Р Е Ш
Е Н И Е №85
гр. Сливен, 28.05.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №153
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №76/24.01.2020г. по гр.д.№1104/2019г. на Сливенски районен
съд, с което е признато за установено, че Д.К.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация
- Сливен“ ООД, гр.Сливен сумата от 32,40лв., представляваща главница, начислена
за периода от 01.10.2016г. до 21.12.2016г., стойност на доставена и консумирана
питейна вода за партидата на длъжника с абонатен №32376, на адрес: ******,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от подаване на
заявлението в съда – 13.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от
5,98лв., представляваща мораторна лихва, начислена към 01.11.2018г., за които
суми е издадена заповед №3680/15.11.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6351/2019г. на СлРС. С решението са присъдени
разноски на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД в
размер на 760лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство – Д.К.Д. чрез назначения му от
първоинстанционния съд по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Т.Ч.
***, като се обжалва посоченото решение изцяло.
Въззивникът Д.Д. чрез особения си представител по
чл.47, ал.6 от ГПК адв. Ч. посочва, че обжалваното решение на СлРС е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че въз основа на
правилно установена фактическа обстановка районният съд е приложил неправилно
материалния закон и е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни
изводи. Представените от ищеца фактури не доказвали пълно и главно
претендираното вземане. Същото се отнасяло и до показанията на разпитания
свидетел – инкасатора. Следвало ищцовото дружество да поиска назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза по отношение на тези обстоятелства. Посочва, че
по делото не били представени доказателства, че ответникът е титуляр на
партидата, в т.ч. нотариален акт, договор за наем или друг документ. Това било
необходимо, тъй като от свидетелските показания се установило, че в различните
периоди в жилището живеели различни по брой лица, още по-малко дали и
ответника. С оглед изложеното, въззивникът чрез особения си представител, моли
въззивният съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивникът Д.Д., не се явява, представлява
се от назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Т.Ч.,
който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли
за уважаването й. Посочва само, че не поддържа твърдението си в жалбата, че
ищцовата страна не е представила в хода на първоинстанционното производство
документ за собственост на процесния имот.
В с.з. въззиваемото
дружество „Водоснабдяване и канализация -
Сливен“ ООД, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. К., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че в хода на първоинстанционното
производство са доказани всички правно релевантни факти, водещи до уважаване на
предявените искове. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените по делото разноски.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за
доставена питейна вода за периода 01.10.2016г.
– 21.12.2016г. за
обект в гр. Сливен, кв.”Дружба“ 4-В-22, в размер на 32,40лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
и за мораторна лихва в размер на 5,98лв., начислена към 01.11.2018г., за които
вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, намиращ правното
си основание в чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени
права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Предявените положителни установителни искове имат за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си,
да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, ищцовото водоснабдително дружество следва да
установи по безспорен начин следните обстоятелства: качеството потребител на
ответника; факта, че в обекта, собственост на ответника Д.Д.,*** през процесния период е доставяна питейна вода, като установи точното доставено
и консумирано количество.
Още по първото обстоятелство, подлежащо на
установяване е налице спор между страните. Основните възражения на особения
представител на ответника Д. – въззивник в настоящото производство, изложени в
отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, е неустановяване на
факта, че той е титуляр на партида, т.е. качеството му на потребител. Настоящия
състав намира тези възражения за неоснователни. Следва да се отбележи, че в
съдебното заседание пред въззивния съд особения представител на въззивника вече
не поддържа тези възражения.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. По аналогичен начин е и уредбата в ОУ на
ищцовото водоснабдително дружество - съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия
на ищцовото дружество, одобрени с Решение №ОУ-045/23.06.2006г., също потребител
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост. Ползвател на имота се има предвид носител на вещно
право на ползване.
С оглед направените от
особения представител възражения, в хода на първоинстанционното производство
процесуалният представител на водоснабдителното дружество е представил, приета
от съда като доказателство, справка по името на ответника Д.К.Д. *** за периода
01.01.1992г. – 28.02.2019г., от която по категоричен начин се установява
обстоятелството, че ответникът по силата на договор за покупко-продажба, вписан
в СлВп – Сливен под №25 от 25.09.2006г., дв.вх. рег. №7176, акт №129, том
22/2006г., е придобил правото на собственост върху имота, за който е начислена
като доставена питейната вода, предмет на установителния иск. Следователно по
категоричен начин е установено качеството потребител на ВиК услуги на ответника
по отношение именно на обекта в гр.Сливен, кв.”Дружба“ 4-В-22. Освен това следва само да се
посочи, че на негово име е именно откритата за обекта партида в ищцовото
дружество, което също само по себе си е индиция, че по отношение на този обект
ответникът има качеството потребител.
По отношение на установяване на следващите
обстоятелства – доставена в обекта питейна вода, нейното количество и стойност,
следва да се посочи, че същите са установени от събраните по делото
доказателства.
Твърдението на ищцовото дружество е за служебно
начисляване на количества вода, поради липса на монтиран в обекта индивидуален
водомер. Това обстоятелство е установено от представеното копие от карнета за
обекта, както и от показанията на разпитания свидетел – инкасатора Виолета Чолакова.
Индивидуалният водомер
в имота е собственост на абоната, като негово задължение е монтажа на такъв. Съгласно
чл.18, ал.3 от ОУ на „ВиК Сливен“ ООД, при сгради-етажна собственост, както и
при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя
индивидуални водомери. Следователно, задължение на ответника, в качеството му
на потребител, е да монтира във водоснабдения си обект /апартамент/
индивидуален водомер. В случая ответникът не е изпълнил това задължение – в
обекта няма монтиран индивидуален водомер. В този случай, съгласно чл.23, ал.5,
т.1 от ОУ, при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по
5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Видно от карнетата и показанията на инкасатора,
определянето на количествата потребена вода в обекта на ответника е извършвано
именно на база цитираната разпоредба, съответно за 3 обитатели /м.12.2015г. –
м.01.2016г./, за 2 обитатели за м.02.2016г. и за един обитател – по 5 куб.м. от
м.03.2016г. – 12.2016г. Следователно за процесния период м.10-м.12.2016г.
начислените количества питейна вода са по 5 куб.м. месечно, на основание чл.23,
ал.5, т.1 от ОУ за 1 обитател. Следва да се отбележи, че в карнетата има
регулярно поставени подписи за абонат относно уточняване на живущите в жилището
лица и относно направеното определение на потребената вода. Подпис за абонат
има поставен и за процесния м.10.2016г. срещу отбелязване за начисляване на 5
куб.м. вода.
С оглед възражението във въззивната жалба, че не се
установовило дали ответника е лицето, обитавало жилището през процесния период,
следва да се отбележи, че това обстоятелство и изцяло ирелевантно. Ответника
като потребител- собственик на водоснабдения имот, дължи заплащане на
потребеното количество питейна вода, независимо дали той лично я е потребил или
друго лице, живеещо в жилището му.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е
категорично установено доставянето на питейна вода в имота, собственост на
ответника Д. през процесния период; количествата на доставената вода;
единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги
/отвеждане и пречистване на отпадни води/ - с представените фактури.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство Д. не е навел твърдения и респ. не е доказал извършване на плащане
на задълженията за този период, поради което следва да се ангажира неговата договорна
отговорност за неизпълнение на задължението за заплащане стойността на
потребените количества питейна вода и оказани ВиК услуги.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен
положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер.
От основателността на главния иск за установяване
съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода,
следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху
главницата, изтекла към 01.11.2018г. Върху начислената сума за дължима питейна
вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30
дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84,
ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта
на главницата, се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на сумата
от 5,98лв.
Върху дължимата главница в размер на 32,40лв. следва
да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.11.2018г. до
окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил на ищцовото дружество в пълен размер
разноските, направени в първоинстанционното и в заповедното производство,
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и разясненията, дадени в т.12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на разноските,
направени пред въззивната инстанция, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, същите следва да се възложат на въззивника, като той заплати направените
от въззиваемото дружество разноски в доказания размер от 150лв. - внесен
депозит за особен представител.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
първоинстанционно Решение
№76 от 24.01.2020г.,
постановено по гр.д. №1104/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” №27 сумата
от 150лв., представляваща направени по делото пред въззивната инстанция
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.