, в община Добричка, на път Втори клас № 27, на около 50 м. преди с.
Владимирово, в посока от с. Бдинци към с. Бенковски, като водач на товарен
автомобил „Aуди Q7” с регистрационен № ***, поради движение с несъобразена скорост с
характера на пътя – в зоната на ляв завой, напуска пътното платно в дясно по
посоката си на движение и се блъска в скат на канавка, с което допуска
пътнотранспортно произшествие с материални щети.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Б.А.Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”.
За това нарушение, на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 /двеста/ лв.
Жалбоподателят Б.А.Д. оспорва
така вмененото му нарушение, като в жалбата си сочи, че не е установено по
безспорен начин извършването на нарушението и вината му за настъпване на
пътнотранспортното произшествие. В съдебно заседание се навеждат доводи, че
управлявайки автомобила си жалбоподателят не е нарушил правилата за движение по
пътищата, като настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на
виновно поведение на движещият се в насрещната лента за движение автомобил,
поради което и неправилно е бил санкциониран.
След преценка на събраните
доказателства, съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са
ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в
АУАН, подкрепени с показанията на свидетелите М.Б.К. и Г.М.Г..
От друга страна са ангажираните
от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията
си в жалбата и показанията на свидетеля Б.Л.Т..
Така формираните условно две
групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група
да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Видно от показанията на полицейския
служител – св. М.К., същият е бил изпратен по сигнал за възникнало
пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото установил
жалбоподателя Б.А.Д. и управляваното от него моторно превозно средство –
товарен автомобил „Aуди Q7” с регистрационен № ***. Свидетелят К. приел, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на жалбоподателя Б.А.Д., поради което съставил
на Д. АУАН Серия GА № 91166 от 28.08.2019 г. и изготвил
протокол за ПТП № 1713314 от 28.08.2019 г. Като свидетел при съставяне на акта,
К. вписал св. Г.М.Г., който бил пристигнал на местопроизшествието със специализиран
автомобил, за да транспортира катастрофиралия автомобил до сервиз в гр. София.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
М.К. и Г.Г., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен
начин механизма на пътнотранспортното произшествие, отчитайки, че същите не са
били очевидци на неговото настъпване.
От своя страна, жалбоподателят Б.Д. оспорва
приетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка, като
ангажира гласни доказателства, посредством показанията на пътувалия с него в
автомобила пътник – св. Б.Л.Т..
Съгласно показанията на св. Б.Т.,
причина за възникване на пътнотранспортното произшествие е виновното поведение
на водача на неустановен по делото автомобил, който движейки се в
противоположна посока е навлязъл в тяхната лента за движение. Така например в съдебно заседание
свидетелят Тасев дава следните показания: „На 28 август, на смрачаване, в
посока от Нови пазар Бдинци към с. Владимирово, при движение с автомобила на
г-н Д., който е Ауди Q7, и той го управляваше, а аз бях отпред вдясно, имаше
десен завой, последван от права отсечка и после остър ляв завой. Г-н Д. не се е
движел с повече от 50 км/час. Отлична видимост имаше, беше сухо, асфалтът беше
хубав за пътищата в България, движехме се в дясната лента. Отсреща идваше един
автомобил, тип баничарка. Той тръгна на завоя да влиза в нашето платно и за да
избегнем удара, минахме вдясно и оттам в ската. Насрещният автомобил навлезе в
нашата лента, имаше осева линия, и за него беше десен завоят, и той, при
извършването му, навлезе в нашата лента. Ние, за да избегнем челния удар,
излязохме в ската и паднахме вътре в ската. Той е нов автомобил и всичко му се
повреди отдолу, защото е пластмаса. Много бързо се случи всичко и според мен
баничарката даже и не разбра какво стана, защото си продължи пътя. Беше от тези
Фордчета, тип баничарка...По-близо към осевата линия карахме, но като навлезе
баничарката, за да я избегнем, влязохме в ската. В никакъв случай не сме карали
бързо”/цитат/.
Съдът не намира основания да не
кредитира показанията на св. Б.Т., който като очевидец, след като е запознат с
отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, еднозначно описва механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие и която позиция относно описания от
него механизъм е логически издържана.
Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на актосъставителя М.К., но от същите не може да се
установи по един категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и което нарушение се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие,
отчитайки, че нито актосъставителят К., нито св. Г. са очевидци на вмененото на
жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до
настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Срещу тези
улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията на свидетеля
Б.Т., дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на защитна позиция,
съставляват годно доказателствено средство.
Така, при наличната
доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее
констатираното противоречие.
Ето защо, с оглед събраните в
хода на съдебното дирене гласни доказателства, съдът намира, че
актосъставителят преди да състави АУАН не е изяснил фактическата обстановка на
твърдяното пътнотранспортно произшествие. Така например, по делото липсват
снети писмени обяснения от жалбоподателя Б.А.Д., в качеството му на водач на управлявания от него
автомобил, както и от пътуващия с него в автомобила свидетел Б.Л.Т..
Независимо, че тези обяснения не съставляват годно доказателствено средство,
същите са индиция за твърдените от свидетелите и страните факти и
обстоятелства, непосредствено след протичане на събитието и които обяснения
биха могли да бъдат съпоставени с твърденията на страните и показанията на
свидетелите, дадени в съдебно заседание. Такава съпоставка обаче не би могла да
бъде извършена, отчитайки, че актосъставителят в съдебно заседание дава
следните показания: „Не съм снемал писмени сведения от
водача, просто не се сещам в момента какво ми е обяснил. Практика е да се изслушат страните на местопроизшествието, но
писмена декларация не е попълвана”/цитат/.
За пълнота на изложението,
относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Законът
за движение по пътищата съдържа както общи, основни, така и специални правила
за движение.
Според редакцията на чл. 20, ал.
1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а съгласно ал. 2 на същия текст, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В задължителната съдебна практика
– Тълкувателно решение № 28 от 28.ХІ.1984 г. по н.д. № 10/84 г., ОСНК се сочи,
че в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се съдържат две хипотези: първата предвижда
задължение на водачите за движение със скорост, съобразена с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността
на движението, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението; това е примерно изобразяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена
скорост за движението; величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори; колкото повече и по-неблагоприятни са те
в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в
сравнение с максимално предвидените такива; втората хипотеза съдържа задължение
на водачите за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно
средство в случаите, когато възникне опасност за движението; намаляването на
скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността; колкото
опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде
по-малка, за да може тя да бъде преодоляна; спирането на пътното превозно
средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. Т.е.,
законодателят е вменил на водачите на моторни превозни средства две отделни и
по същество различни, конкуриращи се задължения – едното е за съобразяване на
скоростта с всички фактори на пътната обстановка, а другото задължение е за
намаляване или спиране, което е независимо от това, дали скоростта поначало е
съобразена.
Понятието
„съобразена скорост”, визирано в чл. 20 от ЗДвП се свежда до задължение на
водача на пътното превозно средство да се движи със скорост в зависимост от
факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
„Разрешената
скорост” е нормативно определена в
разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП. В съдебната практика се е утвърдило
положението, че разрешената скорост е тази, която законът допуска в
определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с
които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена скорост е тази, която
с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да
избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие. Тя винаги е
по-ниска от разрешената, но в никакъв случай не може да се поставя в зависимост
от това, дали при положение, че водачът се е движел с разрешена скорост,
въпреки това е настъпило произшествие.
При
преценка на скоростта, която следва да се избере, деецът е длъжен да съобрази
комплексно всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от
пътните условия и ситуации. Величината на скоростта не е произволна в рамките
на пределно допустимата, а трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние
на тези фактори.
В
чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП са посочени примерно и неизчерпателно факторите
на пътната обстановка, които имат значение за избирането на съобразена скорост
на движение. При избирането на величината на скоростта отрицателното влияние на
тези фактори не може да се игнорира, като има пътни условия и ситуации, при
които дори и движението с минимална скорост би могло да създаде опасност от
настъпване на произшествие.
В
настоящия случай както актосъставителят, така и наказващият орган са
квалифицирали нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, приемайки, че управляваният
от жалбоподателя автомобил е излязъл извън платното за движение в дясно по
посоката си на движение в резултат на допуснато нарушение на режима на
скоростта, като на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Релевантни за наказателната
отговорност, респективно - административнонаказателната отговорност са само онези
нарушения на правилата за движение по пътищата, които се намират в пряка
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. В настоящия случай,
кредитирайки показанията на св. Б.Т., като причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие следва да се приеме противоправното поведение от страна на водача
на насрещно движещия се автомобил, който в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне” и чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна
лента”, при десен завой е навлязъл в насрещната лента за движение,
принуждавайки жалбоподателя по настоящото дело, с цел предотвратяване на челен
сблъсък, да извърши спасителна маневра, отклонявайки управлявания от него автомобил
надясно, в резултат на която спасителна маневра, автомобилът му е напуснал
платното за движение.
Предвид изложеното, съдебният
състав намира, че вмененото на Б.А.Д. нарушение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като
са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в
обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства
води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обуславящ
отмяната му.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание
глоба на жалбоподателя, без да е установил по безспорен начин извършеното
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна
на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190,
ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 27.69 лева /двадесет и седем
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи командировъчни разходи за
явяване на свидетеля Г.М.Г. в съдебно заседание, следва да останат за сметка на
държавата.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 800 /осемстотин/ лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено
с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, при липсата на
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски
в размер на 800 /осемстотин/ лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0851-001640 от 13.09.2019г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което на Б.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 27.69 лева /двадесет
и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи командировъчни
разходи за явяване на свидетел в съдебно заседание остават за сметка на
държавата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Б.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 800 /осемстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/