Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 480/16.11.2021г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 468 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №11 от 22.07.2021г. постановено по АНД № 20211610200144
по описа за 2021г. на Районен съд – Берковица допълнено с Определение №62 от
22.10.2021г.в частта за разноските, с което е отменено наказателно
постановление № 559193-F576154
от 04.02.2021год. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – Велико
Търново в ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020год. на Изпълнителен
директор на НАП за упълномощаване. С наказателното постановление на „П.Г. 007” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Г.,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00
лева /седемстотин лева/, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател Директора на ТД на НАП –
Велико Търново редовно призован се представлява от старши юрисконсулт А.М.,
която поддържа депозираната жалба по
доводи изложени в нея свързани с допуснато нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди установеност на
извършеното административно нарушение, като моли за отмяна на въззивното
решението и потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по касационната жалба „П.Г. 007” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Г.,
чрез процесуалния си представител адвокат К. Босев от АК – Монтана в отговор по
касационната жалба и писмено становище по съществото на делото оспорва жалбата,
като отрича наличието на твърдените касационни основания, сочейки наличието на
влязло в законна сила решение на АС-Монтана потвърдено от ВАС за отмяна на
заповед за налагане на принудителна административна мярка по отношение на
вмененото административно нарушение предмет на настоящото производство. Моли да
се потвърди въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски в касационното производство по представен списък.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените
касационни основания, заявява, че въззивния съд е изложил подробни мотиви за
отмяна на НП поради непълна проверка от контролните органи, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН касационния
състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства е установено от
фактическа страна, че на 17.10.2020 г. в 16,20 часа е извършена проверка от служители на
ЦУ на НАП, ГДФК, Дирекция "ОД", отдел "ОД" МГ Велико
Търново на търговски обект кафе-аператив, находящ се в гр. Берковица, ул.
„Александровска“ №28, стопанисван от „П.Г. 007” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Г..
Проверката била иницирана във връзка с постъпил сигнал в Информационния център
на ЦУ на НАП с приложена Сметка № ********** от 28.08.2020 г. в 22,21часа, на която е отразено името на
търговския обект „П.Г. 007”
ЕООД, консумирани конкретни продукти с посочена цена и обща сума за плащане в
брой от 54,90 лв., за която сума не е издадена фискална касова
бележка. Констатирано е, че в търговския обект има регистрирано ФУ с марка
Datecs DP 25, регистрирано в НАП с № 4045921 на 27.02.2019 г., с
идентификационен номер /ИН/ на ФУ DT455296 и ИН на фискалната памет /ФП/-
02682004. Не се ползва програмен продукт за управление на търговската дейност и
няма инсталиран ПОС терминал. Разпечатана е контролна лента на електронен
носител /КЛЕН/ за периода от 28.08.2020 г. 00,01 часа до 29.08.2020 г. 23,50
часа, видно от която за дата 28.08.2020 г. няма маркирана във ФУ продажба на
стойност 54,90 лв. КЛЕН за дата 28.08.2020 г. показва извършени продажби до
14,14часа, като последната издадена фискална касова бележка е с номер 0006222.
Установено е, че приложената от
лицето, подало сигнала, сметка № ********** от 28.08.20 г. в 22,21ч., не е
маркирана в наличното в обекта ФУ и не е издаден фискален касов бон на клиента.
За така установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0005518/17.10.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50. ал. 1 от ДОПК. Въз основа на него и
при установената фактическа обстановка е съставен АУАН №F576154 от 26.10.2020г. в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. След което е издадено и оспореното
НП, в което освен нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ е описана и връзката и с разпоредбата на чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел,
че липсва пълно и точно описание на
нарушението съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН,
тъй като за нарушена е посочена само чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ, а не нормата от по –висш порядък чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Тези доводи не се споделят от касационната инстанция, тъй като изрично в НП е
отбелязано нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ и
изрично е описана връзката и с разпоредбата на чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС,
поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до отмяна на НП.
Не се споделя от настоящия касационен състав и факта,
че по делото липсват достатъчно доказателства да се установи по категоричен
начин извършеното от търговското дружество нарушение, тъй като подадения сигнал
в системата на ТД на НАП и приложената сметка не са достатъчно доказателство за
наличието както на продажбата, така и на лицето подало сигнала от което
административно наказващия орган е следвало да вземе сведение. Това е така, тъй
като видно от констатациите по изготвения протокол от проверката ползващ се с материална
доказателствена сила, като официален документ и от събраните пред съда устно и
непосредствено гласни доказателствени средства, безспорно се установява, че при
проверката в обекта на търговското дружество е имало компютър с принтер които
не е свързан с издаването на касови бележки, в същото време в представената в
сигнала сметка са описани както данните на административно наказаното
дружество, така и артикулите с цени каквито се предлагат в проверения обект,
като именно при наличието на тези косвени доказателства, безспорно се
установява авторството на извършилия административното нарушение. Наред с това
не са събрани други доказателства които да ги опровергават освен твърденията в
жалбата, който не са подкрепени с други доказателствени средства. Факта, че е
била отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка не е
относимо към предмета на настоящето производство по аргумент от чл.6 от ЗАНН. Налице
са безспорни доказателства чрез представените официални документи –
разпечатка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за периода от
28.08.2020 г. 00,01 часа до 29.08.2020г. 23,50 часа, от която се установява, че
за дата 28.08.2020 г. няма маркирана във ФУ продажба на стойност 54,90 лв. като
за същата дата последната маркирана продажба е в 14,14часа, което безспорно
установява обективната страна към извършеното административно нарушение. По
отношение на субективната, както правилно е анализирал въззивния съд същата по
отношение на търговските дружества е обективна безвиновна по аргумент от чл.83
от ЗАНН
Съгласно чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
т. 1 - по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено на юридическите лица и едноличните търговци, които
не издадат документ по чл. 118, ал. 1, да се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2 000 лева. Законодателя в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въвел задължението за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
След като е доказано, че на дата
28.08.2020 г. в 22,21часа при извършени покупки от търговския обект за
заплатената за тях в брой сума не е издадена фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, правилно срещу дружеството е съставен АУАН и му е
издадено НП за нарушение на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и с НП му е
наложена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС издадени в сроковете предвидени в ЗАНН, от компетентни лица,
при спазване на правилата в ЗАНН.
Анализирайки съвкупно приложените по делото
доказателства, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Административният съд, действащ като касационна инстанция,
извършвайки служебна проверка за съответствието на първоинстанционното решение
с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на
деянието по чл. 28 от ЗАНН,
въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, установи
следното: Единственият релевантен за приложението на чл. 28 от ЗАНН
факт е, че извършеното нарушение от посочения вид е за първи път и последното
би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се
разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има
административнонаказателноправно значение за индивидуализация на наказанието
или като обстоятелство по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС и
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, обусловени от целта на закона, свързана с
отчетността и проследимостта на сделките с оглед осъществяване фискалната
политика на държавата, е изведен като специален, под особена закрила, под
особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията,
поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната
закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността
на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е
конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта и размера на
тези данъци се определят според доходите и имуществото на задължените лица,
като последните биха могли да бъдат установени обективно, ако се отчетат по
съответния предвиден в закона ред. Фискалните правоотношения са особено значими
и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на
обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране и отчитане,
затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в
отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните
органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на
имуществената санкция за неизпълнение на задължението за неиздаване на касова
бележка (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че „П.Г. 007“ЕООД е нарушил обществени отношения,
които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Търговското
дружество не е представило доказателства: за имущественото състояние на наказаното
лице и размера на доходите си, за да може на това основание да се направи
обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко на
действителното икономическо състояние на наказаното лице. Касае се за търговец
по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което управителите
следва да полагат по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и
винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички
задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на
доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства
навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за
квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното
за съдилищата ТР № 1/2007 г. на ВКС.
На това основание оспореното решение като
неправилно следва да се отмени.
АНО е наложил имуществена санкция в размер
а 700,00 лева при предвидени граници на санкцията за този вид нарушения от 500,00
до 2000,00 лева. От една страна в НП не е обоснована и мотивирана преценката на
органа защо налага наказание над минималния предвиден в закона размер, не е
посочено кои обстоятелства и доказателства налагат тази преценка. От друга
страна, не са налице данни за налагане на санкция над предвидения в закона
минимум, тъй като деянието е извършено за първи път, което е отбелязано в самото
НП, а стойността на покупката не е висока, което обуславя налагането на
минимален размер на санкция от 500,00 лева. Ето защо НП следва да се измени, като се намали размерът на
наложената имуществена санкция от 700,00 лева на 500,00 лева.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН
касатора е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както в
касационното, така и във въззивното производство, поради което съдът намира, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на по 80.00
лева /осемдесет/ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 24 от НЗПП
за всяка от съдебните инстанции.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №11 от
22.07.2021г. постановено по АНД № 20211610200144 на Районен съд – Берковица допълнено
с Определение №62 от 22.10.2021г. в частта за разноските, с което е отменено
наказателно постановление № 559193-F576154 от
04.02.2021год. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – Велико
Търново в ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020год. на
Изпълнителен директор на НАП за упълномощаване и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 559193-F576154
от 04.02.2021год. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” – Велико
Търново в ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020год. на
Изпълнителен директор на НАП, с което на „П.Г. 007” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Г.,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 700.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700,00лева
/седемстотин/ на 500,00 /петстотин/ лева, за извършено административно
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „П.Г. 007” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Д.Г., да заплати на ТД на НАП
– Велико Търново, сумата от общо 160.00лева /сто и шестдесет/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната
инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: