Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 08.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание проведено на 08.02.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при
секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдия Видолова гр.д. №
4333 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 5 от ЗН и 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Ц.А. *** срещу Р.А.Н. ***, с искане ответницата
Р.Н. да ѝ върне сумата от 4 700 лв. и 1 500 долара, с които ищцата счита, че ответницата се е обогатила без основание за нейна
сметка, ведно със законната лихва върху тези суми за периода 20.03.2015г. – 10.06.2016г. в размер на 985 лв., както и лихвата за завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Ищцата твърди, че
е дъщеря на А. Р. Т., бивш жител ***, който е починал
на 07.03.2015г. Твърди, че в дома си е държал много пари,
което обстоятелство е било известно на много хора. Сочи, че след смъртта
му в дома им в с. Б. са дошли С.Ц.Г. В. В., Й.Б. и Р. Г..
Твърди, че тъй като тя е болна, те са взели всички налични
парични средства, за което са съставили описи. Дали са
ѝ и по едно копие от описите. Твърди, че са
ѝ казали, че ще открият банкова сметка ***, като на ищцата дали само
150лв. Сочи, че когато сестра ѝ Р.А.Н. се завърнала от САЩ в Б., предали всичките пари на нея, а на Ц.Р. не дали никакви.
Сочи, че според описите в къщата на баща им били намерени 10
450 лв. и 3005 щатски долара. Ищцата твърди, че не е получила нищо от тези пари, а половината от
тях ѝ се полагат като останали по наследство от баща им. Моли съда, да осъди ответницата да й заплати 4 700 лв. и 1 500 долара, с които твърди, че ответницата се е
обогатила без основание за нейна сметка, лихва за периода 20.03.2015г. – 10.06.2016г. в размер на 985 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото. Претендира
разноски.
Ответницата
– Р.А.Н. оспорва допустимостта на иска, т.к. ищцата страда от заболяване
шизофрения и счита, че въпросът за дееспособността на ищцата се явява
преюдициален за допустимостта на исковата претенция. Ответницата счита предявения иск и за неоснователен. Твърди, че цялата сума в щатски долари е лична нейна собственост,
поради което счита, че не се явява наследство, подлежащо на делба. Сочи, че е живяла и работила в продължение на около 25 години в
САЩ, притежавала е банкова сметка, ***и, като бащата на страните единствен е
имал пълномощно, с което е имал право да тегли суми от банковата сметка на
ответницата, последната твърди, че за периода 2005г.-2014г. баща ѝ редовно е теглил от сметката суми, които суми е
обменял в долари. Твърди, че бащата на страните никога не е
получавал приходи или доходи в щатски долари. Ответницата
твърди, че заедно с ищцата са съсобственици по наследство на наследствен
недвижим имот, находящ се на адрес гр. **. Твърди, че през 2015г., когато се е завърнала в Б. от САЩ, е закупила
изчерпателно изброени движими вещи и е направила и други плащания, всичко на
обща стойност от 5375.47 лв. Ответницата твърди, че от
завръщането си в Б. за периода м.май 2015г. до
м.10.2015г., многократно е давала на ищцата суми за ежедневните ѝ
разходи, вкл. храна, дрехи, обувки и др. на обща стойност около 4000 лв. Прави
възражение за прихващане с претендираното от ищцата, което е уточнено в с.з. на
11.01.2017г. размер на 6596.92лв., като в тази
сума включва вещите, които е закупила с нейни лични средства на стойност
3658.26лв., 1 200лв. – сума, изтеглена от влога
на наследодателя от ЦКБ и сума в размер на 4 000лв., дадена за закупуване
от нея на ищцата на храна, дрехи, обувки и ежедневни разходи за периода м. май
2015г. – м. октомври 2015г. Изрично
в с.з. на 08.02.2017г. ищцата е уточнила, че произхода на средствата, с
които е закупила вещите посочени във възражението и храна, дрехи, обувки за
ищцата, са нейни лични средства, а не суми, които са намерени в дома на баща
ѝ и са ѝ били предадени. Моли съда да отхвърли
исковете, като неоснователни. Възразява за
прекомерност за адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата. Претендира разноски.
На първо
място по делото беше поставен въпросът за дееспособността на ищцата, а с оглед
първоначалната липса на данни за упълномощаване на адвокат от страна на ищцата
– и за нейната възможност да пресъздава реални факти от действителността и да
прави осъзнати искания. Този въпрос беше поставен
още при посочването с исковата молба на заболяването от ищцата – шизофрения, и
представянето на медицински документи в тази връзка, а също и като възражение
от ответницата при искането ѝ да се прекрати производството по делото.
Съгласно изисканите от съда служебно справки от Община П.,
Община Д.Д. и Кметство с. Б., ищцата не е поставена под запрещение и липсват
правни ограничения за нея. От изготвената по делото съдебно – психиатрична
експертиза и уточненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание се
установи, че ищцата, въпреки че страда от параноидна шизофрения от 1997г., е
дееспособна, не се води на диспансерен учет, разбира свойството и значението на
делото си и може правилно да ръководи постъпките си. Може да
възприема и да отговаря адекватно на въпроси, които са ѝ зададени от
съда.
При така установената допустимост на предявения
иск, съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното: От представеното удостоверение за наследници с изх. № 14-56/07.01.2016г. на Община П.,
се установява, че на 07.03.2015г. в с. Б., е починал А.
Р. Т., и негови наследници са страните по делото – дъщеря Р.А.Н. и дъщеря Ц.А.Р..
След смъртта и погребението на наследодателя, на 08.03.2015г.,
съгласно показанията на св. Г., леля на страните, в дома на починалия се
събрали ищцата Ц.Р. и други хора от селото - тя, С.Г., В. В.,
и др., за да помогнат на ищцата. Предложили ѝ, ако баща
ѝ има спестени пари, да ги приберат, защото се притеснявали от съседите
на дома. Ищцата им казала, че е намерила пари,
свидетеля С.Г. направил протокол, съгласно който всички преброили парите и му
ги предали, за да ги прибере и съхранява. Свидетелката посочи, че такива
пари в дома на наследодателя на страните са намирани два пъти, два
последователни дни, като първия път е имало левове и долари, а втория път е
имало само левове, но и двата пъти намерените пари са били дадени на съхранение
на свидетеля С.Г.. Свидетелката посочи, че знае, че С. е предал тези пари на
ответницата, която била тогава в А., но после си е
дошла. Свидетелката посочи, че при първото намиране на парите в жилището са
били пет човека и всички са преброили и подписали протокола, без да е имало
предварителна уговорка тези пари да се дадат на ответницата Р.Н.. Втория ден също описали на лист парите, които са
намерили, за този случай посочва, че тя е отишла в дома и ищцата ѝ
казала, че е намерила още пари и иска да ги преброи, но не е присъствала на
момента, в който ищцата е открила парите. Посочи, че знае, че
от първите намерени пари ищцата си е оставила малко за разходи. Свидетеля С.Г. посочи, че е далечен роднина на страните, и е в
добри отношения и с двете. Посочи, че след като
погребали бащата, ищцата им казала, че е намерила някакви пари и останалите в
дома му хора решили да ги опишат. Той направил
протокол с цел да ги съхрани и да не станат обект на посегателство, тъй като
ищцата останала сама в дома и имало вероятност да бъдат откраднати пари и вещи.
Свидетеля посочи, че самата ищца е помолила парите да бъдат
прибрани и за това той написал протокол и описал намерените пари, като всички,
които присъствали тогава се подписали на този протокол. Посочи, че на другия ден ищцата открила други пари, които също
описали, добавили ги и той ги съхранил. Посочи, че
когато си дошла ответницата Р.Н., той им предал парите и приключил с този
ангажимент. Междувременно посочи, че от тези пари той
е плащал ток и е оставил пари на ищцата, което подробно е описал в протокола,
като е посочил и датата, на която е правил разходите. Посочи, че всички разходи
са били направени за къщата в село Б. за ток, за некролог, за бензин.
Свидетеля посочи, че парите са предадени в неговия дом само на Р., но не помни датата, на която ги е предал като твърди, че
парите са стояли при него около месец. Посочва, че е дал
парите само на ответницата, защото сестра ѝ в това време е била в болница
и той лично е завел ответницата на свиждане при ищцата в болницата.
Посочи, че ответницата, може би около седмица, е стояла в неговия дом, че
помни, че когато двете сестри се срещнали в болницата, ответницата е дала пари
на ищцата за ежедневни нужди, но не знае колко, и че винаги когато ищцата е
искала, ответницата ѝ е давала пари пред него. Свидетелят твърди, че
винаги, когато е намирала пари Ц. му ги е давала, че сам той не е намирал пари
в дома на баща ѝ, че той и другите хора са я съветвали да търси пари и на
други места, с обещание, че той ще ги съхранява. Свидетеля заяви, че когато
през май месец 2015 г. ответницата се прибрала в Б.,
отишъл с нея в апартамента в ж.к.**. В него имало багаж на
ищцата, но тогава никой не е живеел там и апартамента е бил почти непригоден за
живеене. Тогава ответницата го помолила да съдейства
да закупят за апартамента всичко необходимо – печка, хладилник, микровълнова
печка, пералня и други електроуреди, които свидетелят твърди, че лично е
монтирал. Твърди, че през това време ищцата била в
болница, а покупките ги заплащала ответницата. Твърди, че в момента
ответницата живее в друг апартамент на **, но за него си е купила други вещи и
не е взела тези от апартамента в ж.к.**. Твърди също, и че първоначално, след като ответницата се върнала от
чужбина, тя е живеела с ищцата и именно ответницата е плащала за разходи, което
той знае, т.к. ги е возил с колата по магазините. Сочи,
че това е ставало 3-4-5 пъти в периода, в който двете живеели заедно, и че след
като се разделили не е ходил на гости на ищцата, но е ходил на гости на
ответницата. Свидетелката П. П. твърди, че живее в град П. над
апартамента, в който в момента живее ответницата - на ул.***.
Посочи, че знае, че преди да почине баща им ответницата е била в А., а ищцата е живяла в село Б. при майка си и баща си.
Посочи, че по-късно е научила, че имат и апартамент в ж.к.**,
когато ответницата се прибрала от А., а ищцата е била в болница, и тогава е
била заведена да види апартамента. Посочи, че ответницата
ѝ поискала съвети от кои магазини да пазарува, за да е по-евтино.
Посочи, че когато отишла да види апартамента в ж.к.**
първия път кухнята била в окаяно състояние, имало само стара печка за готвене
тип „Раховец“. Ответницата я помолила да я посъветва какво да купи, после
купила диван за хола, а за кухнята – хладилник, печка, пералня, които при
следващо посещение на апартамента в ж.к.**
свидетелката видяла монтирани в кухнята. Видяла и
микровълнова печка, а по-късно ответницата купила и прахосмукачка.
Свидетелката посочи, че е виждала ищцата, когато тя е била на гости в жилището
на ул.***, пили заедно кафе и ищцата се радвала, че ще
има кафеварка и прахосмукачка, които сестра ѝ купила. Ищцата
също и се похвалила, че сестра ѝ ѝ купила дрехи и яке, а
ответницата и споделяла, че купува храна и зарежда хладилника в този дом.
Свидетелката твърди, че семейството се издържало от заплатата
на ответницата, че бащата на страните казвал, когато имало нужда от пари за кооперацията,
че чака да вземе заплатата на ответницата. Посочи, че
в тази кооперация те имали два апартамента, които обаче били събрани в един, че
родителите на страните са живели на село доста години, а построения апартамент
в кооперацията е бил отдаван под наем. Посочи, че ответницата е живяла
известно време в апартамента в ж.к.**, докато
квартирантите освободят апартамента на ул. ***, че докато ищцата била в
болницата, ответницата си ходила до А., но преди да
тръгне я завела и тогава свидетелката видяла голия апартамент в ж.к.**. След
това ответницата се върнала и живяла в този апартамент до есента на 2015 г., докато квартирантите излезли и тя направила ремонт на
жилището на ул.***. Свидетелката твърди, че ищцата е купила също и телевизор и
радиатор за апартамента в ж.к.**, за които също се е
посъветвала с нея откъде да вземе. Свидетелката твърди, че
ответницата ѝ казала, че вещите били купени с пари останали от техния
баща. Същевременно обаче посочи, че ответницата не е
споменала с какви пари е купила вещите. Посочи, че знае, че двете сестри
понастоящем са скарани и ответницата, която се прибрала, за да гледа сестра си
от А., преживява това тежко.
В
потвърждение на свидетелските показания на св. Г. и св. Г., по делото са представени:
протокол /на л. 8 от делото/ с пoложени
подписи на св. С.Г., ищцата Ц А. и св. Й.Б. съгласно който, в тяхно присъствие е преброена сума в размер
на 6 800 лв. От свидетелските показания е видно,
че този протокол е за намерените на втория ден след погребението суми. Представен е и протокол от 08.03.2015г. /л.
9/, подписан от св. С.Г., В. В., ищцата Ц Р., Р.
Г. и св.Й.Б. за
намерена налична сума на наследодателя в размер на 3 650
лв., от които са предоставени на ищцата 150лв. и са
отделени 300лв. за плащане на ток за текущия месец 450
лв. Описани са и по купюри намерени 3 005 долара. По делото е представен и
още един протокол - за намерени и преброени пари, съгласно който св.С.Г.
е предал на Р.Н. 9 420.76 лв. и
3 005 долара. В него е посочено, че левовата сума е била
по- голяма – 10 450, но са направени разходи, подробно описани, след което
предадената сума е в размер на 9 420.76 лв. Във връзка с показанията на свидетелите, че
ищцата е била в болнично заведение след смъртта на баща си, на л. 29 от делото
е представена епикриза на Трета психиатрична клиника по обща психиатрия и
зависимости на УМБАЛ Г.Странски ЕАД гр. П., съгласно която, във връзка със
заболяването на ищцата - параноидна шизофрения, тя е постъпила в болница от
13.03.2015г. и е била изписана на 29.04.2015г.
Във връзка
с направените възражения на ответницата, по делото е представено извлечение от
левова сметка на нейно име в Корпоративна търговска банка АД за периода
12.05.2005г. – 06.11.2014г., от която е видно, че без прекъсване в
годините, по тази сметка са внасяни и теглени различни суми, представено е и
пълномощно, съгласно което ответницата е упълномощила своя баща да я
представлява пред държавния спортен тотализатор за превеждане на полагащите
ѝ се суми в КТБ АД и да тегли тези суми, както и да получи дебитната
ѝ карта във връзка с договора ѝ със спортния тотализатор. По
възражението за прихващане ответницата е представила: Гаранционна карта № 01450427 на
03.11.2015г. за закупена „Кана за вода” марка „First”, модел FA 5458 за сума в
размер на 23.90 лв.; договор за продажба №
********** от 01.04.2015г. и фискален бон от
01.04.2015г. за закупен от „Виденов Груп” ООД диван „Принцес” на стойност 659
лв., и заплатени 176лв. за качване и 10 лв. монтаж от подизпълнител; фискален бон №
2015/128/0000038/0008521 от 30.03.2015г. за закупени
от „Техномаркет Б.” ЕАД два закупени електроуреда – единия „Samsung” UE – 32H4500 на стойност 616.55
лв. и „Whirpool” MUD – 244 WH на стойност 189.05 лв.; фискален бон №
2015/128/0000038/0008520 от 30.03.2015г.
на „Техномаркет Б.” ЕАД за закупени 3 бр. електоуреди – „Gorenje” EC – 55203AW на стойност 616.55 лв., „Gorenje” W – 7403 – 522.83 лв., „Indesit” NCAA – 55W – 483.55
лв.; разписка на „Societe Generale Експресбанк”
за закупена вещ на стойност 89 лв. Във връзка с твърденията
на ответницата за заплатени суми за дрехи, храна и др. ежедневни нужди, са зададени и въпроси на ищцата по реда на
чл. 176 от ГПК, относно твърденията на ответницата, че за
периода м.май 2015г. – м. октомври 2015г.
ѝ е дала суми за ежедневни разходи, дрехи и
храна в размер около 4000лв. Ищцата даде отговор, че са дадени най-много 400лв., че ответницата ѝ е купила дънки, обувки,
чехли и долнище на анцуг. Ищцата посочи, че тя е пазарувала от парите, които били взели от
влог на баща им, и че ответницата е заредила хладилника два пъти и си изяла
сама храната. Доказателства във връзка с твърденията на ответницата, че
от наследството ищцата е получила 1200лв., след приключването на собствен на
наследодателя влог, по делото не бяха представени, установи се обаче от
твърденията и на двете страни, че такъв влог е имало, но той не е обект на
исковата претенция, т.к. сумите по него са били в банка, и не са сред
претендираните суми, намерени в дома в с.Б.. По делото
ответницата представи множество касови бонове и вносни бележки за заплащане на
данъци, ел. енергия, топлоенергия ВиК и др.,
които обаче, след уточнението на обема на възражението за прихващане в съдебно
заседание, се явяват неотносими към предмета на това възражение и не следва да
се обсъждат от съда.
При така установеното, съдът прави
следните изводи: Безспорно се установи, че страните по делото са наследници на А. Т.,
като и няма спор, че парите, описани двата протокола, са намерени в дома, в
който са живели ищцата и наследодателя, непосредствено след погребението, а
после част от тях - 9 420.76 лв. и 3 005 долара, са
предадени само на ответницата. По делото не се представиха
доказателства наследодателят да е оставил завещание, нито наследник да е обявен
за недостоен, поради което съдът намира, че всяка от страните получава по 1/2
от наследствената маса. От представеното от ответницата пълномощно е видно, че баща ѝ е имал
право да тегли парични суми от нейна банкова сметка, ***, теглените суми са в
български левове. Съдът обаче намира, че единствено
пълномощното не е в състояние да предостави данни относно това, какви са били
отношенията между ответницата и наследодателя, т.е. каква е каузата (причината)
за това той да има право да тегли тези суми. Следователно
ответницата не е изразила ясна воля, за това дали сумите са му предоставени
безвъзмездно или с цел наследодателя да ги ползва в неин интерес. Изясняването на отношенията по повод пълномощното е основополагащо
относно възражението на ответницата, че част от намерените суми са нейна лична
собственост, а не част от наследствената маса. Поради
това съдът следва да извлече предполагаемата воля при даването на това
пълномощно. Съгласно чл. 44
във вр. с чл. 20 от ЗЗД,
съдът намира, че добросъвестността предполага предоставянето на пари на родител
от негово дете да бъде безвъзмездно. Свидетелката П.,
е дала показания относно това, че майката на ответницата ѝ е споделяла,
че тя е изпращала пари на родителите си. Показанията в тази
насока представляват вторично и косвено доказателство. Следва да се има
предвид, и че обстоятелството, че са теглени суми от сметката на ответницата,
не е доказателство, за това че това е извършвано само от наследодателя, а не и
от друго лице, на което също е предоставено пълномощно, или от самата
ответница. Твърдението, че наследодателя е обменял левове в
долари не се доказа с нито едно доказателствено средство. С оглед на горното, съдът
намира, че по делото не се доказва, че каквато и да е част от парите, открити
от ищцата, са лична собственост на ответницата и това възражение се явява
недоказано. Напротив – при наличието на свидетелски показания, че близо
15 години в дома, в който са открити левовете и доларите, са живели майката,
бащата и ищцата, по-логично би било тези суми да са на ищцата, но тя не твърди
такова обстоятелство и изрично посочва, че тези суми са били на нейния баща, представляват
част от наследството, останало след смъртта му и следва да се поделят по равно
между нея и нейната сестра. С оглед посоченото,
безпротиворечивите показания на св. Г. и Г.,
потвърдени от писмените доказателства - протоколите за опис на сумите и за
предаването им на ответницата, съдът намира, че тези суми са част от
наследствената маса, останала след смъртта на бащата на страните. Ответницата не представи доказателства, че е дала ½ от
предадената ѝ сума на ищцата, не доказа и правно основание, на което
половината от предадената ѝ сума ѝ се дължи. Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск на осн. чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД – за неоснователно обогатяване на ответницата с половината от предадените
ѝ суми от 9 420.76 лв. и 3 005 долара, представляващи
наследствено имущество, които по наследство – чл. 5 ал.
1 от ЗН - се полагат на другия наследник – ищцата по делото,
за основателен и доказан. Същият следва да бъде уважен
в размера, в който е предявен, независимо, че половината от получените от
ответницата пари е по-голяма сума от предявената, а именно – искът следва да се
уважи за сумите от 4 700 лв. и 1 500 долара. Липсват доказателства за покана, отправена от ищцата към
ответницата за връщане на сумите, което да прави вземането изискуемо преди
подаване на исковата молба, поради което претенцията за лихва върху сумите за
периода 20.03.2015г. – 10.06.2016г. в размер на 985 лв. се явява
недоказана, и като такава следва да се отхвърли изцяло. Следва
да бъде присъдена само лихвата върху уважената претенция за главници от датата
на подаване на иска – 13.06.2016г. до
окончателното им изплащане.
По отношение на направеното възражение за
прихващане, съдът намира следното: От събраните по делото писмени доказателства
е видно, че ответницата е купила 8 бр. движими вещи на
обща стойност 3 387.33 лв. Действително, свидетелските
показания на св. Г. се допълниха от тези на св.
П., че апартаментът в ж.к. **, е бил празен, и точно ответницата е купила
домакински електроуреди, които е оставила на сестра си в това жилище. Не се спори, че електроуредите се ползват от ищцата, както и че
ответницата ѝ е закупила дрехи за 400лв. – сума,
призната в отговорите на въпроси по чл. 176 от ГПК от
ответницата. Твърденията на ответницата обаче са че
произхода на парите, които е дала както за уредите, така и за другите
консумативи – дрехи, храна, обувки – са лични нейни средства. Изразходването на лични средства за болен член от семейството,
предполага безвъзмездност, както беше посочено и по-горе и за отношенията дете
– родител. Явно е, че желанието на ответницата при закупуването на
вещите, е било те да бъдат за нейната сестра, като последната не е отправяла
искане за това, а и от показанията на свидетелите е видно, че ответницата се е
върнала от А. да се грижи за сестра си, с желание да ѝ помага, което не
предполага възмездност на тази помощ. Поради горното, съдът
намира, че закупените от ответницата за ищцата уреди, диван, дрехи, храна,
които са със средства на самата ответница, са закупени от нея с дарствено
намерение и представляват дарение от нея за ищцата. Потвърждение
на това са и показанията на св. П., че ищцата се радвала, че сестра
ѝ ѝ е купила дрехи и електроуред, като това поведение е
съответстващо на благодарност и радост от нещо подарено, а не купено при
условие, че ще има възмездност на дадената за това сума. Обстоятелството, че на
по-късен етап двете сестри са изострили отношенията си и ответницата
понастоящем желае връщане на сумите, които е дала за ищцата, не променя
обстоятелството, че всичко до този момент е било закупено с дарствено
намерение, било е безвъзмездно дадено, и ответницата купувайки, т.е. полагайки
грижи за сестра си, е изпълнила един свой нравствен дълг. Горните
изводи сочат, че искането за прихващане със дадените от ответницата суми, се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено, доколкото не се доказа по
делото дължимост на едно насрещно ликвидно вземане на ответницата от ищцата.
При този
изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от
претенциите, а именно – исковете за главница и отхвърленото възражение за
прихващане. Ответницата своевременно е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Процесуалния представител на ищцата е изразил становище, че
работата с представляваната от нея е затруднена, поради заболяването ѝ,
което сочи необходимост от по-високо адвокатско възнаграждение. Съгласно, чл. 78, ал. 5 от ГПК и застъпеното виждане в ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обаче, единствените основания за намаляване
на адвокатско възнаграждение поради прекомерност са фактическата и правна
сложност на делото. Настоящето производство се води по два обективно съединени
иска и едно възражение, които са на обща стойност от 14
885.23лв. /при изчисление по курса на долара за лев
към датата на подаване на иска – 13.06.2016г. и
приемане на размера на иска във валута за равностойност от 2603.61лв. /. Предметът на делото не представлява правна и фактическа сложност,
проведени са две заседания, не се събраха изключително количество
доказателства, част от тях са неотносими по делото и не са обсъждани въобще от
съда. С оглед горното, съдът намира, че първоначално
следва да редуцира претендираното адвокатско възнаграждение от 2 100лв.
на 927.70 лв. От тази сума, съобразно уважената
част от претенциите, както и отхвърленото възражение на ответницата, на ищцата
се дължи заплащане на разноски в размер на 866.31лв. Същевременно
претенцията на ответницата за разноски следва да бъде уважена за частта, в
която искът за лихва е отхвърлен, а именно – за сумата от 63.86лв. Като краен се налага извода, че по компенсация, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в общ размер на 802.45лв.
При този изход
на делото, и поради обстоятелството, че на осн. чл.
83 ал. 2 от ГПК, ищцата е освободена от съда с
определение от 15.06.2016г., от заплащане на такси и
разноски в производството, съдът намира, че следва да осъди ответницата да
заплати в полза на ПлРС на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ДТ върху уважения иск за главница в размер на 292.14лв.,
както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изп.лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 5 ал. 1 от ЗН, Р.А.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А.Р., ЕГН **********,***, сумите от 4 700 лв. и 1
500 долара, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване –
получаване на половината суми от наследството на А. Р. Т., б.ж. на гр. П., поч. на 07.03.2015г., представляващи
наследствен дял на Ц.А.Р. от това наследство, ведно със законната лихва върху
тези суми от 13.06.2016г.- датата на подаване на иска, до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на
осн. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД от Ц.А.Р.,
ЕГН **********,***, против Р.А.Н., ЕГН **********,***,
за заплащане на лихва върху главниците от 4 700 лв. и
1 500 долара, в размер на 985 лв. за периода
20.03.2015г. – 10.06.2016г., като недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Р.А.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.А.Р., ЕГН **********,***, разноски по
компенсация, съобразно уважената и отхвърлената част на исковете и
възражението, в размер на 802.45лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, Р.А.Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС ДТ върху уважения иск
за главница в размер на 292.14лв., както и 5.00лв. – такса,
в случай на издаване на изп.лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: