Решение по дело №5595/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2129
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20225330205595
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2129
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330205595 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Й. Ц., действащ чрез пълномощника си адв. П.
против Наказателно постановление № 355 от 03.08.2022 г., издадено от Зам.-
кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на
жалбоподателя на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 4б от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на Община Пловдив.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се релевират конкретни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. По същество – противопоставя се на доводите, релевирани с
въззивната жалба, като е формулирано искане за потвърждаване на
1
атакуваното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност .

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място, съдът намира, че е допуснато особено съществено
нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в
отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН.
Действително, в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за
актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може
да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на
АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от
контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит
за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална
възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП. В този изричен смисъл е и практиката на Административен съд
Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само -
Решение № 1329 от 7.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1156/2022
г.; Решение № 1137 от 16.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
208/2022 г.; Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834/2018 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от
24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив и др.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН
2
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административнонаказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е връчен на
санкционираното лице. Това е така, доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси
на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъде
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е
гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си
присъствие нарушителят, респ. представляващия го, може да се увери, че
АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от
лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени
като свидетели. Или иначе казано - изискването за съставяне на акта в
присъствието на нарушителя има и още една цел - елиминиране възможността
за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в
частност на съставените АУАН, с оглед „спазване“ на преклузивните срокове
по чл. 34 ЗАНН. /В този смисъл - Решение № 1329 от 7.07.2022 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 1156/2022 г./.
В аспект на гореизложеното следва изрично да се отбележи, че съставянето
на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на
административнонаказателния процес и нарушенията при неговото съставяне,
опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното
постановление, независимо от това дали последващите действия са
извършени надлежно. В този смисъл е трайната практика на
Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения,
включително, но не само Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от
11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, и др.
В настоящия случай, видно от представената в цялост преписка, се
установява липсата на каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
бил поканен за съставянето на процесния АУАН. В тази връзка следва
изрично да се подчертае, че изводът за липса на надлежно изпратена/ връчена
покана за съставяне на АУАН се потвърждава и от показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя Х.. Същият с
3
категоричност заявява, че не е изпращана покана на жалбоподателя за
съставяне на АУАН, като свидетелят е съставил в цялост и подписал акта на
24.03.2022 г., в отсъствие на нарушителя. Последният бил потърсен един
единствен път от актосъставителя по телефон /неясно кога/, в който
телефонен разговор жалбоподателят уведомил, че не може да се яви, тъй като
не живеел в Пловдив. Същевременно впечатление прави заявеното от
свидетеля, че жалбоподателят е посочил, че има адвокат в Пловдив, който е
упълномощил да го представлява, без актосъставителя да положи каквито и
да било усилия за това да се свърже с него. Така, след като съставил
процесния АУАН, същият бил изпратен по пощата на жалбоподателя Ц..
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че съставяйки акта
в отсъствие на жалбоподателя, без да е налице съставена и връчена нарочна
покана, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което както вече беше отбелязано рефлектира върху
правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на неговите права в
един съвсем начален етап от административнонаказателното производство.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост, като не се
налага обсъждането на останалите релевирани от жалбоподателя възражения.

По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото
надлежно е представен договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022
г. /л.6/. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в
размер на 300,00 лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така
претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, като
възраженията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явяват
изцяло неоснователни и ще бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 355 от 03.08.2022 г., издадено от
Зам.- кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. Й.
Ц. ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет лева/ за
нарушение на чл. 4б от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Ц.
ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5