Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162
гр.Кубрат, 11.12.2015 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на единадесети
ноември, две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 28 по
описа на КРС за 2015г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно и субективно съединение
искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 от ЗЗП.
Ищецът Д.Р.П. *** твърди, че на
07.04.2006г. сключил договор за банков
кредит № 95КР-АА-0063 обезпечен с договорна ипотека върху собствения му
недвижим имот за сумата от 39 000.00 лв. и краен срок на погасяване - 07.04.2023 год. В раздел V от
договора е бил уговорен начина на изчисляването на лихвата /чл.9Б - годишна
лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 5.02
пункта./ При промяна на основния лихвен процент е следвало да се променя и
договорения лихвен процент. Твърди, че от датата на сключване на договора е бил
лоялен клиент, и въпреки това на 24.03.2009г., след настояване от банката,
сключил анекс №1 към договора, по силата на който в договора е добавено
определение за „базов лихвен процент” - променлив лихвен индекс, определен от
банката на базата на съотношението между пазарната стойност на пасива на
банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при
определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката. Твърди, че
по този начин - с анекса - годишната лихва се е променила от основен лихвен
процент на БНБ + надбавка 5.02 пункта, на базов лихвен процент на банката за
лева, увеличен с надбавка от 2 пункта. БЛП към тази дата е бил 7.3407 %
годишно. Към 24.03.2009г. годишният лихвен процент е бил 9.3407 %, а
впоследстие е нараствал. Заявява, че при случайна проверка установил, че дължи
на банката за главница 3 500.00 лева повече, отколкото е било посочено в
примерния погасителен план към анекс №1. Това го мотивирало да рефинансира
ипотечния си кредит. При погасяването му, въпреки че бил изряден длъжник и не е
имал просрочени вноски, банката му начислила неясно каква лихва за 2014г., към
30.10.2014г. в размер 846.15 лева, която също заплатил. Ищецът счита, че
клаузите в анекс №1 към договора за кредит, за определяне на базисния лихвен
процент, позволяващи на банката едностранно да определя БЛПБ, респективно да го
изменя в периода на действие на договора са неравноправни по смисъла на чл. 143
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и Директива 93/13/ЕИО, противоречащи
на закона и като такива са нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП, тъй като не са
уговорени индивидуално. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с
което да прогласи за нищожни следните клаузи в
анекс №1/24.03.09г. към договор за банков кредит № 95КР-АА- 0063, а именно:
1/нова буква М - „Базов лихвен процент” е променлив лихвен индекс, определян от
банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на
пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган
при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в
национална и чуждестранна валута”; 2/ чл.2 „Считано от датата на сключване на
настоящия анекс, дължимата от кредитополучателя/ите лихва по раздел V т.9 от
Договора, се променя от Основен Лихвен Процент на БНБ плюс надбавка 5.02 пункта
на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2
пункта";3/ З.чл.З „Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване
на настоящия анекс е в размер на 7.3407% годишно”, като противоречащи на закона
- чл. 143, т.3, т.10 и
т.12 от Закона за защита на потребителите, както и добрите нрави, и да осъди „Първа инвестиционна банка” АД да му
върне сумата от 7018.24 лева, заплатена от него и получена от банката без
основание. Претендира да му бъдат присъдени и сторените в производството
разноски.
Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев”, бул. Драган Цанков
№ 37, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юриск.Д.И.И. заявява
становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Като не оспорват обстоятелството, че между тях и ищеца са налице
валидно сключени Договор за банков
кредит № 95КР-АА-0063/07.04.2006г. и Анекс № 1/24.03.2009г. към
цитирания договор, считат на първо място, че исковата молба е неоснователна.
Съгласно т. 9.1. от раздел V „Лихви” от Договора дължимата от ищеца лихва се
заплаща периодично в размер и на падежи подробно описани в погасителния план -
Приложение №1 към договора. Размерът на лихвените плащания е изчислен върху
главницата на кредита и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки
отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер. Дължимата вноска се
определя на база плаващ лихвен индекс, а не фиксиран и се изчислява от Банката
за всеки лихвен период, на падежа на съответното лихвено плащане, посочен в
погасителния план. Според т. 9.3. от раздел V „Лихви" от Договора при
промяна на основния лихвен процент, договореният лихвен процент се променя
считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. Заявяват, че
неразделна част от договора са и общите условия на банката за кредити на
физически лица валидни към онзи момент, с които ищецът се е запознал и те са
станали задължителни за него предвид разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ТЗ. В
договора и общите условия са определени и начина за образуване на годишния
лихвен процент, както и начина на изчислението му и промяната му. Заявяват, че
въз основа на сключения на 24.03.2009г. Анекс № 1 към Договора, е била
договорена промяна на лихвеният индекс по договора, като от основен лихвен
процент (ОЛП) на БНБ преминава в базов лихвен процент (БЛП). Във връзка с
отразените в анекса промени е бил съставен нов погасителен план, неразделна
част от Договора, като дължимите суми по договора е следвало да се погасяват по
погасителен план, съгласно Приложение № 2 към Анекс №1/24.03.2009г., който изцяло
замества погасителен план - Приложение №1 към Договора. Твърдят, че подписвайки
посочения Анекс №1 към договора, ищецът
е дал съгласието си Банката да промени размера на годишния лихвен процент,
съответно от ОЛП на БЛП. Ето защо заявяват, че банката не е изменила
едностранно нито дължимата лихва по кредита, нито договорените погасителни
вноски. Позовават се на чл.20а от ЗЗД, съгласно който договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили. Твърдят, че формата на договора е спазена
съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ, а съгласно
чл.430, ал.2 от ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Заявяват, че всяко едно подписване на какъвто и да е анекс между страните се
извършва само след постигане на двустранно съгласие между подписващите го
страни, а нежеланието за подписване на каквото и да е споразумение не води до
постигане на такова. В този смисъл твърдят, че изявлението за подписване на
анекса от страна на ищеца по настояване от страна на банката, се явява
абсолютно неоснователно.
Във връзка с твърдението, че искът е и
недопустим, заявяват, че липсва правен интерес от воденето на иска за нищожност
на клаузи от Анекс №1, а и нещо повече - липсва интерес не само от завеждане на
иска, но не е налице интерес и от резултата дори при обявяване нищожност на
определени клаузи, тъй като това не би променило начина на формиране и
начисляване на годишната лихва по кредита, тъй като разпоредбата на т.2 и т.3 от Анекса няма отношение към цифровото изменение на
лихвения процент, а само към праговете, от които това изменение ще се отчита.
Клаузите, чиято нищожност се претендира са индивидуално договорени и дори да са
неравноправни, не са нищожни.
Считат за неоснователни твърденията на
ищеца, че не е уведомяван за промяната на БЛП на Банката, както и че не
съществувала клауза, която да предвиди промяна на базисния лихвен процент в
посока намаляване. Твърдят, че няма разпоредба в ЗЗП, която да забранява, респ.
да обявява за неравноправна клауза, в която е уговорен фиксиран долен праг -
размер на дължимите периодични плащания от потребителя в срока на договора и не
е предвидено така уговореният с потребителя размер на престацията му да подлежи
на намаляване. Излагат подробно
аргументи в подкрепа на тезата, че посочените от ищеца клаузи не се явяват неравноправни.
Твърдят, че за да бъде нищожна и неравноправна една клауза, тя следва да дава
права на търговеца /в случая банката/ попадащи в хипотезите на чл.143 от ЗЗП,
клаузата да не е уговорена индивидуално и да не попадат отношенията между
страните в някое от изключенията на чл.144, които не се регулират от
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП. Поради това молят съда да прекрати
производството по делото поради недопустимост или алтернативно да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и недоказани, както и да им присъди
направените по делото разноски.
Кубратският районен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и приетите и неоспорени съдебносчетоводни експертизи се
установява, че на 07.04.2006г. ищецът и ответника са сключили договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, с който договор ответникът
предоставил на ищеца кредит в размер на 39 000.00 лева.Уговорено било, че
за първите дванадесет месеца, считано от датата на усвояване на кредита
кредитополучателят не дължи на банката годишна лихва. След изтичане на срока по
предходната точка, съгласно чл.9, б.„б”, за остатъчните срок и размер на
кредита, банката прилага годишна лихва в размер на основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, увеличен с надбавка от
5.02 пункта. Въз основа на така договорената годишна лихва е изготвен и
подписан План за усвояване и погасяване, представляващ Приложение № 1 към
договора, представляващ неразделна част от него. Според този план, месечната
вноска по кредита включваща главница и лихва е определена на 341.30 лева.
На 24.03.2009г. страните
подписали Анекс №1 към цтирания по-горе договор, по силата на който дължимата
от кредитополучателя годишна лихва по кредита се променя от ОЛП на БНБ с
надбавка 5.2 пункта на Базов лихвен процент (БЛП) на банката в лева, увеличен с
надбавка 2 пункта. Изготвен и подписан е нов погасителен план – Приложение №2,
който изцяло замества предходния и съгласно който месечната вноска по кредита е
определена на 388.40 лева.
От извършената първоначална ССЕ
се установява, че общия размер на дължимата лихва върху остатъчната главница в
размер на 35300.48 лева за периода 01.12.2009г. до 01.11.2014г., при действието
на уговореното в чл.9, б.„б” от договора възлиза на 10 305.32 лева, а съобразно
подписания Анекс № 1/24.03.2009г. възлиза на 20 864.10 лева. Експертът посочва,
че действително платения от ищеца размер на дължимите лихви е този съобразно
анекса – в размер на 20 864.10 лева. По отношение сумата 846.15 лева посочена в
удостоверение № 281-309/30.10.2014г. на „ПИБ” АД вещото лице твърди, че само
сумата 247.46 лева представлява погасяване лихва кредит, текуща дължима месечна
лихва за поредна месечна вноска, явяваща се последна, а за разликата от 635.35
лева експертизата няма данни за формирането й – нито по стойност, нито във
времето.
От втората съдебносчетоводна
експертиза е видно, че ОЛП се определя от БНБ и принципно няма пряко отношение
към лихвите по кредити, освен ако участва като плаващ компонент при формирането
на лихвите. БЛП се определя индивидуално
от всяка банка, която ползва този показател. Няма нормативен регламент за
изчисляването му, нито какво да включва, но някои от компонентите, които
съставляват БЛП са: стойност на привлечения ресурс; рискова премия; обезценка
на валутата; печалба за банката и др. Според експерта правилото за формиране на лихвата съставлява
решението на управителния съвет на съответната банка за определяне на Базов
лихвен процент.
И двете ССЕ като компетентно
извършени и относими към правния спор съдът кредитира изцяло.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови
сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността
на кредитни институции, по смисъла на пар.13, т.12
от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от
10.06.2006 г. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова
услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143
- 146 от ЗЗП
/по арг. от чл. 144 от
ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за
приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Процесният
договор за банков ипотечен кредит е сключен на 07.04.2006 г., по време на
действието на горепосочения ЗЗП в ред. му, публ. в ДВ бр.36 от 04.04.2008 г.,
приложима към процесното правоотношение и инкорпорирала нормите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Към този момент действа и Законът за потребителския кредит
/ЗПК/, обн. в ДВ бр.53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., от
приложното поле на който изрично в чл. 3, ал.5, т.1 от същия са изключени
договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Процесният
договор за ипотечен кредит като нямащ за предмет потребителски кредит и като
обезпечен с ипотека върху недвижим имот е изключен от регламентацията на ЗПК
(отм.), попадайки под правната уредба на ЗЗП.
Съгласно
чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
измежду които: т.3-
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост
от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т.10 - при предвидена възможност на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание и т.12
- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата
или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Съгласно чл.145, ал.1
от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал.1
от ЗЗП/. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в
чл.146, ал.2
от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива
клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно. В чл. 144 от
ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези,
регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 от
ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал.3
от ЗЗП нормите на чл. 143, т.3, т.10 и т.12 не се прилагат спрямо
сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена
е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера
на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е
нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите
състави на чл. 143 от
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от
ЗЗП.
Процесните
договорни клаузи от анекса към договора за
кредит, не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително
от банката-ответник и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Тежестта за установяване, че договорната клауза е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146, ал.4
от ЗЗП, е върху банката, която не е ангажирала доказателства за
осъществяването на този благоприятен за нея факт. От обясненията на ищеца се
установява безспорно, че преговори за съдържанието на отделните клаузи не са
провеждани, анексът
към договора е предварително
изготвен и му е предоставен за подпис в деня на сключването. Като неиндивидуално уговорени, клаузите
биха могли да са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143
- 144 от ЗЗП
и анекса към договора не попада в изключенията.
Постигнатото
съгласие между съконтрахентите в чл.1 – чл.3
от процесния анекс е за променлива годишна лихва,
представляваща базовия лихвен процент на банката в лева, увеличен с надбавка 2 пункта. Посочена е
стойността му към момента на подписване на анекса – 7,3407% годишно. Никъде в договора не е посочено как и по
каква причина е допустимо изменение на базовия
лихвен процент. В договора не е направена препратка към някакви правила или
методология за определяне на базов лихвен процент, не е посочено и от какви
вътрешно институционални или външни признаци се влияе този базов лихвен
процент. Доколкото в анекса към договора не е
посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то не може да
се приеме, че е на лице изключението на чл. 144,
ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съдът
приема, че оспорените от ищеца клаузи на анекса изпълняват хипотезата на нормата на чл. 143, т.10
от ЗЗП като дават право на банката да променя едностранно условията
на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора.
Прави впечатление това, че никъде в този анекс
не се съдържат основанията, при които банката може да променя своя БЛП, оказващ
влияние върху лихвата дължима се от ищеца по договора за кредит. Уговорено е,
че точния размер на
дължимата от кредитополучателя лихва се изчислява от банката за всеки лихвен
период на падежа на съответното лихвено плащане посочен в погасителния план –
Приложение № 2. Размерът на лихвените плащания в този план са изчислени на база
БЛП действащ към датата на подписване на анекса и не отразяват точния размер на
дължимата лихва за всеки отделен лихвен период. Не са посочени основания за промяната на БЛП - стойност, влияеща на размера на задължението на
ищеца. Посочени са
критериите съобразявани от банката при определяне на
размера на БЛП, но
как влияят те на размера на
лихвата по кредит – е въпрос стоящ извън съдържанието на облигационното
отношение между страните. Така както е договорено в представения по делото анекс към договора за
банков кредит липсват предпоставки за това как банката ще променя своя БЛП,
размера на лихвата по кредита и най-накрая размера на месечната вноска на
ищеца. Дали това ще се дължи на обективни фактори, на субективното желание на
банката и нейните интереси или на нещо друго-
за това липсват договорки в процесния анекс към договор
за банков кредит. Посоченото представлява според настоящия състав на съда пълно
съвпадение с предвиденото в чл. 143, т.10
от ЗЗП, като прави процесните клаузи, даващи възможност на банката
едностранно и без посочено основание да променя условията на договора за
кредит, неравноправни.
Съдът приема още, че не са налице предпоставките на чл.144, ал.2 и ал.3
за неприлагане на разпоредбите на чл.143, т.10 от ЗЗП по отношение на атакуваните договорни клаузи. Това е така защото
посочените разпоредби дават възможност на търговеца-банката да променя договорните клаузи при наличието на определени
предпоставки-наличието на основателна причина за промяна на лихвен процент,
борсови колебания. По отношение на настоящия договор не може да бъде проверено
дали са налице предпоставките, визирани в тези оправомощаващи банката
разпоредби. Липсата на основания, посочени в договора между страните, за
промяна на условията по него не позволява да се провери дали именно такива
основания каквито са посочени в чл. 144 от
ЗЗП са предвидени от банката като даващи й възможност да променя
едностранно договорни клаузи, дали са налице обективни, основателни причини за
промяната на договорните условия или се дължат на колебания на борсов курс или
индекс. С оглед това и като взе предвид, че е в тежест на ответника да докаже, че променя условията на договора си с ищеца
на основания предвидени в чл. 144 от
ЗЗП, съдът следва да приеме извод, че не се установява по делото
основанията на ответника за едностранна промяна на договорните клаузи с ищеца
да са сред тези, предвидени в чл. 144 от ЗЗП.
Процесните клаузи не попадат в хипотезите на чл. 144 от
ЗЗП, изключващи приложението на чл. 143 от
ЗЗП. С тези клаузи ответникът
си е запазил правото да променя едностранно условия на договора за банков
кредит между страните, на непосочени в договора основания. Тези клаузи са
сключени във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на
другата страна, не отговарят на изискванията на добросъвестността, тъй като
банката не е положила грижата на добрия съконтрахент при сключването на
договора, и води до неравновесие на правата на двете страни по договора, като
дава изключителни права само на банката, безконтролно да променя съдържанието
на договорните отношения между страните.
Изложеното до тук установява, че
анексът въвежда на пръв поглед фиксирана към датата на подписването му лихва -
7,3407%, но предвижда, че при определени
предпоставки в полза на банката се поражда потестативното право едностранно да
променя тази лихва. В този смисъл е записаното, че БЛП е променлив лихвен
индекс определян от банката за различни валути на база съотношението между
планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за
съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити,
предоставяни от банката в национална и чужда валута. Установява се, че в процесния анекс лихвата
е фиксирана, но при определени предпоставки може да бъде променяна с едностранен
акт на банката, която промяна може да бъде само в посока увеличаване над
първоначалния размер - видно от чл.2.
От систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 143
и чл. 144 ЗЗП,
отчитайки и целта на закона, следва да се приеме за допустима уговорка в
договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1)
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в ОУ, 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора, 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ /чл. 144, ал.
4 ЗЗП/, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата, 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Поемането едностранно на всички
рискове и вреди поставя потребителя в изключително неравностойно положение.
Предвид изложеното съдът приема, че предявения иск за прогласяване нищожността
на чл.1, б.„м”, чл.2 и чл.3 от анекса към договора за банков кредит между
страните са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на предявения осъдителен иск
за връщане на даденото без основание по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, съдът намира същия
основателен.
Безспорно е между страните по делото,
че ищецът е заплатил вноски по погасителен план Приложение № 2 от анекса към договора за банков кредит в размер завишен
от първоначално договорения. Увеличението на размера на дължимата се месечна
вноска се е дължало на действието на чл. 1, б. „м”, чл.2 и чл.3 от анекса от договора на страните, поради това,че банката е заменила действащия към датата на
подписване на договора ОЛП с БЛП,
определящ размера и на месечните вноски дължими се по договора от ищеца. След
като тези три клаузи от анекса към договора за банков кредит са нищожни, то платеното на
основание нищожните клаузи е платено без основание. Съгласно изслушаната първоначална ССЕ размера на надплатените суми над размер
на месечните анюитетни вноски, определен в първоначално договорения погасителен
план към договора е 10558.78 лева. Към тази сума следва
да се прибави и сумата 635.35 лева, за която категорично се установи, че е част
от плащането на сумата 846.15 лева, от която сумата 247.46 лева представлява
погасяване лихва кредит, текуща дължима месечна лихва за поредна месечна
вноска. За сумата 635.35 лева не са налице данни относно формирането ѝ.
Ето защо искът следва да бъде уважен в размера 11194.13 лева, а в останалата
част до първоначално предявения размер от 11404.93 лева следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед уважаване на тази
претенция, съдът не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност
иск.
Относно разноските по
производството
При този изход на спора на ищеца Д.Р.П. следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството, по елементи съгласно представения списък по чл.80
от ГПК, в размер на 1230.00 лева – съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 50.00 лева.
Водим от изложеното, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона - чл.143, т.3,
т.10
и т.12 от
Закона за защита на потребителите, по иска с правно основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД , следните клаузи от Анекс № 1/24.03.2009г. към Договор за за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сключен между Д.Р.П., ЕГН ********** с пост. адрес *** - кредитополучател и „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, представлявана от изпълнителните директори Д.К.К.
и В.Х.Х. - кредитодател, а
именно:
Чл.1 - нова буква М - „Базов
лихвен процент” е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни
валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и
пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне
размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката
в национална и чуждестранна валута;
чл.2 Считано от датата на сключване на
настоящия анекс, дължимата от кредитополучателя/ите лихва по раздел V т.9 от
Договора, се променя от Основен Лихвен Процент на БНБ плюс надбавка 5.02 пункта
на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта.
чл.3
Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване на настоящия анекс е в
размер на 7.3407% годишно.
ОСЪЖДА
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков №
37, представлявана от изпълнителните
директори Д.К.К. и В.Х.Х., на
основание чл.55, ал.1
от ЗЗД да заплати на Д.Р.П., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата от 11 194.13 лева (единадесет хиляди сто деветдесет и четири лева,
тринадесет стот.), от които сумата 10 558.78
лева, представляваща разлика между предварително договорените анюитетни
вноски и заплатените завишени вноски по Анекс № 1/24.03.2009г. към Договор за за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006г. и сумата 635.35 лева заплатена без основание и ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в
останалата част над уважения размер до 11 404.93 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
„Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, представлявана от изпълнителните директори Д.К.К.
и В.Х.Х., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на Д.Р.П., ЕГН ********** с пост.
адрес *** съдебно и деловодни разноски в размер на 1 230.00 лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Д.Р.П., ЕГН **********
с пост. адрес ***, на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37,
представлявана от изпълнителните директори Д.К.К. и В.Х.Х. съдебни и деловодни
разноски в размер на 50.00 лв. съобразно с
отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС –
гр. Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова