Определение по дело №293/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20204200500293
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово 20.08. 2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на  двадесети август

през  две хиляди и  двадесета              година в състав:

                                                            Председател: В. Генжова

 

                                                                                                1. Кр.Големанова

                                                                  Членове :

                                                                                                2. С.Миланези

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова. В.ч.гр.д. №  293                                                                        по описа за     2020            год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 396, ал. 1, във връзка с чл. 389 и чл. 391 от ГПК.

С Определение № 3459 от 22.07.2020 г., постановено по гр. д. № 954 по описа за 2020 г., Габровски районен съд е отхвърлил молбата на Е.Д.Ц.,***, подадена чрез пълномощника й Д.К.Ц. за допускане на обезпечение на предявените срещу К.Н.И. *** искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, описани в молбата.

Срещу така постановеното определение, в законния срок е постъпила частна жалба от   Е.Д.Ц., чрез пълномощника й Д.Ц..

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Щом съдията докладчик е преценил, че още не е установена вероятната основателност на предявените искове, той е бил длъжен да постанови определение в съответствие с чл. 391 от ГПК, като предостави на жалбоподателя възможност за допускане на исканите обезпечения срещу определена от съда гаранция.

Твърди, че следващото порочно обстоятелство за отхвърляне на искането за обезпечение е, че искането е подадено в срока за предоставяне на допълнителни основания за основателността на иска.По тази причина счита, че съдията –докладчик е следвало да изчака получаването на исканата информация, която би била достатъчна за установяване пълната основателност на иска.

Претендира се отмяна на обжалваното определение.

            Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, обсъди доводите на жалбоподателя и провери правилността на определението, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че  от обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи извод за допустимостта на предявените искове и за тяхната вероятна основателност,и тъй като искането е за обезпечение на вече предявени искове, то  допускането му е обусловено от редовността на исковата молба. Исковата молба, с която са предявени исковете е нередовна, поради което предявените искове на този етап са процесуално недопустими и обезпечение на същите не следва да се допуска.Изводите на съда са правилни, по своя краен резултат.

За да се допусне обезпечение на предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, следва да се установи, че искът е допустим, че е подкрепен с убедителни писмени доказателства, че е налице обезпечителна нужда и че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда.

Видно от приложеното гр.д. № 954/20г. на ГРС, че ищцата, чрез пълномощник е предявила няколко обективно, кумулативно съединени иска. При проверка редовността на исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че тя е нередовна и с разпореждане № 3143/09.07.20г. я е оставил без движение, като е указал на ищцата да отстрани конкретно посочени нередовности в определен от съда двуседмичен срок на осн. чл. 129, ал.1 ГПК.С разпореждане от 19.07.2020г., по молба на ищцата, съдът е удължил срока за отстраняване нередовностите на исковата молба с още две седмици, на осн. чл. 63,ал.2 ГПК. Преди да изтече срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба ищцата е поискала допускане на обезпечение по предявените искове. Към момента на подаване молбата с искане за допускане на обезпечение, нередовностите на исковата молба не са били отстранени.

При тези установявания, първоинстанционният съд е приел, че искането е неоснователно и го е отхвърлил, тъй като по нередовна искова молба, от която не може да се прецени допустимостта на исковете, не може да бъде допуснато обезпечение.

 Неоснователен е наведеният в жалбата довод, че съдът е следвало да предостави на молителя възможност да представи гаранция в определен от съда размер. Дали обезпечението следва да бъде допуснато при условията на гаранция, съдът преценява в хипотезата, при която иска е допустим, но не е подкрепен с достатъчно или с убедителни писмени доказателства, в каквато хипотеза не се намираме в конкретния случай, а и съдът не е изложил мотиви в тази насока обосноваващи отхвърляне на искането.

Неоснователно е и второто оплакване в жалбата, че съдът е следвало да изчака отстраняване нередовностите на исковата молба и едва след това да се произнесе по искането за допускане на обезпечение.Съдебната практика, включително на ВКС е противоречива, като в едната хипотеза, която е възприета от първоинстанционния съд,  по искането за обезпечение съдът се произнася в сроковете по чл. 395, ал.2 ГПК – незабавно,  съобразно наличните по делото доказателства.

Въззивният съд намира, че  подадената от ищцата  молба по чл. 389 ГПК, е непълна и неясна. В нея дословно е записано, че ищецът желае налагане на запор върху два имота, индивидуализирани с приложените към молбата скици, собственост на ответника. Уточнил е, че иска обезпечението във връзка с разваляне на договорите за покупко-продажба от 2017г., без да посочи кои точно искове желае да обезпечи. Горното уточнение е наложително, тъй като с исковата молба  са предявени няколко иска, относно различни  сделки сключени между страните през 2017г  за недвижими имоти, находящи  се в с. Гъбене, общ. Габрово и в гр. Шабла, а съдът е длъжен да следи служебно за родовата и местната подсъдност, по чл. 109 ГПК.Освен това, като не е посочено, кои искове желае да бъдат обезпечени с посочената обезпечителна мярка, молителят е поставил в невъзможност съда да прецени, дали исканата обезпечителна мярка не  е прекомерна.

Тези непълноти на молбата по чл. 389 ГПК е невъзможно да бъдат отстранени в хода на производството, доколкото съдът е длъжен да се произнесе в деня на постъпването й  и няма задължение да дава указания на молителя за изправяне на съответни опущения в нея.

Разглеждайки молбата, така както е подадена, то извода на съда, че исканото обезпечение не следва да бъде допуснато е правилен.

Настоящото произнасяне не е пречка да бъде поискано ново обезпечение.

Водим от горното, съдът

                                                О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3459/22.07.2020г., постановено по гр.д. № 954/2020г. на Габровския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            Председател :

 

 

                                                            Членове: