Р
Е Ш Е Н И Е
№210 / 27.07.2020 г., град
Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура гр.Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 245 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.С.П. с адрес ***
срещу Решение № 34/21.02.2020 г., постановено по нахд № 354/2019 г. по описа на
Районен съд - Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-216/16.10.2019
г., издадено от ****– директор на Агенцията за държавна финансова инспекция –
София.
В касационната жалба
са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на
процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът е постановил немотивиран
съдебен акт, в който фактите по делото са възприети едностранчиво, без да са обсъдени
доказателствата, представени с жалбата. Настоява, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл.40, ал.4 от ЗАНН, понеже актът за установяване на
административно нарушение не бил съставен въз основа на официални документи. В
тази връзка излага становище, че платежните нареждания, подписани от
заместник-кмета на общината, били частни документи, а не официални, тъй като са
свързани с изпълнението на договор № 918/02.10.2015 г., сключен с „****“ ООД. Оспорва
и изводите на районния съд, че е осъществен съставът на административно
нарушение, за което е издадено наказателното постановление. В тази връзка
излага твърдения, че изплатените в
повече суми от Община Балчик на „****“ ООД не били в преразход за общината, а
са свързани с неизпълнение на задължения от друга община, община Каварна по
сключено тристранно споразумение № 269/24.03.2016 г. относно предаването на
отпадъците в ****. За да не изпадне в забава, с констатираните суми в повече
Община Балчик покривала разходите и на Община Каварна. Затова превишението на
разходите засягало отношенията между Община Балчик и Община Добрич във връзка с
функционирането на регионалното депо за битови отпадъци в с.Стожер. Тези
разходи също попадали в дейност 627 „Управление на отпадъците“ и § 10-20 „За
външни услуги“, но били извън обхвата на проверката на финансовия инспектор,
определен със Заповед № ФК-101287/19.12.2018 г. на директора на АДФИ. По
горепосочените съображения подробно изложени в касационната жалба прави искане
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено,
а вместо него да се постанови решение за отмяната на незаконосъобразното
наказателно постановление.
Ответникът, Агенция за държавна финансова инспекция -
София, чрез юрисконсулт М. оспорва касационната жалба, изразява становище за
законосъобразност на постановеното решение и на наказателното постановление. Моли
решението да бъде оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за
законосъобразно.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Балчик Наказателно
постановление № 11-01-216/16.10.2019 г., издадено директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция – София, на М.С.П., в качеството му на заместник-кмет
с ресор „Финанси и стопанска дейност“ в Община Балчик за нарушение по чл.128 от
Закона за публичните финанси, на осн. чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция е наложена глоба в размер на 200 лева.
Касаторът е санкциониран за това, че на 28.07.2017 г., на
22.08.2017 г. и на 18.09.2017 г., в качеството си на оправомощено лице от
първостепенния разпоредител с бюджетни средства на Община Балчик, е подписал
седем бр. платежни нареждания за сумите
от 32 574,93 лв., 28693,21 лв., 15163,55 лв., 3487,87 лв., 30397,05 лв.,
15 437,49 лв. и 3925,75 лева като е извършил разходи по см. на §1, т.31 от
ДП на ЗПФ, които не са предвидени в бюджета на общината за 2017 г. В мотивите
на НП е направен извода, че с описаното деяние заместник-кмета на общината е
нарушил чл.128 от ЗПФ.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а нарушението е извършено,което се
потвърждава от представените пред съда писмени и гласни доказателства.
Настоящият касационен състав на Административен съд
–Добрич намира, че решението е правилно,
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените в
касационната жалба касационни основания за отмяна. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е приел, че тя съответства на описаната акта и
наказателното постановление.
Възражението в касационната жалба, че съдът не е констатирал
допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН е
неоснователно.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "официален
документ", дадена в чл.93, т.5 от ДР на Наказателния кодекс, това е този
документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга
на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му
функция. Видно е, че определящо за качеството официален документ е не вида на
документа, а качеството на лицето, негов издател и функцията, за която служи
съставеният документ. В случая лицето, издател на документа има длъжностно
качество, а платежните документи са съставени с цел разходване на публични
средства във връзка с обезпечаване на дейност по управление на отпадъците.
Самото разходване на бюджета на общината представлява
разходване на публични финанси по см. на чл.3 от ЗПФ, поради което настоящата
инстанция не възприема становището на касатора, че съставените при разходването
на общинския бюджет счетоводни документи били частни.
Освен това неправилно е изразеното становище, че АУАН бил
съставен единствено въз основа на платежните нареждания, подписани от
заместник-кмета на общината. Платежните нареждания, от които се установява, че
са разходвани суми над определения от Общински съвет –Балчик бюджет на общината
за 2017 г., са само част от документите, които общината е предоставила за
целите на инспекцията. Извършването на нарушението на чл.128 от ЗПФ е установено и
въз основа на всички представени за целите на инспекцията документи, а не само
въз основа на платежните нареждания, в т.ч. и решенията на общинския съвет,
заповедите на кмета на общината и останалите счетоводни документи, отчети,
съставяни от общинската администрация, свързани с разходването на общинския
бюджет.
От данните по делото е видно, че актът за установяване на
административно нарушение е връчен на лицето, срещу което е съставен в деня на
издаването му, лично и срещу подпис. Възражения срещу акта не са постъпили. Правото
на защита не е нарушено, за да се приеме, че АУАН е съставен при съществени
процесуални нарушения.
За първи път при съдебното оспорване на наказателното
постановление се излагат твърдения за липса на допуснато нарушение на чл.128 от
ЗПФ, понеже превишението на направените разходи се дължало на неизпълнени задължения
от друга община ( Община Каварна ) към Община Балчик във връзка с
експлоатацията на отпадъци по сключеното тристранно споразумение.
Дори и причината за превишаване на разходите да е тази,
това обстоятелство не променя изводите за допуснато нарушение на чл.128 от ЗПФ.
Освен това заместник-кмета на общината не разполага с правото да взема решения
за поемане на плащания, дължими от трети лица. Съгласно чл.21, ал.1, т.10 от
Закона за местно самоуправление и местната администрация единствено общинският
съвет е компетентен да приема решения за предоставяне на заеми на трети лица,
чрез поемане на техни задължения. Няма данни, а и не се излагат твърдения
Общински съвет –Балчик да е взел решение за превишаване на бюджетните
разходи във връзка с изпълнението на
договора с „****“ ООД с цел заплащане на задълженията на трети лица (Община
Каварна).
Неоснователно е и възражението, че превишените разходи също
попадали в дейност 627 „Управление на отпадъците“ и § 10-20 „За външни услуги“,
но били извън обхвата на проверката на финансовия инспектор, определен със
Заповед № ФК-101287/19.12.2018 г. на директора на АДФИ. Видно от съдържанието
на цитираната заповед, директорът на АДФИ е възложил цялостна проверка по
изпълнение на сключените договори и извършените плащания, т.е. обхватът на
проверката не е ограничен, каквито твърдения са изложени в касационната жалба.
В заключение касационният състав приема, че решението на
районния съд е законосъобразно. Правилно съдът е потвърдил наказателното
постановление, което не страда от визираните в въззивната и в касационната
жалба пороци.
По горните съображения Административен съд - Добрич, в касационен
състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение следва да
бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Агенция за държавна финансова
инспекция е направил своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на АДФИ - София следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на
главен юрисконсулт ****М. в минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 21.02.2020 г. на Районен съд -Балчик,
постановено по нахд № 354/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН ********** *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ – София сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: