Р Е
Ш Е Н
И Е 203/23.11.2022г.
Гр.
Ямбол, 23.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Кр. Юрукова – Стоянова, разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 199 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е.С.М.
*** против Решение № 32-176453/31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас,
с което е определена митническа стойност в размер на 18 132.41 лева за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение
с МД с МRN
******************/30.01.2020
г., определено е вносно митническо задължение в размер на 1 813,24 лева,
определена е данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение
с МД с МRN
******************/30.01.2020
г. в размер на 20 162,32 лева, определено е задължение за ДДС в размер на
4 032,46 лева, определено е за вземане на отчет и досъбиране на вносно
мито и ДДС общо в размер на 4 921,66 лева. Твърди се, че оспореното
решение е постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочва се, че решението е издадено след
изтичане на преклузивния срок, определен с
разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, както и че не е налице основание за
повторно определяне на митническата стойност на стоката. Твърди се също така,
че липсват мотиви и че информацията на
уебсайта *************** не
е част от митническите информационни системи и същият не е надежден източник на
информация, както и че данните от същия не са събрани по законоустановения
ред. Посочва се още, че оспореното решение е в противоречие с практиката на СЕС
– Дело С-***/** и Дело С-***/**.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител
– адв. В. поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Иска се и заплащане на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва депозираната жалба изцяло, като счита същата за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на всички
събрани и приложени по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.01.2020 г. в Свободна зона Бургас е
приета МД с МRN
******************/30.01.2020
г. с вносител и декларатор Е.С.М. (жалбоподателката в настоящото производство), ЕОРИ ВGВ**********ZZZ7, и пряк представител „*******“ ООД, за режим
за допускане за свободно обращение на стока с
описание в ел. д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ – КАТАСТРОФИРАЛ,
МАРКА: ******, МОДЕЛ: ******, ТИП: ******, ПЪРВА РЕГ. 01.01.2016, ЦВЯТ: ****, Р. ОБЕМ: ****, Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ, ШАСИ: ****************“. За стоката е посочено
следното:
- в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на
изпращане/износ“ – Канада;
- в
ел. д. № 4/1 „Условие на доставка“ - „FOB -
Франко борд“;
- в ел. д. № 4/1 „Наименование на
местонахождението“ – „Bourgas“;
- в
ел. д. № 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“/ № 6/15 „Код
на стоката – код по ТАРИК“ – **** ** ** **;
- в ел. д.
№ 4/16 „Метод за определяне на стойността“ – „1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70
от Кодекса)“;
- в
ел. д. № 4/14 „Цена на стоката“ -1 400.00;
- в
ел. д. № 4/10 „Валута“ – CAD;
- в
ел. д. № 4/9 „Добавяния и приспадания“ – код BA разходи за транспорт след пристигане на
мястото на въвеждане – 216.67 лв.
На база декларираните данни, към датата на
приемане на МД, размерът на митническата стойност на стоката е определен
съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно въз
основа на договорната стойност, т.е. действително платената цена или
подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Декларираното условие на доставка е „FOB – Франко борд и към митническата декларация е приложена фактура, издадена на 16.11.2019
г. от
„I.M.INC.**-****FINC
AVE. W T., O.C.“.
Митническата стойност на стоката, определена на база декларираните за нея
елементи е 2 752.19 лева, като определените, взети под отчет и заплатени
вземания са 275,22 лева – А00 МИТА и 648,82 лева – В00 ДДС.
С Писмо рег. № 32-308355/29.09.2021 г. на Началника на МБ Свободна зона, ТД Митница
Бургас, жалбоподателката М. е уведомена, че на осн. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ се извършва последващ контрол на
митническа декларация за деклариране на режим допускане до свободно обращение с МRN
******************/30.01.2020
г. относно митническото оформяне на стоката – употребяван пътнически автомобил
марка „******“,
модел „******“. На жалбоподателката е указано е, че в
7 – дневен срок следва да представи допълнителни документи и информация, а
именно: 1. Доказателства в потвърждение на декларираната цена: търговско досие
по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на
автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения,
проформа фактура, бизнес кореспонденция или други
сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за
придобиване на стоките; 2. Документи относно извършените плащания към
доставчика (продавач на стоките) от
купувача по фактурата; документи за извършени плащания от други лица, свързани с вноса на конкретната стока
(напр. крайния получател на автомобила) към продавача на стоките или към
посредник, с които е налице договор за доставката на внасяните стоки; документи
в подкрепа на извършените плащания (платежни документи, банкови преводи,
извлечения, разписки и др.); 3. Всякакви други данни, сведения, документи и
информация, удостоверяващи цената по сделката, в това число счетоводни регистри
на счетоводните сметки, по които са отразени заприхождаването
на стоките и извършените плащания за тях; 4. Документи, удостоверяващи разходи
в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително
платената или подлежаща на плащане цена: комисионни и възнаграждения за
посредничество, с изключение на комисионни за покупка; разходи за контейнери,
които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; разходи за
транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и
обработващи операции, свързани с транспорта, до мястото на което стоките са
въведени на митническата територия на Съюза; 5. Предвид, че договорената стойност
се прилага, ако е изпълнено всяко едно
от условията, посочени в чл. 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за
изпълнение на посочените условия, следва да представи следната информация и/или
декларация: Съществуват ли ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача и какви
са те; Конкретната продажба или цената
на стоките подчинени ли са на условия
или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване
стоки не може да бъде определена; Налице ли е условието част от прихода от
всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със
стоките от купувача, да се връща пряко или косвено на продавача; Какви са
съществуващите връзки между купувача и продавача на стоките. Налице ли е
свързаност по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение ЕС № 2447/2015
между купувача и доставчика на стоките, в ролята му на продавач; 6.
Доказателства в подкрепа на разходите, които се включват в данъчната основа на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.
На 01.11.2021 г. жалбоподателката
М. депозирала отговор (вх. № 32-344960), в който посочила, че ще представи
фактура за закупуването на лекия автомобил, че фактурата е заплатена в брой,
както и че като физическо лице не разполага със счетоводни регистри и в тази
връзка няма заприхождаване на стоки. Посочила е също,
че всички разходи за закупуването на лекия автомобил са включени в платената
цена; не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване
на колата; цената на лекия автомобил не е подчинена на условия или съображения,
чиято стойност не може да бъде определена; няма условия, при които част от
приходите при продажбата, право на ползване или на разпореждане да се връщат
пряко или косвено на продавача; отношенията между продавача и купувача са
търговски – закупуване на лек автомобил; не е налице свързаност между продавача
и купувача на лекия автомобил; транспортните разходи са включени в цената на
лекия автомобил, видно от фактурата. Към писмото си М. е приложила фактурата, с
която процесният автомобил е деклариран пред
митническите органи.
Със Съобщение рег. № 32-405494/14.12.2021 г.
, Директора на ТД Митница Бургас е уведомил жалбоподателката
М., че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване
на решение на Директора на Митница Бургас, с което се определя нов размер на
митническата стойност на стоката по МД с
МRN ******************/30.01.2020
г. Посочени са и мотивите на които ще се основава решението, както и новият
размер на митническата стойност на стоката, размера на митото и дължимия ДДС.
Във връзка с горното съобщение, Е.М. е
депозирала Становище с вх. № 32-50932/15.02.2022 г., в което посочила, че
митническата стойност на стоката е определена от митническите органи, като е
изразено несъгласие с определянето на тази стойност при последващ
контрол. Към становището М. е приложила
и декларация за изпълнение на условията
по чл. 70, §3 от регламент (ЕС) № 952/2013.
Към делото е приложена и Докладна записка
рег. № 32-174470 от 30.05.2022 г., с която
е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да издаде решение за
определяне на нова митническа стойност и за досъбиране на сумата от
4 921.66 лева (1 538.02 лв. – доплащане за вносно мито и
3 383.64 лева – доплащане за ДДС) по МRN ******************/30.01.2020
г.
С Решение № 32-176453/31.05.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас, на осн. чл. 70, § 1
във вр. с чл. 71, § 1, буква д), подбуква
i) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД МRN ******************/30.01.2020
г., е определена митническа стойност в размер на 18 132.41 лева; на
основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката е
определено възникнало на 30.01.2020 г. митническо задължение на осн. чл. 77, § 2 от същия регламент в размер на
1 813.24 лева; на основание чл. 54,
ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, буква а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 77, § 2
от същия регламент е определена данъчна
основа в размер на 20 162.32 лева и е определено задължение за ДДС в
размер на 4 032.46 лева; на осн. чл. 105, § 3 и
§ 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от ЗДДС във вр.
с чл. 105, § 3 и § 4 от същия регламент е определено за вземане на отчет и
досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 921.66 лв. и М. е
определена като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 1 538.02
лева и на ДДС в размер на 3 383.64 лева, като й е определен 10 – дневен
срок за заплащане на сумите, а на осн. чл. 114, § 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено задължение за лихви, считано от
30.01.2020 г., както и лихва за забава за неплатените в срок дължими суми. В
обстоятелствената част на решението е посочено, че след проверка на приложените
към митническата декларация документи е установено, че не са налице
доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно
приложената Bill of Sale,
като напр. поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи
сделката, както и че приложеният Bill
of Sale
не съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи договорните условия по
сделката, като: условие за доставка съгласно *********, условие на плащане,
начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. и същата не може да
послужи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Посочено
е също така, че при проверката е анализирана наличната информация за автомобил
със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. страница
https://***.************.** е
открита информация за обявена продажна цена на аукцион
с дата 08/10/2019 г. със статус „Продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN и „odometer 86 383 actual miles“ в
страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на ** *** *** и
превишава многократно декларираната пред митническите органи цена в размер на
1 400 CAD при
допускане за свободно обращение.
Горното решение е връчено на жалбоподателката на 21.06.2022 г. и именно то е предмет на
настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя се преценява и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган. Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително
заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решението, а съгласно чл. 29 от същия
регламент, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23, параграф 3 и
членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митнически органи, без
съответното лице да е подало
предварително заявление. От тази нормативна уредба става ясно, че оспореното
решение на Директора на ТД Митница Бургас, е издадено от компетентен орган и в
рамките на неговата компетентност.
Решението е издадено и в изискуемата писмена форма, като съдържа и мотиви. Същото обаче е незаконосъобразно. Става
въпрос за следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът
не споделя изразеното от процесуалния представител на жалбоподателя становище,
че процесното решение е издадено извън срока,
предвиден в чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, тъй като той е неприложим за решения, които
се вземат без предварително заявление.
В Дял
Втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща
определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В
чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от същия регламент са
предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат
субсидиарен характер по отношение на метода,
регламентиран в чл. 70. В този смисъл е
и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от
16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния
метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да
са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата
декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока.
Терминът „основателни съмнения“ е
дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2247 на Комисията от 24 ноември
2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото
проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно
установените факти и обстоятелства. Следователно, за да пристъпи към вторичните методи за определяне
на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи
защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. Поради това точно и ясно трябва да бъдат посочени основанията,
поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.
70, § 1 от последния регламент, както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане
на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към тълкуването
на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което
съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи
могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
В конкретния казус съдът намира, че
митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на
„основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447.
Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да
докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е
по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото
време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен
чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от
органа становище, че действително платената или подлежащата на плащане цена в
случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион
с дата 08.10.2019 г. на автомобил със същия номер на шаси
в страната на износа в размер на ** *** ***, увеличена с транспортни разходи в
размер на 879.82 лева и след отхвърляне от страна на митническите органи на
декларираната от жалбоподателката М. цена на
автомобила. В тази връзка следва да се
отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи
и резервният метод за остойностяване на
стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент
(ЕС) 951/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите
органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда
и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение на наличната на интернет адрес https://***.************.**
информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен номер на шаси
в страната на износа с обявена продажна цена от 12 900 CAD
не е достатъчно за обосноваване на т.нар. „основателни съмнения“. Това е така,
тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи
и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се
ползват с доказателства сила. При това положение следва да се приеме, че
липсват каквито и да било сравнителни данни, които да обосноват извода на
решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното
определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да
направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия
орган. От друга страна, видно от приложената към делото административна
преписка, жалбоподателката М. е предоставила на
митническите органи всички документи, с които разполага и въз основа на които
може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност,
т.е. оказала е необходимото съдействие за извършване на митническите
формалности и контрол. Независимо от
това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени никакви
мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от анализа на
които може да се установи по безспорен начин, че въпреки положените от двете
страни усилия, е възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателката декларирана митническа стойност на
вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само
на фактура не може да доведе до направения от митническия орган извод, че
декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане.
Липсата на договор сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на
посочената в нея митническа стойност. Освен това, изложеното от
административния орган, че не е посочено условието на доставка съгласно *********
, условие, начин и срок на плащане, за чия сметка са направените транспортни
разходи за доставка на стоката, на практика сочи на вменено изискване към
съдържанието на сключения между страните договор, каквото не може да се поставя
при свободата на договаряне. Действително, доказателства относно извършено
плащане от купувача към продавача не са представени, но това не води
автоматично до извода, възприет от административния орган, че е налице липса на
данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката,
нито пък освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената
тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото
време. Както бе посочено, позоваването в митническото решение на данните от
проведения на 08.10.2019 г. аукцион, обявени на https://***.************.**, не
са достатъчни за обосноваване на т. нар.
„основателни съмнения“, още повече, че тази информация не е събрана по
надлежния ред. При това положение единственият извод, който може да се направи
е, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническата
декларация е договорената стойност, т.е. тази, която е действително платена и
подлежаща на плащане.
С оглед всичко изложено съдът намира,
че обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. Предвид
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на
оспорващата за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата
декларация, както и лихва върху определените суми, поради което обжалваното
решение подлежи на отмяна изцяло.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане, на осн. чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени и направените по същото разноски, които възлизат на общо 870 лева, от
които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 860 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Я А С, първи състав:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Е.С.М. ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.В. Решение № 32-176453 от 31.05.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ“ да заплати на Е.С.М. сумата от 870 (осемстотин и седемдесет) лева за направените
по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете