Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 15
Година 2021, 26.03 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи
февруари година две хиляди двадесет и първа
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с. Александър МУРТЕВ
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 2824 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№270876/09.11.2020г.,
подадена от Х.С.Н., ЕГН **********, в качеството й на настойник на поставената
под пълно запрещение Г.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. Марин Маринов – БАК, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Цар Иван Шишман“№20, ет.2, ап.6, срещу Решение №269363 от 30.10.2020г., постановено
от РС- Бургас по гр.д.№7126/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение,
съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 421 ТЗ на Г.В.Д., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, действаща чрез
настойника Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „Алианц Банк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Възраждане, бул. „Мария Луиза” № 79, да
й заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща главница по
договор за банков влог на запретения ищец, разкрит от баба й – В. А. Д., ЕГН **********,
в клона на банката-ответник в гр. Созопол.
Със същото решение,
съдът е осъдил Г.В.Д., поставена под пълно запрещение, действаща чрез
настойника Х.С.Н., да заплати на „Алианц Банк България” АД, деловодни разноски
в размер от 830 лева.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателката счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и
нарушение на процесуалните правила.
Навеждат се доводи,че съдебният акт
бил постановен при неизяснена фактическа обстановка. Посочва се, че вещото лице
изготвило заключението по назначената съдебно- икономическа експертиза само въз
основа на материали по делото и писмена кореспонденция между банките. Твърди
се, че не бил даден отговор на релевантните за спора въпроси.
Направен е обобщаващ анализ на
събраните в първоинстанционното производство по делото доказателства. Изтъкват
се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Развиват се съображения във връзка с
направеното в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
Относно разноските в производството пред въззивната
инстанция, се отбелязва, че не била настъпила промяна в обстоятелствата по
чл.83, ал.2, т.1-6 от ГПК.
Иска се
отмяна на първоинстанционното решение, като съдът постанови ново, с което бъдат уважени исковите
претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител
на „Алианц Банк България” АД - адв.К.К.-
БАК, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
Излага се становище за
неоснователност на исковите претенции. Посочва се, че от представените по
делото писмени доказателства (извлечения от банкови сметки), не се установило
извършването на междубанкови преводи на суми от „Алианц Банк България” АД към
„ЦКБ“ АД, с титуляр по сметка В. Д. към Г.Д., включително и по смесени сметки на трети лица.
Твърди се, че не съществували данни
за наличие на банков влог или сметка с титуляр Г.В.Д.. Подчертава се, че
ангажирането на други доказателства не би довело до различни изводи.
Навеждат се доводи за
неоснователност на направеното от
въззивната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата.
Въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител е депозирало
писмено становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна
с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред БРС е образувано по повод искова молба от Г.В.Д.,
ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника Х.С.Н., за
осъждане на ответника „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, да заплати сумата
от 10 000 лв., представляваща главница по договор за банков влог на името
на ищцата Г.Д.. Ищцата твърди, че процесната парична сума е била налична по
сметка на името на Г.Д., разкрита в ответната банка от бабата на ищцата – В. А.
Д.. Изложени са твърдения, че ответникът е позволил на В. Д. да се разпореди с
паричните средства от сметката на Г.Д., без съгласието на нейния настойник Х.Н.
и без разрешение на съда.
Предявеният иск с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. 421 ТЗ. Ответникът чрез
процесуалния си представител счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че
ищцата никога не е имала разкрита банкова сметка ***.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото не
се спори, че ищцата е поставена под пълно запрещение с Решение № 417/05.10.2016г.
по гр.д.№ 894/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд, както и че Х.С.Н., ЕГН **********
е назначена за нейн настойник.
Установява се,
че настойникът на ищцата многократно е подавала жалби до ответната банка, с
твърдения, че дъщеря й Г.Д. е имала сметка в банката, от която са извършвани
преводи без съгласието на титуляра на сметката или разрешение от съда. Представени
са удостоверения от банката, в уверение на това, че на името на Г.Д. няма
открити банкови сметки в „Алианц Банк България” АД.
С определение
№ 1504 от 17.02.2020г., първоинстанционният съд е постановил разкриване на
банкова тайна от „Алианц Банк България” АД, в изпълнение на което банката е
удостоверила, че за периода от 01.01.2013г. до 31.10.2016г. няма открити или
закрити банкови сметки с титуляр Г.Д..
По делото са
ангажирани гласни доказателства. В подкрепа на твърденията на настойника на
ищцата, че при посещение в клон на банката лично видяла ЕГН на дъщеря си Г., е
разпитан свидетелят Николов – брат на Х.Н., който е заявил, че сестра му ходила
на място в банката и му споделила, че е видяла ЕГН на Г. на монитора на
банковата служителка.
Разпитана е
свидетеля П.П.– служител на банката, която споделя, че действително г-жа Н.
посетила банката и поискала проверка на място. Служителката въвела ЕГН на Г.Д. и се установило, че това лице никога не е
било клиент на банката. Свидетелката е пояснила пред съда, че всеки клиент се
има съответен клиентски номер, който не може да бъде заличен, ако веднъж е
създаден и винаги излиза в базата данни на банката.
По делото е
представено и извлечение по сметка на В. Д. (баба на ищцата), от която е видно,
че същата има сметка в „ЦКБ“ АД.
По делото е представено заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, според което Г.Д. никога не е била
клиент на „Алианц Банк България” АД, не е имала открити или закрити на нейно
име сметки и влогове от трето лице В. Д.. Не са налични междубанкови преводи на
суми от „Алианц Банк България” АД към „Централна Кооперативна банка“ АД, от и
към сметки с титуляр В. Д., както и суми по сметки и влогове с титуляр Г.Д.,
включително по смесени сметки, за периода 01.01.2013г. – 31.10.2016г.
Паричният влог
е изрично дефиниран в текста на чл. 421 ТЗ - абсолютна /банкова/ търговска
сделка, с предмет конкретна парична сума. В случая подлежи на установяване
обстоятелството, че ищцата е имала
разкрита на нейно име банкова сметка, ***, и съответно банката, респективно неин
служител, да е извършила неразрешена платежна операция, без съгласието на
титуляра на сметката.
По
делото с категоричност бе установено, че ищцата Г.Д. никога не е била клиент на
ответната банка, не е имала открити/закрити банкови сметки на нейно име, което
се потвърждава от удостоверението, приложено по делото, в резултат на разкрита
банкова тайна в „Алианц Банк България” АД, от заключението на вещото лице,
както и от свидетелските показания.
Правилно съдът
не е кредитирал показанията на свидетеля Николов, тъй като същият не е
възпроизвел свои собствени впечатления по отношение твърдението за наличието на
банкова сметка, ***, какво неговата сестра му е споделила във връзка с нейното
посещение в банката. Неговите показания са ирелевантни относно факта на
сключване на договор за банков влог в полза на Г.Д.. По делото не са ангажирани
никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че В. Д. е разкривала влогове или депозити в „Алианц Банк България“
АД, титуляр по средствата по които да е била ищцата.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване, че съдът не се е произнесъл по направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Такова обаче не е направено
пред първата инстанция.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната
жалба, същата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
право на разноски има въззиваемата страна, но не е ангажирал доказателства за сторени такива пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№269363/30.10.2020г., постановено от БРС по гр.д.№ 7126/2019г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: