Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 31.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети юни през 2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ПЛАМН ГЕНЕВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 5611 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 26.09.2017 г.
на ищеца Р.Н.Р. против решението от 22.06.2017 г. по гр. дело № 24087/2015 г.
на Софийския районен съд, 45 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу М.Р.А. главен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, т.3 ЗЗД за сумата 6 200 евро, като дадена на отпаднало
основание, вследствие разваляне на предварителен договор за строителство и продажба
на недвижим имот от 18.07.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане и евентуални искове с
правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на предварителен договор за строителство и продажба на
недвижим имот от 18.07.2014 г. , поради липса на съгласие по отношение предмета
на договора, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
6 200 евро, като дадена без основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че постановеното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено
процесуално нарушение и е необосновано. Според въззивника, неправилно СРС е приел,
че ищецът не е имал право да развали предварителния договора, без да даде на
ответника допълнителен срок за изпълнение на договорните му задължения. Според
въззивника, противно на приетото от СРС, събраните по делото доказателства
безспорно водят до извод за пълно неизпълнение на поетите договорни задължения
от страна на ответника в уговорения срок и същевременно точно изпълнение на
задълженията по предварителния договор от страна на ищеца. Въпреки това
неправилно СРС е приел, че в конкретния случай извънсъдебното разваляне на
договора е следвало да се извърши с уведомление, даващо на неизправната страна
допълнителен срок на изпълнение. На следващо място поддържа, че СРС не е
съоразил обстоятелството, че депозираната искова молба, с която е предявен иск
по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД имплицитно съдържа и изявление за разваляне на
предварителния договор и същата има самостоятелно значение за развалянето на
договора по смисъла на чл.87 ЗЗД. В течение на производството, т.е. в рамките
на повече от две години, не е налице реално изпълнение от страна на ответника,
включително готовност да престира завършен, съгласно договора, обект. Ето защо,
при всички случаи, договорът следва да се счита развален с връчването на препис
от исковата молба, в който смисъл е и съдебната практика, постановена по реда
на чл.290 ГПК. По отношение на решението, постановено по предявените евентуални
искове, се поддържа неправилност на изводите на съда, че не е налице липса на
съгласие относно предмета на договора.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение по главния иск и вместо него да
постанови друго, с което да уважи същия, а в случай, че приеме че главният иск
е неоснователен, да отмени решението по евентуалните искове и вместо него да
постанови друго, с което да уважи същите.Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна М.Р.А. – ответник по исковете,
чрез назначения му особен представител - адв.Х./ преупълномощена от адв.К./
оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в частта по предявения главен иск. С оглед горното
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението в частта по
иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е сезиран с главен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от 6 200 евро и
евентуални искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител е оспорил главния иск с възражение,
че с оглед твърденията на ищеца и съобразно ангажираните по делото
доказателства, не се установява факта на пълно неизпълнение на договора от
страна на ответника.
По делото
е безспорно установено, че на 18.07.2014 г. страните по спора, са сключили
предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът се е задължил до 18.10.2014 г. да построи и да продаде на
ищеца недвижим имот, за обща продажна цена в размер на 11 850 лв.
Установено е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника по договора
следните суми: 1 200 евро на
21.07.2014 г.; 2 500 евро на 23.07.2014 г. и 2 500 евро на 25.07.2014
г. или общо сумата от 6 200 евро съгласно чл.5 от предварителния договор.
От страна на ищеца са ангажирани доказателства, че с нот.покана от 26.02.2015
г. е отправил до ответника волеизявление, че разваля договора и го е поканил да
му върне заплатените по него суми в тридневен срок от получаване на поканата.
Същата е изпратена на посочения в предварителния договор адрес и е връчена на
ответника по реда на чл.47 ГПК на 13.03.2015 г.
За да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
не е доказал в производството по делото, че ответникът не е изпълнил своето
основно задължение да построи и продаде имота, предмет на предварителния
договор, поради което за него не е възникнало субективното му потестативно
право да развали договора. На второ място е приел, че предварителният
договор не е надлежно развален в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, с връченото на
ответника на 13.03.2015 г. с нот. покана волеизявление за разваляне на
предварителния договор, доколкото ищецът не сочи обективен факт, поради който
за него е налице отпадане на интереса и не е доказал такъв в производството.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите
на първоинстанционния съд, обусловили отхвърляне на иска с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Решението в тази част е неправилно поради допуснато
процесуално нарушение на нормата на чл.154 ГПК, по силата на която всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения,
както и поради нарушение на материалния закон – чл.87, ал.2 ЗЗД. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на
страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът
търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на
съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило
се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията
на ищеца. При фактическия състав по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД ищецът следва да
въведе като твърдение и да докаже предаването на вещ, респективно плащането, както
и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила,
а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
В конкретния случай ищецът е доказал плащане
на сумата от 6 200 евро по предварителния договор, както и обстоятелството,
че е упражнил правото си на едностранно разваляне на договора поради виновно
неизпълнение на ответника. Неправилен е изводът на СРС, че в тежест на ищеца е
да докаже неизпълнението от страна на ответника на задължението му да построи и
да предаде в посочения в предварителния договор срок, процесния недвижим имот. Неизпълнението
на поети с договора задължения се предпоставя винаги от виновното действие или
бездействие на страните по арг. за противното от чл.81, ал.1 ЗЗД. В конкретния
случай, в срока за отговор ответникът изобщо не е навел възражение, че е
изпълнил в срок задължението си или, че забавата в изпълнението, не се дължи на
негово виновно поведение /ако такива бяха наведени, тежестта да докаже, че е
изпълнил задължението си или че няма вина за неизпълнението, е именно на
ответника, а не на ищеца/.Ето защо, неизпълнението на ответника, за което по
делото липсват данни да е невиновно, се явява годно да породи целените от
ищеца, направил волеизявление за разваляне последици, което обуславя извод, че
предпоставките по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД са налице.
По отношение на втория извод на СРС - че предварителният
договор не е надлежно развален от ищеца в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, следва
да се посочи, че правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може
да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на
правото на кредитора по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. В действителност с отправеното с нот.покана
волеизявление за разваляне на договора, ищецът не е дал подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането му, ще счита договора за
развален. В случаите, в които изявлението не съдържа срок или срокът е
недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Съгласно
константната практика на ВКС / решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № № 920/2009
г., ГК, решение № 81/03.06.2015 г. по т.д. № 1591/2014 г., ТК, решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д. № 1769/2009 г., ГК и др./ предявяването на исковата
молба за връщане на даденото по договора съдържа в себе си имплицитно
предупреждение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД и волеизявление за разваляне на
договора, независимо, че не е определен срок за изпълнение или посоченият срок
е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок, като в тази хипотеза не е нужно
кредиторът да доказва наличието на някоя от предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД,
тъй като той изобщо не ги е и твърдял. Необходимост да се доказват тези
предпоставки би възникнала само, ако длъжникът изпълни в рамките на разумния
срок след получаване на изявлението на кредитора. В конкретния случай от
връчването на препис от исковата молба на ответника през м.01.2016 г. до
приключване на устните състезания пред СРС – 18 май 2017 г., ответникът е имал
възможност да изпълни задължението си по предварителния договор. Тук следва да
се посочи, че връчването на препис от исковата молба следва да се признае за
надлежно съобщаване, включително и когато то е станало по реда на чл.47 ГПК,
какъвто е и конкретния случай, тъй като никой не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Бездействието на ответника да изпълни
задължението си по предварителния договор в рамките на период от година и
половина, а към момента на приключване на устните състезания във въззивната
инстанция – две години и половина, има за последица разваляне на предварителния
договор с обратна сила.
С оглед гореизложеното, атакуваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът
по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да бъде уважен изцяло.
При това положение, не е налице процесуалното
условие за разглеждане на евентуалните искове, поради което решението на СРС в
частта, с която се отхвърлени исковете с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и иск по чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД, следва да бъде обезсилено.
При този изход на спора на въззивника следва
да се присъдят сторените от него разноски за производството пред СРС, които са
в размер на 3 128,05 лв.-за държавна такса, депозит за особен представител
и адвокатско възнаграждение, както и разноските за настоящата инстанция, които
са в размер на 2 886,38 лв.-за държавна такса, депозит за особения
представител и адвокатско възнаграждение.
Така моивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 22.06.2017 г. по гр. дело № 24087/2015
г. на Софийския районен съд, 45 състав в частта, с което е отхвърлен предявения
от Р.Н.Р. срещу М.Р.А. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т.3 ЗЗД за сумата 6 200 евро, като дадена
на отпаднало основание, вследствие разваляне на предварителен договор за
строителство и продажба на недвижим имот от 18.07.2014 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА М.Р.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Р.Н.Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***.-адв.Ш., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 6 200 евро, като дадена на
отпаднало основание, вследствие разваляне на предварителен договор за
строителство и продажба на недвижим имот от 18.07.2014 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА
решението
от 22.06.2017 г. по гр. дело № 24087/2015 г. на Софийския районен съд, 45
състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Р.Н.Р. срещу М.Р.А.,
евентуални искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителен договор за
строителство и продажба на недвижим имот от 18.07.2014 г. , поради липса на
съгласие по отношение предмета на договора, и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 6 200 евро, като дадена без основание,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.05.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на Р.Н.Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***.-адв.Ш., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 6 014,43
лв. – разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1и ал.2 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.