№ 287
гр. Габрово, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100662 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД, ЕИК
*********, предявена срещу „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника за сумата 1090.83 лв. - главница, включваща стойност на
доставена електрическа енергия за м.11 и м.12.2017 г. и сумата 327.28 лв.,
представляваща мораторна неустойка върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК, както и за направените по делото разноски - държавна такса и
адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело №
273/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414
ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди, че на 31.05.2016 г. между „Фючър Енерджи" ООД - в
несъстоятелност и ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД е сключен комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 31.05.2016 г. като за периода от м. 11 до м. 12 2017 г. на
ответника е доставено договореното количество електрическа енергия, за което били
издадени съответните фактури. Освен главницата ответникът дължал и договорна
неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 14.01.2018 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
1
Твърди, че процесното вземане е придобито от ищеца въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. постановено по т. д. № 3343/2017
г., VI - 19 състав, Софийски градски съд. Изложените обстоятелства пораждали правен
интерес за ищеца от провеждане на исковете за установяване и принудително
осъществяване на изискуемите си вземания, като му бъдат присъдени и разноските за
производството.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение
възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК признава, че през процесния период
между него и „Фючър Енерджи" ООД е съществувал договор за доставка ел. енергия,
но след като дружеството било обявено в несъстоятелност и му бил отнет лиценза
търговският му представител го уведомил, че следва да продължи да заплаща
дължимите суми във фирма „Джи Ви Ай" ООД по банкова сметка в „УниКредит
Булбанк” АД. Твърди, че от този момент до изтичане срока на договора в края на 2018
г. заплащал редовно сметките си, след което сключил договор с Енерго про.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно в производството и от представения договор № FE 8000662,
сключен на 31.05.2016 г. се установява че между „Фючър Енерджи" ООД и „ИНА-05 -
ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, възникнало правоотношение с предмет продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги, като ответникът се задължил в срок до 14-то число на месеца, следващ
отчетния, да заплаща задълженията по издаваните му от ищеца фактури (чл. 11, ал. 4
от ОУ). При забавено изпълнение на парично задължение по договора, неизправната
страна дължала неустойка в размер на годишната лихва, определена като основен
лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени пункта върху размер на забавеното
плащане, изчислена за всеки ден забава – чл. 11, ал. 5 от ОУ.
Сключеният договор бил срочен и по волята на страните действал до 31.05.2017
г., но в чл.18, ал. 2 от ОУ била уговорена възможност за автоматично продължаване на
действието му за всяка следваща календарна година, при липса на волеизявление от
някоя от страните за прекратяването му, отправено до един месец преди изтичане на
срока му. Не се твърди някоя от страните да е възразила срещу подновяване действието
на договора, поради което за процесния период – м. ноември – м. декември 2017 г.
същият е представлявал валиден източник на търговско правоотношение между
страните.
Представена е справка за консумирана от ответника ел. енергия за периода
м.11.2017 г. – м.12.2017 г., изготвена от „Електроразпределение Север” АД, от която
се установява, че за м. 11.2017 г. „Фючър Енерджи" ООД е доставило на ответника
общо 2956 кВтч ел. енергия, а за м. 12. 2017 г. – 2316 кВтч ел. енергия.
Представена е и вносна бележка за касов превод, от която се установява, че на
02.11.2017 г. ответникът е извършил паричен превод в полза на „Фючър Енерджи"
ООД в размер на 250 лева.
Видно от писмо изх. № К-EPRG – 5381/03.12.2017 г. „Енерго-Про Мрежи” АД е
2
уведомило ответника, че считано от 00:00 часа на 02.12.2017 г. на основание чл. 68 от
Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), дружество „Фючър Енерджи"
ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия и престава да бъде доставчик на
електрическа енергия и координатор на балансираща група за обектите на ответника.
Въз основа на изложеното „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД е уведомено, че от 00:00
часа на 02.12.2017 г., на основание чл. 104, ал. 2 ПТЕЕ е регистрирана служебно смяна
на доставчика на електрическа енергия и координатор на балансираща група с
доставчик последна инстанция (ДПИ) – „Енерго –Про Продажби” АД за обектите на
ответника.
С писмо изх. № К-EPRG – 1592/03.12.2017 г. „Енерго–Про Продажби” АД е
поканило ответника в 7 дневен срок от получаване на настоящото писмо да посети
център за обслужване на клиенти, за да сключи договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция. На 06.12.2017 г. между ответника и
„Енерго–Про Продажби” АД е сключен договор за комбинирани услуги за покупко-
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго Про Фикс 1.
С влязло в сила постановление № 260000 от 06.01.2021 г. постановено по т. д. №
3343/2017 г., VI - 19 състав, Софийски градски съд вземанията на „Фючър Енерджи"
ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги,
съгласно изготвен опис, са възложени в полза на ищеца „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД,
ЕИК *********. В приложения опис фигурира и вземането от „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И
СИЕ" СД в размер на 1090.83 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на иска, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между „Фючър Енерджи" ООД (н) и ответника
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне
на определена движима вещ (електрическа енергия), срещу заплащане на парична сума
– нейна цена; настъпила изискуемост на задължението, релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, като в производството не е спорно, че вземането на
„Фючър Енерджи" ООД (н) е преминало в правната сфера на ищеца чрез издадено му и
влязло в сила постановление за възлагане в рамките на производството по
несъстоятелност. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.
Страните не спорят, че „Фючър Енерджи" ООД и „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ"
СД са били в търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ договор за търговска
продажба съдържание, с предмет задължението на ищеца, в качеството му на продавач
да достави и прехвърли правото в полза на ответника на собственост върху определено
количество електрическа енергия срещу цена, която „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД,
в качеството на купувач, се е задължило да заплати.
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът по същество не оспорва
обстоятелството, че за процесния период му е било доставено количество
3
електроенергия на претендираната стойност, а се твърди цената на доставеното
количество електроенергия да е заплатена по сметка на „Джи Ви Ай” ООД в
„УниКредит Булбанк” АД.
Необходимо е изрично да се отбележи, че след извършване на доставката,
вземането за цената е породено в правната сфера на „Фючър Енерджи" ООД (н) и
последващото му отстраняване от пазара на електроенергия не се отразява на вече
възникналото вземане, съответно то съставлява актив от имуществото на длъжника и
след откриване на производството по несъстоятелност.
Погасяването на породени гражданскоправни отношения се осъществява чрез
способите, предвидени в действащите правни норми, като е допустимо страните да
уговорят прекратяването на възникнали задължения да е резултат и от проявлението на
други юридически факти, доколкото това не нарушава императивни правни норми.
Доказателства за извършено погасително плащане на цената на доставена
електроенергия за м.11 и м. 12.2017 г. не са ангажирани, въпреки изрично указаната на
ответника доказателствена тежест. Това означава, че не е доказано вземането
възникнало в полза на „Фючър Енерджи" ООД (н), представляващо цената на
доставена електроенергия за процесния период да е погасено от ответника. При това
положение е безпредметно да се обсъжда дали евентуално извършено плащане по
банкова сметка на „Джи Ви Ай” ООД в „УниКредит Булбанк” АД би произвело
погасителен ефект в полза на „Фючър Енерджи" ООД (н), евентуално дали би
освободило длъжника в хипотезата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че представената от ответника вносна бележка за
извършен паричен превод в полза на „Фючър Енерджи" ООД в размер на 250 лева не
касае процесния период, тъй като съгласно уговореното в договора плащането за
доставена електрическа енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка. Съответно е нямало как на 02.11.2017 г. ответникът да заплати
доставена ел. енергия за м. ноември 2017 г.. В този смисъл това плащане в полза на
„Фючър Енерджи" ООД не е произвело погасителен ефект по отношение на
претендираното вземане, което касае различен процесен период. Ето защо предявеният
главен иск е основателен до размера на сумата 1090.83 лева, представляваща цена за
доставена електрическа енергия за периода м. 11.- м. 12.2017 г..
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума в обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без
да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземане за
мораторна неустойка е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено обезпечаващо го акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и осъществено неточно във времево отношение
изпълнение на главното задължение.
Съдебно предявеното вземане за сумата 327.28 лева – мораторна неустойка
предполага да е налице валидна (действителна) клауза и виновно неизпълнение от
страна на „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД на обезпеченото с неустойката главно
4
задължение.
Клаузата от договор № FE 8000662, сключен на 31.05.2016 г. за дължимост на
уговорената мораторна неустойка в размер на законната лихва е действителна по
следните съображения.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За
да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението
за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за
неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
мораторна неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка
съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение
№ 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, съвпадащ със законната лихва, не нарушава принципа на
справедливост, тъй като същото обезщетение би било дължимо и по общото правило
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо и
ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг способ, поради което
5
в негова тежест е възникнало и задължението да престира мораторна неустойка.
За претендирания период 14.01.2017 г. – 12.02.2021 г., размерът на неустойката,
съвпадаща със законната лихва - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила
от 01.01.2015 г.), възлиза на сумата 341.21 лева, но кредиторът претендира сумата
327.28 лева, поради което и в приложение на диспозитивното начало, акцесорният иск
следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Необходимо е да се отбележи, че с придобиване на вземането на несъстоятелния
търговец, върху ищеца са преминали всички негови принадлежности по аргумент от
чл. 717з, ал. 2 ТЗ – от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, което
означава, че вземането преминава с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
се поражда за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски
в размер на 334.72 лева, формирани от 28.36 лева – внесена държавна такса и 306.36
лева – възнаграждение за адвокат, която сума, следва да му се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 334.72 лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената
държавна такса (28.36 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 306.36 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Антон
Павлович Чехов” № 45, партер, офис 4, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД чл. 717з ТЗ, че „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И
СИЕ" СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
„Христо Ботев” № 29, му дължи сумата 1090.83 лева – цена на доставена електрическа
енергия за периода м. 11.- м.12.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
12.02.2021 г. до окончателното погасяване, и сумата 327.28 лева – мораторна
неустойка върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.01.2018 г. –
12.02.2021 г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 273/2021 г. по описа на
ГРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „ИНА-05 - ИЛИЕВИ И СИЕ" СД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, ул. „Христо Ботев” № 29 да заплати на „МУЛТИПЪЛ
ПЛЮС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Антон Павлович Чехов” № 45, партер, офис 4 , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
334.72 лева (триста тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) - разноски за
исковото производство и сумата 334.72 лева (триста тридесет и четири лева и
6
седемдесет и две стотинки) лева - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГАБРОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7