Р Е Ш Е Н И Е
№ 2794 31.10.2019
година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХХI–ви граждански състав
На
девети октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Моника Яханаджиян
при
секретаря Ж. С.
като
разгледа докладваното от съдията М.Яханаджиян
гражданско
дело №4546 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на В.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, уточнена с молба, вх.№27761/02.07.2018
г., против „Муунрайз“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на
управление в ....................., представлявано от Управителя Г.Г.Г.,
съдебен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираните
от последния суми за трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен
годишен отпуск и за социални и здравни осигуровки.
Твърди се
в исковата молба, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 01.03.2018 г., както и че същото е било прекратено
едностранно от ищеца поради неплащане от страна на ответника
на дължимите
на
ищеца суми за нетно трудово възнаграждение в размер на 500 лева
за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г., за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г. и за социални и здравни
осигуровки за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г. Сумите се претендират ведно
с лихва за забава.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК ответното дружество се е възползвало от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба, в който предявените искове
за трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ се оспорват като
неоснователни, а иска за заплащане на дължимите от работодателя социални и
здравни осигуровки като недопустим на подробно изложени в отговора аргументи.
Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, но
твърди, че същите са били прекратени със Заповед №001/03.05.2018 г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ответникът твърди още, че
заповедта е била връчена на ищеца с нотариална покана по реда на чл.44, ал.1,
изр.последно от ГПК, която не е била оспорена и е влязла в сила.
С
отговора е предявен
срещу ищеца насрещен иск за
осъждането му да заплати на ответника сумата от 510,00
лева, представляваща дължимото по чл.221, ал.2 от КТ обезщетение, ведно с лихва
за забава за периода 16.06.2018 г. – 18.10.2018 г. в размер на 17,60 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния
иск.
В
подкрепа на отговора и насрещния иск са ангажирани доказателства, претендират
се разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощения
си процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на предявените срещу дружеството искове и за уважаване на
насрещния иск.
В срока по чл.131 от ГПК,
ищецът – ответник по насрещния иск не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание насрещният иск се
оспорва.
Предявените искове са с правно
основание чл.128, чл.224 от КТ, чл.5 и сл. от КСО и чл.40 и сл. от ЗЗО, а
насрещният иск е с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е безспорно съществувалото помежду им трудово
правоотношение, като твърденията на ищеца са, че същото датира от 01.03.2018
г., а на ответника, че е с начална дата 17.04.2018 г.
Между страните по делото е безспорно и това, че към настоящия момент
трудовото правоотношение помежду им е прекратено, като твърденията на ищеца са,
че това е станало на 04.05.2018 г., едностранно от него и без предизвестие
поради забава в изплащане на трудовото възнаграждение за м.април 2018 г., а
тези на ответника, че е прекратено, считано от 03.05.2018 г. със Заповед
№001/03.05.2018 г., с която на ищеца е наложено и дисциплинарно наказание
«уволнение» за допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина.
От заключението на в.л.К. по изготвената от нея съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода 17.04.2018 г. – 30.04.2018 г. на ищеца е
дължима работна заплата в брутен размер от 268,42 лева, като след приспадане от
брутния размер на дължимите от лицето лични осигурителни вноски и ДДФЛ е налице
остатък в размер на 208,29 лева. Изчисленията са направени на база признание на
ответника за договорена между страните основна заплата от 510 лева.
По делото са събрани писмени доказателства – разписка за приемане на
паричен превод, л.243, от съдържанието на която се установява, че сумата от
208,29 лева е изплатена на ищеца на 08.06.2018 г. с пощенски запис.
Приложена като доказателство по делото е преписка, вх.№3941/2018 г. на
РП-Бургас, от съдържанието на която се установява, че е образувана по сигнал,
подаден от К.Р.К. и е приключила с Постановление за отказ да се образува ДП от
24.07.2018 г. на прокурор при РП-Бургас поради липса на доказателства за
престъпление от общ характер.
Приложена като доказателство по делото е и преписка по извършена от
Дирекция «ИТ» - Бургас при ГИТ проверка на «Муунрайз» ЕООД, ЕИК *********, от
съдържанието на която става ясно, че е образувана по жалби на ищеца С. и лицата
К.Г.Г., К.Р.К. и В.В.К., както и че за същата има съставен Протокол
№1822934/03.07.2018 г., видно от който работодателят «Муунрайз» ЕООД е
начислил, но в нарушение на чл.128, т.2 от КТ не е изплатил в срок до
31.05.2018 г. трудовото възнаграждение на В.Н.С. за положения от него труд за
м.април 2018 г. в размер на 208,29 лева, като същото е изпратено и получено от
лицето с пощенски запис от 08.06.2018 г.
По делото в качеството на свидетел е разпитан А.С.С., от показанията на
който става ясно, че заедно с ищеца са работили при ответника, като ищецът е
заемал длъжността ..................... Свидетелят твърди още, че ищецът не е разписал
предоставения му от работодателя трудов договор, както и че е работил при него
по-малко от месец, като напуснал работа без обяснения.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е обстоятелството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и тъй като по делото не се събраха доказателства в подкрепа
твърдението на ищеца, съдът приема, че същото е възникнало на 17.04.2018 г., в
какъвто смисъл са и приетото като доказателство Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№24388183018385/17.04.2018 г. и констатациите на Дирекция «Инспекцията
по труда».
Безспорна е и забавата на ответника при изплащане на дължимото за м.април
2018 г. трудово възнаграждение, което е основание ищецът да прекрати трудовия
договор без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба, работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване. За целта обаче е необходимо отправено до работодателя писмено
едностранно изявление в този смисъл. Ищецът не твърди да е отправил до
работодателя писмено изявление за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие поради забава при изплащане на трудовото му възнаграждение за
м.април 2018 г., поради което и схващането му, че забавата на работодателя
автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, не се споделя от
съда за правилно. Прекратяването на трудовия договор от страна на работника без
предизвестие на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ настъпва автоматично
от момента на получаване на писменото изявление на работника, без да е обусловено
от виновно поведение на работодателя и тъй като в настоящия казус не се
установи изявлението на ищеца за прекратяване на трудовия му договор да е
достигнало до ответника - работодател по предвидения в закона начин, то изводът,
който се налага е, че трудовото правоотношение между страните не е било прекратено
едностранно и без предизвестие от страна на ищеца.
Ето защо, задължение на ищеца е било да не отсъства от работа, а неизпълнението
му съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, като в
настоящия случай е довело до издаване на Заповед №001/03.05.2018 г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание «уволнение» и с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено. Въпросите относно това дали работодателят е спазил
изискванията на закона при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на
ищеца не са предмет на разглеждане в настоящето производство, поради което и
съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от
работодателя без предизвестие с връчване чрез нотариус, при отказ на пълномощника
на ищеца да получи издадената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо дали посочените в нея основания за
уволнение са били налице.
По делото се установи, че за периода 17.04.2018 г. – 03.05.2018 г.
дължимото на ищеца трудово възнаграждение му е било заплатено на 08.06.2018 г.,
поради което и искът с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на дължимото
за м.април 2018 г. трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска, следва да се отхвърли поради
извършено плащане от страна на ответника-работодател.
По отношение на претенцията на ищеца с правно основание чл.224, ал.1 от КТ,
съдът намира същата за основателна.
Съгласно цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен отпуск за текущата календарна година пропорционално на
времето, което се признава за трудов страж и за неизползвания отпуск, отложен
по реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че право на ищеца е да получи
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а за възникването му
е без значение основанието за прекратяване на трудовия договор. В настоящия
случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е отработил
10 работни дни, поради което и в съответствие с чл.42, ал.3, предл.последно от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, същият има право на парично
обезщетение за един ден неизползван платен годишен отпуск, който в съответствие
с чл.177 от КТ е в размер на 26,84 лева. По делото не се твърди, нито установи
обезщетението да е платено на ищеца, поради което и искът му следва да се уважи
в този размер, като върху главницата се дължи законната лихва, считано от
предявяване на иска.
Що се отнася до осъдителната претенция на ищеца за осъждане на работодателя
да му заплати дължимите осигурителни вноски, като съобрази, че същите не се
дължат на осигуреното лице, а на НОИ, то изводът, който се налага е че ищецът
няма правото да ги получи, в случай, че не са платени от работодателя, поради
което и производството в тази му част
следва да се прекрати.
По отношение насрещния иск на ответника, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
В настоящият казус по несъмнен начин се установи, че правото на ищеца да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ не е
било надлежно упражнено от него. Доколкото законността на дисциплинарното
уволнение не е предмет на разглеждане в настоящето производство и заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение
е влязла в сила, то ищецът С.-ответник по насрещния иск дължи на работодателя
предвиденото в чл.221, ал.2 от КТ обезщетение. В настоящия казус страните по
делото са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение с визиран срок на
предизвестие от 30 дни, поради което и за ответник по насрещния иск възниква
задължение да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието или сумата от 510 лева, като същата
се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещния иск.
С оглед основателността на главната насрещна претенция, основателна и
доказана по размер се явява и акцесорната такава за заплащане на лихва за
забава за периода 16.06.2018 г., когато изтича срокът на поканата за заплащане
на претендираното обезщетение до 17.10.2018 г. и е в размер на 17,60 лева,
изчислен от съда посредством изчислителна система Калкулатор.Бг.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска, но доколкото по делото не се съдържат доказателства за
реално извършване на такива, то претенцията се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът-ищец по насрещния иск също има
право на разноски, които възлизат на сумата от 1100 лева, от която 1000 лева –
платен адвокатски хонорар и 100,00 лева – платена държавна такса.
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер от 50,00 лева, дължима по иска за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018 г. в размер на един ден, както и сумата от 60,00 лева,
част от изплатено от съда възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважения
иск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявения от В.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***, против „Муунрайз“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес
на управление в ..........................., представлявано от Управителя Г.Г.Г.,
съдебен адрес ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите за
социални и здравни осигуровки за периода 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от предяване на иска до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Муунрайз“ ЕООД, ЕИК ................,
седалище и адрес на управление в ..........................., представлявано от
Управителя Г.Г.Г., съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 26,84
лева (двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на
един ден, ведно със законната върху главницата за
времето от предаване на иска
на 14.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, против „Муунрайз“
ЕООД, ЕИК ......................., седалище и адрес на управление в ...............................,
представлявано от Управителя Г.Г.Г., съдебен адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата за нетно трудово възнаграждение в размер
на 500 лева (петстотин лева) за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Муунрайз“
ЕООД, ЕИК ......................, седалище и адрес на управление в .................................,
представлявано от Управителя Г.Г.Г., съдебен адрес ***, сумата от 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ
и сумата от 17,60 лева (седемнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 16.06.2018 г. до 17.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 510 лева, считано от предявяване на
насрещния иск на 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Муунрайз“
ЕООД, ЕИК ......................., седалище и адрес на управление в ...............................,
представлявано от Управителя Г.Г.Г., съдебен адрес ***, сумата от 1100 лева (хиляда и сто лева)-разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Муунрайз“ ЕООД, ЕИК ..................,
седалище и адрес на управление в ................................., представлявано
от Управителя Г.Г.Г., съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-гр.Бургас сумата от 50,00 лева (петдесет
лева), представляваща дължима
държавна такса и сумата от 60,00 лева
(шестдесет лева)-разноски за експертиза, платени от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ищеца В.Н.С. за разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, а в прекратителната му
част – в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.