Мотиви
към решение № 894/15. 06.2016 г. по н.а.х.д. № 2909/ 2016 г.
по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по повод внесено в съда
предложение от представител на Районна прокуратура-Бургас по реда на чл.375 и
сл. от НПК, с което прави предложение обвиняемата Д.К.К. с ЕГН: ********** да
бъде призната за виновна в това, че в периода от 11.12.2009 г. до 21.12.2011 г.
в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, противозаконно
присвоила чужди пари, които владеела, в общ размер от 6318,61 лв., от които
3117,40 лв., собственост на „Б” ЕООД, ЕИК, 2550,64 лв., собственост на „Ф” ООД,
ЕИК: , 557,37 лв., собственост на „Т Б” ЕООД, ЕИК: и 93,20 лв., собственост на
М И Я - престъпление по чл. чл. 206, ал.6, т.1, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Представителят на държавното
обвинение поддържа в съдебно заседание повдигнатото на обвиняемата с
постановлението обвинение и пледира същата да бъде призната за виновна и
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лева.
Защитникът на обвиняемата посочва,
че спор по фактическата обстановка, така както е установена вследствие на целия
събран доказателствен материал, не е налице. В същото време обаче, изтъква, че
осъщественото от К. деяние е несъставомерно от обективна страна. Намира, че по
отношение на това с какви свои фактически действия, респектино бездействия,
обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението обсебване
липсват. На следващо място, намира, че е налице и доказателствен дефицит по
отношение на субективния елемент. С оглед на това моли К. да бъде призната за
невинна по повдигнатото й обвинение или в условията на евентуалност моли след
като същата бъде призната за виновна да бъде осовбодена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание „глоба” в минимален
размер.
Обвиняемата К. е редовно уведомена
за провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание, но не се явява и
не се възползва от правото си на лична защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното
:
Обвиняемата Д.К.К. е родена на *** ***,
настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, неосъждана, разведена,
висше образование, безработна и е с ЕГН **********.
Обвиняемата Д.К. била наета в периода от 2005 г. до края на 2011 г. от „Ф”
ООД с управител свид. Г Д, от 2007 г. до края на 2010 г. от „Б” ЕООД с управител
свид.М Я и от 2009 г. до края на 2011 г. от „Т Б” ЕООД с управител свид.Т Б, да
извършва счетоводни услуги, а именно подаване на месечни декларации образец 1 и
образец 6 в ТД на НАП-Бургас, внасяне на социални и здравни осигуровки, годишно
приключване и подаване на финансовия отчет. За осъществяването на тези услуги
от страна на обвиняемата, последната не била сключила писмен договор с нито
един от законните представители на дружествата. Декларация образец 1 следвало да
се подава за всяко назначено лице в дружествата, включително и за управителя, с
информация за месечния доход на лицето и на таза база се определяли дължимите
осигурителни вноски. Декларация образец 6 следвало да се подава за общото
задължение на юридическите лица към държавния бюджет за всички лица, подлежащи
на осигуряване физически лица. Необходимата сума, която трябвало да се внася за
осигуровки всеки месец, била изчислявана от К. и съобщавана на управителите на трите
дружествата. Парите, необходими за заплащане на осигуровките, й се предоставяли
на ръка, като не били съставяни документи за това.
През месец март 2012 г., след извършване на ревизия от РУСО, гр.Бургас
за служител на „Б” ЕООД, било установено, че социалните и здравни осигуровки, дължими
от същото търговско дружество, не са заплащани от месец ноември 2009 г. до края
на 2010 г. Тъй като управителят - свид.М Я, и управителят на „Ф” ООД - свид.Г Д,
се познавали и Я знаел, че К. е счетоводител и на представляваното от Д дружество,
то той уведомил последния за установеното от РУСО, гр.Бургас. Св.Димитров от
своя страна, също направил проверка в РУСО.гр.Бургас и в ТД НАП Бургас, вследствие
на която се оказало, че и представляваното от него дружество също има неплатени
задължения за осигуровки.
Нова счетоводителка, обслужваща „Б” ЕООД - свид.Д П, след проверка по
документите на дружеството, установила попълнени вносни бележки за всички
месеци на 2010 г. за внасяне на осигуровки. Те обаче били без печат от банката
и не били ползвани. В същото време в оборотната ведомост не било отчетено
наличие на задължения за осигуровки за 2010 г. От получено удостоверение от НАП
за наличие на задължения станало ясно, че в обобщената декларация са
декларирани задължения по един лев на месец за всеки от фондовете за всички
месеци на 2010 г. Била направена съпоставка между декларираните данни в
декларация образец 1 и образец 6. Данните в декларациите образец 1 били
подавани коректно.
След като било установено това, била извършена проверка и относно „Ф”
ООД. Декларациите образец 6 и там били подавани със суми, които не отговарят на
реалните задължения.
През месец януари 2012 г. била извършена проверка от Инспекция по труда,
гр.Бургас и по отношение дейността на дружеството „Т Б ЕООД. Вследствие на тази
проверка било установено, че фирмата има много невнесени осигуровки. Свид.Тодор
Батилов получил от ТД на НАП, гр.Бургас справки за сумите, които били дължими
за осигуровки и опитал да се свърже и разговаря собвиняемата К. по този повод,
но неуспешно.
По делото са назначени и изготвени три броя съдебно-счетоводни
експертизи. Видно от тях е, че общо предадените и невнесени към съответните
държавни фондове парични суми, представляващи дължими осигуровки от търговски
дружества, възлиза на общ размер от 6318,61 лв., от които 3117,40 лв. за „БУЛ-ИЗ”
ЕООД, ЕИК:, 2550,64 лв. за „Ф” ООД, ЕИК:, 557,37 лв. за „Т Б” ЕООД, ЕИК: и
93,20 лв. за свид.М И Я като самоосигуряващо се лице. Тези пари били присвоени
противозаконно от обв.Д.К. ***, след като ги получила лично в брой както
следва:
На 11.12.2009 г. присвоила 13,00 (тринадесет) лв.,
собственост на М И Я, ЕГН: **********;
На 01.01.2010 г. присвоила 158,08 лв. (сто
петдесет и осем лв. и 08 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 168,31 лв. (сто шейсет
и осем лв. и 31 ст.), собственост на „Флора РТ” ООД.
На 11.01.2010 г. присвоила 13,00 (тринадесет) лв.,
собственост на Михаил Иванов Янчев, ЕГН: **********;
На 01.02.2010 г. присвоила 187,92 лв. (сто
осемдесет и седем лв. и 92 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 218,35 лв. (двеста и
осемнадесет лв. и 35 ст.), собственост на „Флора РТ” ООД;
На 11.02.2010г. присвоила 33,60 лв. (тридесет и
три лв. и 60 ст.), собственост на М И Я, ЕГН: **********;
На 01.03.2010 г. присвоила 132,68 лв. (сто
тридесет и два лв. и 68 ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 17.03.2010 г. присвоила 79,36 лв. (седемдесет и
девет лв. и 36 ст.), собственост на „Флора РТ” ООД;
На 01.04.2010г. присвоила 245,82 лв. (двеста
четиридесет и пет лв. и 82 ст.), собственост на „БУЛ-ИЗ” ЕООД;
На 11.04.2010 г. присвоила 33,60 лв. (тридесет и
три лв. и 60 ст.), собственост на М И Я, ЕГН: **********;
На 01.05.2010 г. присвоила 245,82 лв. (двеста
четиридесет и пет лв. и 82 ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 01.06.2010г. присвоила 168,24 лв. (сто шейсет и
осем лв. и 24 ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 01.07.2010 г. присвоила 126,48 лв. (сто
двадесет и шест лв. и 48 ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 01.08.2010г. присвоила 437,36 лв. (четиристотин
тридесет и седем лв. и 36 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 198,52 лв. (сто
деветдесет и осем лв. и 52 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.09.2010 г. присвоила 442,79 лв.
(четиристотин четиридесет и два лв. и 79 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 199,94
лв. (сто деветдесет и девет лв. и 94 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.10.2010г. присвоила 328,99 лв. (триста
двадесет и осем лв. и 99 ст.), собственост на „Б” ЕООД, 177,51 лв. (сто
седемдесет и седем лв. и 51 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.11.2010 г. е присвоила 263,78 лв. (двеста
шейсет и три лв. и 78 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 177,51 лв. (сто
седемдесет и седем лв. и 51 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.12.2010 г. присвоила 126,48 лв. (сто
двадесет и шест лв. и 48 ст.), собственост на „Б” ЕООД, 177,51 лв. (сто
седемдесет и седем лв. и 51 ст.), собственост на „Ф” ООД и 32,62 лв. (тридесет
и два лв. и 62 ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.01.2011 г. присвоила 126,48 лв. (сто
двадесет и шест лв. и 48 ст.), собственост на „Б” ЕООД, 139,88 лв. (сто
тридесет и девет лв. и 88 ст.), собственост на „Ф” ООД и 32,62 лв. (тридесет и
два лв. и 62 ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 15.01.2011г. присвоила 54,11 лв. (петдесет и
четири лв. и 11 ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.02.2011г. присвоила 126,48 лв. (сто двадесет
и шест лв. и 48 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 161,47 лв. (сто шейсет и един
лв. и 47 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.03.2011 г. присвоила 141,88 лв. (сто
четиридесет и един лв. и 88 ст.), собственост на „Т ” ЕООД;
На 19.03.2011г. присвоила 86,70 лв. (осемдесет и
шест лв. и 70 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.06.2011г. присвоила 173,40 лв. (сто
седемдесет и три лв. и 40 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 19.08.2011г. присвоила 174,44 лв. (сто
седемдесет и четири лв. и 44 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.11.2011 г. присвоила 102,68 лв. (сто и два
лв. и 68 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 10.11.2011 г. присвоила 296,14 лв. (двеста
деветдесет и шест лв. и 14 ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.12.2011 г. присвоила 175,47 лв. (сто
седемдесет и пет лв. и 47 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 21.12.2011 г. присвоила 139,59 лв. (сто
тридесет и девет лв. и 59 ст.), собственост на „Ф” ООД,
Всички гореупоменати суми съставляващи присвоено имущество, в хода на
досъдебното производство са възстановени от обв.К., за което са приложени
платежни документи.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът извлече и систематизира
като безспорна въз основа на преценка и анализ, поотделно и в съвкупност, на
всички събрани в хода на досъдебнотото производство и съдебното следствие
гласни, писмени и веществени доказателства – показанията на свидетелите М Я, Г
Я, Г Д, Д П, Т Б, М Б, М В и Я В, заключенията на извършените по делото три
съдебно-счетоводни експертизи, както и от обилния писмен доказателствен
материал, приложен по делото от т.1 до т.7. При дейността по изследване,
сравнение и оценка на доказателствената съвкупност съдът намери, че въпреки
големия брой и различното естество на отделните доказателствени материали, тя е
еднопосочна, непротиворечива и напълно годна в процесуалноправно и в
съдържателно отношение да обоснове категорични изводи за релевантните по делото
факти в обема и хронологията, представени по-горе в изложението.
Съдът изцяло цени показанията на изброените свидетели като
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, които се подкрепят от целия останал
доказателствен материал. По несъмнен начин се установи обстоятелството, че
процесните суми са дадени от законните представители на трите юридически лица на
ръка на обвиняемата К. въз основа на сключени поотделно устни договори за
извършване на счетоводни услуги от страна на обвиянемата. Следователно
гореописаните парични суми са били предадени на обвиняемата и същата е
упражнявала фактическа власт върху тях. Следователно чуждите движими вещи,
каквито безсъмнено са паричните суми, са били предадени на обвиянемата.
Съдът кредитира изготвените по делото три броя съдебно-счетоводни
експертизи, от които се установява размерът на дължимите вноски, които са били
предадени на ръка на обвиняемата и времето, в което същата е следвала да внесе
в държавния бюджет сумите, но не го е направила. Съдът ги кредитира като
обстоятелствени и аргументирани, изготвени от компетентни вещи лица. Събраните
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При така изложената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Обвиняемата със своите действия
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,
ал.6, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, като в периода от 11.12.2009 г. до
21.12.2011 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление,
противозаконно присвоила чужди пари, които владеела, в общ размер 6318,61 лв.,
от които 3117,40 лв., собственост на "Б" ЕООД, ЕИК 2550,64 лв.,
собственост на „Ф” ООД, ЕИК *********, 557,37 лв., собственост на „Т Б” ЕООД,
ЕИК и 93,20 лв., собственост на М И Я,
както следва:
На 11.12.2009 г. присвоила 13,00 (тринадесет) лв., собственост на М И Я,
ЕГН: **********;
На 01.01.2010 г. присвоила 158,08 лв. (сто петдесет и осем лв. и 08
ст.), собственост на „Б” ЕООД и 168,31 лв. (сто шейсет и осем лв. и 31 ст.),
собственост на „Ф” ООД.
На 11.01.2010 г. присвоила 13,00 (тринадесет) лв., собственост на М И Я
ЕГН: **********;
На 01.02.2010 г. присвоила 187,92 лв. (сто осемдесет и седем лв. и 92
ст.), собственост на „Б” ЕООД и 218,35 лв. (двеста и осемнадесет лв. и 35 ст.),
собственост на „Ф” ООД;
На 11.02.2010г. присвоила 33,60 лв. (тридесет и три лв. и 60 ст.),
собственост на М И Я, ЕГН: **********;
На 01.03.2010 г. присвоила 132,68 лв. (сто тридесет и два лв. и 68
ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 17.03.2010 г. присвоила 79,36 лв. (седемдесет и девет лв. и 36 ст.),
собственост на „Ф” ООД;
На 01.04.2010г. присвоила 245,82 лв. (двеста четиридесет и пет лв. и 82
ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 11.04.2010 г. присвоила 33,60 лв. (тридесет и три лв. и 60 ст.),
собственост на М И Я, ЕГН: **********;
На 01.05.2010 г. присвоила 245,82 лв. (двеста четиридесет и пет лв. и
82 ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 01.06.2010г. присвоила 168,24 лв. (сто шейсет и осем лв. и 24 ст.),
собственост на „Б” ЕООД;
На 01.07.2010 г. присвоила 126,48 лв. (сто двадесет и шест лв. и 48
ст.), собственост на „Б” ЕООД;
На 01.08.2010г. присвоила 437,36 лв. (четиристотин тридесет и седем лв.
и 36 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 198,52 лв. (сто деветдесет и осем лв. и 52
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.09.2010 г. присвоила 442,79 лв. (четиристотин четиридесет и два лв.
и 79 ст.), собственост на „Б” ЕООД и 199,94 лв. (сто деветдесет и девет лв. и
94 ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.10.2010г. присвоила 328,99 лв. (триста двадесет и осем лв. и 99
ст.), собственост на „Б” ЕООД, 177,51 лв. (сто седемдесет и седем лв. и 51
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.11.2010 г. е присвоила 263,78 лв. (двеста шейсет и три лв. и 78
ст.), собственост на „Б” ЕООД и 177,51 лв. (сто седемдесет и седем лв. и 51
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.12.2010 г. присвоила 126,48 лв. (сто двадесет и шест лв. и 48
ст.), собственост на „Б” ЕООД, 177,51 лв. (сто седемдесет и седем лв. и 51
ст.), собственост на „Флора РТ” ООД и 32,62 лв. (тридесет и два лв. и 62 ст.),
собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.01.2011 г. присвоила 126,48 лв. (сто двадесет и шест лв. и 48
ст.), собственост на „Б” ЕООД, 139,88 лв. (сто тридесет и девет лв. и 88 ст.),
собственост на „Флора РТ” ООД и 32,62 лв. (тридесет и два лв. и 62 ст.),
собственост на „Т Б” ЕООД;
На 15.01.2011г. присвоила 54,11 лв. (петдесет и четири лв. и 11 ст.),
собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.02.2011г. присвоила 126,48 лв. (сто двадесет и шест лв. и 48
ст.), собственост на „Б” ЕООД и 161,47 лв. (сто шейсет и един лв. и 47 ст.),
собственост на „Ф” ООД;
На 01.03.2011 г. присвоила 141,88 лв. (сто четиридесет и един лв. и 88
ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 19.03.2011г. присвоила 86,70 лв. (осемдесет и шест лв. и 70 ст.),
собственост на „Ф” ООД;
На 01.06.2011г. присвоила 173,40 лв. (сто седемдесет и три лв. и 40
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 19.08.2011г. присвоила 174,44 лв. (сто седемдесет и четири лв. и 44
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 01.11.2011 г. присвоила 102,68 лв. (сто и два лв. и 68 ст.),
собственост на „Ф” ООД;
На 10.11.2011 г. присвоила 296,14 лв. (двеста деветдесет и шест лв. и
14 ст.), собственост на „Т Б” ЕООД;
На 01.12.2011 г. присвоила 175,47 лв. (сто седемдесет и пет лв. и 47
ст.), собственост на „Ф” ООД;
На 21.12.2011 г. присвоила 139,59 лв. (сто тридесет и девет лв. и 59
ст.), собственост на „Ф” ООД.
От обективна страна, за да е налице обсебване, е необходимо противозаконно
разпореждане /с
фактически или правни действия/
с чуждото имущество в свой или чужд интерес,
каквото в конкретния случай е налице. При обсебването е
характерно, че чуждата
движимата вещ, предмет на престъплението, е поверена на дееца и се намира в неговата фактическа власт,
за което по делото са налице неоспорими доказателства. В конкретиката на
настоящия случай, обвиняемата К. е установила фактическа власт върху паричните
суми, собственост на „Ф” ООД, „Т Б” ЕООД и „Б” ЕООД, които са й били предоставени от
законните представители лично или чрез трети лица въз основа на сключени между
нея и дружествата неформални гражданскоправни договори. На практика, разпоредителните действия на обвиняемата са се изразили в задържане и укриване на процесните суми, като едновременно с това те не са
внесени в държавния бюджет. По
този начин К. е отклонила парите от патрумониума на трите дружествва, прекъснала е връзката между тях и
дружествата - собственици, лишила е последните от
възможност да се ползва от сумата за собствените им нужди, които в конректния случая са
погасяване на задължения към държавния бюджет. Разпореждането е фактическо, тъй като по делото
липсват доказателства обвиняемата да е извършила
с парите действия на юридическо разпореждане (правни актове или сделки). Разпореждането е противозаконно, тъй като макар на обвиняемата да са били
възложени извършването на определени счетоводни услуги, не е
разполагала с право да третира инкриминираните суми като свои.
Едноременно с това по делото се
установи по несъмнен начин, че присвоеното имущество е внесено
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд от страна на
обвиняемата К..
Гореописаните деяния представляват продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което, последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено от обвиняемата
при форма на вина пряк умисъл. Същата е искала настъпването
на вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на действията си. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване се изразява в
съзнанието на обвиняемата, че предметът
на престъплението е парични суми, собственост на обслужваните от нея търговски дружества, които държи на правно основание, позволяващо й да извършва разпоредителни
действия с нея. Наличието на субективния елемент се установа от бездействието
от страна на К. по невнасяне на дължимите от дружествата парични суми в
държавния бюджет, които са в нейна фактическа власт.
Определяне
на наказанието
За престъплението по чл.206, ал.6, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26
от НК е предвидено наказание до три
години лишаване от свобода. Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на на
глава 8, раздел ІV от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са
били изцяло възстановени на ощетените юридически лица. Налице са законовите
предпоставки за приложението на императивната норма на чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Предвид изложените съображения съдът след като
призна обвиняемата за виновна по повдигнатото обвинение я освободи от
наказателна отговорност.
Съдът взе предвид, че деянието е
довършено при действието на разпоредбата на чл.78а от НК, изм. с ДВ бр.26,
поради което законодателят е предивидил в такива случаи да се налага
административно наказание „глоба” в размер от 1000 лв. до 5000 лв. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази степента на обществена
опасност на престъплението с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване на деянието, размера на причинените вреди и
личността на подсъдимия. Личността на обвиняемата не се характеризира с висока
обществена опасност. Освен това следва да бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство,
че възстановяването на вредите е осъществено още в хода на досъдебното
производство доброволно от страна на обвиняемата. Въз основа на изложените
съображения, съдът наложи на обвиняемата административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева. С така наложеното наказание съдът намери, че ще бъдат
постигнати в оптимална степен целите на генералната и специалната превенции
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По разноските:
Съдът след като призна обвияняемата за виновна на
основание чл.189, ал.3 от НПК
възложи разноските за производството в нейна тежест в размер на 320 лева за изготвени в хода на досъдебното производство
експертизи, както и държавната такса за издаване на изпълнителни листи в размер
на 10 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.:.К.А.