№ 27
гр. Велико Търново, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000357 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-98 от 26.07.2021 г. по т. д. № 7/2020 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД да заплати на С. Й. И. сумата от 50000 лв., частичен иск от претенция от
100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на починалия му брат И. Й. И., настъпила при ПТП от 10.02.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията за законна лихва за
периода от датата на деликта – 10.02.2017 г. до 28.08.2018 г. като
неоснователна и недоказана. Със същото решение е осъдено „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД да заплати на М. Й. Р. сумата от 20000
лв., частичен иск от претенция от 100000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на починалия й брат И. Й. И.,
настъпила при ПТП на 10.02.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане, като
претенцията за законна лихва е отхвърлена за периода 10.02.2017 г. –
1
28.08.2018 г., както и е отхвърлен частичния иск за разликата до предявения
размер от 50000 лв., като част от претенция от 100000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Армеец“ АД, като същото се обжалва в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на С. Й. И. сумата от 50000 лв. и на М. Й. Р. сумата от
20000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди в резултат
от смъртта на техния брат И. Й. И., настъпила при ПТП, реализирано на
10.02.2017 г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 29.08.2018
г. до окончателното плащане, както и разноски по делото. Наведени са доводи
за неправилен извод на първоинстанционния съд, че ищците са активно
материалноправно легитимирани да търсят от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя брат. От събраните доказателства
жалбоподателят счита, че се установяват добрите отношения между ищците и
техния брат, емоционалната им привързаност, характерна и типична за
обичайните отношения между този вид родственици, но не е налице
изключението по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита,
че твърдяните емоционални страдания на ищците са останали недоказани, но
дори да се приеме, че са, то те не притежават онази правна значимост, която
да ги поставя в категорията неимуществени вреди, които подлежат на
възмездяване. В производството е останала недоказана необичайно силната
привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. В този смисъл се излага, че не са обсъдени
поотделно и в съвкупност всичките събрани по делото доказателства, а
гласните доказателства са тълкувани превратно от страна на решаващия съд.
Жалбоподателят счита, че е приложима разпоредбата на чл. 493а КЗ вр. пар.
96 ПЗРКЗ по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като тези норми не противоречат на Директива 2009/103/ЕО. Излага подробни
съображения в тази насока. Счита, че в обжалваното решение неправилно са
определени размерите на обезщетенията, тъй като те не могат да надвишават
5000 лв. Изводите на първоинстанционния съд относно обема на
претърпените от ищците болки и страдания и тяхното репариране, не се
споделят, като се сочи неправилно приложение на критерия за справедливост,
въведен в чл. 52 ЗЗД. Не са отчетени обстоятелствата, че се касае за
2
пълнолетни лица, със собствени семейства, живущи в отделни домакинства и
в различни населени места. Срещу ЗАД „Армеец“ АД са предявени претенции
за изплащане на застрахователни обезщетения в резултат на смъртта на И. И.
от неговите родители, син и фактическа съпруга, на които присъдените
обезщетения са изплатени. Поддържа се възражението за съпричиняване,
както и възражението за началния момент на лихвата за забава.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят
предявените искове, при условията на евентуалност – да се намали размера на
обезщетенията.
Ответниците по жалба М.Р. и С.И. не депозират отговор по жалбата, н
с писмена молба преди съдебното заседание заемат становище за нейната
неоснователност.
Третото лице помагач Г. М. Х. заема становище, че поддържа жалбата
с изложените в нея основания. Навежда доводи за неправилното му
конституиране като подпомагаща ответното дружество страна. Счита, че по
делото не се е доказала трайна и дълбока връзка между ищците и починалото
лице, нито сериозни по интензитет и продължителност морални болки и
страдания, поради което не е налице основание за получаването на
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Също се поддържа
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от И. И..
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
3
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Й. И. и М. Й. Р. против
ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на И. Й. И., причинена при ПТП на
10.02.2017 г., като пострадалия е бил брат на ищците.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 10.02.2017 г. около
18 ч. на ГП І-4, км 164+450, е настъпило ПТП между лек автомобил
Фолксваген Туарег, управляван от Г. М. Х. и лек автомобил Алфа Ромео,
управляван от И. Й. И., като причината за ПТП е, че водачът на л.а.
Фолксваген Туарег, при изпреварване на товарен автомобил, не е съобразил
конкретните обстоятелства на пътната обстановка и по-конкретно насрещно
движещия се автомобил Алфа Ромео, като се поставил в невъзможност при
изпреварване да избегне удара в насрещното МПС, вследствие на което
водачът на автомобила Алфа Ромео И. И. загинал на място.
Настъпилата смърт на И. И. нанесла необратима загуба на ищците,
които са брат и сестра на загиналия. От момента на произшествието и към
настоящия момент те продължават да изпитват душевна болка и тъга от
загубата на толкова близък за тях човек. Отношенията между братя и сестри
се характеризират като специфични и неповторими сами по себе си, понякога
те са не по-малко силни от връзката с биологичните родители, какъвто е и
настоящия случай. Ищците са възприемали брат си като доверен и близък
човек, като верен приятел, способен да разбере и да подкрепи всяко едно
тяхно решение, намирали са в лицето на брат си опората на любящ роднина,
чиито сърдечни съвети и добронамерени напътствия те не са могли да
получат от никой друг от близките си. От тук нататък те ще трябва да се
справят без подкрепата на брат си и със съзнанието, че в живота си няма да
имат до себе си доверен човек, готов на всичко за тяхното благополучие. С.И.
и М.Р. преживяват тежко загубата на брат си, в резултат на нелепото събитие
у тях е останала неизлечима празнина от загубата на толкова скъп и близък
роднина, с който са израснали заедно, която душевна болка те ще изпитват
през целия си живот. С оглед на това, е отправено искане за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди от загубата на починалия в размер на по
50000 лв., представляващи частични искове от по 100000 лв. за всеки от тях,
ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на непозволеното
4
увреждане – 10.02.2017 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание
са уточнили, че е налице посттравматично стресово разстройство или
аналогичен психологичен проблем по отношение на ищците.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се механизма на ПТП, оспорва се противоправното и виновно
поведение на застрахования водач; излагат се доводи, че виновно поведение
за настъпване на ПТП има и загиналия водач, като е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в това, че той се е движил с несъобразена
скорост, не е управлявал МПС в полагащата му се лента за движение, че
управляваното от него МПС не е било с включени светлини /фарове/, че
същите били неизправни, не е предприел своевременно спиране при
възникването на опасност, бил е без поставен предпазен колан; оспорва се
материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетения, като се
оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между тях
и починалото лице, както и настъпването на сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания; при условията на евентуалност
се оспорва размера на вредите, като прекомерно завишен, несъответстващ на
понятието справедливост и в нарушение на пар. 96 ПЗР на ЗИДКЗ; оспорва се
началния момент на лихвата за забава.
Третото лице помагач на страната на ответника – Г. М. Х. оспорва
привличането си като трето лице помагач; по същество оспорва исковете,
оспорва материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетение, като се сочи, че липсват твърдения и доказателства за трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия и тях, съответно за изпитани
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка; позовава се на разпоредбата на
пар. 96 от ЗИДКЗ относно въведения лимит на обезщетение; направено е
възражение за съпричиняване, тъй като управляваният от починалия
автомобил е бил технически неизправен, с неработещ на нито една светлина
ляв фар и работеща само габаритна светлина на десния фар, което заедно с
непоставения обезопасителен колан е допринесло в значителна степен за
настъпването на ПТП.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетения на ищците, като е анализирал значимите към
5
определяне на размерите обстоятелства е приел за справедлив размер
обезщетения в размер на 50000 лв. за ищеца С.И. и 20000 лв. за ищцата М.Р.,
до които размери исковете са счетени за основателни, а в останалата част те
са отхвърлени. Отречено е възражението за съпричиняване на пострадалия
И., изразяващо се в шофиране с несъобразена скорост, в дясната част на
полагащата му се пътна лента, с неизправни или невключени светлини, в
шофиране без правилно поставен предпазен колан.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
10.02.2017 г. на въпросната дата между лек автомобил Фолксваген Туарег,
управляван от Г. М. Х. и лек автомобил Алфа Ромео, управляван от И. Й. И. е
настъпило ПТП, като причините за това се изясняват и е образувано ДП №
ЗМ-27/11.02.2017 г. Впоследствие, с влязла в сила на 09.04.2020 г. присъда №
79/04.09.2019 г. по НОХД № 207/2019 г. на ВТОС подсъдимия Г. М. Х. е
признат за виновен в това, че на 10.02.2017 г., на първокласен път І-4, км
164+450, движейки се в посока от гр. София към гр. Варна, при управление
на МПС – лек автомобил Фолксваген Туарег, с рег. № ВТ 49****, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП
– „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, предприел маневра
изпреварване на попътно движещ се пред него неустановен товарен
автомобил и навлязъл в северната пътна лента, полагаща се за движение на
лек автомобил Алфа Ромео, в резултат на което допуснал ПТП с движещия се
в насрещната пътна лента лек автомобил Алфа Ромео, с рег. № Е6564JMM,
управляван от И. Й. И., собственост на М.н Георгиев Стойнев и по
непредпазливост причинил смъртта на И. Й. И. от с. Куцина, поради което и
на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП му е наложено наказание.
Вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза е
изследвало механизма на ПТП, като е установило, че произшествието е
настъпило в условията на прав пътен участък, през тъмната част на
денонощието, при добра видимост при изкуствена осветеност от автомобилни
6
фарове, сух асфалт без недостатъци, частично заснежени и обрасли с трева и
храсти банкети и движение на други неидентифицирани ППС /данни от
протокола за оглед на произшествие/. Изследвайки посоките и траекториите
на движение на двата автомобила, влезли първоначално в контакт с левите си
челни части, вещото лице определя скоростите на движение за лек автомобил
Алфа Ромео – 119,5 км/ч, а за лек автомобил Фолксваген Туарег – 121,7 км/ч.
Предвид съотношението между изчислените опасни зони за спиране и
разстоянието, на което се намират автомобилите от мястото на удара при
възникване на опасността, вещото лице счита, че и двамата водачи нямат
възможност и време да преустановят движението на автомобилите преди
мястото на удара, т.е. ударът е бил неизбежен. При движение на
автомобилите с максимално разрешената скорост от 90 км/ч, водачите нямат
възможност да преустановят движението на автомобилите преди мястото на
удара, освен ако и двамата реагират своевременно и едновременно на
опасността. Скоростите на движение по тази експертиза са определени по
метода Моменто – на база закона за запазване количеството на енергиите и
разстоянията, които са изминали автомобилите след мястото на удара. По
метода Делта скоростта се определя на базата на получените деформации,
като по този метод скоростта на движение на лек автомобил Алфа Ромео към
момента на удара възлиза на 80,6 км/ч, а на лек автомобил Фолксваген Туарег
– 109 км/ч. В този случай се взема средно претеглената стойност на двата
метода, и по този начин скоростта в района на произшествието и към момента
на удара за лек автомобил Фолксваген Туарег възлиза на 115 км/ч, а за лек
автомобил Алфа Ромео – 99 км/ч. Разликата в скоростите при двата метода
вещото лице отдава на неточности при измерването. Вещото лице е
установило от данните по ДП, че десният фар на л.а. Алфа Ромео се е
намирал в техническа изправност и ел.крушката в него по време на ПТП е
била в режим на къси светлини. За включено осветление към момента на ПТП
говори и св. Д. Г., пътувал в автомобила.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза относно
наличието на предпазен колан на пострадалия по наличните медицински
данни, като вещото лице не е установило характерните увреждания за т.нар.
„коланна травма“, но това не изключва възможността водачът да е бил с
поставен колан, тъй като с оглед характера и тежестта на удара, както и
притискането на гърдите и корема от значително навлизане на части от
7
купето към тялото на водача, тези характерни увреждания може да са
завоалирани. По тази причина вещото лице не може категорично да отговори
пострадалия бил ли е с предпазен колан, но с оглед механизма на ПТП и
установените пластични деформации по купето на автомобила Алфа Ромео
поставянето или не на предпазен колан няма значение за настъпилия летален
край на водача на колата.
Не се спори, че водачът на лек автомобил Фолксваген Туарег е
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна за периода 23.03.2016 г. – 22.03.2017 г., което
обстоятелство е отразено в Констативния протокол за ПТП.
Родствената връзка на ищците се удостоверява от приложеното
удостоверение за съпруга и родствени връзки – загиналият И. има двама
родители – Й. И. и Е. И.а, малолетен син – Стилиян И., а ищците са негови
брат и сестра.
За установяване на отношенията между ищците и починалия са
разпитани свидетели. Св. Й. И., баща на ищците и на загиналия, обяснява, че
ищците от 2007 г. до 2017 г. живели при него в с. Куцина, а И. И. бил семеен
и живеел на квартира със съпругата си и малкия си син в гр. В. Търново.
Връзките между И. И.М. били много големи, той помагал на кака си във
всичко. Тя като отворила кръчмата, той бил при нея и й помагал. Тя
непрекъснато му звънила и го търсила, и той често си идвал. Свидетелят не
знае дали И. е помагал финансово на М., но знае, че помагал на С., защото С.
бил ученик в Спортното училище в гр. В. Търново. Три – четири пъти С.
оставал да пренощува при брат си в града. След като станало ПТП С. не
могъл да приеме и да повярва, че брат му го няма. Като разбрал за смъртта на
брат си припаднал, станало му тежко. На другия ден свидетелят възприел С.,
че треперел, плачел, и до днес не може да го преживее това нещо. След
инцидента, като минало погребението, С. месец, месец и нещо не приказвал,
бил свит, затворен в себе си. Ходел на работа, връщал се, постоянно очите му
били насълзени. М. приказвала само за И.. Тя е семейна и живее в с. Куцина,
но в друга къща. Има три деца. В момента е женена за англичанин и от
половин година живее в Англия, като това й е втори брак. Била на 19 г.,
когато се оженила за първия си съпруг и излязла от дома на родителите си.
Сега, като се съберат семейно и стане дума за И., и С. и М. отказват да
8
говорят за брат си, разстройват се психически, особено С.. Много тежко им е
и на двамата, към момента не са преодолели загубата на брат си, не могат да
го забравят. Като деца били неразделни, въпреки голямата разлика във
възрастта си. М. и С. разчитали много на И.. Тя все го търсела, за нея било
важно неговото мнение. Тримата не можели един без друг. С., след смъртта
на брат си станал по –затворен, не е какъвто е бил преди. С. и М. не са
посещавали психиатри или психолози след смъртта на И., не са сънували
кошмари, само веднъж С. казал на майка си, че много му е тежко, много му е
мъчно. Не са имали нужда от психиатрична или психологична помощ. М. по-
леко го преживяла, отвличала си вниманието покрай децата. С. към момента
на ПТП работел в Алумина Елит и като почнал работа, ходел на гости на И..
Св. Е. И.а е майка на ищците и на загиналия И. И.. М. и И. били в
страшно добри отношения. Когато се родил С. и двамата били на върха,
треперели над него. И сега на С. страшно му липсва брат му, затворил се е в
себе си. И. помагал на М. и финансово, и дърва да й нацепи. Виждали се по
два-три пъти седмично, и по поводи. М. имала заведение в с. Куцина, където
се събирали с младежите. С. също ходел, когато батко му бил там. С. първо
учел в Спортното училище, след това в с. Боруш, като към момента на
инцидента учел в Боруш. Когато имал проблеми С. винаги се обаждал на
батко си. Като видял батко си в Спешна помощ С. се променил, затворил се,
стои си повече в стаята. Преди произшествието не се е държал така. Бил
жизнерадостно момче, не излизал много, но момчета идвали в дома му. След
инцидента контактувал само с едно две момчета само. След инцидента С.
коментирал, но имало един момент, след който се затворил в себе си, като
заговорят за И., излизал от стаята. Казвал, че много му липсва батко му. М. го
приела по-леко, децата я разведрявали може би. В момента свидетелката не
може да каже как е М., тъй като тя е в чужбина. С. ходи на гробищата и
според свидетелката не е преодолял загубата на брат си. Тримата се събирали,
когато И. си идвал, разчитали С. и М. в житейски план на батко си. С. не е
посещавал психолог или психиатър, не са приемани лекарства от С. или от
М.. Смъртта на И. не се е отразила в обучението на С., но когато трябвало да
вземе книжка за шофьор бил на два акъла, заради стреса от батко си. И. И.С.
се засякли да живеят при родителите си като деца пет години. И. на 20 години
излязъл от дома им, и С. като поотраснал започнал да общува по телефона с
батко си. Когато започнал да учи в Спортното училище в гр. В. Търново се
9
чували всяка седмица и били плътно един до друг. Когато се оженила М. И.
бил все още при родителите си, и тогава двамата контактували често. И. като
отишъл в Търново, по-рядко – последните години преди 2017 г. контактували
два три пъти седмично.
За установяване на психическото състояние на ищците е изслушана
съдебно психиатрично - психологична експертиза. При проведеното
изследване вещите лица са установили, че С.И. страда от лек депресивен
епизод и разстройство в адаптацията. При типичните епизоди на лека
депресия пациентът страда от понижено настроение, намалена енергия и спад
на активността. Способността за изживяване на удоволствие, интересите и
концентрацията са отслабени и често е налице силна умора, дори след
минимално усилие. Самооценката почти винаги е понижена, често е налице
неувереност в себе си. Пониженото настроение варира слабо от ден на ден,
обикновено не се влияе от обстоятелствата и може да е придружено от загуба
на интерес към околния свят и усещания за удоволствие, изразена
психомоторна забавеност или тревожност. При С.И. се установява наличието
на тези симптоми, но към момента на изследването се установява, че той е в
състояние да продължава да изпълнява дейностите си. Разстройството в
адаптацията е състояние на субективен стрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в
период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие. Проявите са разнообразни и обхващат
подтиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувства на невъзможност
за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване
на съществуването в настоящата ситуация, както и известна степен на
нарушения в извършването на рутинните всекидневни дейности. Ищецът С.И.
преживял инцидента, довел до загубата на брат му с негативни емоции на яд,
гняв, мъка и тъга. Констатирана е емоционална затормозеност, изразяваща се
в напрегнатост, мрачност и потиснатост. С.И. ситуативно емоционално
съпреживяла случилото се с брат му, говорейки и спомняйки си за него, не
може да приеме смъртта на брат си и не може да говори за него, без да
изпитва тъга и скръб, като при разширеното психиатрично интервю вещите
лица са установили, че загубата на близкия човек не е преодоляна и се
преживява с усложнена реакция на траур. При загуба на близък винаги е
налице разстройство в адаптацията, като индивидуалното предразположение
10
или уязвимост имат важна роля като рисков фактор за появата и оформянето
на симптомите. По отношение на М.Р. не е изготвено заключение, тъй като
същата не се е явила на беседа с вещите лица. В съдебно заседание вещите
лица обясняват, че в перспектива лекия депресивен епизод и разстройството в
адаптацията ще отшумят и лицето ще започне да функционира пълноценно,
като и в момента констатираните симптоми са с намален интензитет, предвид
изминалото време. При проведените интервюта С.И. не е посочил други
отключващи фактори, освен ПТП. Същевременно, и характера на лицето
оказва влияние. Обясняват също, че при С. леко има спад в социално-
битовите ангажименти, което е донякъде нарушаване в социалното
функциониране на личността.
За претърпените вреди ищците са уведомили застрахователното
дружество, с молба, получена от последното на 29.08.2018 г., видно от
приложеното известие за доставяне.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на
Г.Х., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на И. И..
Между противоправното и виновно поведение на Х., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото НОХД. Доколкото
причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент от фактическия
състав на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
делинквента, присъдата е задължителна за гражданския съд – чл. 300 ГПК,
относно деянието, противоправността му и вината на дееца. С оглед на това
са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Х. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Х. се
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Близките на
11
починалия при настъпилото ПТП са упражнили правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция. Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по претенциите.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попадат ли ищците
сред кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП И. И.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия И. И. и
неговата сестра – ищцата М.Р., както и неговия брат – ищеца С.И., е
12
съществувала обичайна връзка между родственици, която не се характеризира
с изключителна близост, последица от което е степента на търпените болки и
страдания да не е толкова завишена, че да оправдава получаването на
обезщетение. По делото не се твърдят конкретни житейски ситуации,
обусловили създаването на връзка между брата и ищците, по-голяма от
нормалната близост – като например продължителен дефицит на родителска
грижа, който да сближи повече децата, съвместно преодоляване на тежък
проблем или др., което да създаде такава привързаност между починалия и
ищците, каквато се предполага, че е връзката между него и най-близките му.
В семейството са били три деца, като на съвсем млада възраст И. И.М. са
напуснали дома на родителите си и са създали собствени семейства, а С.И. е
останал да живее при тях. Тук следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българското общество отношенията между братята и сестрите
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, каквито отношения се доказват и в конкретния случай.
Ищцата М.Р. е на зряла възраст, устроила е живота си, създала е свое
семейство, като е изградила отношения на взаимна обич и доверие с брат си,
нормални за българската традиция, които не могат да бъдат квалифицирани
като изключителни по смисъла на тълкувателното решение. Съответно от
събраните по делото доказателства не се установява и понасянето на болки и
страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка
сестра в тази ситуация – силна и непреодолима скръб от загубата на брат си.
Свидетелите не сочат конкретни факти, сочещи на тежка и продължителна
реакция по повод на това, тя е продължила живота си, като в момента се е
устроила в чужбина и понастоящем няма обективни данни за нейното
състояние. По тези съображения настоящият състав счита, че по отношение
на ищцата М.Р. следва да бъде отречена материално правната легитимация да
получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на загиналия И. И..
Това налага отмяна на постановеното решение в тази част, вместо което се
постанови друго, с което този иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на ищеца С.И. също се установява обичайна връзка на
близост, доверие и обич като между двама братя. И. И. е живеел в гр. В.
Търново със семейството си, а брат му за известно време е учел там, поради
което са се чували по-често, три – четири пъти ищецът е оставал да
13
пренощува при брат си. Към момента на ПТП С. е бил на 19 години, като
според показанията на св. Й. И. към този момент е работел в „Алумина Елит“.
От свидетелските показания се установява, че той по-тежко е приел загубата
на брат си, като месец, месец и нещо след инцидента не приказвал, затворил
се в себе си. Тази засилена реакция на траур е установена и от вещите лица,
които са установили наличие на лека депресия, съчетана с разстройство в
адаптацията. От експертизата и свидетелските показания не се установява
състоянието на С.И. да е патологично до степен той да е търсил
специализирана психиатрична помощ, да е приемал медикаменти, скръбта му
да се е отразила съществено на начина му на живот и да му пречи да
изпълнява социално битовите си функции. От свидетелските показания се
установява, че не е сънувал кошмари, загубата не се е отразила на обучението
му, същевременно той е подкрепян от лицата от семейния кръг. С оглед на
това, че от събраните гласни доказателства не се установяват конкретни
проявления на душевно страдание, които да сочат на изживяването на
продължителни и необичайно силни негативни емоции от смъртта на И. И. от
страна на ищеца С.И., извън тези, които са характерни за загубата на близък
човек, настоящият състав счита, че по отношение и на този ищец следва да
бъде отречена материалноправната легитимация да получи обезщетение за
вреди, което обуславя отхвърлянето на предявения иск. При този извод е
безпредметно обсъждането на останалите възражения по жалбата, касаещи
размера на обезщетенията или редуцирането им, с оглед възражението за
съпричиняване, както и началния момент на лихвата за забава. Възражението
на третото лице помагач на ответното дружество – жалбоподател в
настоящото производство, касаещи правилността на извода на
първостепенния съд за конституирането му като трето лице помагач, се
основава на съображения за липса на предпоставките за регресен иск, който
застрахователят евентуално може да предяви срещу третото лице, които
обстоятелства имат значение при разглеждането на такъв иск по същество, а
не при преценката за правния интерес на застрахователя от привличането му.
Тези изводи не съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица
от което е отмяна на постановеното решение в обжалваните части,
включително и по отношение на присъдените разноски, и постановяване на
ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
При този изход на делото обжалваното решение следва да се отмени и
14
в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна
такса и разноски за първоинстанционното производство, както и в частта, в
която е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Момчил И. за
процесуално представителство за двамата ищци. С.И. и М.Р. следва да
заплатят допълнително на ответното дружество разноски с оглед
отхвърлянето на исковете, както следва: М.Р. следва да доплати разноски в
размер на 133 лв., а С.И. следва да заплати разноски в размер на 332,50 лв., с
което общия размер на разноските, сторени от ответника в
първоинстанционното производство, възлиза на 665 лв.
С оглед изхода на спора във въззивното производство С. Й. И. следва
да заплати направените разноски от ЗАД „Армеец“ АД, съразмерно с
уважената част от неговата жалба в размер на 1150 лв., от които заплатена
държавна такса – 1000 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, а М.Р.
следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски, съразмерно с уважената
част от неговата жалба в размер на 550 лв., от които 400 лв. – внесена
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-98 от 26.07.2021 г., постановено по т.д. №
7/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части, в които ЗАД
„Армеец“ АД е осъдено да заплати на С. Й. И. сумата от 50000 лв.,
представляваща частичен иск от претенция от 100000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане; ЗАД „Армеец“
АД е осъдено да заплати на М. Й. Р. сумата от 20000 лв., представляваща
частичен иск от претенция от 100000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане; в частта, в която ЗАД „Армеец“
АД е осъдено да заплати държавна такса размер на 2000 лв. и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист по уважения частичен иск на
С.И.; в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати държавна
такса размер на 800 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на
15
изпълнителен лист по уважения иск на М.Р.; в частта, в която ЗАД „Армеец“
АД е осъдено да заплати разноски в размер на 570 лв. и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист по уважения иск на С.И.; в частта, в
която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати разноски в размер на 68 лв. и 5
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист по уважения иск на
М.Р.; в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Момчил Кунчев И.
в размер на 2030 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на С.И. и в
частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Момчил Кунчев И. в размер на 1130
лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на М. Й. Р., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Й. И., ЕГН **********, от с.
Куцина, ****, Община Полски Тръмбеш, против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
С. Караджа, 2 за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
50000 лв., като част от претенция от 100000 лв., за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат му И. Й. И., настъпила при ПТП на
10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Й. Р. , ЕГН ********** от с.
Куцина, ****, Община Полски Тръмбеш против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
С. Караджа, 2 за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат й И. Й. И., настъпила при ПТП на
10.02.2017 г. за сумата от 20000 лв., като част от претенция от 100000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, от с. Куцина, ****, Община
Полски Тръмбеш да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. С. Караджа, 2
сумата 332,50 /триста тридесет и два лева и 50 ст./ лева , представляваща
разноски за първоинстанционното производство, с оглед отхвърлянето на
иска, както и сумата от 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева – разноски за
16
въззивното производство, съразмерно уважената част от жалбата на
застрахователното дружество.
ОСЪЖДА М. Й. Р. , ЕГН ********** от с. Куцина, ****, Община
Полски Тръмбеш да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. С. Караджа, 2
допълнително сумата от 133 /сто тридесет и три/ лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство, с оглед отхвърлянето на
иска, както и сумата 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от
жалбата на застрахователното дружество.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Г. М. Х., ЕГН **********, от с. Камбурово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17