Определение по дело №36/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод предявена от ищеца Р. Ю. М. против ответниците „Б.” О., гр. Кърджали и М. В. В., исковата претенция с правно основание - чл.26, ал.2 предл.2 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че е съдружник, притежаващ 50% от капитала на ответното дружество „Б.”О., Г.. Твърди, че в това си качество на 30.01.2009 г., присъствал на Общо събрание на съдружниците на дружеството, като ведно с другият съдружник, взели решение да се продадат всички обекти –апартаменти, жилища, гаражи, мазета, търговски обекти, ведно с прилежащите им общи части на сградата, и правото на строеж върху мястото, находящи се в жилищна сграда с търговски партер с идентификатор на сградата 40909.113.153.1 по Кадастралната карта на Г., П. цена не по-ниска от данъчната оценка на обектите. Твърди, че на 18.03.2009 г., първият ответник „Б.”О., Г., продал на втория ответник М. В. В., обект от тази сграда, съставляващ магазин № 3, в груб строеж, с идентификатор на самостоятелен обект в сградата № 40909.113.153.1.32, на цена по-ниска от данъчната оценка. Счита, че тази продажба е осъществена без съгласие относно съществения елемент на сделката - цената, поради което договорът за покупко-продажба се явявал нищожен. Счита, че ответното дружество, в което той като съдружник притежавал както 50 % от капитала, така и 50 % от печалбата му, продавайки търговския обект на цена по-ниска от данъчната му оценка, накърнявало неговите права, а именно намалявало размера на печалбата му. С това обстоятелство ищецът обосновава правния интерес от воденето на иска. Поради изложеното предявява иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД, с който цели да бъде установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт №59, том І, рег.№983, нот.дело №59/2009г. на нотариус Елияна Калайджиева, с рег.280 на Нотариалната камара, е нищожен, като сключен П. липса на съгласие, досежно продажната цена от 51 000 лв. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, са постъпили отговори на исковата молба от условно наречения първи ответник – „Б.” О., гр. Кърджали, представлявано от управителя А.Б.И., и от условно наречения втори ответник М. В. В.. Ответниците твърдят, че предявеният иск е недопустим. В този аспект излагат четири довода: първият, че липсвала положителна процесуална предпоставка у ищеца за воденото на този иск-твърденията в исковата молба били за нарушаване правата му на съдружник, чиято защита той можел да реализирана по реда на чл.71 от ТЗ; вторият, че считат иска за недопустим поради това, че активно легитимирани да водят иска по чл.26, ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД, били страните по сделката, а ищецът не бил страна по тази сделка; третият, че считат, че искът бил преждевременно заведен, тъй като нямало данни по делото, че правата на ищеца били вече накърнени; и четвъртият, че така както бил заведен искът, ищецът се явявал и в още едно си качество, а именно това на ответник, доколкото бил съуправител на първото ответно дружество. Излагат се доводи и за неоснователност на иска, като се твърди, че липсвало основание за завеждане на иска с правното основание, тъй като нямало накърняване на правата на ищеца в частност на неговата печалба, тъй като сделката била осъществена на цена, равна на данъчната оценка на имота.

В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявената си искова претенция. В приложена по делото писмена защита по реда и в сроковете на чл.149, ал.3 от ГПК, изтъква, че за него в качеството му именно на съдружник в ответното дружество съществувал правен интерес от предявяването на този установителен иск, защото съществувал спор между него-ищеца от една страна и ответното дружество от друга по отношение продажната цена на търговския обект, предмет на прехвърлителната сделка. Твърди в този аспект, че не разполага с друг иск. Счита, че нарушеното му право не може да бъде защитено нито с иск по чл.71 от ТЗ, нито с иск по чл.74 от ТЗ. Счита, че за него съществува правен интерес да брани имуществените си права на съдружник, тъй като в касата на дружеството постъпила сума, която била по-малка от данъчната оценка на имота, предмет на продажбата, и това водело до намаляване на дължимият му се дивидент и ликвидационен дял.

В съдебно заседание ответникът, „Б.” О., гр. Кърджали, представляван от управителя А.Б.И., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът М. В. В., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Претендира разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Не е спорно в настоящото производство обстоятелството, че ищецът Р. Ю. М. е съдружник в ответното дружество „Б.” О., Г. / вписано в регистъра за търговските дружества по ф.д. № 497/04 г. по описа на КОС/, че притежава 50 % от капитала на дружеството, и че е съуправител на същото, заедно и поотделно с А.Б.И.. Безспорно е в производството, и че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т.І, рег. № 983, нот.д. № 59 от 18.03.2009 г. на нотариус с рег. № 280 в регистъра на НК, е извършена покупко-продажба на недвижими имот, представляващ магазин № 3 в груб строеж, с идентификатор на самостоятелен обект в сграда №40909.113.153.1.32, разположен в източната част на партерния етаж на вх. „Б” на обект „ Жилищна сграда с търговски партер”, с идентификатор на сградата №40909.113.153.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали. Безспорно е и обстоятелството, че продавач по сделката е условно наречения първи ответник – „Б.” О., гр. Кърджали, представляван от управителя си А.Б.И., а купувач по същата е условно наречения втори в производството, ответник, М. В. В..

В този ход на констатации, съдът изгради своето становище : в производството е предявен от ищеца установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2-ро от ГПК. Наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство, за която съдът следи служебно. Както беше посочено вече предмет на настоящото производство е предявеният от ищеца установителен иск, по своя характер, отрицателен установителен иск, с който същият цели да бъде прогласена нищожност на правна сделка. Няма спор, че нищожността настъпва по право, че всеки може да се позове на нея, както и, че нищожността може да се установи и с иск пред съда, П. наличие на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде, както лице, което е страна по сделката, така и трето лице, което претендира самостоятелни права върху предмета на сделката, или такова трето лице, по отношение на което действието на правната сделка би засегнало признати му от закона права или интереси. Такъв би бил случаят, когато твърдяната нищожна сделка смущава правното положение /правния статус/ на ищеца. Преценката за това налице ли е за ищеца правен интерес от предявяването на установителен иск, следва да бъде направена въз основа на твърденията в исковата молба. В аспекта на това, безспорно в казуса е обстоятелството, че ищецът не е страна по двустранната сделка, за която твърди, че е нищожна. Същият не претендира и самостоятелни права върху предмета на тази прехвърлителна сделка. Не е спорно в производството, че процесният търговски обект, предмет на прехвърлителната сделка, е собственост на ответното дружество „Б.” О., гр. Кърджали. В този аспект не е спорно, и че ищецът е съдружник в това дружество, но това обстоятелство определено не му дава самостоятелни права върху процесния търговски обект. Нещо повече, сам ищецът твърди, че неговият интерес се предопределя от обстоятелството, че П. тази продажна цена ще се намали само неговия дивидент и евентуален ликвидационен дял. Или тези твърдения на ищеца, които определено са рамката, която очертава правния му интерес, не навеждат и на мисълта, че твърдяната нищожна сделка смущава правното му положение на съдружник – той определено си остава съдружник, носител на 50 % от капитала на дружеството. Или казано в обобщение ищецът не е страна по сделката, не претендира самостоятелни права върху предмета на тази прехвърлителна сделка, и нейното действие не нарушава правното му положение на съдружник в ответното дружество. Разбира се, за да е допустимо предявянето на установителен иск като субсидиарна форма на защита, необходимо е ищецът да не разполага с друга възможност за правна защита, с която да се разреши със сила на пресъдено нещо, гражданският му спор с ответника. В този ред на мисли е закономерен въпросът - има ли ищецът в настоящото производство друг път на защита на твърдяното като нарушено негово право на печалба и на ликвидационен дял от капитала на ответното дружество ? Съдът счита, че ищецът, както сам той твърди в приложените по делото писмени бележки, действително не разполага с искът по чл.71 от ТЗ, и с иск по чл.74 от ТЗ. Но следва да се посочи, че той разполага с осъдителния иск с правно основание чл.145 от ТЗ. А в този смисъл константната съдебна практика е категорична, правният интерес от завеждането на установителен иск е налице само и доколкото ищецът не разполага с осъдителен иск. Ищецът в това производство, в претендираното си качество си на съдружник и управител на ответното дружество, може да постигне правна защита на своите накърнени права - да получи печалбата си в искания от него размер, чрез предявяване на осъдителния иск срещу управителя Илиев, осъществил прехвърлителната сделка, довела до вреди на представляваното дружество- до намаляване на неговата печалба. Или изхождайки от твърденията в исковата молба, съдът приема, че ищецът не е страна по сделката, не претендира самостоятелни права върху предмета на тази сделка, действието на нищожната според ищеца, сделка, не рефлектира върху правното му положение на съдружник, и разбира се обстоятелството, че защита на нарушените му право на дивидент и евентуално нÓ ликвидационен дял, ищецът може да получи чрез предявяване на осъдителен иск. Тези обстоятелства в своята съвкупност обуславят извода, че за ищеца в настоящото производство не е налице правен интерес от предявяването на установителния иск с правно основание чл.26 от ЗЗД. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика, в частност - определение № 342/20.07.2007 г., постановено по т.д. № 272/07 г. на ІІ ГО на ВКС; определение № 231 от 28.05.2007 г., постановено по гр.д. № 340/07 г. на Апелативен съд, гр. Пловдив.

И доколкото както беше посочено, наличието на правен интерес от търсената с иска правна защита, е процесуална предпоставка от характера на абсолютните положителни такива, то предявената искова претенция се явява недопустима. Този извод налага прекратяване на образуваното по повод на нея производство, като недопустимо. Прочие в този смисъл за да бъде прекратено производството по делото, доколкото същото не следва да бъде разглеждано по същество, следва да бъдат отменени протоколните определения на съда от 08.02.2010 г., с които е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са били обявени за приключени.

И П. този изход на делото, се следва възстановяване на разноските, направени от ответниците, доколкото същите са изрично поискани, и доказани за всеки от ответниците в размер на по 2 400 лв. - адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, Окръжният съд, действащ в качеството си на първоинстанционен

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколни определения от открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2010 г., с които е даден ход на устните състезания, делото е намерено за разяснено и устните състезания са били обявени за приключени, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Ю. М. против „Б.” О., гр. Кърджали и М. В. В., иск с правно основание чл.26, ал.2 предл. 2 от ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 184/09 г. по описа на ОС, гр. Кърджали.

ОСЪЖДА Р. Ю. М. от гр. Кърджали, ул."В." №*, с ЕГН *, да заплати на „Б.„ О., със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул."В." №*, с ЕИК ********, сумата в размер на 2 400 лв., съставляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА Р. Ю. М. от гр. Кърджали, ул."В." №*, с ЕГН *, да заплати на М. В. В. от гр. Пловдив, ул."Ген.К." № *, *, а.*, с ЕГН *, сумата в размер на 2 400 лв., съставляваща разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :