№ 1579
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110116427 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от В. ИВ. Г.,
ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”****” бл.214, вх.2, ет.1, ап.31, против ВЛ. М.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.****, бл.35, вх.А, ап.13,иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника ВЛ. М. ИВ. ЕГН
********** от гр.Варна ж.к.”****” 35, вх.А, ет.5, ап.13 да заплати на ищеца
В. ИВ. Г. следните суми: сумата от 2567,17лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
медицински изделия, медикаменти и заплащане на такса за издаване на
медицинско удостоверение, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 311,63лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума, за
периода от датата на увреждането - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., сумата от
10000,00лв. - представляваща обезщетение за причинените му от ответника
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и 1213,89лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021
г., вследствие нанесена от ответника на ищеца непозволено увреждане,
изразяващо се в нанесе удар в лявата част на долната челюст, от който удар
1
паднах и ми бяха следните увреждания: контузия на дясна колянна става,
контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен
оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата
предмишница, които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и
страдание, чувство на срам пред присъствалите свидетели и накърняване на
достойнството му.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право: В исковата молба се твърди, че ищецът е пенсионер и е работил като
охранител в обект на търговско дружество „****“ ООД-Варна, което се
намира в гр.Варна в района в близост до Трето РПУ, изпълнявайки дейност
по осъществяване на контролно-пропускателния режим на обекта на
дружеството. Твърди, че на 02.09.2020г. в 12,52ч. през портала на обекта
преминал л.а. марка М****, черен цвят, с ДГН **** и водачът/ответникът/
паркирал автомобила в двора пред сервизната клетка. Ищецът отишъл при
него и му казал, че паркирането в територията на обекта не е разрешено, тъй
като обектът е частна собственост, при което ответникът му заявил, че няма
да премести колата си, в която били още млада жена с малко дете. Твърди, че
им казал им, че ако искат да влязат в заведението за хранене, могат да се
настанят там, а водачът да се върне и да премести автомобила. Твърди, че
ответникът отново отказал да премести колата си и да освободи
пространството пред сервизната клетка и тримата влезли в заведението за
хранене. Твърди, че след около 15мин., като видял, че автомобила е още на
мястото на първоначалното паркиране, влязъл в салона на заведението за
хранене, кьдето имало и други посетители и за пореден път помолил
ответника да излезе и да премести колата си, но той отново отказа да се
съобрази с правилата на фирмата. Твърди, че служителка в заведението
казала, че тя ще се опита да накара ответника да премести колата си, но и в
този случай той отказал да изпълни.
Твърди, че излязъл навън и задействал паник-бутона за да уведоми
охранителната фирма СОТ за инцидента. Малко по-късно ответникът и
спътниците му излезли от заведението за хранене и се качили в колата си, но
не могли да напуснат територията на обекта, защото бариерата била спусната.
Твърди, че ответника отишъл до помещението, което е за охраната на портала
2
в което стоял ищеца, носейки телефона си и казал „чакай да ти снимам
гадната мутра“ и след като го снимал, се върна в колата. Ищецът отишъл при
колата за да каже на лицата в нея, че трябва да изчакат идването на
служителите от СОТ. Твърди, че ответникът отворил прозореца на предната
дясна врата и наплюл ищеца в лицето. В този момент ищеца натиснал бутона
на дистанционното за вдигане на бариерата, тъй като ответника бил
препречил входа на обекта и не можели клиентите нито да влизат, нито да
излизат. Тъй като ответникът потеглил, ищеца се отдърпнал, но тогава
ответника спрял, излязъл от автомобила си и нанесъл на ищеца много силен
удар в лявата част на долната челюст. Твърди, че изобщо не очаквал, че
ответника би могъл да постъпи по този начин и дори не успял да се отдръпне.
Твърди, че удара бил толкова силен, че паднал на земята по гръб и си ударил
главата в асфалта, при което изгубил съзнание за около пет минути. Твърди,
че когато дошъл на себе си и си потърсил очилата видял, че до него стои
същата служителка **** от заведението за хранене, която се била опитала да
накара ответника да изкара колата си извън територията на обекта.
Посетители на заведението също били излезли и стояли около него. Твърди,
че **** говорела нещо на ответника. Помогнали му да стане и да влезе в
помещението за охраната и му помогнали да седне на стола. Твърди, че се
чувствал много зле, имал световъртеж и силно главоболие и болки в долната
лява челюст, където бил нанесен удара. Твърди, че е инвалидизиран със 100%
намалена работоспособност, тъй като има сърдечна операция /при която са му
поставени три байпаса на сърцето/, от много години е хипертоник, а също
така от почти 30г. бил с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Твърди,
че се чувствал изключително зле и не можел да ходи, тъй като при падането
десният му крак се подгънал под тялото му и изпитвал силни болки в
коляното и не можел да стане. Усетил, че и нивото на кръвната му захар се е
повишило. Взел лекарства, които носел със себе си за случай на критично
повишаване нивото на кръвното ми налягане и при проблеми със сърцето.
Твърди, че вече били пристигнали служители на охранителната фирма
СОТ“Спартак“, които след като се запознали с инцидента и разгледали
записите от видеокамерите, се обадили в полицията, като през това време
ответникът вече бил заминал.
Твърди, че след като пристигнали полицаите му предложили да го
закарат до Спешен център, но им отказал, т.к. се притеснявал, че няма кой да
3
остане на работното му място. Твърди, че през това време колегата му, който
трябваше да го смени дошъл на работа и той помолил съпругата си да го
закара в отделението по Съдебна медицина. Твърди, че лекарите от Съдебна
медицина го изпратили в Спешно отделение при МБАЛ“****“АД /амб.№
4881/03.09.2020г./, където бил прегледан от ортопед и невролог. Направени
му били и необходимите образни диагностики на главата и на коляното, като
на коляното му поставили хортеза/която закупила съпругата му по
предписание на ортопеда/. Твърди, че били констатирани контузия на дясна
колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата,
травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и
лявата предмишница. Твърди, че през периода от 03.09.2020г. до 02.10.2020г.
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Твърди, че с влязло в сила Решение № 355/15.07.2021г., постановено по
НАХД № 20213110202224/2021г. по описа на ВРС-36 състав ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12
вр.чл.130, ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност, на основание
чл.78а от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв.
Твърди, че поради описаните по-горе травми, причинени му от
ответника, дълго време не бил в състояние да се движи. Имал силни болки в
дясното коляно. Твърди, че се наложило при придвижването си да ползва
бастун, което продължавало и до сега. Твърди, че имал световъртеж, гадело
му се непрекъснато, не можел да пази равновесие. Твърди, че дълго време
имал главоболие. Не можел да спи, защото травмираните места го болели
силно. Твърди, че поради травмата на челюстта си изпитал силни болки и
затруднения при хранене, като в последствие се установило, че при удара,
нанесен му от ответника, той му е счупил зъб и моста на зъбите /четри зъба и
две адапти/.
Твърди, че последиците от удара, нанесен му от ответника, падането на
земята от този удар, съпроводено с удрянето на главата в пътната настилка,
продължавали, т.к. имал сериозни затруднения в ежедневието си и в работата
си, докато ходех на работа до м.март т.г. Твърди, че увреждането на
колянната му става остана трайно и продължава да се придвижвам само с
помощта на бастун.
Твърди, че от датата на инцидента и до сега се налага да ползва
4
обезболяващи медикаменти, тъй като увреждането на колянната му се оказало
трайно, болките, които имал преди това от диабетната полиневропатия на
моменти ставали нетърпими. Твърди, че преди инцидента не пиел
обезболяващи, а след инцидента пие ежедневно по няколко пъти.
Твърди, че продължавало виенето на свят и главоболието, а преди да
претърпи сътресение на мозъка при инцидента, не е имал световъртеж и
много рядко го е боляла глава. Това довело и до увеличаване на броя на
ежедневно приеманите от него медикаменти, а от там и на разходите за
лечение, тъй като значителна част от цената на лекарствата не се поемала от
Здравната каса.
Твърди, че в следствие на удара, който ответника му нанесъл в лявата
част на лицето, му е счупил и моста на зъбите от лявата страна на долната
челюст, т.к. когато посетил стоматолог във връзка със счупения мост, се
оказало, че ответникът му е счупил и зъба. Твърди, че през времето, докато
му бъде направен нов мост - около четири месеца, се хранел трудно, не можел
да дъвчи, трябвало да подбирам храната си. Твърди, че по време на инцидента
имало немалко хора, в т.ч. и работници и клиенти на дружеството, в което
работи и те станали свидетели на случилото се. Твърди, че от завършването
на висшето си образование до сега винаги е работил в колективи с немалко
персонал. Бил е уважаван от колегите си, от подчинените си и от
ръководителите. Твърди, че собствениците на дружеството - „****“ООД-
Варна, в което работел, са негови дългогодишни приятели. Твърди, че
инцидентът който претърпял поради поведението на ответника и факта, че
станал пред много хора, травмирал значително психиката му. Твърди, че се
притеснява от това, какво ще си помислят за него, че може би ще считат, че с
едни удар може да бъде поставен „извън строя“. Притеснява се от това, че
приятелите му ще си помислят, че е станал негоден да изпълнява
задълженията си. Твърди, че всички тези притеснения довели до това, че,
освен поради болките от физическите травми, така и поради психическите му
преживявания, дълго време не можел да спи. Събуждал се и премислял
случилото се и това го принудило да подаде молба за напускане на работа.
Твърди, че вследствие описания по-горе инцидент, предизвикан от
ответника е претърпял имуществени вреди в общ размер от 2567,17лв., които
ответника следва да му възстанови, а именно: за закупуване на ортеза на
5
03.09.2020г. на стойност 35,00лв., такса за мед.удостоверение от съдебна
медицина на 03.09.2020г, - 40,00лв., закупуване на лекарства на 15.10.2020г. -
56,15лв., закупуване на лекарства в периода 03.09.2020г. -31.10.2020г. на
стойност 1586,02лв.с ДДС, заплащане на изработката на нов мост и
стоматологични услуги - 850,00лв.
Приема, че ответника му дължи и обезщетение за причинените
неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически
преживявания и морални страдания в размер общо на 10000,00лв.
Претендира и обезщетение за забава, считано от датата на извършеното
от него престъпление-деликт — 02.09.2020г., която въз основа на
претендираното обезщетение за непозволено увреждане, към 12.11.2020г.
възлиза на 311,63лв. за главницата от 2567,17лв. и 1213,89лв. върху
главницата от 10000,00лв.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
процесуален представител депозира писмен отговор.Счита предявените
искове за допустими, нонеоснователни.Оспорва изнесената фактическа
обстановка, като в същото време не оспорва нанасянето на удари спрямо
ищеца. Тмвърди, че е бил провокиран от самия ищец, който превишил
правата си. Оспорва понесените от ищеца увреждания като вид и размер.
Твърди, че още преди инцидента, ищецът е страдал от редица заболявания,
които са в прпичинна връзка с твърдяните увреждания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото
комплексна съдебно-медициснка и психологична експертиза, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): деяние (волеви акт на ответниците, извършен чрез действие или
бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото от всеки деец), причиняване на неимуществени вреди,
6
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, извършено от
ответниците, и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено
поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен
елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните
писмени доказателства:лист за преглед на пациент от 03.09.2020 г. издаден от
МБАЛ“****“ АД, допълнителен лист към лист за преглед № 4881- 2 броя от
03.09.2020 г., медицинско удостоверение № 857/2020 г., болничен лист №
Е20201697444 от 12.09.2020 г., болничен лист № Е20201914697 от 02.10.2020
г., амбулаторен лист № 001885 от дата 18.11.2020 г., постановление на РП –
Варна изх.№ 13672/2020 г. от 30.09.2020 г., писмо от РП - Варна изх.№
13672/2020 г. от 30.09.2020 г., решение № 355 на ВРС, 36 състав по н.д. №
2224/2021 г., трудов договор № 148/26.06.2019 г., допълнително споразумение
№18 от 02.01.2020 г. към трудов договор № 148/26.06.2019 г., длъжностна
характеристика от „****“ ООД от 29.06.2019 г., график за дежурствата на
портиерите от месец септември 2020 г., уведомление изх.№ 30/23.04.2020 г.,
медицинско направление от 04.10.2020 г., фискален бон от 03.09.2020 г.,
амбулаторен лист № 002628 от 14.09.2020 г., фактура № ********** от
15.10.2020 г., фискален бон от 15.10.2020 г., статистика на продажбите по
стоки от 03.09.2020 г. до 31.10.2021 г., удостоверение за сключен граждански
брак № 6 от 11.05.2013 г., разпечатка от ел.калкулатор за законна лихва;
постановление на РП – Варна изх.№ 13672/2020 г. от 09.06.2021 г.,
материалите по АНДело № 2224/2021 г. по описа на ВРС, 36 състав.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
на основание чл.146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК, вр.чл. 300 ГПК факта на
извършването от ответника спрямо ищеца нанасяне на лека телесна повреда
по хулигански подбуди, признаването му за виновен в извършване на това
престъление с Решение №355/15.07.2021г.по НАХД №2224/2021г. по описа
на РС Варна, както и нанесените на ищеца телесни увреждания. В този
смисъл по делото не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът е
извършил виновно соченото от ищеца противоправно деяние, като спорът в
настоящото производство се концентрира върху последиците от деянието, а
именно дали ищецът е претърпял вследствие на деянието твърдените
неимуществени вреди, т.е. той следва да установи тежестта, степента и
продължителността на търпените болки, страдания и негативни психически
7
преживявания, вследствие телесната повреда, както и те да са резултат
именно от нея.
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства, чрез
изслушване на свидетеля **** Г.а-съпруга на ищеца/предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 НК/. Сведетелката заявява, че към
дсатата на инцидента, ищцът е работел в „****“ на контролно
пропускателния пункт, като охранител. Местоработата представлявала голям
външен паркинг, на който спират коли, има магазин за осветителни тела има и
заведение, като в паркинга който е зад бариерата е единствено за сервиза и е
разрешено да влизат само автомобили, които са клиенти на сервиза. На
02.09.2020 г. Ищецът бил дневна смяна на работа до 19 часа. Обадил й се
следобед и казал, че едва е изкарал работния си ден. Гласът му беше треперещ
и свидетелката се притеснила, защото той бил с диабет и помислила, че е
получил хипогликемия. Ищецът й казал, че са го ударили на обяд и още не
може да си изясни нещата. В последствие разбрала и от персонала на
заведението и от работещите в сервиза, че съпруга й е бил ударен от клиент
на заведението, който е влязъл във вътрешния паркинг, използвайки, че е
била вдигната бариерата за вътрешния паркинг, заради клиент на сервиза.
Ищецът не могъл точно да й обасни какво се е случило, само помнел един
удар от лявата страна в челюстта и след това му се губели много неща. На
следващия ден отишли до сервиза и видели записите, като свидетелката
изпитала ужас от видяното. Заявява, че след работа ищецът се прибрал с
личния си автомобил, но бил много зле и не могъл сам да слезе, поради което
се наложило да повика съсед, който да им помогне. Вечерта ищецът треперел
в леглото и не можел да обясни какво се е случило. Цяла вечер имал болки,
виел му се свят. Тъй като е хипертоник, нивото на кръвната му захар се била
повишила много и кръвното му налягане също се вдигнало много. Едва
изчакали сутринта и отишли в спешния център при МБАЛ“Св.Анна“. Там го
прегледал дежурния лекар и казал, че трябва да отидат в специализираните
кабинети. Правили му скенер на главата, изследвания, снимка на коляното,
после го изкарали и с мъка го придвижила отново при дежурния лекар, който
ги изпратил за тези изследвания. Той му изписал протеза, тъй като десния му
крак се огъвал и свидетелката отишла в санитарен магазин в двора на
окръжна болница и купила протеза, която веднага сложили на коляното на
ищеца, като той бил с нея в продължение на един месец. Вследтвие диабета,
8
ищецът страдал от полиневропатия, но редовно си взема лекарствата,
инсулино зависим е. Заявява, че преди този инцидент ищеца не е ползвал
бастун, но след инцидента започнал да ползва бастун. В последствие се
оплаквал от болка в лявата челюст и си мисли, че е от удара, но се оказало, че
има счупен зъб, пукнат бил поставеният моста и се наложило да прибегнат до
стоматологични услуги. В момента бил поставен частичен мост, тъй като
нямали средства, за да си направи целия мост. Свидетелката ходела да купува
лекарствата на ищеца след инцидента. Един месец след изтичане на
болничния отпуск, той се върнал на работа. Не се чувствал добре, но му
трябвали средства за лекарствата. Няколко месеца ходил на работа и през м.
март напуснал работа. Твърди, че и в момента продължаваб да ползва
медикаменти извън стандартните лекарства за диабета и съпътстващи
заболявания. Използвал мазила и обезболяващи, когато има по силна болка.
Все още не се бил възстановил след получените травми. Физически имал леки
подобрения, но емоционалният му срив се засилил, тъй като е образован,
интелигентен човек, бил е директор през по голямата част от живота си,
много хора го познавали и обидата била много силна и много тежко я
преживял. Това се отразило и на техните отношения в семейството, които се
обтегнали доста. Ищецът ползвал много лекарства във връзка с диабета, с
полиневропатията.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля и приема, че те са
правдиви, обективни и напълно съответстват на всички останали приобщени
доказателства.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза се изясняват правнозначимите обстоятелства,
че вследствие на побоя, нанесен от ответника, ищецът е получил мозъчно
сътресение, ожулване по окосмената част на главата, травматичен оток по
лицето, ожулвания в областта на левия горен крайник, травматичен оток и
контузия на дясното коляно. Травматични увреждания от този вид са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени
при удар с юмрук в областта на лицето, последващо падане и удар на главата
и левия горен крайник в подлежащата настилка, внезапно, форсирано
извиване на десния долен крайник в областта на колянната става. Тези
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Вещото лице изтъква, че травматични увреждания от
9
този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Всички заболявания,
които са установени при Г. са с хронично прогресиращ ход, налагат системна
медикаментозна терапия. Травматичните увреждания отзвучават в рамките на
2-3 седмици. От представеното Експертно решение № 2611/16.11.20211год.
вещото лице установява, че В.Г. страда от захарен диабет II тип с изчерпан
инсулинов резерв, с развилите се във връзка с него тежки усложнения
засягащи малките и големите съдове, периферната нервна система, исхемична
болест на сърцето, състояние след поставяне на стент, хипертонична болест,
дегенеративни изменения в поясните прешлени, двете коленни и двете
тазобедрени стави. Във връзка с исхемичната болест на сърцето е извършено
стентиране на коронарни артерии и в последствие извършен троен коронарен
байпас. Поради запушване на бедрената артерия двустранно е извършено
стентиране на същата. Тези оплаквания са документирани много преди
инцидента на 02.09.2020год. От приложената медицинска документация по
делото е видно, че е проведен консулт с неврохирург, където е установено
мозъчно сътресение; консулт с ортопед-травматолог във връзка с травмата на
коляното и консулт с ортопед-травматолог относно оплаквания в поясния
отдел на гръбначния стълб. Приложена е терапия с нестероидни
противовъзпалителни средства, аналгетици.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице изтъква, че
заключението е изготвено на базата на приложената към момента медицинска
документация, както и анализ в о.с.з. на представената му в самото заседание
документация, с която той е запознат. Изтъква, че при установените
травматични увреждания, обичайно оплакванията от тях отзвучават в рамките
на 2 - 3 седмици. Касае се за травми в областта на лицето, главата и ляв
горен крайник и десния горен крайник. След запознаване с медицинската
документация приложена по делото, проведения разговор с личния лекар, се
установява, че в областта на дясното коляно, както и лявото коляно са били
засегнати от така наречените артрозни изменения на колянната става,
гонартроза доста преди датата на инкриминираното деяние. Вещото лице
изтъква, че несъмнено една такава травма може да провокира оплаквания от
страна на дясната колянна става, но не определя водещите оплаквания от нея.
В този смисъл приема, че в рамките на 2-3 седмици оплакванията отшумяват.
Реално и без получаване на такива травматични увреждания, може при всяко
едно минимално форсирано движени в областта на колянната става, това да
10
доведе до продължаващи оплаквания. Изтъква, че по отношение
оздравителния процес в конкретния случай влияе не толкова възрастта,
колкото системните тежки заболявания, които ищеца има, засягащи както
опорно двигателния апарат, така и сърдечно съдовата система. При налични
тежки увреждания в областта на поясния отдел на гръбначния стълб, в
областта на двете тазобедрени и двете коленни стави, несъмнено една травма
може да провокира по дълго възстановяване и по дълго протичане на
болковия синдром, но не определя самото заболяване, което е установено
доста преди датата на инцидента. Изтъква, че сътресението на мозъка е
функционално нарушение, нямаме морфологичен субстрат с увреждане на
мозъчни структури и черепни кости, които да дадат основания за
оплакванията, които са при мозъчно сътресение, главоболие, отпадналост,
виене на свят, обичайно отшумяват в рамките на 2 - 3 седмици. Изтъква, че
оплакванията във връзка с водещото заболяване, което е при пострадалия, а
именно тежкия диабет с диабетна полиневропатия, диабетна макро и микро
ангеопатии, което означава увреждане в следствие на развил се диабет и
усложнения на периферни съдове, малки и големи, може да се наблюдават
включително и без мозъчно сътресение. При ищеца се наблюдават сериозни
увреждания от страна на сърдечните съдове, от страна на съдовете, които
водят до хранене на долните крайници, което е наложило, поставяне на троен
аортно коронарен бай пас, това е изкуствено поставяне на артерии, които да
хранят сърцето и премахване на тромби от съдовете хранещи долните
крайници с цел запазване целостта на крайниците. Наличното основно
заболяване може да провокира такава симптоматика като главоболие,
нарушение на съня, отпадналост. Несъмнено едно мозъчно сътресение, което
се получава при настоящата травма може да засили тези оплаквания, като
тези оплаквания може и по дълго време да персистират при пострадалия.
По отношение представените доказателства за закупувани медикаменти
вещото лице изтъква, че аналгетиците обичайно се използват при травми на
главата, каквато ищеца несъмнено има, противовъзпалителните средства се
използват при проблеми в коляното, което е установено при първичния
преглед. Тези лекарства са във връзка с получените травматични увреждани.
Изтъква, че хипертоничната болест представлява заболяване, което се
характеризира с високи стойности на кръвното налягане, при напреднал
процес и при съпътстващи други заболявания, каквито са захарния диабет,
11
исхемичната болест на сърцето, която той има се предполага, че от една
страна са засегнати съдовете на сърцето, а от друга страна са засегнати
съдовете на мозъка. В този смисъл се разглежда или като сърдечна форма,
като няма оплаквания от страна на централната нервна система или като
комбинирана форма, когато има оплаквания от централната нервна система.
Оплакванията се базират на усложненията от захарния диабет. Когато са
налични тези усложнения има оплаквания и от страна сърдечно съдовата
система и от страна на централната нервна система. Характерни са
оплаквания като световъртеж, гадене, включително и като позиви за
повръщане. Характерни са при високи стойности на кръвното налягане, могат
да се получат тези оплаквания, но те са характерни и за мозъчно сътресение.
Тези оплаквания са били налични и при датата на инцидента. Изтъква, че
всеки един такъв инцидент, а именно пострадал при нанесен побой, при
налични заболявания може да се отбележат и високи стойности на кръвното
налягане, включително и високи стойности на кръвната захар. Оплакванията
от колянната става са диагностицирани още при първичния преглед в Спешен
център на ****, където е извършен консулт с невролог и консулт с ортопед.
Ортопеда е записал контузия на коляното, съмнение за увреждане на
минискус. Тази диагноза никъде я няма потвърдена. Контузията за коляното
не се оспорва, че е налична. Заболяванията коксартроза и гонартроаза са
хронични, с прогресиращ ход. Обичайно при напредване на заболяванията и
напредване на възрастта в зависимост от тежестта на артрозните изменения
може да се наложи и извършване на оперативно лечение алопластика, или
подмяна на тазобедрена става или на колянна стави, с цел запазване
възможността на пациента да се придвижва самостоятелно в пространството.
Наличните заболявания определят такива оплаквания каквито са установени.
Вещото лице заявява, че след разговор с личния лекар на ищеца е установил,
че ищеца е един последователен човек, които редовно си посещава и си
извършва изследвания, като такава симптоматика не би следвало да е
непрекъснато на лице, при правилно приемане на медикаменти. При налична
травма, която е установена с контузия на главата и мозъчно сътресение
несъмнено в този диапазон, които отговорих 2 - 3 седмици, той може да има
оплаквания, тези оплаквания могат да продължат да съществуват и на базата
на хронични заболявания, които той има. Изтъква, че мозъчно сътресение не
винаги се съпровожда със безсъзнателно състояние. Безсъзнателното
12
състояние се доказва със свидетелски показания. Оплакванията, които
пациента има при налично мозъчно сътресение, не е необходимо същото да е
било съпроводено със безсъзнателно състояние. Безсъзнателното състояние се
квалифицира по друг признак, като разстройство на здравето временно
опасно за живота. Видно от свидетелските показания от приложеното ДП е,
че не е имало състояние което да е отговаряло по своя критерии на така
наречената мозъчна кома на безсъзнателно състояние.
С оглед така приетите фактически положения и правни съображения
при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, настоящият
съдебен състав счита, че всички материални предпоставки за възникване на
имуществена отговорност за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане са установени по делото.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД –
по справедливост от съда.Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния деликт спрямо ищеца е причинена
лека телесна повреда от ответника, изразяваща се в мозъчно сътресение,
ожулване по окосмената част на главата, травматичен оток по лицето,
ожулвания в областта на левия горен крайник, травматичен оток и контузия
13
на дясното коляно, обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания от действия на ответника, доказани в
наказателното производство, и настъпилите в резултат на това причиняване
болки и страдания. Ищецът е понесъл физическа болка от травмите и тежък
психически стрес. Преживените психически и емоционални страдания от
инцидента са рефлектирали върху начинът му на живот напред във времето.
Този извод категорично следва от изложеното от св.Г.а.
Предявеният граждански иск е с основанието по чл.45 ЗЗД- клауза за
непозволено увреждане, която включва наличието на обективни
елементи:противоправно деяние- действие или бездействие, конкретно
настъпила вреда, причинна връзка между деянието /в съответната форма/ и
настъпилия вредоносен резултат, които са в кумулативна свързаност със
субективния елемент- вината. Корелацията между всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане е безусловно доказана.
Според Постановление №4 от 23. XII. 1968г., Пленум на ВС за всеки
конкретен случай съдът преценява комплексно обективно съществуващи
обстоятелства/ характер на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, други. Съдът
определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
въведеният с чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост, въз основа на
обективно съществуващи обстоятелства, които в конкретния случай включват
преценка за вида на причинената лека телесна повреда, последвалите болки и
страдания, вкл. и понесените от ищеца психични стресови травми, всички
настъпилите след инцидента промени в здравословно състояние на
пострадалия. От представеното Експертно решение № 2611/16.11.20211год. се
установява, че В.Г. страда от захарен диабет II тип с изчерпан инсулинов
резерв, с развилите се във връзка с него тежки усложнения засягащи малките
и големите съдове, периферната нервна система, исхемична болест на
сърцето, състояние след поставяне на стент, хипертонична болест,
дегенеративни изменения в поясните прешлени, двете коленни и двете
тазобедрени стави. Във връзка с исхемичната болест на сърцето е извършено
стентиране на коронарни артерии и в последствие извършен троен коронарен
14
байпас. Поради запушване на бедрената артерия двустранно е извършено
стентиране на същата. Всички заболявания, които са установени при ищеца Г.
са с хронично прогресиращ ход, налагат системна медикаментозна терапия, а
травматичните увреждания отзвучават в рамките на 2-3 седмици. От
показанията на св.Г.а се установява, че вследствие останалите налични
заболявания, възстановителният период след нанесеното му увреждане е по-
дълъг от стандартния, като продължавал да ползва обезболяващи
медикаменти и към момента на с.з.
Безспорно е установено, че ищецът е мъж на възраст от 70 години към
датата на инкриминираното деяние. Установено е, че въпреки
пенсионирането си и здравословното си състояние, удостоверено с Решение
на ТЕЛК, с цел набавяне на средства за нормален живот, ищецът е продължил
да работи, като към датата на инцидента е изпълнявал функиите на портиер. В
това му качество му е вменено, съгласно приложената длъжностна
характеристика, да следи за влизащите и излизащите лица от предприятието,
проверява редовността на документите за пропуск, контролира сигнално
охранителната техника, води книги за влизащите и излизащите лица, както
и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
Освен понесените телесни увреждания, ищецът сочи изпитани от него болки
и срам от нанесения му побой и накърнена мъжка гордост.
Съдът съобразява, че побоят е нанесен на публично място – паркинг, от
който се осъществява достъп до автосервиз, магазин и заведение за
обществено хранене, през светлата част на денонощието, което освен това е
било работно място на ищеца. Т.е. той е бил познат на посещаващите
предпиятието, колегите си от фармата, клиентите и персонала на заведението
и е нормално да е изпитвал срам от нанесения му побой. Обстоятелството, че
е бил бит, докато изпълнява функциина на портиер, безспорно е довело до
накърняване и на мъжката му гордост и унизяването му пред намиращето се
там и всички които го познават и биха узнали. Съдът намира, предвид
възрастта на ищеца, както и данните за здравословното му състояние,
възможността да се грижи изцяло за себе си и с оглед приетото относно
тежестта на увреждането – множество леки телесни повреди, нанесени по
хулигански подбуди, както и установените негативни преживявания – болка и
страдания, че адекватно за репариране на търпените от него неимуществени
вреди е обезщетение в размер на 6000 лева.
15
С оглед гореизложеното исковете с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г., до
окончателното заплащане на вземането за парично обезщетение, а да бъдат
отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 10000 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати присъденото вземане за
главница и лихви за забава.
По отношение на размера на обезщетението за причинени имуществени
вреди:
Съдът намира за основателна претенцията на ищеца Г. за присъждане на
част от претендираните имещуствени вреди, доколкото същите са в пряка
корелация с нанесените му от ответника увреждания и са налице
доказателства за извършен разход, а именно: Такса за мед.удостоверение от
съдебна медицина на 03.09.2020г. на стойност 40,00лв.; Закупуване на
лекарства на 15.10.2020г. на стойност от 56,15лв.
В същото време ищецът не проведе доказване на твърдението си, че е
понесъл имуществени вреди за Закупуване на ортеза на 03.09.2020г. на
стойност 35,00лв., доколкото доказателства за подобен разход не бяха
представени. Претендира закупуване на лекарства в периода 03.09.2020г. -
31.10.2020г. на стойност 1586,02лв. с ДДС от ****, но не представи никакви
доказателства и не предприе процесуални действия по ангажиране на
съответни доказателствени средства, които да обосноват относимостта на
представения списък с медикаменти към понесените от ищеца травматични
увреждания. В посочения списък фигурират витамини „Допелхерц“, сироп за
пушачи „Бронхоклир“, хранителна добавка за грижа за простатата
„Простенал“, таблетки за подобряване на чернодробна функция и регулиране
на телесно тегло „Оптихепан слим“, препарати против стомашни киселини
„Ормус“ и „Езопраджен“, лекарства при настинка и грип и множество други
лекарства и хранителни добавки, относимостта на които към процесните
увреждания не бе доказана, поради което съдът приема, че същите не следва
да бъдат репарирани от ответника. Съдът приема за недоказана и претенцията
за заплащане на сторените от ищеца разходи за изработката на нов мост и
стоматологични услуги в размер на 850,00лв. На първо място не бе доказано
наличието на такова увреждане у ищеца. Освен това не бе доказано
16
извършването на подобни разходи от негова страна, нито като основание,
нито като размер, поради което съдът приема, че същите не подлежат на
репарация.
Съдът приема, че на ищеца се следват имуществени вреди в доказания
размер от 96,15 лева, като над този размер, до предявения от 2567,17 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Върху уважените главници следва да бъде присъдена и законна лихва от
датата на увреждането – 02.09.2020г.до окончателно изплащане на
задължението по отношение на неимуществените вреди и от датата на
извършване на съответния разход, по отношение на имуществените вреди.
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят съдебни разноски. Процесуалният представител на ищеца
претендира възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. В съответствие с уважената част от исковете в общ размер от
6841,22лв., на адв.Христове се следва сумата от 672,06 лева.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.6, във вр.с
чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК да заплати дължимата държавна такси и разноски по
делото съобразно уважената част от предявените искове, а именно в размер на
750 лв.за дължима държавна такса и разноски за изготвянето на съдебно-
медицинска експертиза.
Ответникът също претендира разноски за депозит на СМЕ в размер от
300лв. и за адвокатско възнаграждение в размер от 1000лв. Ищцовата страна
възразява срещу размера на претендираното адковатско възнаграждение.
Съдът приема възражението за неоснователно, доколкото общият размер на
исковите претенции е 14092,69лв., а минималното дължимо
адв.възнаграждение в този случай би следвало да е в размер от 1034,63лв.
предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което приема
че същото не следва да се редуцира. Предвид отхвърлителната част от
исковете, на ответника се следват разноски в общ размер от 668,92 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
17
ОСЪЖДА ВЛ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.****,
бл.35, вх.А, ап.13, да заплати на ищеца В. ИВ. Г., ЕГН:********** гр.Варна
ж.к.”****” бл.214, вх.2, ет.1, ап.31, сумата от 96,15 лева /деветдесет и шест
лева и 15 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медикаменти и
заплащане на такса за издаване на медицинско удостоверение, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до
предявения размер от 2567,17 лева, да ЗАПЛАТИ сумата от 11,73
лв./единадесет лева и 73 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
тази сума, за периода от датата на извършване на разхода - 03.09.2020г. до
15.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до предявения размер от
311,63 лева, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 6000,00лв./шест хиляди лева/ -
представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
над тази сума, до предявения размер от 10000лева, да ЗАПЛАТИ сумата от
733,34лв. /седемстотин тридесет и три лева и 34 стотинки/ ,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иско над тази сума, до предявения размер от 1213,89 лева, вследствие
нанесена от ответника на ищеца непозволено увреждане, изразяващо се в
нанесе удар в лявата част на долната челюст, контузия на дясна колянна
става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата,
травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и
лявата предмишница, които в своята съвкупност са обусловили чувство на
болка и страдание, чувство на срам пред присъствалите свидетели и
накърняване на достойнството му, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ВЛ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.****,
бл.35, вх.А, ап.13, да заплати на адвокат Сийка Христова от АК-Варна, личен
№**********, сумата от 672,06 лева /шестстотин седемдесет и два лева и 6
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение сторени
съдебни разноски, на основание чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ВЛ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, жк.****,
бл.35, вх.А, ап.13, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
18
сметка на Районен съд – Варна сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет
лева), представляваща дължими държавна такса и разноски, на основание чл.
78, ал.6, вр.чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК.
ОСЪЖДА В. ИВ. Г., ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”****” бл.214, вх.2,
ет.1, ап.31, да заплати на ВЛ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
жк.****, бл.35, вх.А, ап.13, сумата от 668,92 лева /шестстотин шестдесет и
осем лева и 92 стотинки/, представляващи сторени от ответника съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19