О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 18.02.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря …………………........................................................ като
разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 33 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от частна
жалба от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София , ул. Панайот Волов № 29, ет. 3,
представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуален представител: Юк. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София ,
ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, срещу Разпореждане №
3762 на Районен съд -Ловеч по ЧГД № 2097/2018 г., постановено на 22.11.2018 г.
Посочва,
че с атакуваното разпореждане Районен съд - Ловеч оставя без уважение и отхвърля
в цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като
е счел, че не са изложени твърдения дали длъжникът е уведомен, че вземането,
произтичащо от задължението му по договора за кредит е прехвърлено от страна на
първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл
България" ООД в полза на друг - „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Счита, че разпореждането е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Излага съображения, че целта на заповедното
производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на
правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва
и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. В това
производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува. То е
специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за
вземане, което не се оспорва. Според разпоредбата на чл. 410 от ГПК,
заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да
отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК. В настоящия случай, с оглед изложените твърдения в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че
вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по
правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това
вземане е подсъден на районен съд. Заявлението е съобразено с изискванията за
неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127,
ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона
липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението
да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят може да приложи
такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери
дали вземането е спорно. Съдът,
в анализа на установената фактическа обстановка налага правният извод, че не е
упоменато от кой кредитор /цедента или цесионера/ е съобщена цесията и излага доводи във връзка с
това, че цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. На база на тези свои мотиви, той оставя без уважение и отхвърля
в цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В конкретния случай Съдът е
излязъл от своята юрисдикция и е издал право преграждащ акт, като се е
произнесъл за спорно право, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково
производство, при положение, че длъжникът възрази в срока, инкорпориран в чл.
414, ал. (2) ГПК.
Следва да се отбележи, че
съобщаването на цесията няма конститутивно действие,
а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване и
то само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомяването.
При тези съображения, моли да
бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, което правопрегражда по нататъшното развитие на производството,
като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението
по чл. 410 ГПК, ведно с разноските в пълен размер.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок
и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - София заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника К.А.Р., ЕГН
**********,***, за вземане в размер на 1 047.53 лева главница по договор
за потребителски кредит № 2878544/ 19.01.2017 година, сключен между длъжника и
„Провидент Файнешъл
България” ООД, 190.69 лева договорна лихва за периода 28.01.2017 година до
17.07.2018 година, 927.03 лева такси и комисионни за допълнителни услуги,
114.66 лева – мораторна лихва за периода 18.033.2019 до 17.10.2018 година,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Посочено е, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 2878544/ 19.01.2017 година, сключен между длъжника и „Провидент Файнешъл България” ООД
(с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД),
прехвърлено на 01.07.2017 година на заявителя, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че на 03.07.2018 година на основание
чл. 99, ал.4 от ЗЗД, между „Изи Асет
Мениджмънт“ ООД и заявителя е сключен договор по силата на който вземането е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД – София,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжникът е
уведомен с писмо с обратна разписка на 06.07.2018 година от стария кредитор.
Съгласно договора, длъжникът е уведомен предварително за условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита. С усвояването сумата по договора се
олихвява, която в конкретния случай е 216.98 лева, начислява се и такса „кредит
у дома”. Уговорено е плащането по договора да стане на 60 равни месечни вноски
по 38.51 лева, като последната е с падеж 17.03.2018 година. Твърди се, че
длъжникът е извършвал плащане в общ размер на 145 лева, като след приспадането
им дължи общо 2 279.94 лева, от които - 1 047.53 лева главница,
190.69 лева договорна лихва за периода 28.01.2017 година до 17.07.2018 година,
927.03 лева такси и комисионни за допълнителни услуги, 114.66 лева – мораторна
лихва за периода 18.033.2019 до 17.10.2018 година, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и съдебно деловодни
разноски в размер на 45.60 лв. ДТ, възнаграждение за проц.представителство
в размер на 200 лева, от които 50 лева за подготовка на документи и 150 лева за
процесуално представителство по заповедното производство.
С разпореждане № 3396/ 24.10.2018 година заповедният
съд е оставил без движение заявлението, като нередовност.
Във връзка с дадените указания е постъпила молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД – София, с която е посочено, че претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги са в размер на 927. 03 лева, от които такса за оценка на досие е 55 лева, а „такса кредит у дома” е 872.03 лева. Посочено, че ГПР е 45.90%, а по отношение на предходната цесия считат, че е неотносимо към настоящия спор, като те не носят отговорност за действията на трети лица.
Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК изцяло, като е приел, че заявлението е нередовно.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е
формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице
предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях
е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението
обстоятелства. В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от
договор за цесия. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че
са налице две цесии. Посочено е, че длъжникът е заплатил сумата от 145 лева,
като няма изложение кога е платена тази сума, какво е погасено с нея, предвид размера
на месечната вноска - 38.51 лева, а това е от значение за начина на формиране
на лихвите за забава и върху какви суми са начислени. Липсва уточнение на това
какви суми са прехвърлени като вид и размер с двата договора и какви суми са
начислявани за забавеното плащане, върху какво са начислявани и за какъв период,
какъв е размерът на уговорената лихва – възнаградителна
и за забава. Посочено е че начислената възнаградителна
лихва е в размер на 216.98 лева, а се
претендира в размер на 190.69 лева.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една
от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото
да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр.
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по
основание и размер, обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че
заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не
е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411,
ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Към молбата за
отстраняване на нередовностите е приложен погасителен план, който не може да
бъде съобразен предвид т.2б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 година по тълк.д.№4/ 2013 година на ОСГТК. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на
обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на
длъжника дали да подаде възражение.
Предвид гореизложеното настоящият състав
приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
3762/ 22.11.2018 г., на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. 2097/
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.