Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №2001/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от
Кодекса за З.то.
ИЩЕЦЪТ- С.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, чрез
адвокат И.Й. твърди, че на 21.04.2017г.,
около 07:00 часа, в рамките на кръстовището на път 1-2 (Русе - Варна) и път
III-205 (Исперих - Разград), водачът И.Д.И., управлявайки автобус марка
„Темса", модел „Диамант" с peг. № *********, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, като, движейки се по пътя Исперих - Разград,
навлязъл в кръстовището, без да спази предписанието на знак „Б2" Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, поради което настъпил удар между
него и л.а. „Фолксваген Голф", с
peг. № *********, който идвал по пътя с предимство и в който той се возел като
пътник. Излага, че във връзка с описаното ПТП И.И. е признат за виновен със
споразумение от 05.12.2017г. по НОХД № 792/2017 г. по описа на Районен съд -
гр. Разград. Навежда, че в резултат от процесното ПТП са му причинени следните
травматични увреждания, довели до подлежащи на обезщетение неимуществени вреди:
счупване на долна трета на лявата мишнична кост и контузии на лява и дясна подбедрица. Ищецът
твърди, че е получил спешна медицинска помощ в ЦСМП гр. Разград, след което бил
хоспитализиран в УМБАЛ Русе АД, като болничният престой продължил от
21.04.2017г. до 03.05.2017г. Интубиран е
и му е извършена оперативна интервенция в областта на счупената ръка. Направена
била репозиция на счупването и провизорна фиксация с к-игли. Поставени били
остеосинтезни средства - реконструктивни плаки и кортикални винтове. Проведено
било и медикантозно лечение. Лявата ръка на ищеца била имобилизирана с ортеза.
Възстановяването му продължило в домашни условия, като за него се грижели майка
му и приятелката му, тъй като битовото му обслужване било силно затруднено.
Изпитвал силни болки в контузените места и приемал обезболяващи. Не можел да си
служи с увредената ръка, която била болезнена и отекла. Движенията му в
областта на раменната кост били ограничени и болезнени. Посочва, че към настоящия момент продължава да изпитва болки
в лявата си ръка. Налага се да я щади и да приема обезболяващи. Предстои му нова операция за
отстраняване на остеосинтезните средства. Ищецът твърди, че е сезирал ответника
с искане да му изплати обезщетение, тъй като към момента на настъпване на
процесното ПТП виновният водач имал при него застраховка „гражданска
отговорност“, но той отказал да обезщетени вредите му. С оглед това намира, че
за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като претендира
ответникът да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв., за
причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез юрк. Д.Х.не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил към момента на
настъпване на ПТП. Оспорва иска по основание и размер, като оспорва посочения в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, виновното и противоправно
поведение на застрахования при него водач на МПС, наличието на твърдените
неимуществени вреди и на причинно – следствена връзка между тях и процесното
ПТП. Заявява, че единствено ищецът носи отговорност за настъпването на ПТП,
евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова
страна и за съизвършителство от страна на водача на л.а. „Фолксваген
Голф", с peг. № *********. Оспорва претенцията по размер, като я намира
прекомерна, претендира разноски.
Като трето лице – помагач на страната на ответника З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, е конституирано З. „А.”
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От приетия по делото протокол от 05.12.2017 г. по НОХД
№ 792/2017г. по описа на Районен съд, гр. Разград, съдържащ споразумение за
прекратяване на наказателното производство - акт по смисъла на чл. 300 ГПК, се
установяват както обстоятелствата и причините за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие на 21.04.2017 г., така и вината на водача И.И.,
който е наказан в качеството му на причинител на ПТП, респ. причинител на
травматичните увреждания на ищеца С.С..
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът С.С. е получил следните травматични увреждания: счупване
на лява раменна кост в долната трета с разместване; контузия на двете
подбедрици. Вещото лице сочи, че между получените травматични увреждания от С.С. на 21 04 2017 г и
процесното ПТП има причинна връзка. Проведено
е следното лечение:
болнично - от 21 04 2017 г до
03 05 2017 г - 12 дни и домашно - амбулаторно -
от 03 05 2017 г до около 4 - 5 месеца. По
време на болничното лечение е опериран на 25 04 2017 г - открито наместване и
фиксация на раменната кост с метални импланти. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходил на
превръзки и провеждал раздвижване след сваляне на ортезата. Ищецът е претърпял
болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, болки с умерен
интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно
до 6 месеца след ПТП. С оглед характера, вида и местоположението на счупването
на раменната кост и вида на проведеното лечение може да се приеме, че ищецът е
изпитвал болки при влажно и студено време и при по-продължително натоварване на
леви горен крайник до около 2 години след ПТП-сочи вещото лице.
Заключението
на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещо ортопед и вещо лице- специалист по АТП, ценено
от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че л.a. „Фолксваген
Голф" е оборудван с два триточкови инерционни предпазни колани за двете
предни седалки и с два триточкови инерционни предпазни колани и един двуточков
среден за задната седалка. Вещите лица сочат, че в приложената медицинска
документация по делото няма описани следи, белези и наранявания по тялото на
ищеца, които се получават от правилно поставен предпазен колан при ПТП. Ако
пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, не би могъл да получи
счупване на лявата раменна кост и контузия на двете подбедрици.
От представените с исковата молба писмени
доказателства-уведомление
за щета вх. № 198/11.07.2017г. и писмо от З. „О." АД с изх. № ЦУ 99-12003
/ 11.10.2017г-се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане
на исковата молба.
Събрани са и гласни доказателства, установяващи механизма
на ПТП.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно
основание чл.432 от КЗ е основателен.
Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на
застрахователно.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на
споразумение), постановено от по НОХД №
792/2017г. по описа на Районен съд, гр. Разград. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното споразумение от съда има последици на влязла
в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в
исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил телесни
увреждания на ищеца, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за липса на изключителна вина от страна на
водача на автобуса е неоснователно с оглед събраните доказателства. Във връзка
с възраженията, че процесният противоправен резултат не се дължал единствено на
действията на водача на автобуса И.И., но и на действйята на водача на лекия
автомобил Ю.М., следва да се посочи, че за отговорността на ответния
застраховател е ирелевантно дали други лица (съгласно твърденията на ответника
водачът Ю.М.) са съизвършители на конкретното увреждане, наред със сочения от
нас пряк причинител. По аргумент от чл. 53 ЗЗД, в случаите, в които
непозволеното увреждане е причинено от няколко делинквенти, същите отговарят за
причинените вреди солидарно, съответно право на увреденото лице е да насочи
претенциите си само спрямо някой от причинителите, респ. неговият
застраховател. Отделно от горното, от заключението на неоспорената автотехническа
експертиза се установява, че управлението от страна на водача на лекия
автомобил се е осъществявало изцяло в съответствие със задълженията му по ЗДвП
— същият се движел по път с предимство, със скорост в рамките на ограничението
за съответното място.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е основателно с оглед заключенията на комплекната АТЕ и
СМЕ. Вещите лица посочват, че л.a. „Фолксваген
Голф" е оборудван с два триточкови инерционни предпазни колани за двете
предни седалки и с два триточкови инерционни предпазни колани и един двуточков
среден за задната седалка.Изтъкват още, че в приложената медицинска документация
по делото няма описани следи, белези и наранявания по тялото на ищеца, които се
получават от правилно поставен предпазен колан при ПТП. Ако пострадалият е бил
с правилно поставен предпазен колан, не би могъл да получи счупване на лявата
раменна кост и контузия на двете подбедрици.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищеца, непълното й възстановяване, наличие на съпричиняване, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20
000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата до 40 000лв.
отхвърли.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Лихвата за забава се
начислява от датата на отказа на застрахователя да плати съгласно чл. 496 КЗ,
тъй като отказа е направен в срока-11.10.2017 г.
Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1130 лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 1190 лв. от
2380 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК
- З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д.,
чрез юрк. Д.Х., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4, чрез адвокат
И.Й.,
по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв.(двадесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тези сума от 11.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от
40 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 11.10.2017г.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 4, чрез адвокат И.Й., да заплати на З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез юрк. Д.Х., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1190 лв. (хиляда сто и деветдесет лева ).
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез юрк. Д.Х., да заплати на адвокат
И.Й., със съдебен адрес:***, офис 4, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв.(хиляда сто и тридесет
лева).
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския
регистър, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори - А.Л.и Р.Д., чрез юрк. Д.Х., да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 лева(осемстотин лева).
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника З.А.Д.“ОЗК - З.” АД- З. „А.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: